Предатели

42

Отвори им домашната помощница, която бяха видели при предишното си посещение, шейсети на годишна жена с вдигната на кок прошарена коса. Беше облечена със същите дрехи: черен панталон, бяла блуза и черни обувки с гумени подметки. Декър нямаше представа дали това е работното ѝ облекло.

— Няма ги — каза им тя.

— А имате ли представа кога ще се върнат? — попита Джеймисън.

— О, след около половин час. Отидоха до погребалната агенция. Погребението е утре. — Тя поклати тъжно глава. — Божичко, какъв срам! Беше толкова добър човек! Не мога да повярвам, че се е случило!

— Как се казвате? — попита Декър.

— Сесилия. Сесилия Рандал. Но всички ме наричат Сиси.

— Сиси, можем ли да ги изчакаме вътре? — попита Декър. — Важно е.

В първия момент жената се поколеба, но после отвори широко вратата и ги покани да влязат.

— Знам, че сте от ФБР. Да ви донеса ли нещо за пиене?

— Не, ние… — започна Джеймисън.

— Бих искал чаша кафе, ако не ви затруднявам — каза Декър.

— Няма проблем. Имаме кафе машина с капсули. Ей сега ще стане.

Декър и Джеймисън я последваха в кухнята, където тя извади кутия с капсули.

— Нормално или безкофеиново? — попита Сиси.

— Истинско кафе, без захар и сметана.

Сиси приготви кафето, докато Декър я наблюдаваше.

— Хубава кухня — отбеляза Джеймисън.

— Чудесна е — отвърна гордо Сиси. — Госпожа Дабни я реновира два пъти, откакто купиха къщата. Има вкус за тия неща.

— Да разбирам ли, че отдавна работите за тях? — попита Джеймисън и погледна крадешком Декър.

— Повече от трийсет и пет години. Сменях памперсите и на четирите момичета. Тук, в тази къща.

— Охо! — възкликна Джеймисън. — Толкова отдавна!

— Те са прекрасно семейство.

— Това означава, че господин Дабни е купил къщата, докато все още е бил в АНС — каза Декър.

Сиси извади една чаша и я постави под кафе машината.

— Не знам кога е бил там. Той никога не говореше за работата си, поне с мен.

— Кварталът е доста скъп. Може би я е купил, след като е основал компанията и се е замогнал.

— Нямам представа от тези неща. Но знам, че госпожа Дабни имаше пари.

— О, тя ли ви го е казвала?

— Не директно. Но си личеше, че е израснала в богато семейство по начина на обличане, походката, говора… Навремето господин Дабни съвсем не се обличаше така елегантно. Спомням си го каква таратайка караше, преди да купи това място, а после си взе жълто порше. Това беше много красива кола.

— Порше? Страхотно — отбеляза Джеймисън и погледна Декър. — Значи господин и госпожа Дабни винаги са живели добре. До неотдавна — побърза да уточни тя.

Когато чашата с кафе се напълни, Сиси я подаде на Декър, след което изхвърли празната капсула в кофата за смет.

— Е, всички си имат проблеми и госпожа Дабни не прави изключение.

— Имате предвид и преди? — попита Декър.

— Да, едно време. — Тя се поколеба и зашепна, макар наоколо да нямаше никого: — Пометна на два пъти, а веднъж бебето се роди мъртво. Момиченце. Беше ужасно.

— О, господи! — възкликна Джеймисън. — Кога се случи това? Преди да се родят четирите дъщери ли?

— Мъртвото бебе се е родило преди тях. Случило се е, преди да започна работа тук, но веднъж госпожа Дабни ми разказа. А двата спонтанни аборта бяха между Аманда и Натали — обясни Сиси, докато бършеше кафе машината с кърпа. — Но те също си имат проблеми.

— Забелязах ръката на Аманда и пръстите на крака на Натали — каза Декър.

— Да, така са по рождение. Освен това всички момичета страдат от тежка форма на астма. Но пък са много умни. Освен това Аманда и Натали вече имат свои деца.

— А другите момичета?

Сиси зашепна отново:

— Честно казано, подочух, че Джулс и Саманта имат проблеми в това отношение. Имам предвид да родят бебета. Може затова да не са се омъжили все още.

Джеймисън се огледа.

— Смятате ли, че госпожа Дабни ще остане да живее тук?

— Не знам. Трябва да призная, че това ме притеснява. Толкова отдавна работя тук и семейството винаги се е грижело добре за мен. Но ако госпожа Дабни се премести при някоя от дъщерите си, няма да има нужда от помощта ми.

— Да се надяваме, че ще реши да остане.

— Възможно е — отвърна Сиси, макар да не изглеждаше убедена. — А сега имам работа, затова…

Декър и Джеймисън ѝ благодариха и отидоха да изчакат Ели Дабни и дъщерите ѝ в библиотеката.

— Божичко, нямах представа, че са преживели толкова много! — прошепна Джеймисън. — Това прави ситуацията още по-трудна.

Декър не каза нищо. Седеше в креслото си и оглеждаше помещението. Нещо привлече вниманието му. Черна презрамка на чанта, която стърчеше от едно чекмедже на бюрото. Той отиде до него, отвори го и измъкна чантата.

— Какво е това? — попита Джеймисън.

Декър дръпна ципа и извади някакво електронно устройство.

— Много стара видеокамера. Използва касети стандарт VHS.

— Има ли касета вътре?

— Не, но има една неразопакована.

Декър бръкна по-дълбоко в чантата и извади разкъсана целофанова опаковка от друга касета. После отвори останалите чекмеджета на бюрото и прегледа съдържанието им.

— Нещо интересно? — попита Джеймисън.

— Уолтър Дабни е бил много подреден и организиран човек. Подредил е педантично дори гумените ластици, сортирал е моливите и химикалките, не е оставил нито едно излишно листче хартия. — Декър огледа книгите в библиотеката. — Претърсихме тази стая преди и знаеш ли какво установихме?

— Какво?

— Че всички книги са подредени азбучно по фамилията на автора.

— Сам каза, че Дабни е бил подреден човек.

Декър вдигна парчетата от опаковката.

— Защо тогава не ги е изхвърлил? Точно до бюрото му има кошче за отпадъци.

— Нямам представа.

Декър посочи касетата.

— Видяхме нещо подобно и преди.

— Така ли? Къде?

— В чантата, която онази жена носеше, когато двамата с Дабни напускаха банката, след като бяха опразнили сейфа му в трезора. Правоъгълните очертания се виждат ясно през материята на чантата.

— Чакай малко! Смяташ, че Дабни е използвал тази камера, за да направи запис? И след това го е скрил в сейфа?

— Точно така. Накрая Дабни вече не го е било грижа дали ще е подредено или не, затова просто е зарязал парчетата целофан.

В този момент пред къщата спря автомобил. Декър побърза да върне камерата на място, след което погледна през прозореца и видя пет жени да слизат от голям джип.

Малко след това в библиотеката влезе Ели Дабни.

— Не очаквах да се върнете — каза тя с уморено изражение.

Зад гърба ѝ изникна Джулс.

— Какво става, мамо?

— Трябва да ви зададем още няколко въпроса — отвърна Декър.

— Открихте ли нещо за татко? — попита Джулс.

— Работим по въпроса — каза Декър.

Ели седна и минута по-късно Сиси ѝ донесе чаша горещ чай. Остави я пред нея, погледна крадешком към Декър и излезе от стаята. Джулс седна до майка си.

— Какви въпроси? — попита разсеяно Ели Дабни.

Декър седна срещу нея.

— Съпругът ви се е радвал на завидно благосъстояние.

— Да, така е — сопна се Джулс. — И какво от това?

Декър не откъсваше поглед от Ели.

— В АНС ли работеше, когато се оженихте?

— Да. Беше постъпил там преди десетина години, веднага след като беше завършил колеж. Основа компанията на десетата годишнина от сватбата ни — усмихна се вяло Ели Дабни. — Заяви, че това щяло да му донесе късмет… добра карма, както се изрази. Децата бяха малки. Натали още не беше проходила.

— Какво общо има това със случилото се? — настоя Джулс.

— Опитваме се да изясним някои неща. Например да установим каква е връзката между баща ви и жертвата — обясни Декър.

— Казах ви вече, че не мога да се сетя за никаква връзка — заяви Ели.

Декър я изгледа изпитателно.

— Натали разговаря ли с вас?

— За какво?

— За дълговете от хазарт на съпруга ѝ?

— Не, не съм — обади се самата Натали, която изникна на прага на библиотеката, все още облечена с елегантно манто, но с чаша вино в ръка.

Ели се вторачи в най-малката си дъщеря.

— Дългове от хазарт? За какво говори той?

Натали изгледа мрачно Декър, влезе в стаята и се отпусна тежко на един стол. Отпи от виното си и каза:

— Добре, защо пък не, по дяволите? Явно не ми стига това, че днес видях мъртвия си баща. — Изправи се, пресуши чашата на един дъх и обясни: — Корбет имаше комарджийски дългове. Огромни. Оказа се, че е задлъжнял на много опасни хора. Заплашиха да ни убият и не се шегуваха. Обадих се на татко и го помолих за помощ. — Натали млъкна и извърна глава настрани.

Смаяната Ели погледна Декър и промълви:

— Нищо не разбирам.

— Съпругът ви е намерил парите, с които да покрие въпросните дългове, като е откраднал и продал секретна информация.

Ели Дабни се изправи бавно. Краката ѝ едва я държаха.

— Какво?!

Джулс скочи и хвана майка си под мишница, за да не падне.

— Що за глупости са това? Баща ми да е откраднал секретна информация? Абсурд!

— Как иначе е щял да намери десет милиона долара? — попита Декър.

Джулс пребледня и се вторачи в сестра си.

— Десет милиона! Вярно ли е?

Натали я изгледа предизвикателно.

— За какво, но дяволите, мислиш, че се развеждам с това леке?

— Помолила си татко да ти даде десет милиона! — извика Джулс.

— А кого да помоля? — повиши тон сестра ѝ. — Не разбираш ли? Щяха да убият и Корбет, и Таша, и мен. Дъщеря ми щеше да умре. Нямах избор.

Виковете им доведоха в библиотеката и другите две сестри.

— Какво е станало, за бога? — попита Саманта.

— Тъпата ни сестра е накарала татко да извърши държавна измяна, за да изплати комарджийските дългове на малоумния ѝ мъж! Ето какво е станало! — отвърна троснато Джулс.

Кръвта се отцеди от лицата на Аманда и Саманта.

— К-к-какво? — заекна Аманда.

— Как можа, Нат! — проплака Джулс. По лицето ѝ вече се стичаха сълзи.

— Нямах представа, че ще краде държавни тайни — отвърна глухо Натали. — Вижте, аз никога… никога не съм мислила…

— Точно така, ти никога не мислиш! — сряза я Джулс. — Никога не мислиш за никого, освен за себе си! Сега знаем защо татко се е самоубил. Защото се е срамувал от това, което е направил. От това, което ти си го накарала да направи!

През цялото това време Ели Дабни стоеше неподвижно, забила поглед в земята.

Декър я наблюдаваше. В един момент каза:

— Госпожо Дабни, можем ли да поговорим насаме? — Погледна сестрите и добави: — Мисля, че разговорът ни ще бъде по-продуктивен без тази истерия.

— Без тази истерия? — кресна Джулс. — Майната ви! Кой ви дава право да…

Ели се обърна и зашлеви дъщеря си през лицето.

— Млъкни!

Джулс отстъпи крачка назад и се хвана за удареното място. Изглеждаше смаяна.

— Но, мамо…! — започна Натали.

— Млъкнете! Всички! — извика Ели Дабни. — Махайте се! Идете някъде, напийте се, ако щете… не ме интересува. Само напуснете тази стая. Веднага!

Обидени и стреснати, сестрите изгледаха мрачно Декър и Джеймисън и се изнизаха навън. Когато вратата зад тях се затвори, Ели Дабни седна в креслото.

Декър изчака няколко минути, преди да продължи:

— Въпросът е дали съпругът ви е направил това само веднъж или не.

— Какво искате да кажете? — попита тя, като избягваше погледа му.

— Съпругът ви е успял доста бързо да намери купувач за откраднатата секретна информация. Логиката подсказва, че ако не го е правил и преди, не би трябвало да се справи за толкова кратък срок. Но ако е продавал информация и по-рано, вероятно е имал готов купувач. Разбирате ли?

Тя кимна бавно.

— Да, разбирам. Не мога да повярвам, че говорим за съпруга ми. Той беше патриот. Никога не би предал страната си.

— Но той точно това е направил — изтъкна Декър.

— Само за да спаси дъщеря си — отвърна рязко Ели Дабни. — Това е единствената причина! Направил го е заради семейството си!

— Но въпреки това е измяна. Трябва да открием дали му е било за пръв път.

— Не мога да повярвам!

— Това означава ли, че не можете да ни помогнете? — попита Декър.

— Вече ви казах: не знам нищо за бизнеса му. Ако Уолтър наистина е откраднал секретна информация, някой от колегите му би трябвало да знае. Нали затова функциите там са разделени и отделите упражняват взаимен контрол? Той ми го е казвал.

Декър погледна Джеймисън.

— Трябваше да се сетим по-рано.

Двамата станаха и Джеймисън каза:

— Съжаляваме, че се наложи да преживеете всичко зова.

— Не съм подозирала, че може да стане по-лошо — отвърна Ели Дабни. — А то току-що стана.

Декър и Джеймисън си тръгнаха и я оставиха да се взира в празното пространство. Защото не ѝ бе останало нищо.