Предатели

38

Декър, Браун, Богарт, Джеймисън и Милиган седяха в една зала във вашингтонския офис на ФБР и се взираха в средата на масата.

А там бяха подредени предметите, открити в склада. Сега всички те бяха прибрани в найлонови пликчета за веществени доказателства. Преди това, разбира се, криминалистите ги бяха проверили за отпечатъци и други следи, но не бяха открили абсолютно нищо.

Богарт взе куклата и опипа тайното отделение.

Милиган пък обърна служебната карта и я огледа от всички страни.

— Каза, че си проверила и Бъркшър никога не е работила в АВР.

— Точно така — отвърна Браун. — Преди да одобрят кандидатурата ѝ, нашите хора щяха да проверят миналото ѝ и да ѝ вземат отпечатъци, които да съхраняват и до днес в базата данни. А Бъркшър не фигурира там.

Богарт остави куклата, покашля се и каза:

— Проверихме всички бази данни и не открихме нито следа от нея. Ако е работила, за която и да е федерална агенция дори само като чиновник с достъп до секретна информация, щяхме да открием отпечатъците ѝ в архива. А там ги няма.

Декър седеше неподвижно, вперил поглед в дланите си.

— Какво мислиш, Еймъс? — попита Джеймисън.

— Мисля, че някой е заличил името от картата.

— Ако картата беше от по-модерните, с чип за радиочестотна идентификация — каза Милиган, — щяхме да разполагаме с всички данни на притежателя ѝ.

— Но тя очевидно е издадена преди навлизането на тази технология… или най-малкото, преди АВР да я въведе.

— Бъркшър може да е била отговорникът на шпионина в АВР. За целта не ѝ е било необходимо нито да присъства в някоя база данни, нито да притежава служебна карта. За разлика от къртицата, внедрена в някоя агенция. Бъркшър е трябвало само да контролира своя агент и да събира информацията.

— Това ми се струва доста по-вероятно — каза Декър. — В такъв случай трябва да открием кой е бил вътрешният човек.

— Но смяташ, че Бъркшър е била шпионка, нали? — попита Милиган. — На тази мисъл ме навеждат старата служебна карта, флопи дискът, документът от КГБ… макар всичко това да принадлежи на друга епоха.

— Звучи логично — каза Богарт. — Може да се е пенсионирала и да е решила да направи нещо друго с живота си.

— Нещо добро, имаш предвид — обади се Джеймисън. — Може би, за да изкупи вината от миналите си деяния.

— Откъде обаче са дошли парите? — попита Браун. — Откъде ще натрупа цяло състояние? Ако е работила за руснаците, защо просто не се е върнала в родината си, след като се е оттеглила?

— Може да не е имала възможност — предположи Декър.

Всички погледи се насочиха към него.

— А защо да не е имала възможност? — попита Браун.

— Защо един руски агент не е добре дошъл в Русия? — продължи да разсъждава на глас Декър.

— Защото се е обърнал против страната си — отговори Браун.

— Искаш да кажеш, че Бъркшър е била двоен агент? — попита Богарт.

— Казвам само, че е възможно да е била чужд шпионин и впоследствие да е преминала на другата страна.

— В такъв случай не би ли трябвало да има някакви следи? — попита Милиган. — Записи в архивите?

— След като стигнахме до това предположение току-що, ще трябва да попитаме съответните хора.

— Минали са трийсет години, може да се окаже трудно, дори невъзможно да открием тези хора — отвърна Богарт.

Декър погледна Браун.

— Ти познаваш този свят по-добре от нас. Къде бихме могли да потърсим подобна информация?

— Има твърде много разузнавателни служби, Декър, и функциите на част от тях се припокриват. Говорим за стотици хиляди служители и агенти, които действат в над двеста държави по света.

— Игла в копа сено — отбеляза Джеймисън.

— Издирването на иглата се усложнява от факта, че разузнавателните служби не обичат да отговарят на каквито и да било въпроси — добави Браун.

— И ако ги попитаме, може да не ни кажат истината — заключи Милиган.

— Не бих разчитала на това.

— Ако Бъркшър е била отговорникът на агент в АВР или другаде, този агент може все още да е активен. Бъркшър може да се е пенсионирала, но това не означава, че нейният човек го е направил.

— Така е — съгласи се Браун.

— Откъде според теб са дошли парите? — попита Джеймисън.

— Ако тя е преминала на наша страна и ни е помогнала да разкрием чужди агенти, това би ли могло да е източникът на средствата? — попита Декър, вперил поглед в Браун.

— Зависи колко важна помощ е оказала. Но ако е била разкрита като шпионка, вероятно е била изправена пред избора да съдейства или да отиде в затвора. Едва ли някой ѝ е предложил да ѝ купи луксозен апартамент.

— Но ако не е била разкрита, а е действала доброволно? — попита Декър. — Може да се е представила като обикновена гражданка, която разполага с важна информация и желае да помогне на страната си?

Браун се замисли.

— Мисля, че подобна вероятност е твърде малка.

— Най-трудната ни задача е да организираме разследването съобразно новата информация. Разполагаме с четири предмета и една мъртва жена, която може да е била шпионка, да е отговаряла за агент или нещо друго…

— Първата ни задача е да открием коя е Ан Бъркшър — каза Декър. — Или коя е била.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че се опитваме да направим, Декър? — възкликна Милиган.

— Сега обаче имаме много повече работа. Ако е била руска шпионка, това може да се провери. Ако е била отговорник на агент, работил в правителствените структури, това също може да се установи. Имаме улики и трябва да тръгнем по следите, с които разполагаме.

— Ако е помогнала на страната ни, в замяна, на което е получила значителна сума — каза Богарт, това също може да бъде проверено в архивите.

— Но как това ще обясни убийството ѝ? — попита Джеймисън. — Знаем, че Дабни е откраднал секретна информация. — Тя погледна Браун. — Нещо подсказва ли ти, че Дабни и Бъркшър са работили заедно?

Браун се поколеба.

— За бога, не можеш ли поне да кимнеш или да поклатиш глава? — възкликна отчаяно Джеймисън.

Браун поклати глава.

Джеймисън се обърна към Декър:

— Добре, каква е връзката?

— Не знам — призна той. — Но намерим ли отговора на този въпрос, можем да намерим отговорите на всички останали.

Браун взе служебната карта.

— Мога да проверя кога АВР е издавала този тип карти. Сменяме ги периодично, така че ще получим конкретен интервал от време.

— Едва ли е случаен фактът, че Бъркшър е запазила този лист хартия — каза Декър.

Браун кимна.

— Ще го прочета внимателно. Може да ни даде някоя улика.

— А флопи дискът? — попита Джеймисън.

Богарт го взе.

— Отдавна не сме виждали подобно нещо. Наложи се да го отнесем в лабораторията. Каквото и да е имало на него, не може да бъде прочетено.

— На руски ли е? — попита Джеймисън.

— Компютърни нули и единици — отвърна Богарт. — В това няма никаква логика.

Декър взе куклата.

— Не очакваш да научиш нещо от нея, нали? — попита Милиган.

Декър погали косата на куклата.

— Не очаквам нищо. Просто ще вървя натам, накъдето ме водят следите.

Телефонът му изпиука. Беше напомняне за срещата им с Нанси Билингс.

Декър се изправи.

— Като в този момент. Да вървим, Алекс.