Сенките

13

Онзи, който спаси Трез от пленничеството му, изобщо не се оказа живо същество. Не беше дори и предмет. Свободата си, когато най-сетне дойде, той дължеше на един невзрачен отдушник в горния десен ъгъл на огромните покои, в които беше пленен.

Три нощи преди да избяга, лежеше по гръб, без да мисли за нищичко, когато струя студен въздух изведнъж докосна скъпоценните камъни върху одеждите му и охлади кожата му. Той се намръщи и когато погледна нагоре, видя решетката, завинтена в гладката бяла стена.

Охранителни камери следяха всяко негово движение, така че не биваше да показва никакъв интерес. Ала то го накара да се замисли. Сенките можеха да се дематериализират и освен това можеха да се превръщат в дим, което им позволяваше да прекосяват огромни разстояния и да останат невидими, когато достигнат крайната си цел.

Неведнъж беше опитвал и двете... без никакъв успех, така че в началото пропъди всякаква мисъл за бягство през отдушника.

Ала на следващата вечер, без някаква особена причина, погледът му се спря на онова, което бяха сложили върху тялото му. Скъпоценните камъни... искрящите, блещукащи скъпоценни камъни, инкрустирани, както той си мислеше, в злато. Металът имаше сребрист цвят, така че трябва да беше бяло злато, нали?

Освен ако не беше... неръждаема стомана. Единственото, през което дампцрите, дори да бяха сенки, не можеха да се дематериализират.

Той погледна през мраморната стая към банята. Дори когато беше във ваната, когато тялото му беше ритуално почиствано... те го държаха окичен със сапфири и диаманти -ленти, инкрустирани с тях, обгръщаха шията и раменете, китките и глезените му, преди да влезе във водата. А щом излезете от нея, начаса му надяваха ризницата от скъпоценни камъни.

Той затвори очи. Защо не се беше сетил за това по-рано?

Беше му отнело още две нощи, две зазорявания и две смрачавания, преди да си изготви план. Разписанието на храненията, къпанията, упражненията и обучението му никога не беше еднакво, сякаш нарочно искаха да избегнат каквато и да било рутина, движенията на Ай Ем също бяха непредсказуеми - тъй като не беше Помазаният, той разполагаше с известна свобода, позволено му беше да излиза из двореца за упражнения или хранене... макар че дори това не беше твърдо установено.

Докато обмисляше всичко това, Трез много внимаваше по никакъв начин да не промени изражението, отношението, навиците си, ала през цялото време мозъкът му създаваше и претегляше различни теории, търсейки възможни усложнения и провали.

Беше очаквал да се забави дори още повече, но моментът беше настъпил неочаквано благодарение на един изпуснат метален поднос. Една прислужница се беше подхлъзнала на прясно излъскания мраморен под и навсякъде се бяха разхвърчали храна, чинии и прибори. Ай Ем, услужлив както винаги, бе предложил да й помогне да изчисти и двамата бяха излезли, за да вземат почистващи материали от килерите в коридора.

Ключалката на скритата врата на килията беше изщракала.

И това бе то.

Трез светкавично беше съблякъл дрехите си, смъкнал бе тънката мрежа и скъпоценните камъни от себе си, разкопчал бе всякакви колани и катарами. А после, гол и облян в кръв от усилието, беше затворил очи и се беше съсредоточил.

Притеснението му бе толкова голямо, че едва не се бе провалил, особено когато чу крясъци от другата страна на вратата - охранителните камери бяха докладвали действията му точно и незабавно.

Твърдото убеждение, че това е единственият му шанс, му бе помогнало да изтръгне непозната дотогава сила от дълбините на съществото си.

Миг преди да се понесе във въздуха, С’Екс бе нахлул през вратата и за частица от секундата погледите им се бяха срещнали. А после той се бе издигнал нагоре и се бе изпарил през отдушника.

Пуф!

Беше се понесъл през тръбите, следвайки въздушната струя, която се блъскаше в него - мислеше, че течението ще го изведе навън. Оказал се бе прав. Секунди по-късно бе излетял в нощта навън, издигайки се високо над своя затвор, толкова слисан, че бе успял, че едва не бе приел отново физическите си очертания и не се бе строполил на покрива на палата.

Успял бе да се овладее и се бе понесъл в нощта, без посока, без план, без пари, без нищичко...

Ала свободата беше безценна... и в крайна сметка щеше да направи така, че пътят му да се пресече с този на един вампир, който промени посоката на целия му живот...

* * *

- Трез? Мой човек?

Трез се изтръгна от съня така рязко, както бе излетял от онази вентилационна система. За частица от секундата нямаше представа къде се намира. Миг по-късно обаче чифт аметистови очи пред лицето му накараха всичко да се завърне: тренировъчния център, Селена, настоящето, не миналото.

- Селена...

Ривендж протегна ръка.

- Хей, по-полека. Почти я изкъпаха.

- Изкъпаха я... - Трез разтърка лице и се огледа наоколо, виждайки цял куп бетонни стени.

Исусе, толкова беше изтощен, че беше заспал в коридора пред стаята за прегледи, само за четирите секунди, които му бяха необходими, за да седне и да си поеме дълбоко дъх.

Ривендж изсумтя, докато се настаняваше на твърдия циментов под, подпирайки се на бастуна си. Протегна крака и обви дългото палто от норка около бедрата си, въпреки че не беше по-студено от двайсет градуса.

- Елена ми се.обайи. - Рив го огледа изпитателно и ако се съдеше по изражението му, онова, което видя, очевидно не му хареса. - Щях да дойда по-рано, но имах работа на север.

- Как са твоите колонисти? Все такива психари?

- Как си?

- Страхотно, ваше височество.

- Не ме занасяй, окей?

- Извинявай. - Трез облегна глава на хладната стена. - Бил съм и по-добре.

Рив погледна към затворената врата на стаята за прегледи.

- Къде е Ай Ем?

- В съблекалнята. Мисля, че отиде да си вземе душ.

- Знаех си, че ще бъде до теб.

- Аха.

Възцари се мълчание, а после Рив каза:

- От колко време се познаваме?

- Милион години.

Гълтачът на грехове се изсмя рязко.

- И на мен така ми се струва.

- Аха.

- Е, защо не ми каза?

- За...? - Когато Рив просто повдигна вежди, Трез си пое накъсано въздух. Естествено, че искаше да знае за Селена и обвързването. - Виж, дори аз не исках да знам какво изпитвам към нея. Просто... мамка му, знаеш какъв бях с курвите. Как бих могъл да предложа нещо подобно на една Избраница? Ала сега това. Мамка му, цялото пропиляно време. Не че непременно щяхме да бъдем заедно, но... може би щях да успея да помогна. Или...

Макар че, ако се съдеше по думите на другата Избраница, заболяването или каквото беше там май щеше да си протече, както то решеше, независимо какво правеха те.

- Имам известен опит с това - измърмори Рив. - Когато се запознах с Елена, тя и представа си нямаше, че съм наполовина гълтач на грехове, още по-малко пък - наследник на престола на симпатите. Определено не изгарях от нетърпение да й кажа, но не беше, като да можех да скрия белезите по ръцете си, нито пък импулсите си, нито кой съм. А нека ти напомня, че тогава имах същата нощна работа, която ти вършиш сега. Едва ли беше най-добрата новина, която да поднесеш на малката женичка. Съпротивлявах се толкова дълго, колкото можах, а когато истината излезе наяве? Сигурен бях, че ще ме напусне. Убеден бях в това. За известно време гя наистина го направи, а аз нито за миг не престанах да я обичам. Но в крайна сметка всичко се нареди.

На Трез му се искаше да може да почерпи утеха от тази история.

Селена ще умре.

- Може би. А може би не. Слушай, определено не съм фен на моя клон от расата, но там, на север, знаем доста неща. Нека видя дали няма да науча нещо.

Трез завъртя глава и то погледна.

- Не е нужно...

- Престани.

Трез извърна поглед.

- Ще ме накараш да се разплача. Мразя да се чувствам като някой женчо.

- Ти би сторил същото за мен.

-Ти вече ме спаси веднъж.

- Ще ми се да мисля, че се спасихме един друг.

Мислите на Трез се върнаха към нощта, когато двамата се бяха срещнали за първи път. Онази хижа високо в планината, първата постройка, на която се беше натъкнал, след като най-сетне се бе спуснал от въздуха... същата, в която Рив бе принуден да прави секс с онази гадна симпатска принцеса, която го изнудваше.

Трез се беше приютил там, когато Рив бе пристигнал и на два пъти бе изчукал кучката. След това тя го беше зарязала рухнал на пода, повален от отровата, с която беше намазала кожата си.

Да се погрижи за него, му се беше сторило напълно естествено.

В замяна двамата с лилавоокото копеле бяха станали нещо като братя. Дотам, че когато Ай Ем се беше появил, тримата се бяха с ду шили, лоялността и благодарността на Трез бяха привързали и него, и брат му към гълтача на грехове.

Ако знаеше едно нещо за Ривендж след всички тези години, то бе, че той е достоен мъж. Въпреки че беше сводник и собственик на нощен клуб, дегенерат и негодник, зъл, садистичен кучи син... той открай време беше и си оставаше един от най-свестните мъже, които Трез бе срещал някога.

- Аз ще тръгвам - каза Рив.

Изправи се с нова доза сумтене и се прокашля, без да го поглежда. В което нямаше нищо чудно и за което Трез му беше благодарен. Него също не го биваше особено с големите чувства.

- Благодаря ти - каза той дрезгаво.

- Запази си благодарността за когато се върна с нещо полезно.

- Не това имах предвид.

Рив се наведе и му протегна десницата си.

- Всичко, което имам, е твое.

Трез примига яростно. И прокара ръка през очите си.

- Приятелството ти е всичко, от което се нуждая, мой човек. Защото то е безценно.

* * *

Докато излизаше от мъжката съблекалня, Ай Ем се увери, че копчетата на ризата му са закопчани правилно. Душът беше траял не повече от пет минути, но водата беше леденостудена и той като че ли се чувстваше малко по-добре.

Трудно бе да се каже, като се имаше предвид какво му беше на главата.

Спря, когато вдигна поглед и видя Трез и Рив, стиснали десници. По някаква причина този безмълвен момент между двамата мъже го върна към нощта, в която Трез беше избягал.

Колко странни бяха пътищата, които се пресичат, когато най-малко го очакваш.

Рив вдигна очи в същия миг, в който двамата си пуснаха ръцете.

- Здрасти, Ай Ем.

- Здрасти, мой човек.

Сякаш се намираха на погребение или нещо такова, двамата се срещнаха по средата и се прегърнаха, потупвайки се по раменете, както правеха мъжете, когато във въздуха витаят твърде много чувства. Миг по-късно Рив си тръгна, без да поглежда назад - прекрачи в офиса, подпирайки се за равновесие на червения си бастун, а дългото до пода палто се развяваше зад него.

- Радвам се, че дойде - каза Ай Ем, поглеждайки към затворената врата на стаята за прегледи. Очевидно все още къпеха Селена.

Ама че нощ. Ден. Каквото и да беше.

- Аха.

Ай Ем си погледна часовника. Я виж ти. Осем часът вечерта. Слънцето беше залязло. Бяха тук повече от дванайсет часа.

- Е, ще ми кажеш ли какво има? - попита Трез.

Ай Ем отпусна ръка и погледна брат си.

- За какво говориш?

- О, я стига. - Трез изруга изтощено. - Да не мислиш, че не си ми ясен като отворена книга? Наистина ли?

Ай Ем направи няколко крачки. Върна се. Отново направи няколко крачки.

- Още добри новини, а? - измърмори Трез.

- Аха.

- Изплюй камъчето. Поне единият от нас ще се почувства по-добре.

- Съмнявам се.

- Сякаш нещата могат да станат още по-гадни?

- Кралицата е родила.

- И?

- Не е то.

Трез затвори очи и сякаш се свлече в собствената си кожа.

- Как само улучиха момента.

- Ето защо С’Екс ти е звънял. Когато ти не отговори, той ме намери и... ами, да.

Трез изпусна дъха си.

- Знаеш ли каква фантазия си имам? Не е нищо еротично. А добра новина. Поне веднъж в шибания си живот бих искал да получа някоя добра новина.

- Те са в траур. - Трез поклати глава и Ай Ем отново се почувства ужасно. - Разполагаме с една седмица, а после...

- А после те ще си поискат обратно техния вибратор от плът и кръв.

Докато отново приковаваше поглед в затворената врата на стаята за прегледи, Трез като че ли остаря пред очите на Ай Ем, кожата на лицето му сякаш се отдели от костите под нея, ъгълчетата на очите му увиснаха надолу, устните му се отпуснаха.

- Трез...

- Кажи на С’Екс, че искам да се срещна с него. Не мога да си тръгна сега заради...

- Не обмисляш сериозно да се върнеш, нали?

Погледът на Трез не се откъсваше от затворената врата.

- Трез. Отговори ми. Нали не възнамеряваш да се върнеш?

Мълчанието се проточи и Ай Ем изруга.

- Трез? Ехо?

- Налага се да се срещна със С’Екс. Но това трябва да бъде след... - Трез се прокашля. - Така де. След това.

Ай Ем кимна, защото какво друго би могъл да направи? Не можеше да вини брат си за това, какво поставя на първо място. За съжаление, с’хийб нямаше да проявят подобно разбиране.

И именно тук щеше да се намеси той. За нищо на света нямаше да позволи някой да притиска брат му, докато се случваше това със Селена. Не го интересуваше какво ще се наложи да направи - Трез щеше да е свободен, за да се грижи за своята жена.

Майната й на кралицата.