Сенките

11

СЕЛЕНА БАВНО ОСЪЗНА, ЧЕ НЕ СЕ НАМИРА В СВЕТИЛИЩЕТО. НЕ знаеше обаче къде е попаднала - мозъкът й бе твърде бавен, за да осмисли едновременно сигналите на тялото й и онези на средата, която я заобикаляше, сякаш пристъпът бе вкаменил не само тялото, но и ума й.

Постепенно обаче почувства, че в лицето й вече няма трева. В далечината не се виждаха нито дървета, нито храмове. Не се носеше тихата песен на течаща вода откъм баните.

Опита се да повдигне глава и простена.

- Селена?

Лицето, което изплува пред очите й, я накара да се просълзи. БешеТрез... беше Трез...

Излязъл сякаш от сънищата й, той стоеше пред нея и тя го изпиваше с поглед - гладката му тъмна кожа, черните очи с формата на бадеми, ниско подстриганата черна коса, внушителното излъчване на размерите му.

Първият й порив бе да посегне към него, ала пареща болка я накара да спре ц да простене.

- Доктор Джейн! - извика той. - Будна е!

Трез, почакай, трябва да ти кажа нещо.

- Доктор Джейн!

Не, не се тревожи за това. Трябва да...

- Не може да диша!

Всичко стана толкова бързо. Изведнъж нахлузиха маска на лицето й и дробовете й се изпълниха с въздух. Около нея изригнаха гладове. Пронизително пиукане говореше, че някоя от алармите с§ беще задействала...

Опитаха се да я изпънат и ставите й издадоха звук на протест. О, чакай малко, тя бе тази, която се опитваше да помръдне... искаше да се надигне, за да види какво става.

- Движи се! - Беше Трез... Сигурна бе в това. - Ръката й помръдна!

- Има сърдечен арест. Можеш ли да я обърнеш по гръб?

Последвалата болка беше толкова силна, че тя изпищя.

- Съжалявам - каза Трез в ухото й, гласът му беше дрезгав. - Съжалявам, любима. Толкова съжалявам, ала трябва да те накарам да легнеш изпъната...

Селена отново изпищя, но не мислеше, че се чу някакъв звук. А после зрението й се замъгли - първо в периферията, докато не стигна до средата, като облаци, забулили небето.

Изведнъж усети, че се взира в медицинска лампа... което означаваше, че незнайно как бяха успели да я сложат по гръб. А след това дойде натискът върху раменете, гръбнака, ръцете й. Зрението й ту угасваше, ту се връщаше, мъглявината се отдръпваше и отново прииждаше, докато я разтърсваха вълни от болка.

- Страх ме е да не й счупя нещо - процеди Трез.

Значи, неговите ръце бяха около китките й и я принуждаваха да остане легнала.

- Трябва ми достъп. Сега.

Доктор Джейн се появи от другата страна на масата, стиснала неголеми блокчета, от които стърчаха навити жици.

Свалете й дрехите. - Доктор Джейн вдигна поглед. - Мъжете ще трябва да излязат, иначе той няма да ни позволи да се доближим до тялото й.

Алармата вече пищеше без прекъсване, силен, пронизителен звук.

- Отдръпнете се! - нареди доктор Джейн и в следващия миг Селена усети как тялото й бе разтърсено от мълния: повдигна го от масата, трошейки всеки неин прешлен, изтръгвайки гръбнака й от мястото му.

Докато се строполяваше върху тънкия матрак на кушетката за прегледи, настъпи кратка, поразително ясна пауза, в която тримата души, които я бяха заобиколили, доктор Джейн, медицинската сестра Елена и Трез, се взираха в нея. Тя се съсредоточи върху Трез... и именно тогава забеляза още някого, застанал непосредствено до него, едро тяло, обърнато на другата страна, тъмна глава, сведена надолу и гледаща встрани.

Ай Ем.

Това беше добре. Радваше се, че Трез може да разчита на него.

Отвори уста под маската, приковала поглед право в черните очи на своята сянка. Само ако можеше да му каже...

Около нея отново изригна хаос, дробовете й се удариха в ребрата й, разнесоха се гласове, хората размениха местата си.

- Престани да я обдишваш! - извика доктор Джейн. - Отдръпнете се!

Нова струя електричество я връхлетя и разкриви тялото й. Този път нямаше пауза. Мощното свиване на дробовете й се завърна незабавно, отново и отново.

- А сега какво? - попита Трез задавено.

О, прескъпа Скрайб Върджин, той плачеше.

Трез - каза му тя с мислите си. - Обичам те...

* * *

Целият живот на Трез бе съсредоточен в уреда с жизнени показатели на около трийсетина сантиметра над масата за прегледи. Цял куп жици свързваха Селена е компютъра и върху монитора имаше най-различна информация, която не му говореше почти нищо. Онова, което разбираше обаче, и то съвсем ясно, бе, че жълтата линия, която минаваше в дъното, трябваше да се издига и спуска на равни интервали с ударите на сърцето й.

Само че тя не се движеше е хубав, сигурен ритъм... дори и след като всичко се беше объркало и доктор Джейн беше допряла лопатките до тялото на Селена, изпращайки електричество в гърдите й.

Равна. Линията отново беше равна.

Елена продължаваше да обдишва; ръцете й непрекъснато се впиваха в бледосиния балон, който вкарваше въздух в дробовете на Селена. А Трез все така се взираше в жълтата линия, опитваше се да $ накдра да подскочи, да реагира на удар в гърдите на Селена.

- По дяволите, бий...

Нещо докфсна лицето му и той отскочи назад... само за да установи, че*всъфност Селена беше посегнала към него - бледата й тънка ръка се протягаше към него с накъсани движения, сякаш ставата беше ръждясала.

- Селена - каза той и се наведе, така че тя да не трябва да се напряга. - Селена...

Целуна дланта й, пръстите й, а после я остави да докосне бузите му. Очите й бяха невероятно сини, искрящи, грейнали. И за миг всичко избледня, оставяйки единствено тях двамата, стените на стаята, оборудването, хората, дори обичният му брат изчезнаха.

Устните й под прозрачната маска се раздвижиха.

- Добре, добре. - Нямаше представа какво се опитва да му каже. - Можеш ли да останеш с мен? Моля те, остани тук... не си отивай.

Движеше се и това беше добре, нали?

- Селена! - Мамка му, очите й отново се обръщаха навътре. - Селена...!

- Губим я!

Нямаше никаква осъзната мисъл от негова страна. В мига, в който доктор Джейн извика тези ужасни думи, Трез се пръсна на късчета и покри тялото на Селена с молекулите си, с енергията си, с душата си, обгръщайки я от всички страни. Хвърли се в нея, проникна през кожата й, потъна дълбоко, споделяйки цялото си същество с надеждата, че по някакъв начин ще успее да направи онова, което медицинските апарати не бяха успели.

Че по някакъв начин би могъл да я върне...

И тогава то се случи.

Така сигурно, сякаш Селена протегна ръце и грабна онова, което той искаше да й даде, мощно притегляне, което се вкопчи в същността му, привлече го към себе си, взе от него.

„Точно така - помисли си той. - Използвай ме...“

- Напипвам пулс! - извика някой.

- Тя диша!

Трез чуваше коментарите не като звуци, а като мисли... но не спря. Беше прекалено рано. Все още не беше дал достатъчно.

И все пак твърде скоро силата му започна да отслабва, енергията му се отцеди изведнъж, не постепенно. Колкото и да му се искаше да продължи да й помага, знаеше, че трябва да приеме физическите си очертания или щеше завинаги да си остане като пара, а това би било смъртна присъда.

Не и докато тя е жива, каза си той.

Пък и можеше да й помогне отново, след като...

Приземи се болезнено върху плочките на пода, сякаш го бяха съборили. Оттам ясно виждаше червените медицински чехли на доктор Джейн, сините - на Елена, както и коленете на брат си, който моментално приклекна до него.

Без да губи нито миг, Ай Ем го улови под мишниците и го изправи до главата на Селена, подкрепяйки го, когато видя, че не е в състояние да се задържи на крака.

Нямаше представа какво правят доктор Джейн и Елена, които обикаляха изпънатото тяло на Селена, стиснали най-различни медицински уреди...

Вратата към коридора се отвори рязко. Мани Манело, човешкият лекар и колега на Джейн, носеше цивилно облекло и изглеждаше така, сякаш страшно беше бързал да дойде.

Грешният пол. Като се имаше предвид, че Селена е гола.

Горната устна на Трез се повдигна, оголвайки внезапно издължили се вампирски зъби; в гърлото му се надигна ръмжене.

- Трафикът беше отвратителен! - каза Мани. - Много съжалявам...

- Излез! - изкрещя доктор Джейн, вдигайки поглед от очите на Селена, които тъкмо преглеждаше с джобно фенерче. - Освен ако не искаш да те ухапят.

Мани го погледна, вдигнал високо вежди, а Трез почувства как силите му се завръщат. И не само той го забеляза. Ай Ем обви яките си ръце около гърдите му.

- Ей сега ще дойда да обсъдим случая - обеща доктор Джейн на своя колега.

- Ясно. - Мани махна на Трез. - Съжалявам, мой човек.

Трябваше да му се признае, че бързо се ориентира, помисли си Трез, докато Мани излизаше навън.

- Има ограничена подвижност в ръцете, от върховете на пръстите до раменете - съобщи Елена и като отиде в долния край на кушетката, улови крака на Селена. - Бедрената става. Коляно. Глезен. Същото.

- Жизнените.,показатели са стабилни - каза доктор Джейн. -Искам да й направим нови снимки веднага щом се уверя, че ще остане с нас. - След това погледна към Трез. - Ти я върна. Ти й спаси живота.*

Сякаш чула думите й, Селена го погледна. Трез отвори уста, за да отговори, но не успя. Все едно някой го беше изключил от света, всичко избледня и се отдръпна и той изгуби съзнание.

Единственото, което чуваше дори след като припадна?

Ритмичното пиукане на машината, отмерваща ударите на сърцето на Селена.