Призори в неделя

10

Фрида се прибираше пеша вкъщи, избирайки малки улички, за да избегне грохота и изпаренията на оживения трафик. Бръснещият вятър навяваше дъждовни капки, по уличната настилка се търкаляха отпадъци и откъснати клони.

Когато сви по тясната павирана уличка, видя позната мъжка фигура, която стоеше пред входната й врата, облечена в износено платнено яке, с коса, по-рошава от всякога, с преметната през рамо чанта и голям опърпан куфар в краката. А после видя, че до него стоеше още някой — слаба фигура с палто, което беше прекалено голямо.

— Джоузеф! — възкликна тя, когато наближи.

Той се обърна. Лицето му светна от облекчение. Беше небръснат и мръсен. Якето му беше скъсано. Тежките му обувки бяха кални, с развързани връзки, които се влачеха. Джоузеф я погледна с изразителните си кафяви очи. Момчето до него имаше същите големи кафяви очи. През годините Фрида не един път го беше виждала на снимки. Тя се наведе към него. Лицето му беше слабо и немито, а погледът му — изплашен. Палтото му висеше от него. Маратонките му бяха протрити.

— Алексей?

Момчето кимна.

— Тук сте на сигурно място. Елате.

Тя пъхна ключа в ключалката и отключи вратата, а после с жест покани Алексей да влезе. Той погледна въпросително баща си. Джоузеф обгърна с ръка раменете му и му каза нещо с думи, които Фрида не разбра. В гласа му се прокраднаха ласкави нотки, които тя не беше чувала досега.

— Ти се върна — каза тя на Джоузеф, докато затваряше вратата след тях, пускайки осветлението. — Имам предвид в Украйна.

— Да.

— След малко ще ми разкажеш по-подробно. Но първо Алексей ще си вземе вана, а аз ще му приготвя нещо за хапване. Изглежда много изтощен.

— Изплашен е, Фрида, и тъжен.

— Кажи му, че ще му приготвя ваната. Ще дам и на двама ви хавлиени кърпи. Има ли дрехи?

Фрида посочи към големия куфар.

— Има малко.

Тя се качи на горния етаж и пусна водата във ваната, която Джоузеф й беше инсталирал; извади пухкави бели хавлиени кърпи и се върна обратно при Джоузеф и сина му.

— Ваната е готова. Ще направя кафе за теб и горещ шоколад за него.

Тя изпрати с поглед Джоузеф и Алексей, докато се качваха нагоре по стълбите: един едър мъж и едно кльощаво момче, хванати за ръце.

— А сега разказвай — каза Фрида.

Бяха седнали в кухнята и Джоузеф ядеше препечена филийка, намазана с конфитюр, отхапвайки големи хапки и отпивайки глътки силно кафе. Той миришеше на тютюн и пот, а мръсното му лице беше изнурено.

— Вера умряла — изрече тихо той и изхлипа, закривайки с длан очите си. — Моята жена вече я няма.

Фрида докосна съчувствено ръката му.

— Много бързо. Съвсем неочаквано. Новият й мъж обадил се да каже. — За момент лицето му се сгърчи. — Аз не бил добър съпруг, Фрида. — Раменете му се отпуснаха, главата му клюмна. — Запознахме се, когато бяхме много млади. Но аз наистина я обичах.

— Знам.

— И така, аз трябваше погрижа се за синовете си. Те имат нужда от баща си. Не казал на никого, само на Степан. Степан помогнал.

Степан беше приятелят на Джоузеф от Русия; Фрида предпочиташе да не мисли по какъв начин си изкарваше парите.

— А къде е Дима?

— Дима не поискал да дойде.

— Може би защото Украйна е неговият дом.

Джоузеф кимна.

— Цялото семейство там.

На Фрида й се искаше да го разпита за пътуването, за това как е успял да доведе Алексей в Англия, но отгоре се чуваше как водата тече извън ваната. Джоузеф натъпка дебелия залък хляб в устата си и се изправи.

— Той изживява голям стрес, Фрида. Не говори, не плаче, нищо. Само мълчи и е много тъжен.

— Нужно му е време.

Докато двамата мъже бяха на горния етаж, Фрида звънна на Рубен и му обясни какво се е случило.

— Те могат да останат тук — каза тя.

— Домът на Джоузеф е тук, при мен — отвърна Рубен. — Та ти дори нямаш свястна стая за гости.

— Сигурен ли си, че това е добро решение?

— За мен ще е добре — Рубен се засмя горчиво. — Може би ще спра да се самосъжалявам.

Тя приготви бъркани яйца за Алексей, но той почти не ги докосна. Направи му горещ шоколад и той го изпи предпазливо. Беше си облякъл долнище на анцуг, което му беше много късо, и червена тениска с дълъг ръкав, която му беше толкова голяма, че ръкавите й закриваха дланите му. Фрида отиде в хола, вдигна котарака, който спеше блажено свит в един фотьойл и го сложи в скута на Алексей. Той внимателно го погали, навел главата си така, че тя не можеше да види изражението му.