Предатели

44

— Защо сме тук, Декър?

Джеймисън се взираше в него, докато той седеше на канапето в луксозния апартамент на Ан Бъркшър и оглеждаше обстановката.

— Не обичам несъответствията — каза той след няколко минути.

— Например?

— Защо ти е да си купуваш луксозен апартамент или скъпа кола, ако не подредиш апартамента по свой вкус и не караш колата?

— Била е ексцентрична, какво толкова?

Декър поклати глава и се изправи.

— Това не е просто ексцентричност. Бъркшър е притежавала и занемарена селска къща, и раздрънкан автомобил, с който е ходела на работа, освен това си е изграждала образа на добрата самарянка.

— Какво ти подсказва всичко това?

— Ако си шпионин и ти плащат добре, можеш да си купиш такъв апартамент и такава кола, но тогава ще им се наслаждаваш. Няма просто да ги притежаваш. Спечелил си си ги. А за да ги притежаваш, без да им се наслаждаваш, трябва да има някаква причина. Каква е тя за Бъркшър?

Джеймисън се замисли.

— Нямам представа. Предположихме, че може да е изпитвала чувство на вина.

— Но ако е продължила да шпионира, очевидно не е изпитвала никаква вина.

— Няма доказателства, че е продължила да го прави. Била е учителка по заместване. Не забравяй и онези неща в склада. Те са стари. Флопи диск и служебен пропуск отпреди много години.

— В онази селска къща обаче открихме флашка. А това не е технология от осемдесетте. Нещо повече, някой едва не ме уби, за да се сдобие с нея. Защо ти е да държиш стара селска къща и да криеш флашка в поставка за тоалетна хартия, ако си се оттеглил от професията?

Джеймисън отвори уста с явното намерение да каже нещо, но бързо я затвори.

— Прав си — призна тя след известно време. — Но в такъв случай тя трябва да е работила с Дабни. Иначе би било прекалено голяма случайност — Дабни е шпионин и преди да умре, убива друг шпионин.

— Възможно е — отвърна неуверено Декър.

— Декър! Ти не вярваш на случайностите, дори на най-малките! Винаги си го казвал. Ако Бъркшър е била шпионка, тя трябва да е работила с Уолтър Дабни. Това би обяснило как той е намерил купувач толкова бързо. Бъркшър го е уредила.

— А кой се опита да ме убие в онази порутена къща? Кой открадна флашката? И какво има на нея?

— Тайни, тайни и още тайни. Бъркшър едва ли е работила сама. След смъртта ѝ някой от съучастниците ѝ е отишъл в онази къща, за да вземе материалите, които е държала там. Ти си им спестил усилията да търсят. Нападнали са те и са ги взели. Звучи логично — завърши Джеймисън с триумфална нотка в гласа.

Декър стана, отиде до прозореца и впери поглед навън.

— Забрави да ме поздравиш за брилянтната ми теория — каза Джеймисън. Когато не получи отговор, тя отиде до него и попита: — Не мислиш ли, че съм права?

— Позволи ми да се изразя по следния начин: не разполагам с доказателства, че теорията ти не е вярна.

— Е, и това е нещо. Имаш ли алтернативна теория?

— Не. В момента нямам.

Джеймисън огледа дневната.

— Какво ще се случи с това място? С всичките ѝ пари? Няма ли роднини, на които да ги остави?

— Не съм мислил върху това.

— Какво се разбрахте с агент Браун?

— Нищо конкретно — отвърна Декър.

— Както и на мен не казваш нищо конкретно в момента, така ли?

— Да вървим.

— Къде?

— Там, където започна всичко.

Декър и Джеймисън следваха маршрута, по който Декър бе вървял, когато неволно бе следвал Уолтър Дабни до лобното му място. Тъкмо подминаха будката на охраната, когато Декър се върна и тръгна право към нея.

Охранителят вътре бе същият, който бе на поста в онази сутрин. Веднага позна Декър и излезе от будката.

— Ужасна сутрин беше — каза той.

— Гадна история. Радвам се, че беше до мен.

— Няма проблем. Това ми е работата.

— Сигурен съм, че вече са ти задавали този въпрос — започна Декър, — но виждал ли си Дабни преди?

Охранителят кимна.

— Няколко пъти. Последният път беше преди два месеца. Каза ми, че отива на някаква среща.

— А Ан Бъркшър?

Мъжът поклати глава.

— Не. Изобщо не я помня. Но, човече, не забравяй, че оттук всеки ден минават много хора. Лицата им започват да се сливат…

— Разбирам — отвърна Декър. — Спомняш ли да си видял клоун онази сутрин? Застанал някъде между твоя пост и кафенето, в което е бил Дабни?

— Чакай малко.

Камион с надпис „Агенция за управление на федералната администрация“ зави към входа на подземния гараж и охранителят отиде при шофьора.

Декър видя как шофьорът показва документ за самоличност и някакви формуляри, след което охранителят вади радиостанцията и разменя няколко думи със свой колега в сградата. След броени секунди се появи друг охранител, придружен от специално обучено куче за откриване на експлозиви. Трети охранител използва огледало, монтирано на дълга дръжка, за да огледа камиона отдолу. Познатият на Декър се върна при него.

— Да — кимна той, — видях клоуна. Мина ми през ума, че е малко рано за Хелоуин.

— Видя ли случайно накъде тръгва?

— Не, оглеждах района. Задачата ми е да внимавам за хора, които проявяват прекалено голям интерес към Хувър Билдинг.

— Това проблем ли е? — попита Джеймисън.

— Пълно е с всякакви откачалки. Повечето са безвредни, но и само един е достатъчен. Имали сме си проблеми в миналото.

Декър се огледа.

— Разполагате ли с външни охранителни камери?

Охранителят пристъпи към него и зашепна:

— Това е една от малките ни мръсни тайни. Имахме камери. Искам да кажа, че те още са по местата си, можеш да ги видиш, но повечето не работят. Една от причините да искаме да напуснем това място. Тази сграда се разпада неудържимо.

— Ясно, благодаря — отвърна Декър.

Продължиха по улицата и стигнаха мястото, където Дабни бе застрелял Бъркшър. Декър спря и погледна паважа.

— Виждаш ли синьо? — попита Джеймисън.

Той кимна разсеяно, вдигна глава и се огледа.

— Ако Дабни и Бъркшър са работели заедно, защо са се срещнали тук? Дабни е имал уговорена среща в Бюрото. Друг на негово място би искал съучастникът му в тази шпионска история да се намира колкото се може по-далече в този момент.

Думите му сепнаха Джеймисън.

— Нямам отговор на този въпрос — призна тя, когато двамата продължиха по улицата.

— Не мисля, че Дабни и Бъркшър са се познавали. Забрави факта, че Дабни очевидно е чакал сигнала на клоуна, който да го предупреди, че Бъркшър идва. Това не означава непременно, че Дабни не е знаел как изглежда Бъркшър. Може някой да му е показал нейна снимка, макар да не я открихме у него.

— Може някой само да му е показал снимката и той да е запомнил чертите ѝ.

— Така е. Клоунът е дал сигнал в момента, в който Дабни е трябвало да тръгне, за да пресрещне Бъркшър. Но когато ги видях онази сутрин, не останах с впечатление, че се познават.

— И тогава той я застреля?

— И тогава той я застреля — отвърна Декър.

— Имам чувството, че направим ли стъпка напред по този случай, веднага след това правим две назад.

— Така се получава при всички случаи — отбеляза Декър.

— Но ние ще разрешим този, нали?

Той не отговори.