Предатели

17

— Винаги можеш да разчиташ на мен, Еймъс.

Декър и Джеймисън седяха в колата ѝ.

— Знам. Говори ли вече с Мелвин?

— Оставих му съобщение. Не ми е върнал обаждането. Какво мислиш за тази Харпър Браун?

— Очевидно я бива в работата ѝ.

— И каква е работата ѝ?

— Да ни баламосва.

— Значи не вярваш на онова, което ни каза?

— Тя е служител на военното разузнаване. Обучена е да пробутва небивалици за истина. Там явно преминават през същото промиване на мозъци като политиците.

— Но ако Браун лъже, това усложнява и бездруго заплетената ситуация.

— Така е.

— Но защо ще ни лъже?

— Възможно е не всичко да е лъжа. Нищо чудно Дабни наистина да е продавал секретна информация. Както и да е бил комарджия. Причината да убие Бъркшър обаче ми се струва нелогична.

— Не забравяй, че е страдал от неизлечима болест. Може да е вземал медикаменти. Или пък туморът да е повлиял на мозъка му.

— А може истината да се крие на съвсем друго място, Алекс.

Разочарованата Джеймисън насочи вниманието си към пътя.

— Как ще открием хондата ѝ? — попита напрегнато тя.

— До този момент само един човек спомена тази кола. Затова ще се върнем в училището.

— Имаш предвид Вирджиния Коул, директорката?

— Да.

— Но тя каза, че е видяла Бъркшър да кара хондата само веднъж. Нали не очакваш да е запомнила регистрационния номер?

— Ни най-малко.

— Добре тогава, какво си намислил?

— Съставих план как да намеря очевидец.

Джеймисън продължи да го обсипва с въпроси. Какъв очевидец? Какво имаше предвид? Той обаче затвори очи и не каза нито дума повече.

Когато пристигнаха пред училището, Декър посочи вратата, която водеше към административната част. Над нея бяха монтирани охранителни камери, обърнати към паркинга.

— По дяволите! — възкликна Джеймисън. — Изобщо не ги забелязах.

— Днес повечето училища разполагат с охранителни камери — каза Декър. — Някои дори имат металдетектори и въоръжена охрана, както и въоръжени учители и въоръжени ученици. Добре дошла в образователната система на двайсет и първи век.

Разговаряха с Коул, която ги заведе в стаята, където работеше техническият персонал. Един от служителите прегледа записите от охранителните камери и ги прехвърли на екрана на компютъра.

Декър попита Коул:

— Спомняте ли си на коя дата сте видели Бъркшър да пристига с хондата? Съвсем приблизително.

Коул се замисли.

— Беше някъде през последните две седмици… сутринта, към седем и половина.

Техникът натисна няколко клавиша и обяви:

— Въвеждам тези параметри за време. Можете да използвате ето тези команди, за да превъртате записите напред или назад.

— Благодаря — отвърна Джеймисън, докато Декър се настаняваше пред компютъра.

— Знаете ли подробности около погребението на Ан? — попита Коул.

Декър не отговори.

— Опасявам се, че не — побърза да отговори Джеймисън. — Не успяхме да открием никакви нейни роднини. Случайно да сте чували от нея за тях?

— Не, никога не е говорила за семейството си. Във формулярите, които всеки учител попълва при постъпването си на работа, има поле, в което трябва да се отбележи близък човек, с когото да се свържем в случай на необходимост. Ан не го е попълнила. Всъщност тя никога не говореше за миналото си. Поне с мен. Има една учителка, която вероятно би могла да ви каже повече. Днес не е на работа, но ще ви дам телефона ѝ.

— Чудесно. Благодаря.

— За нищо. Ще направя всичко, за да ви помогна да стигнете до дъното на тази история.

Коул и техникът излязоха от стаята и ги оставиха сами. Джеймисън придърпа един стол и седна до Декър, който използваше клавишите, за да превърта записите от камерите. Тя го изгледа с любопитство.

— Така ли работи паметта ти, Декър? Превърташ кадрите като на видео?

— Горе-долу — отвърна разсеяно той. — Само че моите кадри са цветни.

Декър спря записа и посочи екрана.

— Ето я!

И наистина, това беше Ан Бъркшър зад волана на тъмна хонда акорд. Както им бе казала Коул, колата наистина бе доста очукана. Предната броня бе вдлъбната, по протежение на дясната врата минаваше дълбока драскотина, а капакът бе осеян с ръждиви петна.

— Ето го и регистрационния номер — каза Декър, който запечата цифрите в паметта си още преди Джеймисън да ги запише в бележника си.

Бъркшър спря на едно празно място, излезе и отвори задната врата, за да вземе малко куфарче и дамската си чанта. После тръгна към вратата, което означаваше и към камерата.

— Господи! — възкликна Джеймисън. — Тръпки ме побиват, като я гледам. Нали знам, че е мъртва.

Декър погледна часовника в единия ъгъл на екрана.

— Записът е отпреди десет дни.

— Тя изглежда… толкова нормална… и спокойна. Не прилича на човек, който се тревожи за нещо — отбеляза Джеймисън.

— Имаш предвид, че не се притеснява, че шпионската им мрежа може да бъде разкрита? — попита Декър. — Че ще бъде арестувана за шпионаж.

Джеймисън щракна с пръсти.

— Може точно така да е спечелила парите си.

— Възможно е. Агент Браун не ни каза от колко време продължава всичко това. А ние все още не успяваме да открием връзката между Бъркшър и Дабни.

— Дабни очевидно е водил таен живот, скрит от всички, които са го познавали. Възможно е Бъркшър също да е играела хазарт и така да са се запознали.

— Да, бе! Ти би ли продавала секретна информация на комарджия като теб? Би ли се надявала, че няма какво да се обърка?

— Въпреки това е възможно — настоя Джеймисън.

— Но каква нужда е имал Дабни от нея, Алекс? Какъв набор от умения или възможности е в състояние да предостави обикновена учителка на човек като Дабни, който познава куп високопоставени държавни служители и продава секретна информация?

— Може учителската професия да е само прикритие. Може тя да е шпионинът. Затова не откриваме нищо за миналото ѝ отпреди десет години.

— Възможно е — отвърна Декър, макар тонът му да подсказваше, че се съмнява в това. — Трябва да проверим номера на колата.

— Може да е чужда.

— Не, едва ли. Предполагам, че се води нейна собственост, но на друг адрес. А може би и под друго име.

— Значи наистина смяташ, че тя е шпионка или нещо подобно?

— Или нещо подобно — отвърна Декър.

Когато Джеймисън го погледна, той поясни:

— Браун твърди, че Дабни е откраднал важна секретна информация. Той трябва да я е предал на някого, нали? Ако двамата с Бъркшър са работели заедно, ти си права, че е била част от шпионска мрежа. Но ако тя не е успяла да предаде информацията нататък по веригата, може би ще успеем да предотвратим апокалипсиса, който Браун описа.

— Можем само да се молим и да се надяваме, че откраднатите тайни не са попаднали в ръцете на враговете ни — добави Джеймисън. — В противен случай ще загазим здравата. — Тя помълча и попита: — Не смяташ, че Браун има предвид ядрени оръжия, нали?

Декър я погледна.

— Продължавай да се молиш, защото нямам представа какво е имала предвид Браун. Тя не ми прилича на човек, склонен да преувеличава опасностите. Затова предполагам, че в най-лошите си прогнози Браун наистина вижда Армагедон.

— Чудесно!