Сенките

76

ТРЯБВАШЕ ДА ПЛАНИРА ВСИЧКО.

Докато приемаше физическите си очертания на паркинга зад ресторанта, Ай Ем знаеше, че го чака работа. Погледна си часовника - разполагаше с около дванайсет часа, за да уреди

всичко, преди двамата с Трез да заминат. Билети щеше да купи онлайн. Резервоарът на джипа вече беше пълен. Банките и адвокатите отваряха в девет часа, но той бе държал всичко на тези два фронта в ред, така че процедурите по прехвърлянето нямаше да отнемат дълго.

Хекс можеше да поеме „сЕнКи“ и „Желязната маска“, ако искаше. Ако ли не, щяха да ги оставят на Големия Роб и Мълчаливия Тим. Двете копелета бездруго си бяха заслужили да станат партньори само с труда си. А „Сал“?

Е, ресторантът щеше да отиде при главния му готвач, Антонио ди Сенца. Той се справяше страхотно, биваше го и с клиентите, и в кухнята. И щеше да постъпи както трябва с останалите от персонала.

За всичко това щяха да се погрижат адвокатите. Поне бе проявил достатъчно съобразителност, че да накара Трез да му даде пълномощно още преди години, така че сега можеше да свърши всичко, без да го занимава.

А що се отнасяше до самия Трез?

Той беше потънал в сън - съобщението от Фриц бе дошло едва преди десетина минути. Планът бе да го остави да си почине възможно най-дълго. А после да му съобщи, че поемат на околосветско пътешествие.

Ако се съдеше по състоянието му в спалнята, надали щеше да се възпротиви особено. Толкова не беше на себе си, че Ай Ем би могъл да му направи операция на сърцето, без да се налага да го включи на машина за изкуствено кръвообращение.

Много скоро ефектът от изтощението и шока щеше да отмине и тогава нещата щяха да загрубеят. Щяха да прекосят този вододел, когато стигнеха до него - сега най-важното бе да уреди махането им от Колдуел. След това - да накара Трез да се размърда. И на трето място - да потънат вдън земя.

Що се отнасяше до краля и братята, щеше да се сбогува с тях, като изпрати съобщение и остави телефона след себе си. Сенките можеха да четат мисли, когато ситуацията го налагаше. Ако не оставеше никакви следи и никакъв начин да се свържат с него, когато Рот кажеше на С’Екс и АнсЛай, или на когото и да било от с’хийб, че не знае къде са и не им е помогнал да избягат, това щеше да бъде неоспоримата истина.

По този начин Братството и всички вампири щяха да бъдат в безопасност.

Пое през паркинга, подминавайки колите на онези, с които работеше през последните две години. Въпреки че бяха човеци, те щяха да му липсват... макар и не защото между тях се беше зародила някаква дълбока връзка. Беше по-скоро защото тази част от живота му беше харесвала. Готвенето, стресът наужким, изискванията на работата. В сравнение с онова, което наистина тежеше върху плещите му, всичко това бе приятно развлечение, като да отидеш на кино, когато имаш нужда от почивка. Пък и ако нещо се объркаше тук, в ресторанта, винаги можеше да го оправи.

Ай Ем отвори задната врата и спря. Настойчивите гласове, тракането на съдове, горещината, миризмите... за миг той примига учестено.

- Шеф! - каза някой. - Ти се върна!

Начаса се оказа наобиколен от хора, които му стискаха ръката, говореха му, задаваха му въпроси.

„Господи, искам да остана тук“, помисли си.

Като много нощи преди, умът му пое в друга посока, отдръпна се от проблемите на Трез и се насочи към неща, за които му се щеше да е свободен да мисли постоянно. Ресторантът беше в разгара на почистването след края на работното време, отново и отново му разказваха как масите са били пълни до пръсване и как някакъв критик от списание „Храна и вино“ бе дошъл заедно с трима гости.

Нямаше да им съобщи за промяната, която планираше. Просто щеше да уреди всичко и да изпрати документите по пощата. Щеше да се погрижи и за данъците, така че новият собственик да не трябва да плаща нищо.

Приближи се до печката, надигна капака на тенджерата с маринара и подуши. След това взе бурканчето с риган и сипа малко.

- Нали ти казах миналата седмица - каза той на помощник-готвача си. - Трябва да внимаваш с пропорциите.

- Да, шеф.

Ай Ем върна капака на мястото и си спомни фантазията си, в която довеждаше майкен тук. Отдал се на розови мечти, в които тя се настаняваше в Колдуел, за да е с него, си бе представял как в понеделник вечер, когато ресторантът е затворен, двамата седят на маса за двама в същата тази кухня, там, къдего се намираха плотовете с продуктите, подготвени за следващия ден.

Беше стигнал дотам, че да планира менюто.

Би могло да се каже, че двамата с Трез преминаваха през едно и също. Той не бе видял как любимата му издъхва пред очите му... ала жената, в която се беше влюбил, вече не беше на този свят.

Господи, как само болеше.

Май се налагаше да добави още нещо в списъка си със задачи, преди да отпътуват. След като провереше положението в двата клуба, навярно нямаше да е лоша идея да пийне едно.

Да. Когато дойдеше време да се върне в имението, какъв по-добър начин да прекара остатъка от нощта от това, да прегърне бутилка бърбън. Вероятно щеше да бъде последният път, за доста време напред, когато щеше да е в състояние да разпусне напълно.

Пък и той никога не получаваше махмурлук. Така че щеше да е свеж като кукуряк на сутринта.

Единствената положителна страна на това, да си сянка, която бе открил.

* * *

Половин километър.

С’Екс й беше казал да извърви половин километър. Катра нямаше представа колко бе това, но трябва да беше доста. Или пък не?

Докато продължаваше напред, тя се придържаше към дърветата, криейки се зад дънерите им... което вероятно бе доста глупаво и потвърждаваше мнението на С’Екс, че не е в състояние да се грижи за себе си - спокойно можеха да я нападнат в гръб, и докато се ослушваше напрегнато, ударите на сърцето й бяха като думкане на барабан, което притъпяваше сетивата й.

Много по-разумно би било да се придвижва, приемайки формата си на сянка, но мислите й бяха прекалено разпилени за това, а не искаше да спира и да губи време, мъчейки се да се съсредоточи.

Уииииииииииииии-оооооооооооооооооо.

Дронизителният звук я накара да замръзне на място и да погледне панически натам, откъдето беше дошъл. Миг по-късно някаква фигура пристъпи в тясната просека.

Прислужник.

Прислужник, който по една случайност бе необикновено висок и широкоплещест... досущ като С’Екс.

Уииииииииииииии-оооооооооооооооооо.

Звукът се повтори и тя пристъпи напред, повдигайки полите си. Измъкна се изпод гъстите борови клони, молейки се С’Екс все още да е на нейна страна.

- Ще прощаваш за облеклото - измърмори той изпод сивата качулка. - Но си казах, че след като при теб е действало толкова дълго...

Беше останала без дъх, въпреки че не беше тичала.

- Какво става?

- Не е безопасно за теб. Навсякъде е пълно със стражи, които те търсят. Майка ти знае, че си напуснала не само двореца, но и Територията, и нареди да бъдеш подложена на публично пречистване.

Катра затвори очи. Беше виждала това ужасяващо мъчение -специална киселина се вкарваше в кръвта, така че онзи, който бе подложен на него, се гърчеше от болка и нощи наред повръщаше, докато се очисти от всичко, с което уж беше омърсен.

- Няма да го преживееш - мрачно каза С’Екс. - Единствената ти надежда е да се върнеш в Колдуел. Ще ти намерим къде да отседнеш...

- Не - отсече тя.

- Не се прави на героиня. Можеш само да изгубиш.

- Ако избягам, просто ще накарат Трез да се обвърже с друга. Кралицата ще се опита да роди още деца и рано или късно, ще успее. Това няма да го спаси.

С’Екс поклати глава.

- Не за него трябва да се притесняваш точно сега. Приближиш ли се до двореца, с теб е свършено. Ако избягаш, ще имаш поне някакъв шанс.

- Ала те ще ме открият. Никога няма да престанат да ме търсят и ти го знаеш. - Тя изпъна рамене. - Трябва да има друго решение.

- Не, не, няма. Виж, аз ще ти помогна. Ще направя каквото мога...

- Не ставай глупав. Ти каза на онези стражи, че кралицата те е изпратила да ме намериш. Това беше лъжа. Рано или късно, тя научава всичко, което се случва в палата... ще разбере, че си бил извън Територията в същата нощ, в която аз изчезнах. Дори да се опиташ да излъжеш и да кажеш, че не си имал нищо общо, тя ще разбере. Ще нареди да бъдеш измъчван и убит, защото си ми помогнал, и ще опетни името ти.

С’Екс отново заговори, ала умът на Катра работеше трескаво и тя не чуваше нищо. Без предупреждение, като нещо изплувало от дълбините на мрачни води, в главата й отекнаха думите на кралицата:

Мога да си родя друга като теб, ако поискам. Ти си точно толкова заменима, колкото всичко друго в моя свят. Никога не забравяй, че аз съм слънцето, около което се върти тази галактика, и мога да променя съдбата ти само за миг.

Неочакван ужас я стисна за гърлото.

- С’Екс... трябва да ме заведеш в астрологическата стая.

- Какво? Да не си си изгубила ума? Идеята е да стоиш далеч от АнсЛай и главния астролог, не да отидеш право при тях.

Катра поклати бавно глава.

- Не, те ще са в траур заедно с нея. Днес е последната нощ. Трябва да бъдат с нея, за да довършат ритуалите. - Тя вдигна очи към него. - Бих го направила сама, но може да се наложи да се отбранявам и за това ще имам нужда от помощта ти.

- Какво, по дяволите, си мислиш, че ще откриеш?

- Просто ме заведи там. Моля те.

Той изруга тихо.

- Палатът е пълен със стражи.

- Да.

- Не е, като да можем просто да влезем в най-свещената част от обиталището на майка ти.

- Няма значение дали ще отнеме минута, час или цялата нощ, стига само да ме вкараш там.

Мина сякаш цяла вечност, докато палачът стоеше там и се взираше в нея.

- Заради теб ще убият и двама ни.

Тя срещна очите му дори през мрежичката, която закриваше лицето й, и като поклати глава, заяви:

- Ние вече сме мъртви. И ти го знаеш.