Призори в неделя

29

Денис Рудкин погледна в бележките си, подсмръкна и се почеса по носа.

— Предупредих ли ви? — попита той.

— Казахте ми, че всеки си има тайни — отвърна Фрида.

— Когато някой съпруг се свърже с мен и ме попита дали жена му го лъже, винаги започвам с това, че мога направо да му отговоря, без дори да ми плаща. Тя лъже. Всеки човек лъже. Всеки крие нещо от останалите.

— Знам това — отвърна Фрида. — Все пак съм психотерапевт.

— И си мислите, че пациентите ви ви казват истината?

Фрида изведнъж усети безпокойство.

— Да не би да сте открили нещо?

— Още не съм стигнал до тях — каза той. — Първо бера по-нискорастящите плодове. Исках да проверя дали наистина сте готова за това.

— Но ние вече го обсъдихме, нали?

— Хората понякога се чувстват различно, след като започнат да излизат наяве някои неща. Докато правех тези проучвания, почти не съм излизал от офиса си. За повечето справки използвах компютъра си. Проведох и няколко телефонни разговора.

— Това не е ли обичайната ви практика?

— Зависи. — Той си сложи отново очилата и заби поглед в бележките си. — Вашата племенница Клои. Работи като дърводелец в Уолтъмстоу.

— Знам.

Рудкин не й обърна внимание и продължи да чете:

— Държи стая под наем в тристаен апартамент наблизо. Името на хазяина е Джери Травис Уилям, известен измамник.

— О, боже!

— Със съквартирантките й всичко е наред. Употреба на наркотици в малки количества. Това интересува ли ви?

Фрида поклати глава мълчаливо.

— Всъщност може да употребяват, а може и да не употребяват наркотици. Те са млади жени и в апартамента идват доста хора, които остават там с различна продължителност и е невъзможно да се проучат всички. Разбирате ли какво искам да кажа?

— Че това е загуба на време?

— Не съвсем. Искам да кажа, че резултатите ще бъдат частични. — Той се почеса по главата. — Аз несъмнено ще изровя много неща, които изглеждат подозрителни, но те може да нямат отношение към онова, което търсите. Може просто да замърсят картината.

— Разбирам.

— Добре. А сега за мястото, където работи племенницата ви. Това може да ви заинтересува. Към екипа им сее присъединил нов човек. Знаете ли нещо за него?

— Клои ми спомена за него и аз ви казах името му. Уилям Макълоу.

— Същият. Колко искате да знаете за него?

— Интересува ме човек, от когото да се страхувам.

Рудкин прелисти няколко страници от бележника си.

— Май имате доста информация за него — отбеляза Фрида.

— Не чак толкова. Той също живее в Уолтъмстоу, близо до работата си. Отраснал е в приют в Дъндий. А също и на други места. Давал е показания при полицейско разследване. Полицейско разследване в един от приютите.

— Сексуално насилие?

— Не са били повдигнати обвинения. Но да, това е бил поводът за разследването.

— В случая не виждам нищо интересно.

— Но той работи с племенницата ви.

— Да.

— Която е била отвлечена.

— Щом този Макълоу е давал показания при полицейско разследване в приюта, предполагам, че е бил жертва, нали?

— Извършителите на престъпления обикновено започват като жертви.

— Той има ли криминално досие?

— Малко кражби, малко наркотици.

— А случаи на насилие? — попита Фрида. — Сексуално насилие?

— Не. По-точно, няма издадени присъди за подобно посегателство.

— Точно това ме интересуваше. Откога е последната му криминална проява?

— Отпреди пет години. Не, отпреди шест. — Той затвори бележника си. — И така, това е само началото.

— Благодаря ви, господин Рудкин.

— Денис, моля. Ако желаете да продължим, ще се наложи да прекарваме доста време заедно.

— Добре, Денис. Готова съм да продължим.