Призори в неделя

32

Следващия път, когато се обади на Фрида, Денис Рудкин й каза, че ще бъде в града и че би могъл да дойде у тях. Тази идея предизвика у нея ужас, който тя не можеше да си обясни. Фрида имаше непоклатимо правило никога да не приема пациенти в дома си, опасявайки се, че това би насърчило любопитството им към самата нея, което би било крайно неуместно. Тя беше нарушила това правило, когато от пациентка Саша се беше превърнала в нейна приятелка. Но идеята Рудкин да види къде живееше, да види личните й вещи и да се докосне до личното й пространство, беше направо непоносима. Фрида дори нямаше желание да му предложи да се срещнат на място, което често посещаваше.

Тя имаше подозрения, че наред с проучванията, които му беше възложила, той щеше да събере факти и за нея самата, та макар и от чисто любопитство. Ето защо не искаше да му предоставя допълнителна информация за себе си. Затова му предложи да се срещнат в една близка кръчма, „Херцогът на Рутланд“, в която тя никога не беше ходила.

— Това местната кръчма ли е? — беше попитал Рудкин по телефона.

— Да, местната кръчма — беше му отговорила тя. Когато Фрида пристигна в заведението, Рудкин седеше в един ъгъл с халба бира, чаша скоч и отворен пакет чипс. Фрида помоли за чаша чешмяна вода и си купи пикантен доматен сок, след което седна при него.

— Имах намерение аз да ви почерпя — каза тя.

— Вие така или иначе ми плащате щедро за възложената задача — отвърна весело Рудкин и отпи голяма глътка бира. Той извади малък черен бележник от джоба си и го сложи на масата.

— Изпитвате смесени чувства към мен, нали?

— Изпитвам смесени чувства към себе си. Вие правите онова, което аз бих правила, ако можех.

— Но въпреки това не искате да ме приемете в дома си.

— Не ви приемам в дома си, защото сте добър в работата си. Обзалагам се, че вече знаете за мен повече, отколкото бих желала да знаете.

— Обичам да имам представа за човека, за когото работя — поясни Рудкин.

— Повечето от нещата, които искате да узнаете за мен, се намират онлайн. За съжаление.

Рудкин взе черния бележник и го прелисти, а после го остави обратно на масата.

— И така, за кого от двамата желаете първо да ви информирам?

— Оставям това на вас.

— Добре, ще го кажа по друг начин. Имате ли конкретни подозрения към някого от двамата?

— Вижте, малко е късно да го казвам, особено на вас, но тези двама мъже са мои пациенти. Просто ми кажете онова, което според вас има отношение към конкретните обстоятелства, и нищо повече. — Тя наблегна на последните две думи: — Нищо повече.

— Добре — каза Рудкин. Ще започна с Алекс Завю, вашия сърцат герой. За него има доклади в полицията.

— Искате да кажете, че има криминално досие?

— Не. Но той е човек, който… — Рудкин направи пауза. — Опитвам се да си спомня онази фраза от Библията. Алекс Завю не е човек, който би „минал от другата страна на пътя“.

— Искате да кажете, че той е „добър самарянин“?

— Много години минаха, откакто посещавах неделното училище, но доколкото си спомням, добрият самарянин от притчата не се е саморазправил с разбойниците, а е помогнал след това.[5]

— Какво по-точно е сторил Завю?

— Преди две години е участвал в бой в една кръчма в Уолтъмстоу. Според доклада някой унизил някаква негова приятелка. Вътре хвърчали бутилки, имало сериозни поражения. Няколко души били арестувани.

— Повдигнали ли са му обвинение?

— Не са били повдигнати обвинения. — Рудкин се усмихна на Фрида. — Но както знаете — от личен опит, — макар и да не са били повдигнати обвинения, това не означава, че не е била упражнена груба сила.

— Нещо друго?

— Няколко месеца след това подобно нещо се е случило в друго заведение. Според доклада свадата е избухнала заради момиче, което било с приятел на Завю. Разменили си реплики, юмручни удари, няколко души — включително и вашият господин Завю — се озовали в „Спешна помощ“. И този път не били повдигнати обвинения. Но Завю е човек, който изпитва необходимост да се замесва в разпри и сбивания.

— Може би това показва, че има чувство за справедливост.

— В случая нямам мнение. Мога единствено да кажа, че е било въпрос на време някой в тези сбивания да извади нож.

— Но не е бил той.

— Не. Той действа с юмруци. Или с каквото има подръка. Все пак, не изглежда лошо момче. Но полицейските доклади показват, че има склонност към насилие. Или че скандали, придружени с насилие, избухват там, където той се появи. — Рудкин отново се усмихна. — Предполагам, че можете да поговорите с него на тази тема.

Всяко споменаване на факта, че Алекс Завю беше неин пациент, предизвикваше у нея гадене, но тя не реагира.

— Какво открихте за Роситър?

Рудкин взе бележника си и прелисти голям брой страници, а после отново го остави на масата.

— Преди десет години Роситър е учил в университета в Кардиф. Млада жена на име Делит Толинг се е оплакала в полицията, че е била сексуално нападната от Роситър по време на парти. Под „сексуално нападната“ имам предвид „изнасилена“.

— Как продължава историята?

— Роситър казал, че е било с нейно съгласие. Младата жена била замаяна от многото изпит алкохол. Случаят изобщо не е стигнал до съда.

Фрида помълча известно време. Тя дълго пи вода от чашата си. Чувстваше се така, сякаш искаше да измие хубаво устата си.

— Нещо друго по този случай? — попита тя накрая.

— Както обикновено става, било е неговата дума срещу нейната. Тя е била много пияна, а той е имал отлични препоръки.

— Това ли е всичко?

— Има и още нещо.

— Какво е то?

— Правил го е и преди. Имам предвид, предполагаемо.

— Какво е направил?

— Шест месеца преди това е сторил същото и с друга жена. Или поне е бил обвинен, че е сторил същото и с друга жена.

— Този път случаят стигнал ли е до съда?

— Жената дори не се е оплакала в полицията. Но когато се е разчуло за второто изнасилване, тя решила да говори. Обвинението е имало намерение да я призове като свидетел, за да се изгради модел на престъплението. Но адвокатът на Роситър успял да направи така, че показанията на тази жена да бъдат изключени от процедурата с мотива, че биха повлияли на справедливия изход на делото. Обвинението решило, че без тази свидетелка делото не може да продължи. Адвокатът на Роситър е бил жена, между другото.

— Това какво общо има?

— Този факт не ви ли се струва комичен?

Фрида се насили да остане спокойна. Нямаше смисъл да обсъжда факта, че адвокатът на Роситър е бил жена.

— Извинете ме, че бях рязка. Предполагам, че сте свикнали хората да ви се ядосват, когато им поднесете неприятни новини.

Рудкин бръкна във вътрешния джоб на сакото си, извади един плик и го плъзна по масата.

— Докато сме на темата за неприятните новини — подхвърли той.

Фрида взе плика. Отгоре беше написано името й. Тя разпозна почерка на Рудкин.

— Нещо тревожно ли има вътре?

— Това е сметката ми.

— Добре — отвърна Фрида. — Докато говореше, тя отвори плика, а после извади чековата си книжка от джоба си и започна да попълва един чек.

— Свършихте чудесна работа. Ще ми се да кажа, че туширахте страховете ми.

— Моля, няма защо.

— Донякъде съм любопитна как се добрахте до всичко това.

— Всичко е въпрос на контакти, на достъп и на знание към кого да се обърнеш.

— Едва ли е толкова лесно.

— Не съм казал, че е лесно. Има ли още някой, когото трябва да проуча?

На Фрида тази идея й се стори доста комична.

— По-добре е да спрете, докато все още са ми останали някакви илюзии.

— Не приличате на човек, който храни илюзии.