Сенките

8

ДОКАТО СЛЪНЦЕТО ВСЕКИ МОМЕНТ ЗАПЛАШВАШЕ ДА СЕ покаже на изток, Кор, главатарят на шайката копелета, си възвърна очертанията пред скромното имение в колониален стил. Къщата, която той и войниците му използваха за свърталище вече близо година, се намираше в далечния край на една обикновена затворена улица в квартал, пълен с човеци от средната класа на половината от пътя си към гроба. Троу беше сключил договора за наем с възможност за покупка на принципа, че е най-добре да се крият на открито, и засега имотът им вършеше отлична работа.

Лампите бяха запалени и светлината се процеждаше покрай ръбовете на дръпнатите завеси. Кор можеше да си представи какво правят воините му вътре. Прибрали се току-що от битка с лесърите из задните улички на центъра, те си сваляха окървавените дрехи и се подкрепяха с храната в хладилника и долапите в кухнята. Освен това пиеха, макар и не кръв, с която да се подсилят, нито вода, за да се хидратират, а алкохол, като вътрешен мехлем за пресни контузии, порязвания, драскотини...

Изведнъж тилът му засмъдя - предупреждение, което му съобщаваше (сякаш паренето върху кожата на ръцете му не го правеше), че има съвсем малко време, за да се прибере на сигурно място. Въпреки това изобщо нямаше желание да го стори. Да види войниците си. Да сложи нещо в уста, преди да се качи на горния етаж, в онази отвратителна малинова спалня.

Не беше получил онова, до което беше броил часовете, и разочарованието бе като реакцията на тялото му към изгряващото слънце - кожата го болеше. Мускулите му потръпваха. Очите му пареха. Пристрастеността му не беше задоволена. Тази нощ Лейла не беше дошла.

Кор изруга и като извади мобилния си телефон, набра номера, който бе запомнил като разположение на клавиши, допря го до ухото си и чу ударите на сърцето си, заглушаващи звука от звъненето от другата страна.

Гласовата поща нямаше персонализиран поздрав, затова след шест иззвънявания от другата страна се разнесе автоматично съобщение. Той не е каза нищо.

Отправи се към вратата, приготвяйки се да посрещне взрива от шум и хаос. Копелетата му несъмнено щяха да се носят на вълните на адреналина - неразделна част от високоскоростното им съществуване, той се нуждаеше от известно време, за да се разсее. Кор отвори вратата...

И се вкамени на прага.

Петимата му воини не говореха един през друг, докато си прехвърляха бутилки алкохол заедно с хирургично тиксо и бинтове за раните си. Вместо това бяха насядали по мебелите, които бяха включени в наема на къщата. Никой не държеше питие, не се чуваше дори звън на метал от почистване на пистолети и острене на ками.

Всички бяха тук: Зайфър, Сайфън, Балтазар, Грях... и Троу, онзи, чието място не беше сред тях, но който бе станал незаменим. И всички отказваха да срещнат погледа му.

Не, не беше съвсем вярно.

Троу, вторият в командването, бе единственият, който се взираше в него. Единственият, който беше прав.

Аха, значи, той беше организирал това... каквото и да беше то.

Кор затвори вратата зад себе си. И остана с оръжията си.

- Имаш да ми кажеш нещо? - попита той, срещайки погледа на Троу, без да трепне и без да се отмести от вратата.

Заместникът му се прокашля и отвърна със своя акцент на някой, който произлизаше не просто от висшата класа, а от глимерата - най-високата прослойка в обществото на вампирите.

- Твоята посока ни тревожи. - Троу се огледа наоколо. - Напоследък.

- Така ли?

Троу като че ли чакаше още някакъв отговор и когато такъв не последва, изруга цодразнено.

- Кор, къде изчезна амбицията ти? Кралят има един-единствен, нечистокръвен наследник, а ти изведнъж забрави за общите ни домогвания до престола. Сложи амбициите ни настрани като купа, изпразнена от съдържанието й.

- Войната с Обществото на лесърите поглъща цялото ни време.

- Може би, стига ти наистина да се биеше.

- Значи, лесърите, които убих тази нощ, са просто плод на въображението ми?

- Това не е всичко, което правиш нощем.

Кор оголи зъби.

- Внимавай как ще продължиш.

Троу повдигна предизвикателно вежди.

- Може би не бива да го казвам пред тях?

Почувствал как очите на воините му се обръщат към него, на Кор му се прииска да удари нещо. Мислеше си, че никой не знае за срещите му с Лейла, ала очевидно грешеше. А заповядаше ли на Троу да си държи езика зад зъбите, би означавало сам да се обвини в нещо по-лошо от онова, което правеше в действителност.

- Нямам никакви тайни - изръмжа той.

- Опасявам се, че не съм съгласен. Прекарваш твърде много време под онова дърво, като някакъв вехнещ от любов...

Кор се материализира пред Троу, така че само няколко сантиметра разделяха лицата им. Не го докосна, ала въпреки това заместникът му направи крачка назад. Но не отстъпи напълно.

- Искаш ли да им кажеш коя е тя? Или предпочиташ аз да го направя?

- Тя е без значение. А амбициите ми не са спъвани от никого.

- Докажи го.

- На кого? - Кор отметна глава назад и вирна брадичка. - На тях? Или ти си този, който има проблем?

- Докажи, че не си започнал да омекваш.

За частица от секундата Кор извади стоманената си кама и я притисна до гърлото на Троу.

- Тук? Сега?

Войникът ахна, при което острието одраска плътта му и капка яркочервена кръв украси лъскавия метал.

- Да се докажа ли върху теб? - мрачно попита Кор. - Това ще бъде ли достатъчно?

- Вниманието ти е раздвоено - сопна се Троу. - Заради една жена. Тя те прави по-слаб!

- А ти си умопобъркан! Избрах да не убия законно избрания крал на расата... и според теб това е достатъчно престъпление, за да те накара да подтикнеш войниците ми към бунт?

- Беше толкова близо! Почти успяхме да се доберем до трона! Плочките за домино бяха подредени, глимерата щеше да направи каквото й кажеш...

Кор сложи край на тирадата му, като отново притисна камата.

Тази предателска среща заради моята амбиция ли е... или

заради твоята? Позволи ми да се поинтересувам за чия загуба точно скърбиш.

- Вече не ни предвождаш.

- Нека попитаме тях. - Кор се отдръпна от него и тръгна из стаята, оглеждайки сведените глави на войниците си. - Е, какво имате да кажете. С него ли ще отидете, или ще останете с мен? -Ругатни изпълниха напрегнатия въздух и Кор се обърна към Троу. - Защото именно това се опитваш да направиш, нали? Предлагаш им избор - ти или аз. Нека го направим, тук и сега. Какво решавате, копелета мои?

Последва дълго мълчание.

А после Зайфър вдигна очи.

- Коя е тя?

- Не това беше въпросът, който ви поставих.

- Това е въпросът, на който искаме отговор.

Кор усети, че започва да му кипва.

- Тя не ви влиза в работата.

За нищо на света нямаше да обяснява отношенията си със своята Избраница.

Ноздрите на Зайфър се разшириха, когато си пое въздух.

- Исусе... ти си се обвързал с нея.

- Не съм.

- Аз също го надушвам - обади се някой. - Коя е тя?

- Тя е без значение.

Гласът на Троу отекна в стаята, силен и ясен.

- Тя е Избраница. Която живее заедно с Братството.

И ето го хаоса, който беше очаквал малко по-рано: стаята изригна от мъжки гласове, те всички говореха един през друг, думи на Древния език се смесваха с английски и немски ругатни.

Междувременно Троу извади чиста носна кърпичка и я притисна до раната на гърлото си.

- Не мога да разбера единствено защо продължава да се среща с теб... с какво точно я държиш? Все трябва да има някаква причина... пари? Или е някаква заплаха?

Кор не реагира на тази обида, тъй като тя не просто беше близо до истината, ами беше улучила право в десетката. Избраницата Лейла се срещаше с него единствено защото той знаеше къде се намира имението на Братството и тя се страхуваше да не ги нападне. Една нощ преди близо година той беше проследил дирята на кръвта й и се беше натъкнал на тази огромна тайна. И както Троу беше предположил, се беше възползвал от откритието си.

Тя му беше обещала тялото си, а в замяна имението щеше да остане неприкосновено. И макар че все още не се бе възползвал от нея по какъвто и да било плътски начин от уважение към нейната бременност, добродетелност и положение... той щеше да я има. Рано или късно, щеше да вземе онова, което му принадлежеше, и щеше да я бележи като своя...

Мамка му, наистина ли се беше обвързал?

Кор отново насочи вниманието си към Троу и копелетата си.

- Нека се съсредоточим върху този бунт, а не върху плодовете на чието и да било въображение. Е, какво решавате? Всички вие. - Думите му бяха последвани от мълчание. - Всеки един от вас.

Това, че Троу все още беше прав и дишаше, помисли си той, докато чакаше отговора им, бе доказателство, че действително беше поомекнал. Трениран от Блъдлетър, той не бе забравил нищо от това, което бе научил във военния лагер, ала наскоро бе осъзнал, че грубата сила и кръвопролитията бяха само един от начините за постигане на целта... и че съществуваха и други, които може би бяха по-ефективни.

Рот например го беше доказал е начина, по който се беше справил е последното посегателство върху престола му. Той и неговата шелан бяха предотвратили най-сигурната атака срещу властта му... и го бяха направили не само без да изгубят нито един живот, но и толкова категорично, че глимерата беше изгубила силата си.

А Рот, като лидер, избран от поданиците си, сега беше недосегаем.

Троу се обърна към бойците, нарушавайки мълчанието:

- Вярвам, че бях съвършено ясен. Твърдо съм убеден, че трябва да възобновим опитите си да сложим ръка върху трона. Веднъж простреляхме Рот... можем да се доберем до него и втори път. Той може и да е демократично избран, но няма да е в състояние да продължи да властва, ако не диша. А след това ще трябва да си набавим подкрепата на изгубилата правата си глимера. Като съгласуваме конституционна стратегия с бившите членове на Съвета, бихме могли да заявим, че Рот е превишил правомощията си и...

- Ти си глупак - тихо каза Кор.

Троу се завъртя и впи враждебен поглед в него.

- А ти си провал!

Кор поклати глава.

- Хората заявиха волята си. Избраха да поставят Рот на трона, който той беше получил по наследство; невъзможно е да се спечели битка, която има не един, а хиляда фронта. Традиционните закони и културните норми са само прокъсана мантия на власт и влияние. Ала демокрацията, когато се упражнява наистина, е каменна крепост, която не може да бъде прехвърлена, взривена или подкопана. Това, което не разбираш, мой заместнико, е, че вече няма против какво да воюваме... при положение че планираш това нападение с надеждата за победа.

Троу присви очи.

- Да не би твоята Избраница да те е обучавала? Досега не бях чувал нищо подобно да излиза от устата ти.

Кор си заповяда да запази мълчание. Той и войниците му бяха заедно много преди Троу да се присъедини към тях, ала ако не можеха да прозрат през злополучната му амбиция, Троу можеше да си ги задържи до един. Кор нямаше да се преклони пред никого.

В последвалата тишина Троу обходи с поглед бойците, които някога го бяха отхвърляли заради префинената му слабост, ала през последните два века се бяха научили да го уважават като воин.

- Манипулацията е най-успешна, когато е дело на жена. Нима не мислите, че това, което ви говори сега, е пропаганда? Нашепната му от онази, която най-лесно може да съблазни ума, тялото, чувствата му. Сами доловихте миризмата на обвързването му. Знаете, че душата следва сърцето, а неговата вече не е с нас, с нашите цели, с онова, което бихме могли да постигнем. Това, което се обръща към вас, не е сила, а онази слабост, която някога той презираше у другите. Виждате ли? Дори и сега той не казва нищо.

Кор сви рамене.

- Нямам слабост към празната реторика.

- Знаеше ли изобщо значението на тази дума преди шест месеца? - отвърна Троу.

- Е, какво решавате? - Кор се огледа наоколо, обзет от отегчение. - Изборът е ваш, но знайте едно: направите ли го веднъж, той е като мастило върху кожата. Не може да бъде заличен.

Зайфър пръв се изправи на крака.

- Аз съм верен само на едного.

С тези думи той отиде до бойното си облекло, извади стоманена кама и поряза дланта си, а после се приближи до Кор и протегна ръка.

Кор взе онова, което му предлагаха, и се прокашля, защото нещо го давеше. Следващият беше Балтазар - пое ножа, поряза се, предложи му кръвта си; след него и Сайфън му се закле във вярност.

Грях гледаше случващото се изпод полуспуснати клепачи, без да помръдва. Както винаги, беше съвършено непредвидим. .. но дори той се изправи и се приближи до Кор. Взе камата и прониза дланта си, завъртайки острието, а горната му устна се изви, сякаш болката му доставяше удоволствие.

Кор прие обета и на последния от воините, а после погледна към Троу. Вдигна дланта си, от която капеше алена течност, оголи зъби и като изсъска, ги заби в собствената си плът и облиза и последната капка от смесилата се кръв.

- Сякаш би могло да бъде другояче. - Жестока усмивка изви устните му. - Ти никога не си бил един от нас.

Грозно изражение разкриви красивото лице на Троу.

- Ти ме принуди да се присъединя към вас. Ти ми причини това.

- А ти би искал да се откажеш, така ли? Много добре. Преди една година ти върнах свободата. Нека амбицията ти те води, ала излезеш ли веднъж през тази врата, краят е необратим. Ще бъдеш мъртъв за нас, постъпките ти ще бъдат само твои и на никой друг.

Троу кимна отсечено.

- Така да бъде. - Прекоси стаята, взе кобурите и палтото си и отиде до вратата. Там се обърна и заговори на всички. - Той греши за много неща, но най-вече за престола. Война на хиляда фронта? Не мисля така. Единственото, което трябва да се направи, е да бъде премахнат Рот. След това властта ще бъде поета от най-силната ръка... а тя принадлежи на някого, който вече не е част от тази група.

Вратата се затръшна с трясък след него.

Кор изскърца със зъби, знаейки, че Троу трябва да си беше подготвил резервен план, преди да се опита да ги привлече на своя страна... В противен случай нямаше толкова безгрижно да си тръгне малко преди зазоряване. Беше заложил всичко на една карта и беше изгубил... но само що се отнасяше до тях. Къде ли щеше да го отведе това? Кор нямаше представа.

Ала Рот с основание би трябвало да се тревожи.

Разнесе се шумолене. Някой се прокашля. А после, естествено, последваха коментари.

- Е - избъбри Зайфър. - Ще ни кажеш ли какви са на цвят очите й?

- Това е най-малкото, което би могъл да направиш - намеси си и Балтазар. - Опиши ни я.

- Избраница?

- Как, за бога...

Само за миг всичко в къщата стана нормално - мъжки гласове изпълниха въздуха, наляха се напитки, появиха се бинтове, за да превържат ранените войнишки ръце.

Кор изпусна въздишка на облекчение, което изненада и него самия. Не се заблуждаваше обаче - въпреки че воините му бяха останали до него, сега той имаше нов враг... а благодарение на подготовката, която самият той му беше дал, Троу бе наистина опасен.

Извади телефона си и погледна екрана. Обаждането му не беше върнато.

След отстъпничеството на Троу беше жизненоважно да се свърже с Избраницата... Ето че сега се тревожеше да не би Троу да се бе добрал до нея първи и именно заради това да не се бе появила днес.

- Е? - настоя Зайфър. - Как изглежда тя?

Възцари се внезапна тишина, която сякаш взриви шума. За свое изумление, Кор почувства, че иска да им каже. Пазеше го в тайна от колко дълго?

Запъвайки се, той заговори:

- Тя е... луната в нощното ми небе. И това е всичко. Няма нищо друго за казване и никога вече няма да говоря за нея.

Докато се качваше по стълбите, усещаше как погледите им го следват... и те не бяха пълни с презрение. Не, колкото и да се опитваха да го скрият, от всички тях струеше съжаление - признание за грозотата на лицето му и невъзможността на любовна история между него и която и да било жена, най-малко пък -една Избраница.

Той поспря с ръка на парапета.

- Утре до залез-слънце всички провизии и вещи да бъдат събрани. Налага се да си тръгнем от тук и да си намерим друго място. Тази къща вече не е сигурна.

Докато поемаше нагоре, чу как бойците му се съгласиха. И усети, че го залива пареща благодарност, задето бяха избрали да продължи да ги предвожда. Той, а не Троу, с неговите много по-очевидна интелигентност, произход, възпитание... и външен вид.

Браво на деформирания, помисли си, докато се затваряше в спалнята си. Въпреки че през столетията на живота си бе лишен от много неща, благодарение на заешката му устна и недодялаността му войниците на долния етаж го ценяха.

Той тях също.