Предатели

61

— Не можем да го открием. Сякаш е потънал вдън земя — заяви гневно Богарт.

Бяха се събрали в кабинета му във вашингтонския офис на ФБР. Той седеше от едната страна на масата, а Декър, Джеймисън и Милиган — срещу него.

Косата на Богарт беше разрошена, вратовръзката му висеше накриво и не се бе бръснал поне два дни. Крайно необичайно за човек, който винаги бе толкова спретнат.

— Алвин Дженкинс е имал на разположение само половин час — каза Джеймисън. — Толкова време прекарахме при Джоуи, преди Декър да се сети за книгата. Как е възможно да изчезне толкова бързо?

— Побягнал е веднага след като ви е оставил в кабинета си — обясни Милиган. — Открихме колата му на паркинга, което означава, че някой го е откарал. Всичко говори за добре обмислен план. Вероятно Дженкинс е позвънил на някого и помощта е пристигнала веднага.

— Претърсихме жилището му — добави Богарт. — Оказа се наблизо, в Хърндън. Ако смятате, че апартаментът на Бъркшър е стерилно чист, трябва да видите неговия. В хладилника нямаше нищо, в гардероба открихме само един костюм, малко бельо и тоалетни принадлежности. Мебелите бяха под наем… всъщност оказа се, че вървят в комплект с апартамента. Проверихме навсякъде, взехме четката му за зъби, за да извлечем ДНК и да проверим в различни бази данни с надеждата да открием съвпадение. Нищо. Предполагам, че и той като Бъркшър не фигурира в нито една база данни.

— Но е работил в хосписа — изтъкна Джеймисън. — Би трябвало да е представил автобиография и препоръки, които управата да е проверила.

— Не са се постарали особено — обясни Милиган. — Заплащането е прекалено ниско и трудно намират служители. Мисля, че изобщо не проверяват кого назначават. Но както в случая с Бъркшър, и тук вероятно имаме работа с фалшиви документи.

Джеймисън погледна Богарт.

— Това означава ли, че нямаме абсолютно нищо?

— Имаме една ужасна каша — отвърна той.

— Не, имаме нещо — обади се Декър, — макар кашата наистина да е голяма. — Погледна Богарт и продължи: — Някой е имал ключ за дома на Сесилия Рандал. Няма следи от влизане с взлом. Тя явно е спяла, когато убиецът е влязъл в дома ѝ. Сама не би пуснала никого в този час.

— Убиецът може да се е сдобил с ключ по какви ли не начини.

— И наша задача е да проверим всеки от тях.

— Говорил си с Натали — каза Милиган. — Тя ти е разказала онази история с линейката, за която баща ѝ се е сетил неотдавна. Какво означава това според теб?

— Опитвал се е да ѝ каже нещо. Не е могъл да го направи директно, за да не я постави в неудобно положение по някакъв начин.

— В неудобно положение? — възкликна Джеймисън. — Как?

— Той е откраднал секретна информация, за да покрие нейните дългове от хазарт… или по-скоро, дълговете на зет си, защото тя му е казала така. Съмнявам се, че е споделил с нея откъде ще намери парите. Но е разбрал, че задължението е изплатено, защото тя е останала жива. А и сама му е казала, че всичко е наред. За да осигури парите, Дабни е прибягнал до помощта на Бъркшър. Кога и как е станало това, нямам представа. Според мен Бъркшър е била замесена в тази история от самото начало. Мисля, че е знаела за дълговете на Натали. Нищо чудно тя и хората ѝ да са насърчили нейната зависимост и така да са я подмамили да натрупа сериозни задължения, тъй като са очаквали да се обърне за помощ към баща си.

— Чакай малко, в такъв случай Бъркшър трябва да е наблюдавала Дабни от известно време. А въпреки това ние не успяхме да открием връзка между тях.

— Няма значение. Да предположим, че такава връзка наистина съществува. Дабни занася на Бъркшър откраднатите данни и обявява цената си. Тя се съгласява, тъй като отлично знае, че погасяването на дълговете няма да ѝ струва десет милиона. Бъркшър получава секретната информация и изплаща съответната сума. Не изключвам възможността онези, за които е работила, да са откупили дълга предварително, което означава, че наредителят и получателят биха били едно и също лице. Ако е така, постъпили са умно от финансова гледна точка.

— Ако трансакцията е била извършена успешно, като при това става въпрос за вътрешна сделка, защо му е на Дабни да убива Бъркшър? — попита Джеймисън.

— Защото, макар тя да е била в по-изгодна позиция по отношение на сделката за хазартните дългове на Натали — знаела е действителните размери на сумата, — той е знаел нещо, за което Бъркшър не е имала представа. — Декър помълча и добави: — Знаел е, че умира.

— Искаш да кажеш, че я е убил, защото е знаел, че никога няма да бъде осъден за това престъпление? — попита Богарт. — Защото е предпочел сам да отнеме живота си, вместо да остави туморът да направи това?

— И да, и не.

— Господи, Декър, това звучи по-сложно от компютърен алгоритъм! — възропта Милиган.

— Мисля, че всичко е далеч по-просто и ясно. Дабни е искал да си отмъсти на Бъркшър, защото тя е чуждият агент, който го е принудил да продаде секретна информация, а той не е могъл да понесе тази мисъл. Нямало е начин да върне информацията, затова се е погрижил тя повече да не шпионира против страната му.

— Добре, ти каза „и да, и не“. Всичко това се отнася към първата част. А втората?

— Под „не“ имах предвид начина, по който го е направил. Дабни я е подмамил по някакъв начин пред сградата на ФБР и я е застрелял.

— Защо го е направил?

— Искал е да изпрати послание на някого. Ясно и категорично послание, че това е краят. Няма да го направи отново, затова по-добре да оставят семейството му на мира.

Богарт се изправи и попита:

— Чакай малко, искаш да кажеш, че са щели да го използват отново?

— Разбира се. Веднъж вече са го принудили да шпионира в тяхна полза. Оттам нататък не им ли сътрудничи, разполагат с достатъчно информация и факти, които го уличават в престъпления, и могат да съсипят живота му. Бъркшър е щяла да напусне страната, за да не пострада. Дабни обаче е щял да пострада. И не само той, а цялото му семейство.

Богарт кимна и каза:

— Затова е решил да хване бика за рогата и да предотврати подобна възможност. Бъркшър е мъртва, той — също. И това е било възможно, защото те не са знаели, че той умира?

— Да — отговори Декър. — Но много бих искал да науча отговорите на два въпроса.

— Кои? — попита Богарт.

— Какво се е опитвал да каже Дабни на дъщеря си, когато ѝ е припомнил онази случка? Защо не ѝ го е казал директно?

— А вторият въпрос?

— Кой е бил клоунът?