Предатели

71

— Всичките имат тайни отделения — обяви Милиган.

Декър седеше срещу него, а Богарт се бе настанил на стола зад бюрото си. Джеймисън и Браун седяха срещу Богарт.

— И така, куклите на дъщерята на Сесилия Рандал са напълно идентични с тези на четирите дъщери на Дабни и всичките имат скривалища? — попита Джеймисън.

Декър кимна и взе две от куклите.

— Това е Миси, куклата на Джулс Дабни. А тази е била на Ронда, дъщерята на Сесилия Рандал. Можете ли да ги различите?

Всички се приведоха напред и впериха погледи в двете кукли.

— Дори петънцата от боя по обувките са напълно еднакви — каза Браун.

— Помиришете косите им — подкани ги Декър.

Браун и Джеймисън го направиха. Джеймисън възкликна:

— Миришат еднакво.

— Именно. Джулс позна куклата си по петънцата от боя и миризмата. Дъщеря ми правеше същото със своите играчки. Това е обичайно за децата. Който и да стои зад тази история, трябва да призная, че обръща голямо внимание и на най-дребните детайли.

— Това означава ли, че Рандал е била брънка от тази шпионска мрежа? — попита Браун.

— Сигурно.

— Не е задължително — отвърна Декър. — Може да е била замесена, без да знае.

— Как би могло да стане това? — намръщи се Браун.

— След като Ронда Кейн ми каза за куклите, разговарях надълго и нашироко с нея. Когато била малка, още преди да тръгне на училище, всеки ден ходела с майка си у Дабни. А като пораснала, Рандал я записала в близко до тях училище. Очевидно семейството е уредило това. Рандал я водела у тях и Ронда оставала там да си играе или да си пише домашните, докато станело време да се прибират. А когато поотраснала, занимавала децата — била им бавачка и дори помагала на майка си в домакинската работа. Вярно, правела го след училище, но, така или иначе, повечето си дни прекарвала в дома на семейство Дабни.

— Тогава обаче едва ли е носила кукла със себе си — каза Джеймисън.

— Не, разбира се. Но го е правила в продължение на години. Ронда Кейн нямаше представа кога са били разменени куклите. А аз не можех да ѝ кажа нищо друго, без да разкрия конфиденциална информация, затова не питах повече.

— Добре, да предположим, че куклите са били използвани за предаване на крадена информация — каза Браун. — Как според теб са го правили?

— Уолтър Дабни е изнасял секретни материали от АНС и ги е носил у дома си. Нямам представа как ги е измъквал от агенцията, но всички знаем, че това се е случвало в миналото. И други са успявали да изнасят информация от там. След като е започнал собствен бизнес, задачата му се е улеснила. Трябвало е само да предаде данните от проектите, по които работи, на своя отговорник или направо на купувача. Поставял ги е в някоя от куклите. Когато Ронда Кейн е идвала със своята кукла, той е трябвало само да ги размени. Ронда винаги е връщала куклата си у дома. Сама ми каза, че когато била малка, вземала някоя кукла в училище или пък майка ѝ я носела в дома на Дабни, за да си играе с нея, когато свършат часовете. Попитах я дали често е сменяла куклите и тя каза, че един ден си играела с една, друг ден — с друга, защото не искала да се чувстват самотни.

— Какво е ставало после? — попита Браун. — Ако Сесилия Рандал не е била част от това?

— Когато Рандал е отивала на работа, някой е влизал в дома ѝ. Изваждал е информацията от куклата и си е отивал. Тя не е имала охранителна система. Би трябвало да са влизали и излизали без проблем.

— Възможно е — съгласи се Богарт.

— По този начин Дабни изобщо не е контактувал с другата страна. Струва ми се, че Сесилия Рандал е играела ролята на посредник, без изобщо да разбере. Освен това не мисля, че са използвали куклите всеки ден. Уолтър Дабни вероятно е предупреждавал по някакъв начин другата страна кога вътре има нещо.

— А когато децата пораснали и куклите заели мястото си по лавиците, той по всяка вероятност е прибягвал до друг похват — каза Богарт. — Както Бъркшър е използвала онази книга например.

— Това означава, че Уолтър Дабни е предавал страната си в продължение на трийсет години! — възкликна Браун.

— Така изглежда — призна Богарт.

— Странно, че не са го хванали в даден момент — отбеляза Милиган. — Имам предвид, че толкова други шпиони, дори такива, които са работили с години, в крайна сметка са били разкрити.

— Знаем за тях, само защото са били разкрити — изтъкна Декър. — Възможно е да има много, които никой никога не е залавял.

Браун кимна.

— Слабото място на Уолтър Дабни е била дъщеря му. Смятал е, че тя е в опасност, затова е действал по-бързо от обичайното. Или пък отдавна е спрял да шпионира и е изгубил форма. Както и да е, потърсил е старата си връзка, за да помогне на Натали. Този път обаче ние го засякохме. Вярно, прекалено късно, за да му попречим да продаде откраднатите тайни, да застреля Бъркшър и да се самоубие.

— Променил се е и още един важен фактор — каза Богарт. — Дабни е знаел, че умира.

— Вече обсъдихме възможността чрез убийството на Бъркшър и последвалото самоубийство да се е опитвал да компенсира вредите, които е нанесъл на страната ни през всичките тези години — добави Джеймисън.

Богарт погледна Декър.

— Какво мислиш?

Той не отговори веднага. А когато го направи, погледът му беше отнесен, сякаш изобщо не говореше на тях.

— Звучи логично, но не съм убеден, че е станало точно така.

— Защо? — попита Браун. — Защо отхвърляш тази теория?

— Защото оставя без отговор твърде много въпроси и най-вече кой ме нападна и взе онази флашка. И кой уби Сесилия Рандал. Защото смятам, че това може да са същите хора, които са принудили Уолтър Дабни да открадне секретна информация, за да спаси дъщеря си.

— Добре, може да е същата шпионска мрежа, която е работила с Дабни в миналото — каза Браун. — Да допуснем, че той е продавал тайни в продължение на години, но в един момент е решил да се оттегли, да се пенсионира, така да се каже. Другата страна не е останала доволна, но е осъзнавала, че ако го притисне, той може да реагира по начин, който да провали прикритието ѝ. В един момент обаче Натали се забърква в неприятности благодарение на страстта си към хазарта. Другата страна вижда в това възможност да манипулира Дабни и да го принуди да се върне към стария занаят. Повярвал е, че дъщеря му дължи десет милиона долара, а това е означавало, че е трябвало да продаде много важни тайни. И той го е направил. Осигурил им е достъп до свръхсекретни бази данни.

— Сигурни ли сте в това? — попита Декър.

— Да.

— И как разбрахте?

— Проследихме откраднатата информация. Дабни е имал достъп до нея. Използвал е своите пароли… пароли, с които е разполагал в резултат на работата си за АВР.

— Не може ли да го е направил друг човек от неговата фирма?

— Системата изисква въвеждането на биометрични данни, Декър. Бил е Дабни. Извън всяко съмнение! Оставил е сложна електронна следа, затова стигнахме до него прекалено късно.

— Следователно в момента получателите на тази информация също разполагат с достъп до въпросните бази данни. При това от известно време.

— Да.

— И вече може да са научили някои наши тайни?

— Несъмнено.

— Нещо конкретно? Нещо особено важно?

— Всичко е важно!

— Ясно, но сещаш ли се за нещо, което да е по-важно?

— Вече ти казах, че там има информация за наши операции в чужбина. Както и че загубихме няколко агенти.

— Нещо друго?

Браун въздъхна и обмисли въпроса.

— В интерес на истината, не всичко е свързано с дейността на АВР. Част от информацията е свързана с други федерални агенции — АНС, ЦРУ, АБН, дори ФБР. Има и поверителни доклади от Съвета на началник-щабовете.

— По какви въпроси?

— По въпроси, до които нямаш достъп, но в духа на сътрудничеството между нашите агенции мога да ти кажа, че информацията се отнася до операциите в Близкия изток, стратегията срещу „Ислямска държава“, разузнавателни данни от войната в Сирия, руската политика спрямо балтийските държави, евентуалната реакция на НАТО… Най-различни неща.

— И враговете ни могат да действат във всеки един от тези аспекти — отбеляза Декър. — Защото ти каза, че заплахата, спомената в онзи разговор, ще бъде осъществена съвсем скоро.

— Именно. Мащабите са големи. Прекалено големи.

— Но в Белия дом ни казаха, че атаката ще бъде извършена тук, на американска земя — обади се Богарт.

— Не твърдя, че данните от разузнаването са погрешни — каза Браун. — Само изтъквам факта, че не е възможно да ги потвърдим.

— Бъркшър не е от Близкия изток — отбеляза Декър. — Но въпреки това онзи разговор, в който се споменава името на Дабни, е на арабски.

— Възможно е руснаците да работят съвместно с някои близкоизточни фракции — заяви Браун. — Вижте до каква степен са ангажирани в Сирия. Искат да се превърнат в регионален играч, след което отново да станат глобална сила. Ако евентуалната атака срещу страната ни отклони нашето внимание от международната политика, Москва лесно ще запълни вакуума, който ще оставим.

— Мога да си представя как подобна стратегия се увенчава с успех — отбеляза Декър.

— Случайно да сте засичали нови разговори? — попита Богарт.

Браун вдигна рамене.

— Никой не е споменавал отново името на Дабни, но според колегите от АНС същият източник, инициирал онзи разговор, демонстрира повишена активност. От опит съдим, че това означава само едно — планът е приведен в действие. А когато разговорите спрат, до атаката остават броени часове. Така са процедирали в миналото.

— Млъкнат ли, това означава, че бомбата ще избухне всеки момент, така ли? — попита Декър.

— Да.

— Тогава трябва да се молим да продължат да си говорят.