Призори в неделя

28

Оливия реши, че за нея ще бъде по-безопасно, ако е заедно с Рубен и Джоузеф в къщата на Рубен. Наложи се Фрида да посредничи при преговорите, а после да й помогне да се пренесе. Когато пристигна в дома на Оливия, тя видя снаха си заобиколена от сакове и куфари, по пода бяха нахвърляни обувки, а дрехите й бяха подредени на купчинки.

— Идеята е да отседнеш при приятели за няколко дни — напомни й Фрида. — Не се пренасяш в ново жилище.

— Наясно съм с идеята — отвърна Оливия, — но не съм деветгодишна и не отивам някъде, където да преспя за една нощ. Вземам само толкова, колкото да ми стигне за една скромна и оскъдна версия на и без това жалкото ми съществуване.

И така, Фрида поръча голяма таксиметрова кола, предвидена да превозва малки спортни отбори, и двамата с мърморещия шофьор помогнаха на Оливия да се натовари. В това време Клои излезе отвътре с още един от саковете на Оливия.

— Поддържай къщата в безупречен вид — заръча й Оливия.

— И гледай нищо да не ти се случи — допълни я Клои и врътна очи към Фрида. — Джак ще бъде тук през повечето време. Никъде няма да излизам сама. Няма да вися по баровете, за да не ми пусне някой някое хапче в напитката. Няма да позволявам на непознати мъже да ме водят някъде. — Тя отново погледна към Оливия. — Това се отнася и за теб.

— Обади ми се, ако забележиш нещо — напомни й Фрида.

— Дами, таксиметровият ми апарат е включен — обади се шофьорът със сърдит глас.

— Знам, знам — каза Оливия.

— Не ми казахте, че се пренасяте в друго жилище.

— Защото не се пренасям.

— Трябваше да си наемете бус за толкова много багаж.

— Трябва ли да ви платя и за съветите? — попита Оливия.

Фрида си помисли, че всеки момент между двамата ще избухне кавга, но в крайна сметка успя да овладее ситуацията. Оливия седна на предната седалка, а Фрида едва успя да си намери място между някакви кашони и саксии с цветя. Видя, че от саксиите се стичаше мръсна вода по седалките.

Посрещнаха ги Джоузеф и синът му. Алексей беше подстриган много късо и косата му изглеждаше като меко кадифе. Той беше унил и потиснат и не се отделяше от баща си. Фрида забеляза, че Джоузеф не спираше да го докосва, слагаше широката си, мазолеста длан на рамото му, на главата му, сякаш за да се увери, че наистина е там. Алексей беше преживял гражданска война, помисли си Фрида, беше загубил майка си, а сега му се налагаше да преживее и това.

Тя попита как е Рубен.

— Сега спи. — Джоузеф поклати глава. — Спи, събужда се, давам му да пийне. Правя му супа, полезна супа за здравето. После отново заспива.

— Ами ти?

— Аз ли?

— Грижиш се за Рубен, грижиш се за Алексей. Успяваш ли да работиш?

Джоузеф сви рамене. Тревожните му кафяви очи се спряха върху Алексей. После се обърна към Фрида и сложи ръка на сърцето си.

— Сега е по-важно да се грижа за тях.

Той се извърна към Оливия и малкия хаос около нея и леко й се поклони, но тя не го удостои с внимание. Вместо това се обърна към колата и измъкна един сак на цветя, като си мърмореше нещо. Фрида видя, че едната й обеца я няма, но реши, че сега не е моментът да й го казва.

Те бързо изпразниха колата и Джоузеф така се натовари, че почти изчезна под саковете, а Оливия ги наблюдаваше отстрани. Фрида даде на шофьора още трийсет лири, за да изчисти калта от седалката („Обирджии — каза възмутено Оливия. Истински обирджии.“), докато Джоузеф обясняваше, че Алексей ще се премести при него, за да освободи спалнята си за Оливия.

— Много мило от твоя страна — каза му Фрида и погледна към Оливия.

— Когато бях на неговата възраст — каза Оливия, — родителите ми ме изпратиха в училищен пансион.

— Аз донеса кафе и кейк — каза Джоузеф. — Сега това твоят дом. Моля.

Оливия обиколи с поглед хола, в който беше струпан багажът й.

— Като начало, всичко това трябва да бъде отнесено на горния етаж.

— Оливия — обади се Фрида предупредително.

— Какво? — Оливия отвори широко очи и впери поглед във Фрида, а после в Алексей. — Да не би да очакваш да пренеса всичко това сама?

— Не е там въпросът.

— Явно не разбираш колко съм уплашена.

— Нали затова си тук, за да се чувстваш в безопасност.

— В безопасност?! — тросна се Оливия. — Какво имаш предвид под „в безопасност“? Дъщеря ми беше отвлечена и един Господ знае какво са й сторили. Рубен беше нападнат в собствената си къща. А сега ти ме водиш в същата тази къща. Дали сме в безопасност, или се превръщаме в още по-голяма мишена?

Джоузеф се появи с поднос, на който имаше чаши с кафе и парчета кейк.

— Аз отнеса чанти горе? — попита той.

— Да — каза Оливия и погледна към Фрида. — Моля — добави тя. — Благодаря ти, Джоузеф. Благодаря на всички. — По бузите й се затъркаляха едри сълзи.

Тъй като не искаше да оставя къщата задълго, Джоузеф беше започнал работа в градината на Рубен и беше привлякъл Алексей да му помага. Смяташе, че това ще му се отрази добре.

— А след това? — попита Фрида.

— След това ли?

— Лятото скоро ще свърши, Джоузеф. Алексей трябва да ходи на училище.

— Какво да правя? — Джоузеф разпери ръце в знак на отчаяние. — Как той отива на училище, Фрида? Аз не съм… — Той млъкна и лицето му се набръчка от усилие да намери подходящата дума. — Законно пребиваващ. Плащат ми на ръка. И Алексей не е законно пребиваващ.

— Потърси ли съвет за това?

— В момента, в който кажа, че живеем тук, вече сме проблем.

— Не можеш да продължаваш да се криеш, особено с Алексей.

— Може би — отвърна колебливо Джоузеф. — Мисля по въпроса. — Лицето му се проясни. — Градинарството е приятно.

Малката морава трябваше да се прекопае, едрите буци пръст да се раздробят, растенията да се наторят и да се оградят с павета, след което да се добави още пръст. Работата не беше никак лека, но въпреки това Алексей, който, макар и слаб, беше учудващо силен, я вършеше, без да се оплаква, все едно беше свикнал на тежък физически труд. Беше горещо и той съблече тениската си, след което мълчаливо и търпеливо заби мотиката в сухата пръст. Оливия му донесе две чаши със сироп от бъз, в които дрънкаха кубчета лед и той ги изпи мълчаливо, след което отново се залови за работа.

Джоузеф погледа известно време и остана доволен, затова реши, че може да ги остави и да отиде до железарския магазин на „Камдън Роуд“, а после до пазара, за да купи продукти за вечерята. Щеше да сготви задушено с много месо и подправки. Това си беше зимно ястие, но така Алексей щеше да бъде възнаграден за тежкия си труд, Оливия щеше да се успокои, а Рубен щеше да добие нови сили. Къщата щеше да се изпълни с приятни аромати, ароматите на дом.