Предатели

63

Горният край на Масачузетс авеню. Наоколо имаше предимно посолства и огромни частни имения. Старите пари и новите долари пребиваваха в неловко съжителство. Човек не идваше да живее тук, ако нетното му богатство не беше поне деветцифрено число.

Кварталът не беше свикнал с полицейско присъствие, освен при появата на чуждестранен лидер и кортеж от коли със знаменца.

— Е, Декър, надявам се да си прав — каза притеснено Богарт.

Заедно с Милиган и Джеймисън те седяха в автомобил, паркиран срещу импозантна къща от трийсетте години на миналия век, заобиколена от висока каменна стена с порта от ковано желязо.

— Аз също — отвърна Декър.

— Да действаме тогава.

Излязоха от колата и пристъпиха към портата. Богарт каза по радиостанцията:

— Всички да заемат позиции. Готови ли сте? — Когато получи отговор, кимна и ги подкани: — Хайде.

Той натисна звънеца, чу се някакво слабо пращене, но никой не му отговори. Позвъни пак. Резултатът беше същият.

— ФБР, отворете портата!

Отново никакъв отговор.

— ФБР, отворете портата или ще бъдем принудени да влезем със сила!

Нищо.

— Има ли изобщо някой? — зачуди се Богарт. Огледа се и включи радиостанцията. — Екипът да дойде.

Минута по-късно пред входа спря микробус, от който слязоха двама спецполицаи. Те свалиха таран на колела с хидравлично задвижване.

— Действайте — даде им зелена светлина Богарт.

Двамата полицаи включиха тарана, разположиха го срещу портата от ковано желязо и застопориха колелата. Единият натисна бутона на дистанционното, което държеше в ръката си. Буталата на тарана се изстреляха напред и удариха двойната порта точно по средата. Крилата отхвърчаха навътре.

— Влизайте! — каза Богарт в радиостанцията си.

От микробуса слезе екип тежковъоръжени полицаи и се втурна по алеята към къщата. От другата страна на двора през оградата се прехвърлиха федерални агенти и също хукнаха към къщата.

Богарт, Милиган, Декър и Джеймисън последваха ченгетата от специалните части. Застанаха пред входната врата, Богарт почука по масивното дърво и се представи. Отново не получи отговор.

— Разбийте вратата — нареди той.

Преносимият таран отново влезе в действие и изкърти вратата за миг. Агентите нахлуха в къщата.

Тя беше огромна, с множество стаи и места за криене. Но не им се наложи да търсят дълго.

Библиотеката бе прекрасно обзаведено помещение с лавици от пода до тавана и огромна камина с мраморен плот. По средата бяха разположени богато резбовано бюро и високо старинно кресло. До едната стена имаше черно кожено канапе, два фотьойла и масичка от ковано желязо и дърво, които сигурно струваха петцифрена сума.

Не че това имаше някакво значение за тях.

Мъжът седеше на един от фотьойлите. Жената лежеше на канапето. В челото на всеки от тях зееше дупка с почернели ръбове.

— Алфред и Джулия Горски — обяви Богарт.

— Тези типове не оставят свидетели — заяви Милиган.

— Трябва да претърсим това място от тавана до мазето — заяви Богарт.

— Ще повикам криминалистите — отвърна Милиган, извади телефона си и отиде в далечния ъгъл на библиотеката.

Богарт погледна Декър.

— Значи те са използвали умиращо дете като средство за предаване на секретна информация?

Декър кимна.

— Знаели са, че Джоуи умира. Затова са го избрали за „осиновяване“. Никога не са имали намерение да стане част от семейството им. Просто са го довели в хосписа. Затова Бъркшър е започнала да ходи там. Така си е осигурила идеалното прикритие. Кой би я заподозрял? Открихме, че Дженкинс е постъпил на работа като нощен управител, когато жената, заемала тази позиция, не се е появила на работа. Питам се кога ли ще открият и нейното тяло.

— По дяволите! Този случай става все по-голям и по-голям! — възкликна Богарт.

— Вселената също — отвърна Декър.

— Добрата новина е, че сме в процес на разбиване на тяхната шпионска мрежа. Вече изгубиха четирима агенти и това едва ли ще са последните жертви в техните редици.

Обърнаха се и видяха Харпър Браун на прага.

Тя пристъпи напред и огледа двата трупа.

— Познаваш ли ги? — попита Богарт.

— Чувала съм за тях. Семейство Горски организираше благотворителни балове, прерязваше лентите на нови болници, даваше приеми, на един, от които е присъствал и началникът на моята агенция.

— Какво знаеш за миналото им?

— Имигранти от Полша. Основатели на огромна търговска компания.

— Е, сега вече знаем с какво са търгували — каза Джеймисън.

— Изненадан съм, че след като са били толкова известни, случилото се с Джоуи не ги е компрометирало — каза Богарт. — Имам предвид отказа им да го осиновят.

— За тази работа си има специалисти по връзки с обществеността — отвърна Браун. — Освен това семейството е плащало престоя му в хосписа. При това положение никой е нямало да ги укори, ако изобщо се е знаело. Финансирали са строителството на нов център за младежи в неравностойно положение в югоизточната част на щата. Никой е нямало да ги обвини заради случая с Джоуи, колкото и ужасно да звучи.

— Питам се как ли въпросните специалисти по връзки с обществеността ще извъртят нещата, когато се разчуе, че Горски са били шпиони — отвърна гневно Джеймисън.

Богарт се обърна към Браун:

— Ти как се озова тук?

Браун погледна Джеймисън.

— Алекс ми звънна. За което съм ѝ благодарна.

— За нищо — отвърна Джеймисън, а Декър я изгледа с любопитство.

— Имаш ли представа за кого може да са работили Горски? — попита Богарт.

— Очевидните заподозрени са руснаците, разбира се. Но не бива да изключваме китайците, севернокорейците, някои страни от Близкия изток…

— Нима терористи от Близкия изток биха използвали хора като Горски? — учуди се Джеймисън. — Не мисля, че биха могли да им имат доверие.

— Много хора, които на пръв поглед приличат на теб и мен, започват да изповядват радикални идеи — отвърна Браун. — Същото се отнася до севернокорейците и китайците. А понякога всичко се свежда до парите.

— Добре, но ако семейство Горски е било богато от много години и през цялото това време ни е шпионирало, бихме могли да изключим Близкия изток — каза Декър. — Арабите влязоха в голямата игра едва след Единайсети септември.

— Ще останеш изненадан, ако научиш истината — отвърна Браун.

— Семейство Горски било ли е в състояние да краде поверителна информация? — попита Богарт. — Или просто е финансирало онези, които са се занимавали с това?

— Второто. Те са се движели сред най-висшите кръгове във Вашингтон и са познавали хора, които са имали достъп до секретна информация. Говоря за политици, военни, държавни служители, ръководители на компании от военната промишленост. В този дом вероятно често са идвали такива гости.

— Твърде много неизвестни, и то на най-високо ниво — отбеляза Богарт.

— Казвам това, което мисля, агент Богарт.

— И предполагаш, че тайните, които Уолтър Дабни е откраднал, са били предадени по тази верига?

— Не бих се изненадал, ако установим, че Горски са платили хазартните дългове на Натали в замяна на секретната информация, която Дабни е откраднал. Предал я е директно на Бъркшър. Тя на свой ред я е предала на Дженкинс, а той — нататък по веригата. — Браун погледна Богарт и каза: — Моите хора разбиха шифъра в „Хари Потър“.

— И?

— Предавали са си класифицирана информация в продължение на поне девет месеца. С помощта на флуоресцентна светлина открихме съобщения в най-различни цветове. Както подозирахме, става въпрос за „задна вратичка“ към три строго секретни бази данни на АВР. Предполагахме, че Дабни е откраднал именно тази информация. В резултат на това бяха разкрити няколко наши агенти, които работеха под прикритие в чужбина. Вече загубихме петима от тях…

— Но Дабни не е крал информация преди девет месеца — изтъкна Богарт. — Той се е включил доста по-късно, когато Натали е затънала в дългове.

— Очевидно не е бил единственият шпионин, с когото са работили — отвърна Браун.

— Но той не би могъл да разполага с подобна информация само защото е работил по договори с военното разузнаване — каза Джеймисън. — Вашите хора би трябвало да пазят тази информация само за вътрешно ползване.

— Така е. Но Дабни е използвал познанството си с ключови хора в агенцията, за да получи кодовете за достъп до въпросните бази данни. Установихме това постфактум, когато вече бяхме понесли сериозни щети.

— Къде са работили агентите, които сте загубили? — попита Декър. — Това би могло да стесни критериите за търсене.

— В Сирия и Либия.

— Този факт помага ли ни да извадим от уравнението част от неизвестните? — попита Декър.

— Би ни помогнало, но преди трийсет години. В момента Русия е толкова силно ангажирана със ситуацията в Близкия изток, че нищо чудно и тя да стои зад това. Путки неотклонно реализира плана си отново да превърне Майка Русия в глобален играч. За целта трябва да разпростре влиянието си навсякъде, включително в пустинята. Не бива да изключваме и Китай, защото те преследват същите цели. Достатъчно е да погледнете какво правят в Южнокитайско море. И двете страни увеличават военния си потенциал. Не забравяйте и Северна Корея. Ким Чен Ун е непредвидим играч, твърдо решен да създаде ракета с ядрена бойна глава, която да достигне Западното крайбрежие.

— Изглежда, апокалипсисът ще настъпи по-скоро рано, отколкото късно — отбеляза унило Джеймисън.