Призори в неделя

31

— Бързо работите — каза Фрида.

Тя отново беше в офиса на Рудкин. Единственото различно нещо от предишните два пъти беше, че кучето му беше будно и обикаляше из стаята, душейки в ъглите.

— Помолихте да има предварителни доклади и аз съм ги подготвил — отвърна Денис Рудкин. — Не искам да омаловажавам работата си, но по-голямата част от нея свърших пред екрана на компютъра си. Леснодостъпна информация.

— Какво открихте?

— Разни неща за снаха ви и нейните нови приятели.

Фрида се размърда неспокойно на стола си. Кучето се приближи и заби муцуна в крака й.

— Да?

— Нещата са донякъде объркани — каза Рудкин. — Но вие, предполагам, сте наясно.

— В какъв смисъл?

— Първо, те всички са женени.

— Всички?!

— Да започнем с Робърт Атли.

— Данъчният инспектор?

— Женен за втори път. Три дъщери между единайсет- и седемнайсетгодишна възраст. И не е точно данъчен инспектор.

— А какъв е?

— Бивш данъчен инспектор. В момента е безработен. Имал е проблем с хазарта и вече не бил подходящ за данъчен инспектор.

— Ясно.

— И Оливър Волков изобщо не е брокер.

— Това донякъде го очаквах. Ходел от врата на врата, за да набира клиенти. Именно така са се запознали с Оливия. Какво всъщност работи?

— Трудно е да се каже. Разни неща. Боядисва, слага тапети, работи в градината. Девет месеца е бил в затвора.

— Защо?

— Тежко физическо насилие.

— Това не звучи добре — отбеляза Фрида.

— При другите двама всичко е наред, с изключение на малки нарушения: глоби за превишена скорост, глоби за неправилно паркиране и разни такива. Не открих нищо друго.

— Някой от тях живее ли близо до „Сити Еърпорт“?

Рудкин прелисти справката, която държеше.

— Не виждам да има такъв — каза той. — Доминик Гордън живее в Бектън, което е съвсем наблизо.

— Да.

— Но един приятел на Джак Дарган живее в онзи район.

— Кой е той?

— Името Том Силвестър говори ли ви нещо?

— Не.

— Между него и Джак е имало оживена комуникация във Фейсбук през последните няколко седмици. Доколкото разбирам, те са ходили заедно на училище, после са изгубили връзка, а след това господин Силвестър се е свързал с него. Много нетърпелив да се срещнат. И наистина са се срещнали. Четейки между редовете, смятам, че вашият приятел е бил тормозен от него в училище и Силвестър е пожелал да се извини, да поправи нещата, така да се каже.

— Разбирам.

Фрида се замисли за Джак и неговата неувереност, неговата недодяланост и съмнение в собствените си възможности.

— Том Силвестър е само на двайсет и седем, но работи в Лондонското Сити и очевидно е спечелил достатъчно пари, за да си купи тристайна къща близо до Източноиндийските докове.

— Нещо друго около него?

— Не е нещо съществено.

— Какво ще рече това? Кажете ми всичко, което знаете.

— Двамата му родители и по-малката му сестра са загинали в пътен инцидент преди пет години. Блъснал ги е междуградски автобус. Той също е бил в колата, но се е отървал с малки наранявания.

— Каква трагедия. — Тя млъкна и предпазливо погали кучето по главата. — Но не виждам нищо подозрително.

— На човек с моята работа всичко му се струва подозрително — каза Рудкин.

— А Рубен?

— Надявам се да ви успокоя, като ви кажа, че не открих нищо, което би ви разтревожило. Въпреки че това може би се дължи на факта, че той е сериозно болен и почти през цялото време е затворен вкъщи.

Фрида кимна. Това обаче не беше попречило да бъде жестоко пребит. Тя изчака няколко секунди, след което попита:

— А моите пациенти?

— Ще трябва да почакате до следващата порция от информация.

— Четох материали за психотерапията — каза Морган Роситър.

— Защо? — попита Фрида.

— Мислех, че ще останете доволна. Все едно съм си написал домашното като прилежен ученик.

— Не бих казала, че това е добра идея.

— И защо?

— Защото това ви разсейва. Трябва да се съсредоточите върху въпроса кои са важните неща за вас.

— Не искате ли да чуете за какво точно четох?

— Тук можете да говорите за всичко, за което ви се говори.

— Четох за така нареченото трансфериране.

Сърцето на Фрида заби тревожно. Тя знаеше какво ще последва, но не каза нищо.

— За случаите, когато пациентите се влюбват в своя психотерапевт. Това случва ли се в действителност?

Роситър я гледаше присмехулно-предизвикателно.

— Може да се случи при всички лица, които представляват някакъв авторитет: учители, лекари, шефове. Хората могат да бъдат очаровани, заинтригувани и дори обсебени от въпросната личност. Важно е да се говори за това.

Роситър продължи да се усмихва.

— Това за вас някога било ли е проблем?

Фрида погледна Роситър. Тя очакваше той да спомене контра трансферирането — тогава, когато психотерапевтът започва да изпитва силни чувства към пациента. Фрида се замисли за друг аспект на подобна връзка: когато психотерапевтът започва да изпитва силна неприязън към пациента. Но дори от такава ситуация терапевтът беше длъжен да извлече полза.

— Когато доктор Сингх ми се обади за вас, той ми каза, че преди още да сте ме посочили лично, сте настоявали да бъдете анализиран от жена.

— Това проблем ли е?

— Като всичко останало в тази стая, и това е нещо, за което можем да говорим.

— Просто си мислех, че ще се чувствам по-добре, ако разговарям с жена.

Фрида помълча малко, а после каза:

— Разкажете ми за майка си.

Ироничната усмивка изчезна от лицето на Роситър.

— Какво точно искате да ви кажа?

— Опишете ми я.

Сега цялото поведение на Роситър се промени. Очите му засвяткаха неспокойно.

— Не знам какво се опитвате да изкопате — каза той. — Но във връзката ми с майка ми няма нищо необичайно.

Фрида мълчеше и чакаше.

— Тя е по-скоро банална, отколкото интересна, ако това са очакванията ви.

Фрида продължаваше да мълчи.

— Още от самото начало ви казах, че проблемът е в непостоянните ми връзки с жените и честата смяна на партньорки. Ако смятате, че всичко това води началото си от някакви особени взаимоотношения с майка ми, тълкувайки ги по евтин фройдистки начин, то тогава… — Той млъкна.

— Тогава какво? — попита Фрида.

— Тогава… Аз категорично не съм дошъл тук за това.

Значи така, помисли си Фрида. Беше й ясно за какво трябваше да си говорят.

Тръгвайки си. Роситър мина през чакалнята. Друг мъж седеше в едно кресло.

— Мисля, че сега е ваш ред — каза Роситър.

— Има още няколко минути — отвърна непознатият. Двамата мъже се изгледаха неловко, сякаш между тях имаше връзка, с която не знаеха какво да правят.

— Сигурно не трябва да обсъждаме това — каза Завю. — Толкова много правила — поклати глава Роситър и се отправи към изхода.