Призори в неделя

12

Фрида се качи в линейката заедно с Клои. Племенницата й беше в полусъзнание. Повечето от онова, което говореше, беше несвързано, но Фрида разпозна собственото си име и се наведе.

— Какво?

— Не казвай на мама.

— Вече й се обадих — отвърна Фрида.

Клои смотолеви нещо и се унесе. Младата фелдшерка се надвеси над нея, а после впери поглед във Фрида. — Как се казва?

— Клои.

— Чуваш ли ме, Клои? — попита фелдшерката с висок глас. Никакъв отговор. Тя леко потупа Клои по бузата.

— Клои! Събуди се! Кажи нещо!

Клои измърмори няколко думи, но Фрида не ги разбра. Фелдшерката се обърна към Фрида:

— Алкохол ли е пила?

— Не мисля.

— Знаете ли какво е взела?

— Мисля, че трябва да й се направи проба за флунитразепам.

Фелдшерката се намръщи. Тя имаше червена като пламък коса, лицето й беше цялото обсипано с лунички и на възраст едва ли беше по-голяма от Клои.

— Упойващо вещество с цел изнасилване? Ще видим.

От линейката Клои беше транспортирана на болнична носилка по един коридор до болнична кабина; от едната страна на носилката вървеше Фрида, а от другата фелдшерката и един лекар. По пътя Фрида им каза всичко, което знаеше, а то не беше много. Съблякоха дрехите на Клои и я облякоха в болничен халат. Лекарят попита Фрида дали не иска да почака отвън, докато трае прегледът.

— Мисля, че е по-добре да остана — отвърна Фрида.

Тя беше виждала много по-лоши неща, но гледката на отпуснатото тяло на племенницата й, което беше подложено на медицински преглед, с разтворени крака и изследване на влагалището, сякаш я прободе в сърцето. Все едно присъстваше на началото на аутопсия.

След като приключи, лекарят се изправи.

— Няма охлузвания — каза той. — Няма следи от сексуално насилие.

— Добре — отвърна Фрида. — Това е добре.

— Тя често ли се напива?

— Помирисах дъха й. Не мисля, че е пила алкохол.

Лекарят светна с медицинско фенерче в окото на

Клои.

— Мисля, че сте права.

Той кимна към сестрата, която обикаляше наоколо.

— Да я хидратираме.

Докторът направи крачка назад и погледна Фрида. Имаше къса сива коса, а лицето му беше бледо, с тъмни кръгове под очите. Вероятно приключваше смяната си.

— Понякога не ги хидратираме напълно. Предпочитаме да ги оставим с частичен махмурлук, за да им дадем урок.

— В това ли се състои работата на един лекар?

— Ако постоите тук няколко петъчни вечери поред и видите как всеки път водят едни и същи хора…

Сестрата извика лекаря. Готвеше се да включи система, но отстъпи назад и лекарят огледа ръката на Клои. Той погледна към Фрида.

— Каква роднинска връзка имате с нея?

— Тя ми е племенница.

— Племенницата ви има ли някакви тревоги и притеснения?

— Не съм чувала да има. Защо питате?

— Не знам какво е взела — каза лекарят, — но знам как го е взела. Погледнете! — Той посочи бледата кожа по отпуснатата лява ръка на Клои. — Три, четири следи от убождане с игла.

— Това не е възможно — отвърна Фрида.

— Защо?

— Клои не си инжектира опиати.

Лекарят си свали очилата и разтри с ръка уморените си очи.

— Мисля си за честите случаи, когато родители, роднини или приятели са стоели там, където сега стоите вие, и са ме убеждавали, че е изключено техните син или дъщеря да вземат наркотици.

— Значи смятате, че Клои е излязла една делнична вечер и най-неочаквано е решила да си инжектира упойващо вещество?

— Тя не го е направила отведнъж. Както сама виждате, има поне четири следи от убождане. Малко е прекалила.

— Не вярвам, че Клои го е направила.

Той разпери ръце.

— Няма смисъл да ме убеждавате. Аз съм просто един лекар в „Спешна помощ“, на когото постоянно се налага да помага на хора в „насипно състояние“. Изпратихме кръвна проба за изследване. Скоро ще разберем със сигурност. И не се притеснявайте: ще й направя пълно хидратиране.

— Мога ли да остана?

— Не видяхте ли табелката на вратата? Винаги са добре дошли хора, които са готови да поемат грижа за пострадалия, освен ако не са пияни, налитащи на бой или създаващи суматоха, което често се случва. Тогава не са чак толкова добре дошли.

Фрида седна на един стол в оградената със завеси кабинка и се загледа пред себе си. Беше виждала Клои в дни на беди и тревоги, но си мислеше, че вече са останали в миналото. Нима всичко щеше да започне отначало? Но нямаше смисъл още отсега да се притеснява за това. Тя седеше и наблюдаваше своята изпаднала в унес племенница, чийто гръден кош се повдигаше и спадаше. Вече свикваше със звуците наоколо, с гласовете от приемната, със стенанията на болните, с тракането на колелата на болничните носилки, с пиукането на мониторите. Изведнъж чу познат, изпълнен със страдание глас. Изправи се, дръпна завесата и видя пред себе си обляното в сълзи лице на Оливия, майката на Клои. Тя се хвърли към Фрида и бурно я прегърна. Фрида усети влагата по бузите й и силния аромат на парфюм и бяло вино.

— Пътувах до тук цяла вечност — оплака се Оливия. -

Метрото спря за известно време. Казаха, че някой се хвърлил под влака. Защо не правят това вкъщи, вместо да притесняват хората?

— По-добре да поговорим за Клои — прекъсна я Фрида.

Оливия погледна към дъщеря си и избухна в сълзи. Фрида я накара да седне и й донесе чаша вода. Когато се посъвзе, Оливия започна да говори, хлипайки, за провалите си като майка и за провалите на Клои като дъщеря.

— Аз, естествено, я обичам — продължи да нарежда Оливия. — Тя е всичко, което имам. Но тя никога не ми се обажда, когато нещата й са наред. Когато телефонът звънне и отсреща е Клои, значи е станало нещо лошо.

— Но сега не ти звънна Клои. Бях аз — каза Фрида.

— Все едно.

Постепенно разговорът се прехвърли от Клои към проблемите, които й създавал мъжът, с когото Оливия излизала, а после към някакъв ремонт, който вървял трудно. По едно време завесата се дръпна и се появи един мъж, който държеше клипборд.

— Едната от вас е лекарка — каза той. — Вярно ли е?

— Аз съм лелята на Клои — обясни Фрида. — И наистина съм лекар. Това достатъчно ли е?

— Вие сте тази, която е казала, че може би са й дали едно от онези упойващи вещества, които се използват с цел изнасилване.

— Казах, че трябва да се изследва за такова.

— Изследването показва, че не е приемала такова вещество, освен това в кръвта й няма следи от алкохол. Но има наличие на фенобарбитал.

— Какво е това? — изскимтя Оливия.

— Използва се при лечение на припадъци — каза Фрида. — Но е и мощно успокоително.

— Клои не би взела такова лекарство. — Оливия стисна силно ръката на Фрида.

— И аз казах същото.

— Няма да повярвате какво са способни да вземат — възрази лекарят. — Готови са да си инжектират какво ли не.

— Да си инжектират? — повтори ужасена Оливия. Последва дълъг и болезнен разговор, при който

Оливия се насилваше да говори, хълцайки и хлипайки, притиснала кърпичка до устата си. Накрая се споразумяха Клои да бъде изписана на следващата сутрин.