Предатели

41

— Потвърди се, че автобиографията, която Бъркшър е представила в училището, е фалшива — каза Богарт. — Някой е хакнал базата данни на Вирджинската политехника и е вкарал там нейните лични данни, оценки и прочие. Направено е много професионално.

— А отпечатъците, използвани при проверката? — попита Джеймисън.

Двамата с Декър седяха до Милиган във вашингтонския офис на ФБР.

— Очевидно някой е създал измислен профил на Бъркшър и го е качил в базата данни на Политехниката, като не е пропуснал да добави и отпечатъци, свидетелстващи за липса на криминално минало. Препоръките ѝ изглеждат напълно достоверни, но също са фалшиви.

— А това не е никак лесно — отбеляза Милиган.

— Но не е невъзможно, когато зад гърба ти стои чуждо правителство — добави Богарт.

— Добре, ако съдим по информацията, която Браун преведе от руски, изглежда, че Бъркшър е била руска шпионка, при това от доста години. Пристигнала е в страната може би през осемдесетте и е започнала дейността си като отговорник на руски агент, работил по всяка вероятност в АВР. Десетилетия по-късно се появява под нова самоличност и в крайна сметка се установява в Рестън, където си купува апартамент за два милиона долари и скъпа кола, а в свободното си време работи като учителка и доброволка в хоспис.

— И накрая умира от ръката на Уолтър Дабни, който неотдавна е откраднал секретна информация, за да покрие дълговете на своя зет комарджия — довърши Джеймисън.

— Наистина ли сме сигурни, че я е откраднал неотдавна? — обади се Богарт.

— Какво имаш предвид? — попита Милиган.

— Ами ако Дабни е бил къртицата, която търсим? Не забравяйте, че преди да основе собствена компания, той е работил за АНС. Уликите от склада, нает от Бъркшър, не водят до категоричния извод, че тя е била отговорник на агент в АВР. Наличието на служебна карта от АВР не изключва възможността чуждият агент да е бил внедрен в АНС например. Времето съвпада, тъй като Дабни е работил там през осемдесетте.

— Не открихме никаква връзка между Дабни и Бъркшър — изтъкна Милиган.

— Ако двамата наистина са били шпиони, можем да очакваме, че са положили сериозни усилия никой да не открие такава връзка. От Нанси Билингс научихме, че Бъркшър е използвала същия израз като Дабни. „Мислиш си, че познаваш някого…“ Това или подсказва наличието на връзка, или е невероятно съвпадение.

— Не забравяйте — обади се Джеймисън, — че по онова време Ан Бъркшър едва ли е използвала това име. Възможно е между тях с Дабни да има връзка, но тогава тя се е подвизавала с друга самоличност. Настоящото ѝ име вероятно е свързано с информацията, която открихме в онзи документ. Ана Серийзамок се е превърнала в Ан Бъркшър.

Богарт се облегна на стола си.

— И как да открием връзката между тях, при положение че двамата са работили заедно през осемдесетте и нямаме представа какво име е използвала тя по онова време?

— Да не забравяме, че хората се променят с годините — каза Милиган. — Съмнявам се, че ще открием някого, който да я познае. А и не разполагаме с нито една нейна снимка от онзи период.

— Можем да помолим компютърните специалисти да съставят неин образ, който да ни покаже как е изглеждала като по-млада — предложи Богарт.

Погледна Декър и каза:

— Еймъс, струваш ми се необичайно мълчалив. За какво си мислиш?

— Защо е спряла да шпионира?

— Какво? — възкликна Богарт.

Декър вдигна превода на листа, който откриха в склада.

— Запазила е това. Очевидно то я е изпълвало с гордост. Запазила е флопи диска и куклата, които са инструменти на шпионския ѝ занаят. Това също показва, че се е гордеела с онова, което върши. Защо е престанала да го прави? Предположихме, че е променила решението си, когато е започнала да преподава в училището и да се грижи за болните в хосписа. Защо тогава е запазила вещи, които разкриват по безспорен начин шпионското ѝ минало?

— Искаш да кажеш, че най-вероятно е продължила да шпионира до деня, в който е била убита? — попита Джеймисън.

— Смятам, че е възможно. Не бива да изключваме подобен вариант. Както не бива да изключваме и възможността Дабни да е шпионирал през всичките тези години.

— Какви доказателства имаме, че Дабни отдавна е бил чужд агент? — попита Богарт.

Джеймисън се намеси, преди Декър да каже и една дума.

— Какво ще кажете за факта, че е успял, при това за съвсем кратък срок, да продаде секретна информация на стойност десет милиона долара на врагове на страната ни и с парите да покрие комарджийските дългове на зет си? Ако е бил честен и почтен гражданин, как е намерил купувач за подобна сума, и то за толкова кратко време? Един от възможните отговори е, че ако наистина е бил шпионин, той е познавал хора, готови да платят за подобна информация.

Милиган и Богарт се спогледаха.

— По дяволите! — възкликна Милиган. — Това не ми беше хрумвало!

Декър погледна Джеймисън и отбеляза:

— Добро попадение, Алекс.

Тя се усмихна и отвърна скромно:

— Случва ми се от време на време.

— Дяволът е в детайлите, в най-малките детайли — добави Богарт. — Затова предлагам да насочим вниманието си към времето, което Дабни е прекарал в АНС, и да видим какво ще открием. А после да продължим напред към настоящето.

— Не мисля, че имаме друг избор — каза Декър.

— Ще се наложи да привлечем още агенти — каза Милиган. — Ще трябва да прегледаме камара от документи. А и служителите на АНС не са от най-отзивчивите, когато става въпрос за съвместна работа с друга агенция. Да не говорим, че едва ли ще останат очаровани да чуят, че вероятно от трийсетина години сред тях е работил шпионин.

— Как се връзва това предположение с информацията, която получихме от агент Браун? — попита Джеймисън. — Тя твърди, че Уолтър Дабни е откраднал секретна информация от АВР, която е продал на врагове на страната. Но ако Дабни е шпионирал през всичките тези години — от времето, когато е работил в АНС до деня на смъртта си, — това означава ли, че е работил в тандем с Ан Бъркшър? И че сделката, която е сключил, за да покрие дълговете на зет си, е еднократно действие? Дали са му парите, за да спаси семейството на дъщеря си в замяна на дългогодишната му вярна служба? В такъв случай защо му е било да убива Бъркшър?

— Както казахме преди, за да ѝ затвори устата, ако тя наистина е била негов отговорник — отвърна Милиган. — Опитвал се е да заличи всички улики, преди да се самоубие. Бъркшър може да не е знаела, че Дабни е неизлечимо болен.

Декър се размърда на мястото си.

— Но ако са работели заедно, защо е избрал за място на срещата улицата пред централата на ФБР? Защо е превърнал убийството ѝ в публично зрелище? Защо не я е убил без свидетели? Защо не са се срещнали в онази нейна къща в гората например? Убийството, което Дабни извърши на публично място, съсипа репутацията му и привлече нежелано внимание към семейството му, а по всичко изглежда, че той много е обичал жена си и дъщерите си. В това няма логика.

— В целия случай няма логика — отвърна уморено Милиган.

— Не, за някого има — възрази Декър. — Трябва само да достигнем това ниво на познание.

— Каквото и да правим, няма да е нито бързо, нито лесно — отбеляза Богарт. — Може да ни отнеме години.

— Възможно е — каза Декър. — А може да се справим и за много по-кратко време.

— Аз ще се захвана с онази част от разследването, която води към АНС. Ти какво смяташ да правиш, Еймъс?

— Мисля, че трябва да проучим по-подробно Дабни, за да разберем мотивацията му. Ще разговарям отново със семейството.

— Вече го направихме — възрази Милиган.

— Но тогава не подозирахме, че той е бил чужд агент в продължение на много години.

— Нали няма да им го кажеш? — попита разтревожен Богарт. — Това не е най-добрият начин да ги накараш да ти сътрудничат.

— Мисля, че знам как да го формулирам — отвърна Декър и се надигна от мястото си.