Предатели

52

— Господи, как се издъних! — възкликна Браун.

Тя, Декър и Джеймисън седяха в заседателна зала във вашингтонския офис на ФБР.

Богарт, Милиган и един юрист от Министерството на правосъдието разговаряха с Натали в друго помещение в същата сграда. Те обсъждаха предварителните условия на сделката, която ФБР щеше да ѝ предложи в замяна на сътрудничеството ѝ в разследването.

Натали не бе спряла да плаче по пътя от летище „Дълес“. Този път дори Декър не се съмняваше, че сълзите ѝ са истински.

— Изобщо не разгледахме подобен сценарий. Тя е заложила капан на собствения си баща — каза Браун. — Дори не ни хрумна, че е възможно! Как се досети?

— Алекс ме наведе на тази мисъл… или по-скоро нещо, което спомена — как Ан Бъркшър е оплела Уолтър Дабни в мрежите си. Освен това не смятам, че е възможно някой да позволи на Натали да натрупа дългове от милиони долари. Щели са да я изхвърлят от казината много преди това.

Браун погледна Джеймисън с уважение.

— Аз лично се предоверих на информацията за това кой е натрупал комарджийските дългове.

— Двамата с Еймъс следваме принцип, който гласи, че не бива да вярваме на нищо, докато не получим категорични доказателства, че е истина. А това не е никак лесно. — Тя погледна Декър, но той бе потънал в размисъл.

— Натали описа човека, който се е свързал с нея. Твърди, че имал руски акцент. Сключили сделка да покрие дълговете ѝ. Твърди, че били около триста хиляди. Вероятно баща ѝ е можел да ги изплати, но е щяло да ѝ се наложи да му дава обяснения, а тя не е искала да го прави. Освен това вече била взела назаем парите, с които залагала в казината, и кредиторите ѝ наистина били хора, които можели да наранят нея или семейството ѝ, ако не се издължи.

— Следователно е измамила собствения си баща — отбеляза Джеймисън.

— Твърди, че не е имала представа, че баща ѝ ще краде секретна информация — отвърна Браун.

— Как може да не е имала представа? — възрази Джеймисън. — Как иначе ще намери десет милиона?

— Могъл е да ипотекира дома си, да опразни пенсионния си фонд, да продаде всички акции и облигации, които е притежавал… — каза Браун. — Чудя се как ли щеше да реагира семейството му, ако беше направил това, вместо да продава секретна информация.

— Семейство е можело и да се съгласи — прекъсна я Декър. — Но ако го беше направил, щеше да се разори и да няма дори пенсия. И в крайна сметка пак щеше да опре до хората, които са му предложили парите срещу секретна информация. Те пак са щели да спечелят рано или късно. Струва ми се, че се отличават с невероятно търпение. Планират дългосрочно. Но в случая не е имало за какво да се притесняват, защото Дабни сам ги е потърсил.

— Но как ще открием този руски шпионин? — попита Джеймисън.

— Разполагаме с описанието му, както и с името, с което се е представил на Натали, макар да не мисля, че е истинско. Разпратили сме тази информация до всички наши и чужди агенции. Може да изскочи нещо — каза Декър и погледна Браун. — Спомена, че парите не могат да бъдат проследени, така ли?

— Ще проверим отново, но не възлагам големи надежди…

— Защо? — попита Джеймисън.

— Първо, в дигиталната ера финансовите трансакции се извършват все по-лесно и се проследяват все по-трудно. Предполагам, че човекът, сключил сделка с Натали, е изплатил задълженията ѝ. Десетте милиона за тайните, които Дабни е откраднал, вероятно са скрити зад куп кухи сделки. Парите може да са излезли от една сметка и да са обиколили света няколко пъти, преди да се върнат в друга сметка, контролирана от същите хора. Доказателството, от което Дабни се е нуждаел, е било налице Натали и семейството ѝ са останали живи и здрави.

Джеймисън кимна, очевидно разочарована.

— Звучи логично.

— И ако сега Натали казва истината, едва ли знае нещо повече, което да ни помогне.

— На каква сделка може да разчита? — обърна се Джеймисън към Браун.

Тя сви рамене.

— Ако властите приемат, че не е знаела какво е възнамерявал да извърши баща ѝ, могат да проявят снизхождение. Няма нищо незаконно в това да помолиш родителите си да платят дълговете ти. Освен това в страната, в които тя е натрупала въпросните дългове, хазартът е разрешен от закона. Ако се окаже, че не е замесена в шпионската история, вероятно няма да лежи в затвора.

— Не ми се струва справедливо с оглед на онова, което е направила.

— Но в крайна сметка е погубила баща си — възрази Браун. — И ще трябва да живее с тази мисъл до края на дните си. Това може да се окаже по-жестоко наказание от затворническата килия.

— Нищо от това не обяснява същината на случая, който разследваме — обади се Декър. — А именно защо Дабни е убил Бъркшър и после се е самоубил. Трябва да е свързано с кашата, забъркана от Натали. Но как? Защо се е стигнало дотам?

С тези думи Декър стана и излезе.

— Ядосан е — отбеляза Браун.

Джеймисън впери поглед в нея.

— Той не обича лъжите и неяснотите. Не се спира пред нищо, за да стигне до истината. — Джеймисън помълча и добави: — А ти?

Браун я изгледа хладно.

— Да не би агресивният ти тон да означава, че Декър ти е казал какво се случи между мен и Мелвин снощи? И това да те разстройва.

— Наистина ми каза. И това наистина ме разстрои. Но в края на краищата става въпрос за зрели хора, които са го направили по взаимно съгласие. Не, имах предвид твоята „издънка“, както се изрази преди малко. Очаквах да имаш повече опит и да се справиш по-добре. Този път Декър те спаси. Но мога да те уверя, че оттук нататък той няма да повярва на нито една твоя дума. Допуснала си елементарна грешка. Приела си за чиста монета информация, която не си си направила труда да провериш. Декър спомена, че името на баща ти стои на почетната стена в АВР. Може би искаш и твоето име да се появи там. В такъв случай по мое скромно мнение трябва да вдигнеш летвата. Сега ще те оставя да помислиш върху това… ако изобщо те е грижа, разбира се. И предай много поздрави на Мелвин, като го видиш. Но нараниш ли чувствата му по някакъв начин, ще ти сритам задника.

Когато приключи този жлъчен монолог, Джеймисън стана и последва Декър.