Предатели

24

Харпър Браун седна срещу Декър в кафенето, в което Уолтър Дабни се бе отбил, преди да застреля Бъркшър. Беше облечена в черен костюм и светлосиня блуза. Леката издутина на кръста ѝ подсказваше, че е въоръжена.

Декър бе облякъл избелели джинси, трикотажна риза и мушамено яке.

Браун огледа дрехите му и отбеляза:

— Явно в твоя случай Бюрото е отменило изискванията за служебно облекло.

— Богарт не ти ли каза, че не съм истински агент?

— Телефонното ти обаждане ме заинтригува — продължи тя.

— Надявам се да получа отговори. Чии са дълговете от хазарт?

— Вече ти казах, още не съм решила дали да участвате в разследването, затова не мога да отговоря на въпроса ти.

— А както аз вече ти казах, не мисля, че разполагаш с правомощията да вземаш подобни решения.

— Не забравяй телефонния разговор, който министърът на отбраната може да проведе.

— Помислих и за това — отвърна Декър. — Няма как да стане. Блъфираш и много добре го знаеш.

Браун се облегна и каза:

— Не можеш ли да ме почерпиш чаша кафе, докато ме обвиняваш в непочтеност?

Декър стана и се върна с чаша черно кафе, която остави пред нея.

— Благодаря — отвърна любезно тя. Отпи глътка и се усмихна. — Силно, горещо, чисто. Не разбирам хората, които слагат какви ли не боклуци в кафето си.

Декър я изгледа изпитателно.

— Напомняш ми за някого, когото срещнах като ченге в Охайо.

— Друго ченге?

— Не, престъпничка. Измамница. Справяше се отлично.

— Ласкаеш ме, Декър.

— Явно не съм се изразил правилно.

— Израснала съм в Алабама в дълбоко религиозно семейство. Родителите ми ме научиха на честност и почтеност.

— В Алабама?

— Да.

— В такъв случай са били почитатели на „Да убиеш присмехулник“.

— Малкото ми име ли те наведе на тази мисъл?

— Харпър Лий, да. — Той се приведе напред. — Не спомена ли снощи, че си ми длъжница? Ако не искаш да платиш дълга си, ще те оставя да си изпиеш кафето и ще си продължа по пътя.

Когато Браун не отговори, Декър се надигна от мястото си.

— Задръж за малко — каза тя най-сетне и му направи знак да седне. Огледа полупразното кафене, докато той сядаше на мястото си. — Това едва ли е най-подходящото място.

— Да се поразходим тогава — предложи Декър и погледна чашата ѝ. — Както виждаш, взех ти кафе в пластмасова чаша. В случай че решиш да споделиш нещо навън.

Лекият бриз разроши косата на Браун, разтвори сакото ѝ и разкри пистолета. Декър го зърна за миг и отбеляза:

— „Берета“. С такова оръжие Дабни застреля Бъркшър.

Браун закопча сакото си и попита:

— От тук ли е тръгнал?

— Много добре знаеш, че от тук. Говорихме за дълговете от хазарт.

— Откъде знаеш, че не са на Уолтър Дабни?

— Защото самата ти не спомена нито веднъж, че са негови. Реших да приема информацията съвсем буквално.

— Всъщност… стремях се думите ми да прозвучат колкото се може по-неопределено.

— Дотук с честността и почтеността. Да разбирам ли, че са на Натали?

Тя го погледна.

— Как стигна до този извод? Срещна ли се вече с нея?

— Може да се каже, макар да не разменихме нито дума, най-вече защото тя се намираше в алкохолен ступор.

— Но какво те наведе на мисълта, че именно тя има проблеми с хазарта?

— Трите ѝ сестри бяха разстроени от ужасните новини за баща им, но никоя от тях не се напи до безсъзнание. Тя живее най-далече, пътувала е най-дълго и е пристигнала последна, което означава, че е имала повече време да се пребори със стреса. На сутринта обаче Натали беше пияна, докато сестрите ѝ уреждаха погребението, а майка им седеше сама на долния етаж. Разбирам, че хората са различни, но въпреки това поведението ѝ ми се струва странно. Сестрите ѝ бяха разгневени от случилото се. Бяха изумени. А у нея не забелязах нито гняв, нито изненада. И макар да бе пияна, в изражението ѝ имаше нещо, което издаваше, че е… гузна.

— Ти можеш да определиш кога някой изглежда гузен?

— Бях полицай в продължение на двайсет години, а това означава, че имам богат опит — отвърна той.

Следващата минута вървяха, без да разменят нито дума. Подминаха будката на охраната и Декър кимна на униформения мъж вътре. Беше същият охранител от онази сутрин, в която Дабни бе застрелял Бъркшър.

От другата страна на улицата работници внасяха строителни материали през отворената врата на сграда, която ремонтираха. На един от прозорците бе залепено разрешителното за извършване на строителни дейности. Във Вашингтон, както и в Ню Йорк, реновирането на стари сгради бе непрекъснат процес. Декър бе ходил в Ню Йорк само веднъж и тогава шофьорът на таксито му бе казал, че в Голямата ябълка има само два сезона — зимен и строителен.

— Не смятаме, че е Натали — каза Браун. — Подозираме съпруга ѝ Корбет.

— Негови ли са дълговете от хазарт?

Тя кимна.

— И са огромни. Очевидно е взел заеми от мафиоти, които сега го притискат. Става въпрос за руската мафия.

— В такъв случай са го заплашили сериозно.

— Нещо повече. Заканили са се, че ако не им се издължи веднага, той, Натали и четиригодишната им дъщеря ще умрат.

— И тя е позвънила на баща си?

— Той е бил последната ѝ надежда. Бил е богат, но не е разполагал с такава сума.

— И затова е започнал да продава секретна информация?

— Така смятаме.

— И сега Натали обвинява себе си?

— Вероятно да.

— Което обаче не обяснява защо Дабни е убил Бъркшър.

— Вярно. Още не сме стигнали дотам.

— И как открихте всичко това?

— По обичайния начин. Задавахме въпроси, следвахме уликите. Получихме информация за Корбет и я проверихме. Насочихме вниманието си към Дабни, след като разбрахме, че е покрил дълговете на зет си. Компанията на Дабни е добре известна в АВР. Всеки негов контакт, който би могъл да застраши националните интереси, е като червен флаг за нас. Събрахме достатъчно информация и я анализирахме.

— Това означава ли, че Натали е знаела какво прави баща ѝ?

— Не сме сигурни. Прослушахме част от телефонните им разговори.

Декър я изгледа с любопитство и тя обясни:

— Натали е използвала някои думи, които са задействали алгоритмите на Агенцията за национална сигурност, в резултат на което разговорите ѝ са били записани и съхранени в базата данни. Впоследствие получихме достъп до нея.

— Не мислех, че АНС подслушва американски граждани.

— Как може да си толкова наивен? Искаш ли да ти продам Белия дом? С нотариален акт, разбира се. Освен това обажданията идваха отвъд океана. Дабни увери Натали, че ще се погрижи за проблема. Той обаче не спомена как ще го направи. Времето го притискаше. Разбрахме всичко това прекалено късно, в противен случай щяхме да го предотвратим.

— Но той е намерил парите и е платил дълговете.

— Натали нямаше да бъде тук, ако не го беше направил. И тя, и семейството ѝ щяха да се озоват накълцани на парчета на дъното на някоя река в Европа.

— Кога е извършено плащането?

— Данните, с които разполагаме, не са достатъчно категорични. Но предполагаме, че това е станало преди шест седмици. Може би малко повече.

— Ти разговаря ли с Натали?

— Не, не съм. Всъщност тя не ни интересува особено. Хазартът и връзката с руската мафия са извън нашата юрисдикция. Предадохме информацията на съответни чужди служби.

— Каква секретна информация е продал Дабни? Спомена, че резултатът може да е по-ужасяващ дори от Единайсети септември.

— Изобщо не преувеличавах, когато направих това сравнение.

— След като залозите са толкова големи, защо отхвърляте помощта на ФБР?

— Всеки трябва да знае толкова, колкото му се полага. Този принцип не е формулиран случайно. Не е само реплика, която звучи във филмите, Декър. В основата му лежат здрава логика и богат опит.

— Какво означава това?

— След като не разбираш от намеци, ще ти го кажа направо: не знаем на кого можем да имаме доверие. Колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре.

— Но така можете да изключите от разследването тъкмо онези, които могат да разкрият загадката и да ни спасят от нов Единайсети септември — отвърна Декър.

Думите му я накараха да се почувства неловко и тя не оспори логиката му.

— Знаете ли кои са купувачите?

— Работим върху това.

— Сигурни ли сте, че не е руската мафия? Може Дабни да им е дал секретната информация срещу опрощаване на дълговете.

Браун поклати глава.

— Мафията няма представа как да извлече финансова изгода от подобна информация, затова най-вероятно дори не би направила опит да се сдобие с нея. Освен това не би искала американската армия да я погне. Не, мафиотите са получили от Дабни пари, а той се е сдобил с тях, като е продал информацията на трета страна.

— На друго правителство?

— Най-вероятно.

— Защо?

— По две основни причини. Само друго правителство би могло да се нагърби с провеждането на толкова рискована операция. И само друго правителство би могло да разполага с разузнавателна информация, която да му подскаже какви тайни да поиска да му разкрие Дабни.

— В такъв случай не той е избрал секретната информация, която е откраднал, а те?

— Най-вероятно. Никой не започва подобна операция, ако не е сигурен, че ще получи това, което иска. Не се съмнявам, че са казали на Дабни какво точно им трябва. Нещо повече, много добре са знаели до каква информация има достъп той. Всичко е било планирано до най-малката подробност. Което ме навежда на мисълта, че имат внедрен агент. Затова искаме в разследването да участват колкото се може по-малко хора. Ако в службите ни са проникнали къртици, това е голям провал. Но той ще стане още по-голям, ако включим някой от тях в разследването.

— Успяхте ли да разберете размера на дълга?

— Десет милиона.

Декър остана с отворена уста.

— Десет милиона долара! Да не би този Корбет да е залагал двайсет и четири часа в денонощието седем дни в седмицата?

— Играл е с високи залози, а когато кредиторът ти начислява лихва от хиляда процента дневно, сумата расте доста бързо.

— Не е ли прекалено късно, ако секретната информация вече е в ръцете на купувача?

— Тази игра не се играе така, Декър. Ако открием кой го е направил и ако това наистина е чуждо правителство, ще прибегнем до други средства. Дипломатическият шантаж е съвсем обичаен метод, прилаган както към съюзници, така и към врагове.

— Ами ако си имаме работа с терористична организация?

— Реализирането на информацията, която Дабни е продал, изисква солидна инфраструктура и огромни средства. Дабни е работил върху мащабни военни проекти: кораби, самолети, танкове. Затова смятаме, че е замесено чуждо правителство. „Ислямска държава“ не би похарчила милиарди долари, за да построи ескадрен миноносец клас „Зумвалт“.

— В такъв случай ще продължиш да търсиш купувача.

— Разбира се. Това ми е работата.

— А ние ще продължим да търсим защо Дабни е убил Бъркшър.

Браун спря и го погледна.

— И ако пътищата ни се пресекат? — попита тя.

— Ще започнем съвместно разследване. Ще се радвам да си сътрудничим.

— Чудесно. Признай си, това ли е най-добрият ти шахматен ход?

— Не. Винаги си запазвам по някой изненадващ.

— Вие можете да продължите вашето разследване, а аз — моето. Как ти звучи?

— И на мен чудесно. Стига да си искрена.

— Ти си умен човек. Ще те оставя сам да намериш отговора — каза Браун и продължи надолу по улицата. — Благодаря за кафето! — извика тя през рамо.