Сенките

65

ЗА АСЕЙЛ БЕШЕ ТОЛКОВА ЛЕСНО ДА СЕ ИЗМЪКНЕ ОТ СОБСТВЕНАТА си къща. Просто отвори прозореца на горния етаж и се изнесе с цялата шумотевица и церемониалност на въздушна струя, разпиляла се в нощта.

Беше следил движенията на братята в горите си с помощта на камерите за нощно виждане; огромните очертания на воините се движеха като динозаври пред имота му, като внимаваха да се държат близо до дърветата.

След като слънцето залезе, бе оставил щорите за илюзия на мястото им, така че къщата да изглежда празна. Така братята щяха да имат какво да правят, докато се опитват да разберат къде и кога той и братовчедите му ще се появят навън.

Което нямаше да се случи, преди той да бе изпълнил една много специфична задача.

Без да губи време, Асейл се понесе на изток, към предварително уговореното място - изоставен мол на около пет мили от центъра.

Взетата под наем кола беше паркирана до задната стена на сграда, над чиято подсилена врата е излющена боя висеше накривена табелка е избелял надпис БУТИКЪТ ЗА ПОДАРЪЦИ НА БЛУБЕЛ, САМО ЗА ДОСТАВКИ.

Ерик свали прозореца откъм шофьора, когато Асейл прие физическите си очертания.

- Ти ли ще караш?

- Да.

Докато братовчед му слизаше, а Асейл се настаняваше зад волана, Ивейл се обади от задната седалка.

- Какво искаш да направим?

- Нищо.

Мина на предавка и пое - бързо, но спазвайки правилата за движение. Беше изминал само няколко мили, когато действието на кокаина, който беше взел едва преди два часа, започна да отминава.

Нямаше обаче да вземе нова доза. Трябваше да остане достатъчно съсредоточен, за да може да се дематериализира, ако се наложи.

Невзрачният форд „Таурус“ си проправяше път през предградията, а после и през селскостопанските земи, около планината Адирондак. Докато се носеха напред, пътищата започнаха да се стесняват, а жълтата линия в средата и белите от двете страни толкова избледняха, че не се виждаха на светлините на фаровете. А Асейл все така продължаваше напред, без никой в огледалото за обратно виждане и никой насреща им.

След още няколко мили най-сетне стигна до кравефермата, която търсеше. Също като бутика за подаръци на Блубел, и тя бе изоставена и седанът заподскача, когато слезе от асфалта и пое по черния път между запуснатите поля. Мина през храсталаците и изсъхналите царевични стъбла и отиде до края на гората, където се подслони под брезите и кленовите дървета, по чиито клони все още бяха останали няколко листа. Завъртя волана, така че колата да гледа към пътя, и зачака, без да гаси двигателя. Не му харесваше това, че фаровете си останаха запалени, ала нямаше какво да направи.

Заради присъствието на братята нямаше как да вземе рейндж роувъра си.

- Закъснява - подхвърли Ерик след малко.

- Ще дойде. - Твърде много бе заложено на карта за главния лесър, за да не се появи. - Няма да излъже очакванията ни.

И наистина, много скоро през полето, по същия път, по който бяха дошли и те, се зададе тъмен силует. Фаровете не бяха запалени. Така че Асейл можеше да е сигурен - беше именно онзи, когото очакваха.

- Знаете къде да отидете - тихо каза той и отвори съвсем малко един от задните прозорци.

Двамата братовчеди начаса се дематериализираха, а главният лесър пристигна и спря. Както обикновено, Асейл и бизнес партньорът му свалиха едновременно прозорците си.

- Къде ти е рейндж роувърът, вампире?

- На ремонт.

- Я не се занасяй. Да не те следят?

- Може да се каже.

Убиецът се намръщи и тъмните му вежди се сключиха над също толкова тъмните му очи. За миг на Асейл му домъчня за Древната страна, където можеше да разпознаеш копелетата не само по вонята им, но и защото бяха в Обществото достатъчно отдавна, за да избелеят. Не и в Новия свят. Не, тук, в американската култура за еднократна употреба, неживите не изкарваха достатъчно дълго, за да изгубят пигментацията си.

- Бюрото за алкохол и огнестрелни оръжия? - попита лесърът. - Или ченгетата?

Сякаш в годините му на човек тези две организации често му бяха създавали неудобства.

- От Братството на черния кинжал. И Слепия крал, Рот.

Неживият отметна глава назад и се разсмя.

- Все тая, мой човек, проблемът си е твой.

- Не, боя се, че ще стане и твой, приятелче.

Без предупреждение Асейл замахна през прозореца и прониза убиеца в окото, използвайки камата, която дискретно беше сложил върху бедрото си. Главният лесър изкрещя, а той издърпа острието и го прокара с рязко движение през шията му. Гъргорещи звуци и изобилно количество кръв изпълниха колата на убиеца и Асейл бе принуден да извие неудобно горната част на тялото си, за да не бъде изпръскан.

Ерик и братовчед му се рематериализираха и бързо претърсиха автомобила, докато Асейл се оглеждаше наоколо, за да е сигурен, че все още няма свидетели. Докато лесърът се давеше и дращеше с пръсти по втората уста, зейнала на гърлото му, Ерик се показа с три АК-47 и цял куп амуниции. Без нито дума, оръжията и патроните бяха прибрани в багажника на форда, след което близнаците се настаниха на задната седалка.

Асейл се пресегна през прозореца и издърпа ръката на лесъра. Откри чисто място на ръкава му, избърса си камата, прибра я... и извади назъбен ловджийски нож от колана си.

За броени секунди отдели главата от тялото.

Остави тялото, където си беше - зад волана на джипа; ръцете и краката все още се движеха, дясната ръка дори подскочи и се вкопчи във волана.

Трудничко щеше да му е да шофира, при положение че нямаше нито мозък, нито зрение, които да го водят.

Защото той стискаше централния процесор за косата. Заобиколи колата, отвори вратата откъм мястото до шофьора и пъхна примигващата, потръпваща глава в картонената кутия от amazon.com, грижливо уплътнена с торби за боклук.

След това отново се върна зад волана. Преди вътрешното осветление да угасне, той надникна над ръба на кутията и срещна въртящите се шокирани очи.

- Беше отличен партньор - промърмори той. - Твърде жалко, че се налага да развалим сътрудничеството си.

С тези думи той мина на предавка и си тръгна.