Призори в неделя

60

— Не съм съгласна — каза Фрида.

— Защо ли не съм изненадана? — отвърна Петра Бърдж. — Можеш направо да си напечаташ на една картичка „Не съм съгласна“ и да ми я връчваш след всичко, което кажа.

— Ако екипът ти не беше оставил Блексток да се измъкне, сега изобщо нямаше да водим този разговор.

Карлсън престана да се разхожда напред-назад из кухнята на Фрида и седна на масата до двете жени. Фрида го погледна с изражение, което дори след толкова години го притесняваше.

— Надявам се, че няма да ми кажеш да се успокоя — тросна се тя.

— Кракът ми още не се е възстановил. Не искам да рискувам повторно счупване.

Той й се усмихна леко, но изражението му остана сериозно. Фрида знаеше, че Карлсън се тревожи за Ивет, която лежеше в болница само на няколко преки.

— Виж, Фрида, това, което знаем със сигурност, е, че Блексток няма какво да губи. Няма съмнение, че той ще се опита да се докопа до теб. Задачата на Петра е да направи така, че това да не се случи. Ще имаш охрана както вътре в къщата си, така и отвън пред нея до второ нареждане. Точка по въпроса.

— Но ако си прав — а това вероятно е така, — когато види полицаите да стоят пред вратата ми, той ще предпочете да изчака.

— А ти какво предлагаш? — попита Карлсън. — Ако не ти поставим охрана, това ще го провокира да действа и тогава ние ще го хванем в крачка, така ли?

— Преди да пристъпи към действие.

— Нали знаеш, че плановете имат свойството да се провалят.

— Той е някъде навън. И двамата са някъде навън.

— Ти какво точно искаш? — изръмжа Петра. — Смяташ ли, че ще докажеш нещо, като си играеш със собствения си живот? Ако той се докопа до теб и ти по някакъв начин ни сигнализираш, но ние пристигнем твърде късно, ще си струва ли да пожертваш живота си заради човек като него? Ще хванем Даниъл и Лий Блексток по старомодния начин, чрез търсене, изчакване и разпитване. Не е особено впечатляващо, но накрая ще даде резултат.

— Той не е толкова умен — добави Карлсън.

— Не е нужно да си много умен, за да убиваш хора — възрази Фрида. — Не е толкова трудно. Блексток е доста посредствен, но въпреки това уби Морган Роситър, преби жестоко Рубен и Джак, отвлече полицайка и едва не я уби. Какво ще е следващото, което ще направи?

Внезапно се чу бръмчене. Телефонът на Фрида вибрираше на плота до готварската печка. Тя стана и отиде до него.

— Кой е? — попита я Карлсън.

— Някакъв непознат номер.

Карлсън се обърна към Петра:

— Пуснала ли си телефона й за наблюдение?

— Още не.

Фрида ги изгледа въпросително. Телефонът престана да звъни.

— Е, това решава проблема — каза тя.

— Мисля, че трябва да върнеш обаждането — каза Петра и взе телефона. — Ще включа високоговорителя, ако нямаш нищо против.

Тя извади от джоба си своя телефон.

— Ще запиша разговора.

— Може би е някой, който се опитва да ми продаде двоен стъклопакет — каза небрежно Фрида.

— Нека да видим.

Петра сложи телефона на масата пред Фрида и постави до него своя телефон, а после натисна бутона за връщане на обаждане върху телефона на Фрида. Тримата се наведоха напред. „Сякаш участваме в спиритически сеанс^“, помисли си Фрида. От телефона й се чу прищракване, но само толкова. Петра й направи нетърпеливо знак с глава.

— Ало? Кой е? — попита Фрида. Гласът й трепереше и тя се ядоса на себе си.

— Фрида Клайн ли е? — гласът говореше бавно и с равен тон, леко замазвайки думите, но тя веднага го разпозна.

— Даниъл?

— Имам съобщение за теб. Аз…

— Къде си?

Последва мълчание.

— Имам съобщение…

— Откъде да знам, че наистина си ти? Кажи ми къде се намираш?

Отново мълчание.

— Имам съобщение за теб, Фрида.

Фрида понечи да каже нещо, но Карлсън поклати глава и сложи пръст на устните си.

— Понякога ти изпращам цветя. Това признак на добро възпитание ли е?

С израз на недоумение Петра се опитваше да й подскаже с устни въпрос. Карлсън взе един плик от купчината неотворени писма на масата.

— Ти изпращаш хора по петите ми и аз ти ги връщам обратно.

Карлсън написа нещо на плика и го вдигна пред очите й. Изречението гласеше: „Той чете“. Фрида кимна.

— Но няма да ти върна обратно Даниъл Блексток.

Той изричаше бавно и отчетливо всяка дума. Фрида се чудеше дали не се опитва да й изпрати някакво специално послание. А може би беше дрогиран или уплашен. Докато го слушаше, тя се помъчи да добие представа за мястото, където се намираше Даниъл Блексток. Голямо или малко? С твърди или с меки повърхности? Някакви външни шумове? Не успя да долови нищо.

— Даниъл е дете, което пречи на възрастните, а ние знаем какво се случва с лошите деца.

Фрида махна отчаяно с ръце към Карлсън.

— Брус Стрингър ми разказа за жена си, Кристин Стрингър. Кажи на Кристин, че той плачеше, когато ми разказваше за нея, плачеше и когато ми разказваше за децата си. А след това горещо ме молеше да пощадя живота му. Фрида Клайн, Фрида Клайн. Как можа?

Последва пауза. Чу се кашлица, подсмърчане.

— Харесвам дома ти. Харесвам уханието му. Вътре е толкова уютно. Съжалявам, че нанесох известни щети, но трябваше да ти върна собствеността.

Сега в гласа му се чу нещо като хлипане и стенание.

— Къде си? — попита настоятелно Фрида. — С Дийн Рийв ли си? Кажи ми.

Когато Даниъл Блексток заговори отново, думите звучаха още по-бавно, сякаш произнасяше всяка една от тях с усилие.

— Фрида Клайн, веднъж ти казах, че още не ти е дошло времето. Защо не искаш да ме чуеш? Фрида. Престани да се бориш. Престани да упорстваш. Всички ние сме просто листа по дърветата, а ето че е почти септември и есента наближава.

— Стига — каза Фрида. — Пусни го да си върви. Той няма нищо общо с това.

— Фрида, моля те, аз…

Изведнъж гласът на Даниъл Блексток прозвуча по съвсем различен начин, сякаш тези три думи наистина ги беше изрекъл той, но линията прекъсна. Тримата се взряха в телефона.

— Какво, по дяволите, беше това? — възкликна Петра.

— Мисля, че вече можеш да махнеш охраната — каза Фрида.

— Това може да е просто примамка. Да ни накара да свалим гарда.

— Така ли ти прозвуча?

— Независимо от това трябва да го намерим.

— Даниъл Блексток вече е бил намерен — отвърна Фрида.

— Какво беше това за „лошите деца“?

— Смятам, че той ще бъде наказан.

— Като Брус Стрингър ли?

— По-лошо от Брус Стрингър.

— Наказан за какво?

— Задето е нахлул там, където не е желан.

Фрида се изправи.

— Какво ще правиш? — попита я Карлсън.

— Ще изляза да се поразходя.

— Бих ти предложил да дойда с теб.

— Знам. Но трябва да отидеш при Ивет.

— Аз мога ли да дойда? — попита Петра.

— Да, ако искаш.

— Искам.

Двете жени вървяха заедно по улиците, без да разговарят. Дългият ден вече се приближаваше към края си. Накрая Петра каза:

— Ти се справи чудесно.

Фрида само я погледна мълчаливо.

— Не е ли странно усещането, че нещата отиват към приключване?

— Какво имаш предвид?

— С теб се срещнахме преди почти шест месеца, когато тялото на един мъртвец беше открито под дъските на пода ти.

— Да.

— Тогава търсехме Дийн Рийв. Сега намерихме Даниъл Блексток. По-скоро ти го намери. Но не намерихме Дийн Рийв.

— Да, не го намерихме.

— Той все още е някъде там.

Фрида кимна.

— Да — каза тихо тя, гледайки право напред. — Някъде там.