Предатели

79

Декър се втурна назад и заобиколи сградата. Отново забеляза празната будка на охраната. Реши, че заради посещението на президента служителят вероятно е вътре и помага на охраната на сградата.

Браун и Марс отново го настигнаха.

— Какво ще правим, Декър? — попита тя. — Смяташ ли, че ще се опитат да убият президента и останалите лидери? Смяташ ли, че стрелците са вече в сградата?

— Обади се на Богарт и му кажи какво подозираме. Мелвин, ела с мен.

Двамата се затичаха, а Браун извади телефона си.

Декър прекоси улицата и спря пред капака на шахтата. А после вдигна поглед към централата на ФБР.

— Денят, в който Дабни застреля Бъркшър, тук имаше работници. Правеха нещо в тази шахта.

— Какво правеха?

— Нямам представа. — Декър затвори очи и се върна към онзи ден. — Но не видях камион на никоя общинска служба.

Марс се взря в надписа на капака.

— Пише „Вашингтон Газ“.

— Можеш ли да го отвориш?

Марс се наведе и хвана ръба на капака.

— Декър, виж! Металът е заварен.

Браун, която се бе присъединила към тях, обясни:

— Обичайна практика на Сикрет Сървис е да запечатва всички капаци на шахти по маршрута на кортежа. — Тя замълча. Изглеждаше объркана. — Но кортежът е на съседната улица. Не мисля, че ще минат оттук.

— Свърза ли се с Богарт? — попита Декър.

Тя кимна с угрижено изражение.

— Декър, той е вътре в сградата. Присъства на церемонията.

— По дяволите! Каза ли му да я евакуират?

— Казах му какво подозираш, но, Декър, разбери, че не могат да прекратят церемонията и да изведат всички на базата на твоите подозрения. Разбрахме се да му звънна веднага щом открием нещо.

— Например че президентът е загинал? — отвърна гневно той.

Марс се помъчи да го успокои.

— Е, какво друго си спомняш от този ден? — попита той.

Декър се обърна към него.

— Спомням си, че един камион влезе в сградата на ФБР. А охранителят ми каза, че повечето външни камери не работят.

— Нещо друго?

Декър се извърна рязко и погледна сградата срещу Хувър Билдинг.

— Видях работници, които внасяха материали в тази сграда.

Поведе ги към нея. Опитаха се да надникнат през прозорците, но те бяха облепени с плътна хартия отвътре. Декър натисна дръжката на бравата. Беше заключена. Отстъпи назад и вдигна поглед.

— Не мисля, че вътре има някой.

— Извършват ремонт — каза Браун и посочи табелата, окачена на един прозорец.

— В такъв случай тук би трябвало да се работи, не смятате ли?

Тя изглеждаше объркана.

— Да не би да мислиш, че вътре се е скрил някой снайперист? Но кортежът е на съседната улица. От тук няма видимост за стрелба.

— Позвъни в газовата компания и попитай дали са изпращали авариен екип да работи по газопровода в този участък в деня на убийството на Бъркшър — каза Декър.

— Това може да отнеме известно време.

— Направи го! — сопна ѝ се Декър, извади телефона си и позвъни на Богарт.

Той отговори незабавно, но шепнешком:

— Декър, вече казах на Браун, не мога да евакуирам сградата! Церемонията започна току-що. Но…

Декър го прекъсна:

— Каква е била темата на онази среща във ФБР, на която Дабни е трябвало да присъства в деня, когато застреля Бъркшър?

— Защо питаш?

— Какво е трябвало да обсъждат на нея?

— Има ли значение? Очевидно не е възнамерявал да присъства.

— Но е избрал точно този ден да убие Бъркшър. По дяволите, Рос, кажи ми! — отвърна сърдито Декър.

— Добре, добре. Фирмата на Дабни консултира колегите относно някои ремонтни дейности тук. Както знаеш, няма да се преместим скоро в нова сграда и се налага да работим по един куп системи тук — електрическа, охранителна… цялата инфраструктура.

Декър затвори.

Огледа се, хукна към една алея и свърна по нея.

Марс и Браун го последваха. Браун тичаше, долепила телефона до ухото си.

Декър спря до друг вход на сградата. Натисна дръжката. Вратата беше заключена.

Браун и Марс го настигнаха.

— Декър, какво става, по дяволите? — попита Браун.

— Ели Дабни каза, че шпионската мрежа на Бъркшър искала Уолтър да работи за тях.

— Но той е отказал.

— Мисля, че Уолтър е постъпил далеч по-умно. Заснел е онова видео, нали? Мисля, че се е срещнал с тях, престорил се е на заинтригуван от предложението, разбрал е какво точно искат от него. А те са се интересували именно от работата му по ремонта на Хувър Билдинг. На това е била посветена срещата, на която е отивал, когато е застрелял Бъркшър. Това е било второто му послание, след първото, което е свързано с мястото на атаката.

— Смяташ, че мишената е президентът? — попита Марс.

Декър не отговори.

— Защо не ни го е казал директно, преди да убие Бъркшър? — попита Браун.

— Може би защото не е знаел подробности от плана им. Те са разбрали за видеото и са го взели. Това вероятно е подсказало на Дабни, че наблюдават всяка негова стъпка. Нищо чудно да са заплашили и него, и семейството му: направи ли нещо, което да застраши плановете им, близките му умират. Това, предполагам, е бил единственият безопасен начин да ги надхитри.

— Но защо не са го убили, след като са разбрали, че е направил онзи запис? — попита Браун.

— Защото това е щяло да привлече внимание към него в момент, в който не са могли да си го позволят. Вероятно са решили, че е по-добре да го следят отблизо и да го ликвидират едва когато забележат явни признаци, че е решил да ги предаде. Не са имали представа, че Дабни възнамерява да убие Бъркшър. — Декър погледна Марс и попита: — Защо не си представиш, че тази врата е тренировъчната шейна?

Марс се усмихна и кимна.

— И бездруго имам желание да ударя нещо.

Декър и Мелвин отстъпиха назад и миг по-късно се втурнаха към вратата. Близо триста килограма мускули и кости се стовариха върху нея с неподозирана скорост.

И вратата изгуби този сблъсък.

Двамата паднаха върху нея, но бързо се изправиха на крака. Браун ги последва вътре. Декър се втурна във вътрешността на сградата, а Мелвин и Браун хукнаха след него.

Постройката бе изтърбушена, от таваните висяха кабели и жици, в единия ъгъл бе издигнато скеле, до него бяха оставени кофи с парцали, а няколко работни маси бяха отрупани с ръчни инструменти и циркуляри. Имаше и два строителни прожектора.

Единствено, което липсваше, бяха работниците.

— Къде ли са? — попита Марс.

— Може да са ги пуснали заради посещението на президента — предположи неуверено Браун.

— Ако си направите труда да огледате по-внимателно, ще забележите, че всичко това е инсценировка — каза Декър.

— Чакай малко! Какво искаш да кажеш? — попита Браун.

— Жената, която отвлече Алекс… Казах ѝ, че дори да ни убият, ФБР е голяма организация и няма да се откаже от издирването им. А тя ми отвърна: „Никой не знае какво ще му донесе бъдещето“.

— Да не би да искаш да кажеш… — ахна Браун.

— Мишената не са само президентът и другите двама лидери. Те са просто бонус. Колегите от АНС ни казаха, че мишената е символична, нали? Ето, централата на ФБР носи достатъчно символика.

— В тази сграда работят над единайсет хиляди души! — възкликна Браун.

— Бързо! Насам! — извика Декър и посочи стълбището, което водеше надолу. Докато тичаха по стъпалата, той попита: — Някакви новини от газовата компания?

— Надявам се, че не те изненадва, но ме сложиха на изчакване. В момента слушам инструментал на „Би Джийс“.

Пробягаха два етажа надолу и се спуснаха в мазето. То също бе празно, нищо, освен голи стени. Огледаха се и в един момент Марс извика:

— Ей там!

Декър и Браун отидоха при него.

Видяха огромна макара с навит на нея кабел, опряна на стената. Беше по-висока от Декър.

— Какво ли прави това тук? — зачуди се Браун.

Декър надникна през отвора в средата на макарата, където обикновено работниците пъхаха една от вилките на мотокара, за да я повдигнат.

— Не мога да видя какво има отзад. — Декър мушна ръка и опипа мястото. — Запълнили са я с нещо. Твърдо е като бетон.

— Защо са го направили? — попита Браун.

Декър се опита да надзърне зад макарата, но тя бе твърде тежка и опряна плътно до стената.

— Една от възможните причини е, за да скрият онова, което се намира отзад — отвърна Декър, погледна Марс и попита: — Готов ли си?

Двамата опряха рамене от едната страна на макарата и забутаха. Тежестта бе огромна, но Декър и Марс бяха невероятно силни — или поне бяха такива на млади години — и бяха свикнали да бутат тежки предмети. Напънаха се, но краката им се плъзнаха по пода. Двамата изругаха, обляха се в пот, вените им се издуха, но успяха да преместят макарата сантиметър по сантиметър.

Пред погледа им се появи дупка в стената. Пробита право през железобетона.

Декър надникна в нея. Там започваше тунел, целият потънал в мрак.

— Някой има ли фенерче?

Браун вдигна телефона си и включи фенерчето му. После извади пистолета си. Декър направи същото.

Браун тръгна първа.

Марс погледна Декър и попита:

— Имаш ли някаква представа какво става там? Декър отвърна на погледа му с най-сериозното изражение, което Мелвин бе виждал.

— Там е краят на онзи телефонен разговор. А може би краят и на всичко останало.