Сенките

74

КОГАТО СЕ МАТЕРИАЛИЗИРА НА ТЕРАСАТА В „КОМОДОР“ двайсетина минути по-късно, Ай Ем установи, че бележката, която бе изпратил по Фриц, все още бе залепена за стъклото. Отлепи я, видя, че е била отворена и прочетена, и я прибра в джоба на коженото си яке. След това отвори вратата и запали няколко лампи със силата на волята си.

Докато примигваше, за да привикне с внезапната светлина, студените пориви на вятъра развяваха пердетата и дори събориха една възглавница от дивана. Той не затвори вратата след себе си.

Свали си якето и закрачи напред-назад. Съвестта му не беше спокойна. Ни най-малко. Да открие своето племе, само за да ги види как отиват на война заради него и брат му? Това бе повече, отколкото можеше да понесе. Е, да, братята бяха големи мъже, специално подготвени и въоръжени до зъби... а и можеха да разчитат на подкрепления от страна на симпатите. Ала въпреки това щеше да има жертви. Така ставаше във всеки въоръжен конфликт. Трябваше да открие друго решение, каквото и да бе то. При това бързо...

- Ай Ем?

Гласът на майкен го накара да се обърне рязко.

- О, господи, ти дойде.

Без дори едно „здрасти, как си?“, той се приближи и я притегли към себе си, прегръщайки я с всички сили. Дори през всичките й одежди, усети тялото й, топлината й, душата й и вдъхна дълбоко, черпейки от тях енергията, от която се нуждаеше.

Най-сетне се отдръпна, свали качулката йия придърпа, за да я целуне.

- Слава богу.

- Ай Ем, какво е станало?

Той улови трескаво ръцете й.

- Искам да ме изслушаш, и то много внимателно. Искам да те заведа някъде, където ще си в безопасност.

- Ай Ем, не мога да тръгна с теб.

- В Територията вече не е безопасно.

Тя се вкамени. Намръщи се.

- За какво говориш?

По дяволите, последното, от което се нуждаеше, бе мисълта, че ако не се погрижи както трябва за ситуацията с кралицата, бе много вероятно майкен да бъде ранена или убита - никой нямаше да бъде пожален, ако се стигнеше до война със с’хийб. А след разговора с Рот и Рив бе наясно, че и двамата се подготвят да нанесат съкрушителен удар на сенките.

Утре в полунощ.

- Случват се някои неща на много високо ниво. Дворецът няма да е достатъчно безопасно място.

- Ще бъдем нападнати? От кого?

- Не искам да говоря за това.

Майкен отстъпи рязко назад.

- Какво не е наред?

В този миг по коридора се зададе някой - огромна фигура, облечена в черно.

- Ама че изненада - провлачи С’Екс. - Принцесо.

След моментно объркване, Ай Ем погледна през рамо към отворената врата на терасата, чудейки се дали в апартамента не се бе появил още някой. С всичките драми напоследък, нищо чудно дъщерята на кралицата да цъфне без никаква причина.

Нещата действително бяха излезли извън всякакъв контрол.

- Нима все още не си се представила както подобава? - каза С’Екс. - Позволете на мен, Ваше Сияйно Височество.

Ай Ем тръсна глава и реши, че вероятно има друго обяснение - С’Екс очевидно си беше изгубил шибания мозък.

- За какво говориш, по дяволите?

- Ама тя наистина ли не ти е казала?

Ай Ем отново погледна към майкен.

- Какво да ми е казала? Тя е прислужницата, която се грижеше за мен.

- Тя е онази, на която е обещан брат ти. - Палачът пристъпи навътре в стаята. - И според законите на двореца съм длъжен да те убия, защото си видял лицето й. - С’Екс се наведе към него и понижи глас до престорено нисък шепот. - Макар че, ако се съди по това, как я поздрави, предполагам, че си видял много повече. Нали? Освен ако не искаш да повярвам, че е дошла, за да ти изпере дрехите?

Студ. Студ се разля по главата и раменете му, скова гърдите му, плъзна чак до стъпалата му. Ай Ем усети, че се вледенява.

С’Екс беше много неща... ала рядко го беше виждал ядосан. А ето че сега беше направо бесен на жената, която стоеше насреща му, сякаш бе поставила всички им в ситуация, с която никой от тях нямаше да успее да се справи.

Ако наистина беше прислужница? Изобщо нямаше да го е грижа. Слугите имаха значение само дотолкова, доколкото си изпълняваха задълженията. С’Екс може и да й наредеше да се върне в Територията и да й наложи някакво наказание, ала нямаше да бъде толкова разгневен.

Ай Ем прикова поглед в майкен и със съвършено спокоен глас заяви:

- Ще те попитам веднъж и само веднъж... и няма да имаш друга възможност да бъдеш откровена с мен. Така че добре си помисли как ще отговориш на следващия ми въпрос. Коя. Си. Ти?

Докато чакаше отговора й, мислите му се върнаха към нещо, което тя бе казала по-рано. Тогава бе решил, че означава точно обратното. Ала сега? Боеше се, че бе намекнала за истината, а той не си бе дал сметка.

Ние сме равни, ти и аз.

- Не сме - отвърнала бе тя. - Уви, не сме.

* * *

Принцеса Катра вин СуЛане етл МуЛанен де ФонЛеран се взираше в очите на Ай Ем. Въпреки че гласът му бе овладян, почти равнодушен, самият той изобщо не беше такъв. Ярост кипеше под кожата му, докато постепенно стигаше до свое собствено заключение... и очевидно просто изчакваше да види дали й стиска да му се разкрие.

- Остави ни сами за миг - обърна се тя към палача.

- Не мисля така, принцесо.

- Ще излезеш от тази стая и ще чакаш там... - тя посочи към отворената врата, - докато не те повикам да се върнеш.

Очите на С’Екс се присвиха и в тях припламна омраза.

- Недей да демонстрираш сила, каквато нямаш.

- А аз те съветвам да не подлагаш силата ми на изпитание. Няма да харесаш резултата... нито ще го преживееш.

Тя прикова суров поглед в него. Горната устна на С’Екс се повдигна, но нея не я интересуваше. Той бе убиец и много силен мъж, ала беше и винаги щеше да бъде подвластен на традициите на с’хийб. Това бе нещо, което другите не разбираха за него - той никога, нито веднъж, не бе убил или осакатил без провокация. Освен това тя отдавна подозираше, че се отдава на майка й не от любов, а за да осигури стабилизиращ политически ефект.

Малцина биха се досетили каква е истинската роля, която С’Екс играеше зад кулисите, ала тя знаеше, защото бе подслушвала през всичките тези години.

И все пак, въпреки влиянието, което имаше в двореца, той никога не се бе опитал да свали майка й от престола, нито дори да накърни властта й по какъвто и да било начин. Тъкмо обратното - винаги бе поддържал и защитавал традициите им.

- Върви - изплющя гласът й.

Ругаейки, С’Екс се обърна и тръгна към терасата. Когато стигна до вратата, спря и измърмори:

- Нямаш представа е какво си имаш работа, Ай Ем. Приятно изкарване.

След това пристъпи навън и затвори след себе си. И остана точно там, където му беше заповядано.

Тя затвори очи и се опита да открие правилните думи. Не беше мигнала през целия ден. Часове наред се беше борила със съвестта си и когато бе дошла, вече бе сигурна - беше напълно и безвъзвратно влюбена в Ай Ем. И бе направила ужасна грешка, допускайки нещата да стигнат толкова далеч.

Време бе да му каже, преди да я е докоснал. Иначе най-вероятно отново щеше да се изгуби в случващото се.

Прокашля се и започна:

- Аз съм...

- Всъщност - прекъсна я Ай Ем - не се хаби. Това, което разигра преди малко с него, бе цялото обяснение, от което се нуждая. - Той млъкна и закрачи из стаята, прокарвайки ръце по главата си. - Какво си мислеше, по дяволите?...

- Не исках това да се случи.

- О, я стига, принцесо, сякаш се подхлъзна и се надяна случайно на пениса ми? И двамата знаем, че не стана така.

Тя се намръщи.

- Не разбирам какво точно означават думите ти, но ако съдя по тона ти, трябва да попитам наистина ли е необходима подобна грубост?

- Ти занасяш ли ме? - Ай Ем вдигна ръце. - Ти си обещана. На брат ми. И не само ме излъга, но и ме изчука!

Катра скръсти ръце на гърдите си го изгледа свирепо.

- Не би било зле да перифразираш думите си, така че да отразяват истината.

- Значи, освен че си лъжкиня, си и умопомрачена? Страхотно. Направо прекрасно. Какво точно оспорваш? Това, че ме излъга, или това, че се изчукахме?

- Ако си спомням правилно, едва ли би могъл да твърдиш, че съм се възползвала от теб. А го караш да звучи точно така. - Тя се приведе напред. - Прекрасно си спомням как звучеше гласът ти в ухото ми, докато изричаше моето име.

Ай Ем потръпна. Примига няколко пъти. А после също се наведе към нея.

- Ала то не беше твоето име, нали така? Доколкото знаех, аз бях с една прислужница, не с наследницата на шибания трон!

- Ти беше с мен! - Тя се удари по гърдите. - Аз съм тази, с която беше!

- Глупости! Нима смяташ, че щях да постъпя по същия начин, ако знаех коя си наистина? Или си толкова егоистична и арогантна, Ваше Сияйно Височество, че дори за миг не можеш да схванеш, нито пък те е грижа, че ще има последици, когато лъжеш за самоличността си и изгубиш девствеността си с грешния брат!

- Нямах намерение да стигнем дотам!

- Тук вече ти вярвам - мрачно отвърна той.

- Ай Ем...

- Не. - Той вдигна отбранително ръце. - Просто... недей. Няма да го обсъждаме отново. Нямам нито време, нито желание.

- Щях да ти кажа. Знам, че те поставих в ужасно положение...

- Брат ми току-що изгуби своята шелан - изплющя гласът му. - Това е проблем. Тя умря пред очите му и той прекара по-голямата част от деня и доста от нощта, подготвяйки тялото й за шибаната погребална клада, след което гледа как пламъците я поглъщат, докато от нея не остана нищо, освен пепел върху студената земя. Това е истинско. Но почакай, веселбата все още не е свършила! Като капак на всичко, току-що научих, че онази кучка, майка ти, е готова да нападне единствените, които някога са се опитали да се погрижат за мен и Трез, ако той не й бъде доставен като шибан колет до вратата утре в полунощ. И всичко това, за да бъде удостоен със съмнителната чест да бъде обвързан с такава като теб. - Катра ахна, а той процеди: - Така че фактът, че правих секс с теб, е последното, което ми е на главата в момента. Ти просто не си особено важна, принцесо.

Нямаше да заплаче.

Нямаше.

Въпреки жестоката болка в гърдите й, нямаше да рухне пред него. Тя им бе докарала всичко това... и освен личните й проблеми, по всичко личеше, че опасност бе надвиснала над цялата й раса.

- Исках да живея - чу се да казва дрезгаво. - Като никога, исках да живея. И нямаше да получа втори шанс. Ти... ти бе единствената възможност, която щях да имам, и тази вечер възнамерявах да ти кажа истината. Знаех, че не е честно. Толкова съжалявам.

След това му обърна гръб, отиде до терасата и отвори вратата.

- Може ли вече да се присъединя към влюбените гълъбчета? - измърмори С’Екс.

- Знаеше ли, че майка ми е обявила война на Рот, син на Рот? Заради Помазания и нашето обвързване?

Палачът застина, единствено черните му одежди се развяваха на вятъра. Срещна очите й и поклати мрачно глава:

- Ако е вярно, би било ужасна идея.