Предатели

77

— Светлинно звуковите гранати са гадна работа, Рос.

Декър седеше на един стол, все още леко замаян. Богарт го потупа по рамото.

— Съжалявам, това беше единствената възможност. Мисля, че ще се съгласиш с мен, че тя е за предпочитане пред смъртта.

Двамата се намираха във вашингтонския офис на ФБР на осемдесет километра от мястото, където похитителите бяха държали Джеймисън. Мелвин Марс седеше от другата страна на Декър.

— Мисля, че постъпи добре, като не разчиташе аз да те измъкна от тази каша, Декър — каза той.

Декър потърка ушите си и отвърна:

— Стига ми, че прояви готовност да рискуваш живота си заради мен. Но си прав, нуждаехме се от тяхната помощ.

— Постъпи правилно, като ни позвъни, Декър — каза Богарт. — Бързо съставихме план. Беше доста рискован…

— Но свърши работа.

Богарт вдигна малко устройство.

— Добре се справи.

— Препънах се с огромните си крака и паднах до микробуса. Използвах възможността да го закрепя под стъпенката. Имах късмет, че успях да го направя, преди да ме претърсят. Ами ако не бях успял?

— Тогава двамата с Алекс щяхте да сте мъртви.

— Изобщо не ви забелязаха — каза Декър.

Богарт се усмихна.

— Ей, Декър, ние сме ФБР.

— Как е Алекс?

— Още е зашеметена. Ударили са я доста силно, когато са я отвлекли. И са я упоили. Но нищо сериозно.

— Сигурен ли си? — попита Декър.

— Сигурен съм. Ще се оправи.

— А онези типове? Те ли са поставили подслушвателните устройства в дома на Дабни? Те ли са убили Сесилия Рандал?

— Не сме измъкнали и една дума от тях и, честно казано, съмнявам се, че ще успеем. Корава пасмина се оказаха.

— Връщаме се в изходно положение, така ли? — попита Декър.

— Да, като изключим, разбира се, факта, че заловихме група чужди шпиони.

— Мисля, че разговаряха на руски.

Богарт кимна.

— Да, на руски. Ако не друго, това ще ни даде коз пред Москва.

— Но някои от тях са от Близкия изток, Рос. Освен това, разговорите, които са засекли в АНС, са били на арабски. Смяташ ли, че руснаците играят заедно с джихадистите?

— Работата ми във ФБР ме научи, че всичко е възможно.

— Все още нямаме представа откъде ще дойде ударът — продължи Декър.

— Вярно. Но ако позволим да се разчуе, че сме заловили техни агенти, може да отменят каквото там са замислили.

— Не можем да разчитаме на това — възрази Декър.

— Прав си, не можем.

— Какво ще правим тогава? — попита Мелвин Марс.

— Ще открием какво планират и ще го предотвратим — отвърна Декър.

В стаята влезе Милиган и седна до Богарт.

— Добре, Държавният департамент се е свързал с Външното министерство в Москва. Руснаците отричат да имат нещо общо.

— Това не ме изненадва — каза Богарт.

— Нито пък мен — каза Милиган.

— Мен обаче ме изненадва.

Вдигнаха погледи и видяха на прага Браун.

— Какво има? — попита Богарт.

— Колегите от АВР току-що получиха секретно съобщение от Москва. По всичко изглежда, че руснаците са засекли разговори с аналогични заплахи, насочени към тях.

— Аналогични заплахи? — възкликна Милиган. — Вярвате ли им?

— На никого не вярваме сто процента. Никога. Но хората ни смятат, че руснаците казват истината. Знаят, че в момента отношенията между Вашингтон и Москва са крайно деликатни. Да, руснаците несъмнено имат регионални претенции, но не желаят директна конфронтация с нас. Това би им се отразило зле. Тяхната ахилесова пета е икономиката им. Основава се почти изцяло на добива на горива, а днес предлагането надвишава търсенето в световен мащаб. И бездруго им наложихме санкции заради онази каша с Украйна и анексирането на Крим.

— Какво означава това за нас? — попита Богарт.

— В резултат на всичко това руснаците са по-откровени от обичайното. Казаха ни някои неща, а те съответстват на други, които вече знаехме. — Браун въздъхна и добави: — С две думи, изправени сме пред възможно най-лошия сценарий.

— Какъв е той? — попита Милиган.

— Става въпрос за трети играч. Шпионската мрежа на Бъркшър вероятно е предлагала услугите си на всеки, който е бил в състояние да си плати. Превърнали са се в наемници. В такъв случай обичайните мерки, които бихме предприели, за да противодействаме на руснаците, губят смисъл. Имаме си работа с неизвестен враг.

— По дяволите! — измърмори Богарт.

Милиган добави:

— Възможно е някой да се опитва да ни скара с руснаците. Един конфликт между две свръхсили дава възможност на друга държава или организация да извлече дивиденти.

— А на свободния пазар има достатъчно наемници, могат да наберат нужните им хора — добави Богарт. — Това обяснява присъствието на араби в групата на Бъркшър и разговорите на арабски.

— Значи Бъркшър не е работила за своята страна — каза Декър.

— Нищо чудно да е сменила господарите си преди доста време — отвърна Богарт.

— Ето защо е имала апартамент за два милиона и скъп автомобил. Наемниците се интересуват от пари, не от медали. Може да ѝ е омръзнало да служи на родината си.

Марс ги изгледа един по един, преди да спре погледа си на Декър.

— Това означава, че се налага непременно да разрешите този случай. И то бързо!

Декър простена и разтри слепоочията си.

— Щеше да е по-добре, ако нямах чувството, че Биг Бен бие в главата ми.

— Както сам каза, светлинно звуковите гранати са гадна работа.