Предатели

55

Декър сновеше около входа на хосписа и се ядосваше на себе си. Богарт разговаряше с един полицай на паркинга отпред. Ченгето забърза нанякъде, а Богарт отиде при Декър. Новините не бяха добри.

Алвин Дженкинс беше изчезнал.

Вместо да отиде на вечерна визитация, той бе напуснал хосписа в мига, в който бе излязъл от кабинета си. Декър незабавно позвъни на Богарт. Федералните агенти претърсваха сградата няколко часа, но не откриха нищо полезно.

— Издадохме заповед за задържането му — заяви Богарт. — Изпратихме екип в апартамента му. Или по-точно, на адреса, който е посочил в служебното си досие.

— Обзалагам се, че Дженкинс е решил да задейства плана си за бягство веднага щом започнахме да задаваме въпроси. Сигурно има половин дузина паспорти, които ще издържат на всякаква проверка. По дяволите, може вече да лети с частен самолет към страната, от която е дошъл. — Декър изпъшка и доби нещастно изражение. — Бях прекалено бавен, Рос. Изпуснах момента.

— Не разбирам как изобщо ти хрумна, че това място може да има нещо общо със случая?

— Бъркшър никога не би си губила времето да идва тук, ако това не е обслужвало някаква цел. — Декър вдигна книгата. — Твоите хора от лабораторията трябва да я проверят. В нея има нещо, което е било важно и за Бъркшър, и за Дженкинс. Изненадан съм, че той не се е опитал да я вземе, преди да избяга.

— Непременно ще го направим. — Богарт прибра книгата в найлонов плик за улики, който извади от джоба на палтото си. — „Хари Потър“? Какво очакваш да открием?

— Вероятно кодирано съобщение, което използва за шифър текст от книгата.

— В такъв случай Алвин Дженкинс е работил с Ан Бъркшър. Смяташ ли, че той те е нападнал и е взел онази флашка?

Декър сви рамене.

— Знам, че външният вид понякога лъже, но Дженкинс не ми прилича на човек, който може да стреля със снайперска пушка. Освен това е дребен и наближава шейсетте. Онзи, който ме нападна, беше много по-млад и много по-едър. Не е лесно човек да ме повали на земята.

— Това означава, че има още някой…

— Ако сме изправени срещу цяла шпионска мрежа, тя може да обхваща доста хора. Биха могли да повикат и подкрепления от страната, за която работят… Знаем, че навремето Бъркшър е работила за Съветския съюз, което означава, че списъкът със заподозрените страни е сравнително кратък.

— Ще се поровим в миналото на Дженкинс. Трябва да са го проверили, преди да го назначат тук.

Декър се взираше в мрака, потънал в мислите си.

— Нещо друго ли те притеснява? — попита Богарт.

— Тази жена е чела книга на умиращо дете, за да предава откраднати секретни данни — каза Декър.

— Да, и аз си помислих, че това е кощунство — каза Богарт. — Винаги съм искал деца. Е, не се получи. Скоро ще съм разведен, но продължавам да мисля за това.

Декър го погледна.

— Можеш да се ожениш отново и да имаш деца, Рос.

— Тази работа е за по-млади от мен. Наближавам петдесет.

Декър сви рамене.

— Казвам само, че не бива да изключваш възможността. Но какво ли знам аз? Преди имах дете, сега нямам.

— И досега щеше да го имаш, ако светът не беше толкова извратен.

— Да, но нея вече я няма и не мога да променя този факт. Защо да мечтая за нещо, което не мога да имам?

Богарт се почувства неловко.

— Къде е Алекс? — попита той.

— Мисля, че още е при Джоуи Скот. Появата на полицаите събуди пациентите и дори разтревожи някои от тях. Алекс го успокоява.

— И това момченце си няма никого?

— Очевидно. Не знам колко още му остава, едва ли е много. От такива истории ти идва да опреш пистолет в главата си и да натиснеш спусъка. — Той погледна Богарт и добави: — Както направи Уолтър Дабни.

— Той е направил своя избор, Еймъс. Всеки сам избира.

— Така е, но понякога ти се струва, че каквото и да избереш, все ще е гадно.

— Ще занеса книгата в лабораторията — каза Богарт и се запъти към колата си.

Декър го изчака да потегли, влезе в хосписа и тръгна към стаята на Джоуи Скот. Джеймисън седеше на ръба на леглото и вдигна поглед, когато Декър се появи на прага.

— Току-що заспа — прошепна тя, стана и излезе в коридора.

— Богарт отнесе книгата в лабораторията.

— Някаква следа от Дженкинс?

Декър поклати глава, а тя погледна към леглото.

— Можеш ли да си представиш нещо по-безсърдечно от това, което са направили тези хора? Използвали са като прикритие умиращо дете.

— Това едва ли е най-безсърдечното нещо, на което са способни някои — отвърна Декър, — но, да, съгласен съм, че е ужасно.

— Не мога да повярвам, че го казвам, но може би Дабни е извършил добро дело, като е застрелял Бъркшър.

— Мнозина ще се съгласят с готовност. Но това не означава, че е постъпил правилно.

— Знам. Просто търся отдушник. Каква е следващата ни стъпка? — попита тя.

— Може пък полицията да хване Дженкинс и той да проговори. Или пък да открие нещо в апартамента му. Но едва ли, ако начинът му на живот наподобява този на Ан Бъркшър. Виж, в книгата може да има нещо, което да ни даде повече информация.

— Какво става с Натали?

— Ангажирана е със сключването на споразумение. Може колегите да измъкнат още нещо от нея.

— Не, имам предвид дали семейството ѝ знае какво е направила.

Декър се изненада от въпроса ѝ.

— Мисля, че не. Богарт не спомена да е говорил с тях. Бюрото не обича да разгласява подобна информация.

— Жал ми е за това семейство. Изгубиха съпруг и баща, а сега и една от сестрите може да влезе в затвора.

— Както Богарт спомена по-рано, всеки прави своя избор.

— Смяташ ли, че Натали може да е споделила нещо със сестрите си?

— Нямам представа. Но все пак тя живее извън страната. Вероятно не се виждат много често.

— Питам се защо ли е заминала за Франция.

— Доста хора решават да живеят в чужбина.

— Да, но семейството ми се струва доста сплотено. Останалите три сестри живеят тук.

— Може пък Натали да не е била толкова близка с останалите.

— Предполагам.

Декър я погледна и каза:

— Благодаря.

— За какво?

— Че ми напомни да спра да приемам за даденост информация, което не е потвърдена.

Декър тръгна по коридора. Преди да го последва, Джеймисън се върна до леглото, наведе се и целуна по челото спящото момче.

После забърза след Декър.