Предатели

27

Когато Декър и Джеймисън се прибраха вечерта, Дани Амая ги чакаше на входа. Изглеждаше блед и притеснен.

— Какво има, Дани? — попита Джеймисън.

— Днес татко не ме взе от училище.

— Как се прибра?

— Майката на един приятел ме докара.

— Обади ли се в полицията?

— Не, не знаех какво да правя. Бях уплашен.

— Всичко ще бъде наред, Дани. Ще измислим нещо.

Джеймисън го хвана за ръка и го заведе в апартамента им.

— Гладен ли си?

Детето кимна и погледна тревожно към Декър.

— Ще ти приготвя нещо за хапване — каза тя. — А ти ни разкажи всичко, което може да ни помогне да открием баща ти.

Джеймисън зашета из кухнята, Дани седна край бара, без да откъсва поглед от нея, а Декър се настани до него.

— Сутринта ме остави пред училище както винаги.

— Спомена ли нещо, което би могло да обясни защо не е дошъл да те вземе? — попита Декър.

— Не… не мога да се сетя. Следобед ходя на занималня. Татко винаги ме взема преди шест. И когато не се появи, не знаех какво да правя.

— Имаш ли телефон? — попита Джеймисън.

Дани поклати глава.

— Татко има, но телефоните са прекалено скъпи, за да купи и на мен.

— Не се ли сети да помолиш някой съученик и да позвъниш на баща си?

— Звънях му, но не отговори.

— Добре — отвърна Джеймисън, — ще се свържем с полицията и ще започнем да го търсим.

— Мога да отида до строежа, на който работи — предложи Декър. — Ти ни каза къде е. На кея, нали?

Дани кимна.

Джеймисън, която режеше домат, за да приготви салата, замръзна с ножа в ръка.

— Декър, не бива да ходиш сам.

— Няма да правя нищо опасно. Само ще огледам мястото — каза той и протегна ръка. — Мога ли да взема колата ти, Алекс?

Тя извади ключовете от джоба на сакото си, но се поколеба, преди да му ги даде.

— Нищо опасно. Обещаваш ли?

— Обещавам!

Декър погледна Дани.

— С какво точно се занимава баща ти на строежа?

— С какво ли не. Но иначе е зидар. Много е добър.

— Скоро се връщам.

Само след минута Декър се намести зад волана и потегли. Четвърт час по-късно пристигна на строежа. Беше доста тъмно и не видя никого. Сградите от двете страни на оградата явно бяха в процес на разрушаване. Целият квартал бе подложен на мащабно реновиране.

Духаше студен вятър. Декър паркира срещу строежа и вдигна яката на сакото си. Огледа мястото. Не видя никого. Не видя и колата на Томас Амая.

Прекоси улицата и спря пред строящата се сграда. Бетонните плочи бяха излети и външните стени бяха издигнати. Декър преброи дванайсет етажа. Към железобетонния скелет бяха прикрепени товарни асансьори. Той заобиколи огражденията и огледа първия етаж. Беше изненадан, че не вижда нито един пазач. Постави ръка на пистолета си и извади фенерче от другия си джоб. Огледа се — само купчини строителни материали.

Забеляза стъпала, които водеха към подземните етажи. Зачуди се дали да слезе долу и стигна до извода, че е длъжен да го направи. Амая вероятно бе там, ранен или дори мъртъв.

Спусна се по стълбите и се озова на долния етаж. Освети мястото около себе си и видя, че етажът не е довършен. В далечния ъгъл имаше дупка в пода, а покрай стената бяха струпани тухли. Когато погледна надолу, видя, че и подът е застлан с тухли, наредени върху бетонната плоча.

В следващия момент чу шум и угаси фенерчето. Отиде в ъгъла и се ослуша. Стори му се, че чува гласове, но не успя да различи нито една дума.

После прозвучаха стъпки, проблесна светлина.

Декър се скри още по-дълбоко в сенките.

На стълбите се появиха четирима мъже. Носеха нещо.

Когато Декър различи очертанията му в мрака, мигом посегна към телефона си.

Определено беше тяло.

Четиримата го замъкнаха до дупката в пода и го оставиха там. Фенерчето, което един от мъжете носеше, освети пространството наоколо.

И тогава Декър видя уплашения Томас Амая. Лицето му бе охлузено и подпухнало, цялото в кръв.

Двама от мъжете държаха пистолети. Насочиха ги към Амая, който с помощта на четвъртия мъж вдигна тялото и го постави в дупката.

— Preparar el hormigón.

Декър не разбираше добре испански, но в случая това не бе необходимо.

Амая вдигна чувал с цимент, разряза го и изсипа съдържанието му в бетонобъркачката. Добави вода и включи машината. Междувременно другият мъж бе бутнал тялото в дупката.

Беше очевидно какво ще последва.

И защо им трябваше Амая.

Той щеше да запълни дупката и да нареди тухли отгоре, както бе направил на останалата част от етажа.

Това бе причината да го потърсят.

За да прикрият следите си. Декър не смяташе, че майсторът зидар ще живее достатъчно дълго, за да продължи да работи на строежа.

Той извади телефона си и установи, че няма обхват. По дяволите!

В следващия миг усети нечие присъствие.

Някой бе опрял пистолет в тила му.