Призори в неделя

37

Този път всичко беше по-различно: предишните пъти бяха нападения, а сега имаше мъртвец. Лицето на Морган Роситър беше във всички вестници и телевизионни новини. Млад мъж от средната класа беше жестоко убит, очевидно без всякакви мотиви. Засега името на Фрида не се споменаваше в репортажите, но тя знаеше, че това скоро щеше да се промени.

През цялата тази сутрин на срещи и интервюта Фрида се чувстваше така, сякаш не тя, Фрида Клайн, а някой друг беше на нейно място. Едни и същи въпроси, едни и същи отговори, безкрайна върволица от повтарящи се изречения, докато накрая изгуби представа какво беше казала безброй пъти и какво беше пропуснала да каже.

Тя гостува в различни ярко осветени телевизионни студия, разказвайки своята история; накрая я съкрати до няколко минути, превръщайки я в кратка хронология на непредвидими събития. През цялото време чуваше спокойния си глас. Направи същото и за различни радиостанции. Пред нея задължително слагаха чаша вода и микрофон на десетина сантиметра от устата й. Петра Бърдж я придружаваше навсякъде. Нея също я интервюираха. Фрида забеляза, че тя говореше добре и авторитетно, без да си придава важност. С тях беше и една жена от отдела за връзки с обществеността, която придържаше Фрида за лакътя, докато тя се качваше и слизаше от колите. Те не съобщиха името на Клои. Беше представяна като „близка роднина“. Но огласиха името на Рубен. В центъра на събитията беше Морган Роситър — млад мъж, който беше убит само защото беше пациент на Фрида Клайн.

По-късно участваха в една пресконференция: залата беше пълна с репортери и проблясващи камери и фотоапарати. Фрида видя лица, които беше виждала и преди. Лиз Барън, разбира се, на първия ред, както винаги свежа и с блестящи очи. Никога ли нямаше да се махне? Даниъл Блексток, когото за последно беше видяла, когато й беше връчил снимката на Клои и тя му се беше ядосала. Гари Хилиър от „Кроникъл“, който беше облечен с черен костюм, сякаш идваше от погребение. Лица и на други хора, с които се беше сблъсквала през годините. С крайчеца на окото си видя някого, когото не беше очаквала да види: Уолтър Левин, с блестящ от любопитство поглед и злокобна усмивка. Какво правеше той тук? Настроението й се разведри, когато видя, че Карл сън също беше дошъл. Стоеше отзад, облегнат на стената, и когато очите им се срещнаха, той не се усмихна, а само й кимна леко.

Петра започна с кратко встъпление по казуса „Дийн Рийв“, след което продължи разказа си за новите случаи на нападения и съвсем скорошното убийство, всички те провокирани от приятелство или познанство с доктор Фрида Клайн и за които се предполагаше, че са извършени от имитатор. Тук тя махна с ръка към Фрида, която седеше отляво. Фрида усети върху себе си погледите на всички присъстващи в залата. Тя седеше съвсем спокойно, сложила длани на масата пред себе си.

Петра посочи, че макар и Дийн Рийв да не може да бъде изключен като заподозрян, следователите работеха по хипотезата, че това е работа на някой друг. Тя поговори за полицейското разследване и отправи призив към гражданите да се обадят, ако разполагат с някаква информация. Накрая се обърна към Фрида и я помоли да каже няколко думи.

Фрида погледна към многобройните лица на присъстващите.

— Все някой трябва да знае нещо — каза тя и млъкна. В залата настъпи пълна тишина, но тя не знаеше какво друго да добави. Гари Хилиър, който седеше на първите редове, я гледаше така, сякаш тя беше сложен възел, който трябваше да се развърже. Фрида усети как Петра я хвана за ръката и продължи: — Извършителят, който нападна един много болен човек, сипа упойващи вещества в напитката на една млада жена, след което я отвлече, а сега уби човек, очевидно заради контакта му с мен, е с объркано съзнание и е много опасен. Той трябва да бъде спрян не само заради извършеното досега, но и заради онова, което би могъл да извърши в бъдеще.

Последваха въпроси, висок говор, някой я питаше за Морган Роситър и връзката й с него. Лиз Барън я попита как се чувства и какво е емоционалното й състояние, но Фрида мълчеше. Тя не отговори и на човека в дъното на залата дали е прокълната. Бяха отправени няколко въпроса към Петра за провала на полицейското разследване.

— Страхувате ли се? — попита я някой на висок глас, докато служителката от „Връзки с обществеността“ обявяваше края на пресконференцията.

— Да — отговори Фрида. — Тя не видя кой й беше задал въпроса. В залата имаше твърде много хора. — Разбира се, че се страхувам. Вие не бихте ли се страхували?