Сенките

63

ТРЕЗ ПАРКИРА ПОРШЕТО НА МАНИ ПРЕД БИЖУТЕРИЯТА НА МАРКЪС Райнхард. Най-старият бижутерски магазин в града, за него и богатия му избор бяха писали в „Ню Йорк Таймс“ и дори в „Роб Рипорт“. И под богат избор се разбираше тегло в карати. Той погледна към Селена и попита:

- Готова ли си?

- Никога не съм имала свой пръстен.

- Наистина ли?

Тя поклати глава.

- В съкровищницата имаше скъпоценности... - Тя спря. -Има скъпоценности, но като Избраници, ние не носим никакви украшения, освен перлата си... а и тя не е точно наша.

Трез отвори вратата и каза през рамо.

- Още нещо, за което според мен може само да се съжалява. Ала тази вечер щеше да поправи този пропуск. Мина пред автомобила и й отвори вратата, а когато тя му протегна прекрасната си ръка, той я взе и се поддаде на порива да се наведе и да я целуне. След това я издърпа внимателно на крака и й предложи лакътя си.

Тя го улови под ръка и на Трез му се стори, че и двамата се преструват, че не осъзнават как това не е просто жест на възпитан кавалер, а нещо, от което тя наистина имаше нужда. Не се движеше така леко, както преди.

Тежката желязна врата се отвори широко още преди да бяха стигнали до нея.

- Господин Латимър, добре дошли.

Мъжът беше облечен в официален костюм и имаше хубава прическа и грижливо поддържана брада. Когато към това се прибавеха изисканият му акцент и елегантно сгънатата кърпичка в джоба на сакото му, той беше направо излят по калъпа на човек, специализиран в продажбата на годежни пръстени с шест- и седемцифрени цени.

- Благодаря, че отворихте магазина за нас - каза Трез, докато се здрависваха. - Това е годеницата ми Селена.

- За мен е удоволствие. Госпожице.

Е, добре, на това му се викаше поклон.

Вътре всичко бе подготвено за частно разглеждане и Трез изведнъж се почувства страхотно, че бе решил да го направи. Витрините, пълни със скъпоценни камъни, проблясваха под специалното осветление, сякаш аплодираха тяхното пристигане. Шампанско се охлаждаше в сребърна кофичка, до която имаше кристални чаши.

- Мога ли да ви предложа „Вьов Клико“? - попитаха ги.

- За мен не - отвърна той. - Селена?

Тя вирна брадичка, сякаш беше твърдо решена да се наслади докрай на случващото се.

- Бих искала малко, ако обичате.

- Аз също - промени решението си Трез.

Начаса шампанското беше отворено и налято и чашите, пълни с пенливата течност, се озоваха в ръцете им.

Двамата се чукнаха.

- Да го направим - заяви Трез.

Господин Райнхард ги отведе в отделна стаичка с камера в единия ъгъл на тавана.

- Господин Пърлмутър ми обясни какво търсите и аз си позволих волността да подготвя табличка, която да предложа на вниманието ви.

Ето ги и диамантите.

Пъхнати в черни кадифени прорези, диамантени пръстени стояха като послушни малки ученици, изгарящи от желание да ги вдигнат да отговорят на зададения въпрос.

Селена си пое рязко дъх... от което Трез се почувства така, сякаш го бяха потупали одобрително по гърба.

- Виждаш ли нещо, което ти харесва? - попита я.

Тя ги изпробва до последния - слагаше ги на пръста, на който й ставаха, а после въртеше китката си насам-натам под светлината. Кулминацията бе, когато си ги сложи до един и около двайсетина забележителни дрънкулки натежаха върху десетте й пръста.

- Колко струва всичко това? - попита Трез лениво, докато отпиваше от шампанското си.

- Няколко милиона - отвърна господин Райнхард.

Селена пребледня и отпусна ръце.

- Какво?

- Няколко милиона - повтори бижутерът.

- Колко струва това нещо? - попита тя, а когато й съобщиха стойността на камъка върху кутрето й, възкликна: - Прескъпа Скрайб Върджин!

Последва неловък момент, в който на Трез му се прииска да не си беше отварял устата.

- Селена, аз не мисля за цената...

- А би трябвало! - Тя започна да сваля пръстените с бясна скорост. - Не съм прекарала много време от тази страна, но успях да науча това-онова за човешките пари...

- Ще ни оставите ли насаме за мъничко? - попита Трез спокойно. - Може да вземете пръстените със себе си, ако се тревожите за сигурността им.

- Самоличността ви беше щателно проверена, господин Латимър. - Мъжът се изправи на съвършено лъснатите си обувки. - Разгледайте ги, без да се притеснявате.

В мига, в който вратата се затвори, Селена се обърна към него.

- Трез, не искам да похарчиш толкова много пари за мен.

- И защо не?

- Защото би било все едно да ги хвърлиш на вятъра. Няма да го нося векове наред.

Дъхът му изскочи така, сякаш го бяха изритали в гърдите.

- Леле. Изобщо не си наясно за какво става дума, ако си мислиш, че търся някаква времева стойност за парите си. - Той улови ръцете й в своите. - Искам да постъпя с теб, както трябва. Искам... просто искам това преживяване с теб, окей? Този миг, тук и сега... - Той направи жест наоколо. - Това е нашата вечност. То се случва тук и сега. Така че нека ти купим най-огромния пръстен в това шибано място и обици, които да му подхождат. Нека просто кажем „майната ти“ на смъртта, става ли?

Селена запримигва учестено.

- О, Трез...

Трез взе един ог пръстените, които тя бе върнала върху застланата с кадифе табличка, и го плъзна върху безименния й пръст.

- Хайде, кажи го заедно с мен.

- Да кажа какво?

- Майната ти, смърт.

- Трез, не ставай абсурден...

- Хей, колкото и малко да е вероятно, ако Онази с косата ни слуша, смятам, че трябва да знае колко много я мразим. Хайде, кралице моя, кажи го заедно с мен: „Майната ти, смърт!“.

Селена вдигна свободната си ръка, за да скрие една мъничко тъжна усмивка.

- Ти си луд.

- Кажи ми нещо, което не знам... и стига си се дърпала. „Майната ти, смърт!“. - Селена измърмори думите и Трез поклати глава. - Не. По-силно. „Майната ти, смърт!“.

Тя се разсмя.

- Това не е смешно.

- Напълно съм съгласен. - Той се усмихна и й кимна, все така придържайки пръстена на върха на пръста й. - Хайде сега, все едно тя може да те чуе.

- Майната ти, смърт! - провикна се Селена. А после се усмихна широко. - Майната ти, смърт!

Трез плъзна халката на пръста й и се облегна назад, загледан в искрящото украшение.

- Знаеш ли, този наистина ми харесва.

Селена сведе очи към ръката си и се вгледа в диаманта с размерите на гроздово зърно и формата на круша.

- Майчице... толкова е голям.,

- Ти го каза.

Двамата избухнаха в смях, а после той я притегли към себе си, сложил ръка на тила й, и я целуна.

- Искаш ли да изпробваш и други?

Селена поклати глава.

- Не, този е съвършен. Искам него.

Тя протегна красивата си ръка и направи онова, което правеха жените с пръстени - присви устни и се усмихна на себе си.

„Господи, обичам те - помисли си Трез, - теб съвършена, съвършена и достойна жена.“

- Сигурен ли си, че не е прекадено скъп? - попита Селена.

- Колкото и да струва... - той отново я целуна - е твой.

* * *

Ай Ем се съблече за отрицателно време. В мига, в който остана както майка го е родила, вече искаше да я има с устата си. Въпреки че нямаше представа какво да прави с една жена от кръста надолу, беше повече от готов да го научи.

Така и не можа обаче.

Планът му се промени в мига, в който, докато се наместваше над нея, възбудата му се докосна до женствеността й...

И това беше всичко.

- Нуждая се от теб - простена, докато тя прокарваше ръце по гърба му.

- Вземи ме тогава.

Ай Ем спря с усилие.

- Но ти си добре, нали? След миналата нощ?

Господи, не можеше да се насити на бадемовите й очи и къдравата й черна коса, разпиляна по белите възглавници. Тя бе постоянно откровение, прекрасен шок, който го разтърсваше всеки път щом я погледнеше.

- Добре съм - отвърна майкен. - И съм силна благодарение на щедрата ти вена.

Обожаваше акцента й, диалектът, който се говореше в Територията, придаваше на английския й звученето на дома...

Не, не на дома, напомни си той. Неговият дом беше Колдуел.

Пъхна ръка между тях, насочвайки се, и бавно се плъзна напред, за да е сигурен, че не насилва нищо. В отговор ноктите й се впиха в кожата му, а гърбът й се изви в дъга.

- Ай Ем...

Хълбоците му поеха контрола, потъвайки и излизайки от нея, а търкането го опияни така, сякаш беше пил цяла нощ. По-силно, по-бързо... докато тя не свърши, тялото й потръпна, изпънато под неговото, а ръцете й се отпуснаха върху леглото и се вкопчиха в завивките.

Ай Ем продължи, свършвайки отново и отново. А после излезе от нея и се улови в ръка, докато оргазмът му не обля женствеността, корема, гърдите й. Ала въпреки че бе напълно в плен на онова, което правеше, част от него отказваше да признае значението му.

Той не белязваше тази жена. Той просто... не, не го правеше.

Защото, ако я белязваше, ако това бе нещо повече от невероятен секс с жена, която ужасно го привличаше, то би го поставило в невероятно трудна ситуация. Особено при положение, че брат му все така щеше да отказва да се завърне и да изпълни дълга си в Територията, и тогава Ай Ем щеше да бъде принуден да изчезне, за да не допусне брадвата, надвиснала над тях, най-сетне да се стовари върху главата на единствения кръвен роднина, който имаше значение за него.

Така че, не, каза си той, докато рухваше върху голото й тяло, изобщо не я маркираше.

Наистина.

Ни най-малко.