Призори в неделя

6

На следващата сутрин Фрида и Петра стояха в квартирата, която за известно време щеше да се превърне в неин дом. Голямата къща от червени тухли изглеждаше натежала и мрачна; мебелите имаха вид на взети от някоя стара сграда за отдаване на стаи под наем: два износени фотьойла, тъмна дървена маса за кафе.

На стената беше окачена гравюра на стария Лондон и изрисувана чиния, на която пишеше „Маргейт 1922“. Килимите бяха тъмновишневи като в коридорите на ведомствен хотел. Но светлината, която нахлуваше през големите прозорци на дневната, беше толкова ярка, че за кратко заслепи Фрида. Тя обходи с поглед откритите пространства на Парламент Хил Фийлдс, басейна, железопътната гара, пистата за състезания по бягане и вдясно самия Парламент Хил[2].

— Красива гледка — отбеляза Петра Бърдж.

— Само дето жилището не е подходящо за котка.

— Вашите приятели не могат ли да се погрижат за нея?

— Бих искала час по-скоро да се върна в собствения си дом.

— Когато решим, че е безопасно. Утре в десет ще имате среща с журналистите. С вас ще се видим в девет и половина. Трябва ви предварителна подготовка.

— Подготовка за какво?

— Четох досието ви. Четох и различните публикации за вас. Знам за неотдавнашните ви неприятности с полицията заради фалшиви подозрения. Но сега е различно. Вие и аз ще предприемем това и трябва да обърнем нещата в наша полза.

— За какво говорите?

— Работата на тези журналисти е да публикуват материали за случилото се. Това е причината да ви обсаждат постоянно. Ако вие отказвате да общувате или се отнасяте зле с тях, или им говорите със сарказъм, това ще се превърне в основна част от репортажите им. Помнете: няма глупави или обидни въпроси. Използвайте възможността да изложите вашата гледна точка, да отправите вашето послание.

— Ще се опитам да запомня това.

— Направете го. Нужно ви е да създадете разказ, в който вие ще сте симпатичната героиня и в който читателите ще изпитат загриженост към вас, и ще поискат да ви съдействат; ще се опитат да си спомнят нещо, което са видели, или някой, който им се е сторил подозрителен.

В казаното нямаше нищо смешно, но въпреки това Фрида не се сдържа и се усмихна.

— Вие искате от мен да създам разказ?

— Да.

Фрида поклати глава.

— Понякога си мисля, че психотерапията изобщо не е трябвало да бъде измисляна.

Джоузеф дойде да я навести с огромна тенджера кремсупа от тиква и медени сладки, предостатъчно, за да се нахрани цяло изгладняло семейство. Фрида забеляза загрижения му поглед и изяде една сладка, за да му направи удоволствие, въпреки че не беше гладна. Той изяде няколко и изпи три чаши чай. Разказа й, че когато бил момче, майка му правела медени сладки всяка неделя и къщата се изпълвала с уханието им. Той извади телефона си и й показа най-новите снимки на синовете си. По-големият, Дима, беше едър и висок, но по-малкият, Алексей, беше все още дребен и слаб, а изпълненият му с чувство поглед беше същият като на баща му и това накара Фрида да се засмее с изненада.

— Сигурно много ти липсват — каза тя.

— Понякога много ме боли за тях — промълви той. Моите момчета…

— И как иначе!

Той сложи широката си длан на сърцето.

— Но аз ги нося тук.

Детектив Ивет Лонг се появи с бутилка бяло вино, а на лицето й беше изписано дълбоко смущение.

— Случило ли се е нещо? — попита Фрида.

— Защо трябва непременно да се е случило нещо? Ако моментът не е удобен, просто кажи и ще си тръгна. Знам, че се срещаш с мен главно когато придружавам Карлсън. Все пак, можеш да задържиш виното.

Беше изстреляла тези думи на един дъх.

— Да, моментът наистина не е удобен — каза Фрида, а после съжали. — Но се радвам да те видя.

— Не е нужно да го казваш. Нямам нужда от комплименти.

— О, престани, или наистина ще ти кажа да си вървиш.

Фрида отвори бутилката и наля в две чаши.

— Нямаше нужда да я отваряш сега — каза Ивет.

— Вече е късно.

Фрида й подаде едната чаша. Те се чукнаха.

— Ще ми се вие двамата да участвате в разследването, ти и Карлсън — добави Фрида.

— Има си правила. Емоционална ангажираност и други подобни.

— Ти емоционално ангажирана ли си? — попита я Фрида с усмивка.

Ивет се изчерви. Фрида не познаваше друг, който да се изчервява така често както Ивет.

— Имам предвид, че Карлсън ти е близък приятел, а аз работя с него. Освен това той е в отпуск по болест, а пък аз участвам в друго разследване.

Фрида отпи от виното. Всъщност защо беше дошла Ивет?

Ивет заговори сякаш в отговор на неизречения въпрос на Фрида.

— Знам, че ти предстои да дадеш интервю за медиите. — И ненадейно млъкна.

— Да. Петра Бърдж смята, че ще бъде само от полза.

— Набелязала съм някои неща.

— Нима?

— Които може би ще са ти полезни. А може и да не са. Или може би ще си помислиш, че са повече от очевидни. Или че са глупави. Но аз така или иначе съм ги написала, в случай че решиш да ги използваш.

— Много мило от твоя страна.

Фрида се загледа, докато Ивет ровеше в чантата си, преобръщайки всичко в нея, без да успее да намери нищо. После потупа джобовете си и извади парче сгънат картон.

— Ето.

Тя й подаде картончето и Фрида го разгъна. На него беше написан списък с печатни букви, в който с черни точки беше обозначено всяко едно от нещата, които Фрида трябваше и които не биваше да прави.

• ОБЛЕЧИ НЕПРЕТЕНЦИОЗНИ ДРЕХИ.

• ГОВОРИ БАВНО И СЪС ЗАВЪРШЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ.

• ОТГОВАРЯЙ САМО НА ВЪПРОСИТЕ, КОИТО ТИ ЗАДАВАТ.

• ПИЙ ВОДА, ПРЕДИ ДА ОТГОВОРИШ НА ЗАДАДЕНИЯ ВЪПРОС, ЗА ДА СИ ДАДЕШ ВРЕМЕ.

• НЕ НОСИ СИЛЕН ГРИМ.

• НЕ НОСИ МНОГО БИЖУТА.

• НЕ СЕ УСМИХВАЙ МНОГО И НЕ СЕ СМЕЙ НА ГЛАС, ЗА ДА НЕ ПОКАЖЕШ, ЧЕ СИ ПРИТЕСНЕНА.

• НЕ РЪКОМАХАЙ.

• ВНИМАВАЙ ДА НЕ КАЖЕШ НЕЩО, КОЕТО НЕ ИСКАШ ДА БЪДЕ ЦИТИРАНО.

— Благодаря ти — каза Фрида. — Ще се опитам да запомня всичко това.

— Питах се как ли се чувстваш след откриването на онзи труп — каза Ивет.

— Мисля си за разни неща.

— Сънувах го — продължи Ивет. — Би трябвало да съм свикнала с огледа на местопрестъпления, но този се заби в паметта ми.

— Какво сънува?

— Че съм там — отвърна Ивет, — че гледам онова тяло. Само че беше в моя собствен апартамент, а не в твоя.

— Съжалявам.

— Поканиха ме да се явя на изпит за повишение.

— Това е добре — каза Фрида. — Ти го заслужаваш.

— Не знам. Понякога си мисля, че не съм подходяща за тази работа.