Сенките

64

ДЪРЖАХА СЕ ЗА РЪЦЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ПЪТ КЪМ ВКЪЩИ.

Докато шофираше към имението, Трез нито за миг не пусна своята кралица, милваше дланта й с палец, играеше си с новия й пръстен, час по час я поднасяше към устните си, за да я целуне.

- Всички са толкова мили - промълви тя; беше отпуснала глава на облегалката и светлините на уличните лампи хвърляха синкави отблясъци по лицето й.

- Да. Добри хора.

Мислите му се насочиха към брат му. Рейдж. Ривендж. Дори беше получил съобщение от Тор, който сам бе изминал път много подобен на онзи, по който вървеше той сега. И разбира се, доктор Джейн. Мани. Елена.

- Всички толкова силно се опитват да помогнат - каза тя.

- Аха.

- Доктор Джейн и Мани работят без почивка, мъчейки се да намерят някакво решение.

- Аха. - Отново целуна ръката й. - Така е.

- Ривендж отиде при неговите хора.

- Така е.

- А пък Ай Ем е бил в Територията ...

Трез рязко обърна глава.

- Какво?

Селена го погледна, очите й бяха натежали и сънливи.

- Ай Ем е ходил при сенките... - Изведнъж тя се намръщи. -Ау, причиняваш ми болка.

Трез се отърси и охлаби хватката си.

- Извинявай. Аз... какво каза?

Докато тя го повтаряше за трети път, сърцето на Трез задумка в гърдите му. Заповядвайки си да говори спокойно, той попита:

- Знаеш ли кога е бил там?

- Не, доктор Джейн просто го спомена, когато отидох да я видя. Ти имаше мигрена. Трез, какво има?

- Нищо. - Той отново вдигна ръката й, за да я целуне. - Нищичко.

Остатъкът от пътуването беше като от онзи сериал за раздвоената самоличност - част от него беше до Селена, а другата се втурна да намери Ай Ем и да изкрещи в лицето му нещо от рода на: Какво си мислеше, по дяволите, шибано копеле, да рискуваш живота си по този начин!?!

Или нещо такова.

- ...преоблека, преди да отидем там.

- Моля? - Трез сви надясно по пътя, който изкачваше планината. - Какво каза?

- Иска ми се да се преоблека. Сигурно здравата ще се оплескам с готвенето.

- Може да го направиш гола. Така почистването ще е страшно лесно - просто ще те пъхна под душа. А и мога да оближа тестото за кекс, ако опръска... ами която и да е част от теб.

Селена се разсмя.

- Може да ми е студено.

- Значи, ще държа ръцете си върху теб през цялото време.

- Тогава нищичко няма да успея да сготвя.

- Не подценявай възможностите на заведенията, които доставят по домовете. - Наведе се и я целуна по рамото. - Но нищо, ще направим каквото поискаш.

Когато огромното сиво имение изникна пред тях, Трез паркира пред стъпалата, както Мани беше поискал, а после заобиколи, за да отвори вратата на своята жена. Тя протегна ръка и диамантът, уловил светлината на охранителните лампи, проблесна с цветовете на дъгата.

- Обожавам го - каза тя.

- Отлично. Това беше планът.

Щом се озоваха вътре, той я отведе в спалнята си. Фриц и догените бяха сложили в дрешника му дрехи за нея и Трез трябваше да признае, че страшно му харесваше нещата й да са смесени с неговите.

Слава богу, че искаше да се преоблече, помисли си той, опитвайки да се държи възможно най-нехайно.

- Слушай, мисля да прескоча в съседната стая - каза, като внимаваше да говори спокойно. - Само за малко. Нали се сещаш, да нагледам Ай Ем.

- Добре - отвърна тя с усмивка.

В мига, в който Селена не можеше да го види повече, той оголи зъби и захвърли нехайната маска. Дори не си даде труда да почука и отвори широко вратата на брат си.

- Ай Ем! - извика, макар да се съмняваше, че той е тук.

Без да дочака отговор, извади телефона си и набра номера му. Едно иззвъняване, второ...

- Да? Трез? Какво не е наред...

- Какво, по дяволите, си мислеше?

За миг се възцари пауза.

- Моля?

- Отишъл си в шибаната Територия? - Опитваше се да не повишава глас. - Да не си откачил !

- Трез...

- Какво правиш, по дяволите!

- Няма да го обсъждаме по телефона.

- Тогава си донеси шибания задник вкъщи.

Затвори и закрачи напред-назад из стаята. Най-сетне се отърси, лепна си маска и се върна в стаята си.

- Хей, Селена?

- Да? - обади се тя от дрешника.

- Трябва да поостана тук още мъничко. Само за малко. Ако искаш, може да тръгнеш преди мен, а аз ще дойда възможно най-бързо.

Част от него си даваше сметка, че не разсъждава трезво - тя не биваше да бъде сама - ала му беше причерняло пред очите, мозъкът му беше фокусиран единствено върху идиотската постъпка на брат му.

Селена подаде глава от дрешника и като се усмихна, каза нещо, което той не схвана. Ако се съдеше по кимването й обаче, явно щеше да тръгне без него. Трез се приближи и я целуна, а после се затвори в спалнята на Ай Ем.

Стори му се, че го бе чакал поне час, преди той да се появи, ала по-вероятно бяха само петдесет минути. В мига, в който брат му прекрачи прага, Трез смътно си даде сметка, че от него се носи странна миризма. Миризмата на жена. Все тая.

- По дяволите, Ай Ем! Сякаш си нямам достатъчно проблеми!

- По-полека. Отидох, защото исках да видя дали в архивите на лечителите няма някаква информация за Вцепенението. Просто отскочих замалко и си тръгнах, без да се бавя.

- Как? С кого сключи сделка?

- Със себе си.

- Глупости.

- Трез, не се засягай, но защо си губиш времето с това? Излязох без...

- С’Екс ли беше? Него ли използва? - Когато Ай Ем не отговори, той вдигна отчаяно ръце. - О, я стига! Сериозно ли...

- Успокой се...

- Успокой се! Не мислиш ли, че е истинска лудост да се оставиш в ръцете на палача? Когото от девет месеца насам подкупваме с проститутки? Не ти ли се струва безотговорно, при положение че те искат да се върна там?

- Знаеш ли какво? Няма да се разправям с теб за това. Няма...

- Как ли пък не! Изложил си на опасност и двама ни, отивайки там! Можеха да те използват, за да ме изнудят...

- Не го направиха...

- ...да се върна, за да обслужвам шибаната принцеса! Каза ми, че разполагам единствено с времето до края на траура... Това са само три дни, а тук си имам достатъчно неща на главата! Последното, от което се нуждая, е ти да си правиш каквото ти хрумне...

- Трез, знам колко си погълнат от това със Селена. Разбирам го. Но започваш да прекаляваш...

- Да прекалявам? Ами ако те бяха задържали? Ами ако АнсЛай бе дошъл при мен и ми бе изтърсил: „Брат ти е при нас, време е за обвързване“? Помисли ли си дори за миг в какво положение би ме поставило това? Или ти и живот като пленник, изпълнен с принудително чукане, или да не съм до Селена в последните й дни! Какво, по дяволите...

По някаква причина внезапната промяна в изражението на Ай Ем достигна до ума му - брат му беше замръзнал на мястото си и се взираше над рамото му е каменно лице.

Трез запуши устата си и затвори очи. Знаеше кого ще види на прага на спалнята още преди да се беше обърнал.

Да. Селена бе отворила вратата и стоеше там, бледа като призрак.

- Трябва да се обвържеш? - попита тя с тъничко гласче. -След три дни?

* * *

Ай Ем изруга едва чуто. Надали имаше по-лош начин истината да излезе наяве. Още по-ужасно бе това, че докато пристъпваше в стаята, Селена се движеше така, сякаш коленете или хълбоците й създаваха проблеми.

- Какво ще... - Тя спря пред Трез. - Ще се обвържеш ли с тази жена след три дни?

Време бе да си върви, помисли си Ай Ем. Това определено беше нещо, което те двамата...

- Не - каза Селена, когато той понечи да мине покрай нея. -Остани.

Сякаш искаше да й е на разположение, за да се обърне към него, ако й се стори, че нейният мъж се опитва да скрие нещо.

- Какво става? - попита тя.

Въпреки че само допреди миг Трез беше побеснял от гняв, сега той изглеждаше овладян като неодушевен предмет.

- Не е важно.

- Аз чух нещо друго. И преди да си ме обвинил, че подслушвам, двамата крещяхте толкова силно, че ви чух в съседната стая.

Трез разтърка ниско подстриганата си коса и закрачи из стаята.

- Селена...

- Ще се обвържеш ли?

- Това не засяга нас двамата.

- Засяга ни, и още как.

Майната му, реши Ай Ем в напрегнатото мълчание, което последва, и заговори:

- Когато бяхме деца, той беше продаден от родителите ни на кралицата на Територията, за да се обвърже с наследницата на трона. Така бе предопределено от астрологическата му карта. Той направи всичко по силите си, за да избяга от тази съдба, и причината да ми е сърдит, е, понеже аз съм неговата ахилесова пета. Побесня, защото наскоро се разминах само на косъм, ала всъщност онова, за което се тревожи в действителност, си ти, а там той е безсилен.

Двамата го зяпнаха и той сви рамене.

- Е, какво толкова. Когато не мога да заспя, с Лае гледаме предаването на доктор Фил.

- Вярно ли е това? - попита Селена.

- Да. - Трез отиде до леглото и седна. - Не сме го обсъждали, защото, честно казано, както Ай Ем спомена, каквото и да направят те след три дни, няма да се обвържа с някаква си непозната, за която не ме е грижа, и да й дам следващия наследник на трона. Просто няма да го бъде... и това си остава вярно, независимо дали ти ще си в живота ми, или не, независимо дали ще живееш още сто дни, или хиляда години. - Той плесна ръце, сякаш затваряше врата. - Това е.

Селена не мълча дълго.

- Трябваше да ми кажеш.

- Не ми е приятно да мисля за това.

Ай Ем направи физиономия.

- Меко казано.

- Селена, говоря сериозно, няма да го направя нито след седемдесет и два, нито след седем милиона часа. - Трез хвърли поглед към брат си. - Видя ли родителите ни, докато беше там?

Ай Ем поклати глава.

- Бях само в двореца. - Затворен в килия. - А те са изгубили положението си, така че са били от другата страна на онези стени. Да не мислиш, че ще тръгна да ги търся? За мен те са мъртви. Изобщо не ме е грижа за тях.

- Нито пък мен. - Трез отново погледна към Селена. - Става въпрос за моя живот. А той е тук, той е тези хора, това място, бизнесът ми... и най-вече - ти. Няма да допусна никой да ми го отнеме, най-малко пък защото някакъв си астролог е погледнал звездите в небето и е решил, че те означават нещо.

Селена обви ръце около себе си.

- Наистина ми се ще да ми беше казал.

- Щях да го направя, ако това означаваше нещо за мен.

- А бизнесът ти... все още ли продаваш жени чрез заведенията си?

Ай Ем погледна към вратата. Започна да се прокрадва към нея.

- Те сами се продават - възрази Трез. - Аз им осигурявам място, където да го правят, но те сами отговарят за себе си. Те избират с кого, кога и за колко. Моята работа е да се грижа да бъдат в безопасност.

- Докато ти печелиш пари от тях.

- Те плащат на клуба. Не на мен.

- Ала ти притежаваш клуба.

- Ай Ем - рязко каза Трез. - Искам да останеш.

Той затвори очи.

- Не мисля така.

- Не - заяви Селена. - Ако няма нищо за криене, нека го каже пред свидетели.

Страхотно. Точно от каквото имаше нужда - да играе ролята на посредник.

Как ли пък не.

А майкен все още беше в апартамента.

- Всъщност наистина трябва да вървя. - Ай Ем местеше поглед между тях двамата. - Никога не съм имал връзка, така че нищо не мога да ви посъветвам, но мисля, че трябва да знаеш две неща, Селена. Първо, целият му живот е бунт срещу с’хийб и родителите ни. И второ, откакто беше с теб миналата година, не е бил с друга жена. Беше ти верен дори когато не бяхте заедно. Така че недей да го разпъваш на кръст само защото си мислиш, че човешките жени, които работят за него, правят нещо повече от това. Е, аз бях дотук.

Не им даде никаква възможност отново да го въвлекат в драмите си. Имаше си достатъчно свои собствени. Беше оставил майкен чисто гола в леглото си и се тревожеше, че може да си тръгне, преди да се е върнал. Втурна се към фоайето, изхвърча през вестибюла, излезе в нощта навън и се дематериализира в „Комодор“.

Когато прие физическите си очертания на терасата, отвори стъклената врата и изтича по коридора, отвеждащ към спалните.

- Майкен - повика я.

Тъкмо когато стигна вратата на стаята си, я чу да казва:

- Да?

Пое си дълбоко дъх, когато я видя излетната върху възглавниците, а голите й рамене се подаваха над ръба на завивката.

- Слава богу!

- Добре ли си? - Тя се надигна. - Ай Ем?

Събу се, без да й отговори. Не бе в състояние да го направи. Имаше да каже толкова много, все за неща, които не можеше да промени и които ненавиждаше. Вместо това отметна завивките и се пъхна в леглото с дрехите. Тялото й беше топло и голо, и меко, когато я притегли до сърцето си.

Когато майкен обви ръце около него и го помилва по тила, той потрепери... и си даде сметка, че за първи път през дългите години, откакто се бе родил, имаше къде да отиде, когато светът станеше прекалено отвратителен, а времето не бе нищо повече от мъчение, което трябваше да понесе.

И това бе по-прекрасно дори от секса.

В този миг, когато потърси пристан и го намери, най-сетне разбра защо братята грейваха всеки път щом техните шелани влезеха в стаята и защо биха дали живота си за тези жени.

- Благодаря ти - чу се да казва.

- За какво? - прошепна майкен.

- За това, че си тук.

- Селена добре ли е? - попита тя. Понеже й беше казал защо трябва да отиде.

- Не е нещо сериозно. Ала двамата с брат ми се сдърпаха.

- Защо?

- Нищо не може да се сравни с това, годеницата ти да узнае, че си обещан на друга, докато тя умира. Просто страхотен разговор.

Майкен застина.

- Това трябва да спре.

- Тази гадост с Трез и шибаната принцеса? Напълно съм съгласен... И ако ти дойде някоя блестяща идея, дай я насам -мрачно каза Ай Ем.