Сенките

81

ПОЧИСТВАНЕТО И СЪХРАНЯВАНЕТО НА ОРЪЖИЯТА БЕ СВЕЩЕН дълг на всеки воин, начин за укрепване на връзката им. Рейдж седеше приведен над втория от двата си любими пистолета, а сладката миризма на препарата за почистване на метали, която изпълваше ноздрите му, му бе така позната, както звукът на собствения му глас.

Прекрасно усещаше напрежението на Мери в другия край на стаята, ала тя не казваше нищо.

- Ще внимавам - увери я, докато прибираше флакона в кутията, където държеше продуктите за почистване на пистолетите си. - Обещавам... наистина ще внимавам.

Даде й думата си, макар да знаеше, че да оцелееш в битка не зависи единствено от теб. Да внимаваш, да си пазиш гърба, да разчиташ на братята си да правят същото всичко това помагаше. Ала винаги имаше и доза късмет.

Или съдба.

Както предпочиташ да го наречеш.

- Знам, че ще внимаваш - сковано отвърна тя.

Рейдж се зае да избърше дулото на пистолета с парче велурен плат.

- Ако въпреки това не... не се върна...

Не довърши. Тя щеше да разбере какво я пита. Беше казал достатъчно, за да се досети.

- Ще те намеря - задавено каза тя. - Все някак ще те открия. Рейдж кимна... и си помисли, че вероятно би трябвало да отиде при нея, ала точно в този миг не бе в състояние да се справи е тази близост. И така малко му оставаше да рухне, а не можеше да си го позволи, не и е войната, която го очакваше при падането на нощта.

- Просто не мога да понеса мисълта да пострадаш. - Тя си издуха носа и попи очите си. - Тя ме плаши едва ли не повече от смъртта.

Е, да, защо то те бяха получили онова чудо, което щеше да ги възнагради, когато смъртта се опиташе да ги раздели.

Помисли си за Трез и му се прииска да повърне. Господи... гледката на онзи мъж, изкачващ се към върха на погребалната клада, се бе запечатала в ума му.

Рейдж пусна рязко пистолета и парцала върху коленете си.

Лз съм ужасен. Истински, отвратителен, шибан задник.

И другия край на стаята Мери отново подсмръкна.

За какво говориш?

Заповяда си отново да се залови с почистването на пистолета, най-вече защото, срещнеше ли погледа й, нямаше да успее да го изрече. По дяволите, може би не трябваше да го изрича... макар че открай време не можеше да пази тайни от нея.

- Аз, ъъъ... ненавиждах онова, което се случваше с Трез и Селена. Също като и е Тор.

Изведнъж си спомни как седи в лъскавата линейка на Мани и му казва да спаси Избраницата. Сякаш ако просто му заповядаше да намери лек, то щеше да се случи.

А после отново видя Лейла пред бушуващите пламъци, които се издигаха високо в небето. Бременната Лейла, която носеше близнаците на Куин, по дяволите.

- Аз съм задник - прошепна.

- Говори е мен, Рейдж.

- Радвам се, че не бяхме ние - е усилие изкара думите той. -Колкото и да ги обичам и да скърбя заедно е тях... толкова се радвам, че не те изгубих...

Сълзи изпълниха очите му.

Неговата шелан се приближи. Сложи пистолета настрани и обви ръце около него, шепнейки утешителни думи в ухото му, от което той се почувства още по-зле. Защото то му напомни за онова, което Трез никога вече нямаше да има.

Бум! Бум! Бум!

- Рейдж - изкрещя Вишъс от коридора. - Трез се е предал.

Рейдж се изпъна и избърса сълзите си.

-Какво?

Отмести Мери настрани и се втурна да отвори вратата.

- За какво говориш, по дяволите?

- Чу ме. Среща при Рот. Веднага.

Ви понечи да се втурне нанякъде, ала Рейдж го сграбчи за ръката.

- Сигурен ли си?

- Току-що се е получило обаждане от с’хийб.

- Ай Ем знае ли?

Ви се закова на място и вдигна очи към тавана.

- Мамка му.

- Сигурен ли си, че Трез не е в къщата?

- Да, няма го. Проверих охранителните камери. Оставил е телефона си на стъпалата и е изчезнал преди около час.

- По дяволите. Окей, добре... - Само дето не бе сигурен, че е така. Може би нямаше да има война, ами сенките?

Техните две сенки?

- Нека се кача при Ай Ем, за да му съобщя - чу се да казва, докато поглеждаше към Мери.

- Искаш ли да дойда с теб? - попита тя.

- Да.

* * *

Първото, което Ай Ем видя, когато се събуди, бяха два чифта обувки на нивото на очите му. Едните бяха войнишки ботуши с размерите на фотьойли, а другите - гуменки със сиво-черно лого и велкро лепенки вместо връзки.

Повдигна глава и се взря в Рейдж и Мери.

- Колко е часът?

Мери коленичи до него и това бе първият признак, че му носят наистина лоша новина.

Рейдж обаче бе този, който проговори:

- Ай Ем... имаме причина да вярваме, че брат ти се е предал.

Думите достигнаха до мозъка му в неразбираема, безсмислена бъркотия от съществителни, глаголи и кой знае какво още.

- Извинявай, какво каза?

Надигна се, за да седне, и бутилката, която беше прегърнал, се изтъркули и се удари в ботушите на Рейдж.

- Получихме съобщение от Територията, че кралицата се е отказала от намерението си да ни нападне, защото Трез се е върнал доброволно в с’хийб...

- Исусе Христе!

Ай Ем скочи на крака, хвърли се между тях и се втурна в стаята на брат си. Леглото беше разхвърляно, вратите на дрешника бяха отворени... а от Трез нямаше и следа.

Не... не, ние трябваше да се махнем от тук! - изкрещя той на никого и нищо. - Аз уреждам всичко! Ние ще заминем!

Обърна сс и видя, че Рейдж и Мери стоят на прага.

Гласът па Мери беше остър, сякаш знаеше, че иначе най-вероятно нямаше и да я чуе.

- Знаем, че искаш да тръгнеш след него, Ай Ем. Ала преди да...

Той се отправи към вратата, готов да ги изблъска от пътя си, ако се наложи, колкото и да оценяваше загрижеността им. Рейдж обаче го сграбчи за ръката и го издърпа назад.

Нека първо те въоръжим. А Ласитър ще дойде с теб. Той може да излиза през деня.

Ай Ем понечи да възрази, но после се отказа.

- Все още сме готови да те подкрепим, мой човек - мрачно заяви братът. - Не си сам във всичко това.

За миг Ай Ем не разбра какво му казват, а после си даде сметка - мамка му. Ако отидеше там и успееше да измъкне Трез, кралицата вероятно щеше да си отмъсти, като нападне Колдуел. И тогава тези хора щяха да се окажат обсадени.

- Защо го е направил? - простена Ай Ем. - Господи, защо го е направил?

Мери улови ръката му.

- Вероятно е научил за заплахата. Сигурно е чул да се говори за това в къщата.

Ай Ем затвори очи.

- Това трябва да спре. Цялата тази проклета история трябва да свърши.

Защото, ако действително бе решил да приеме съдбата, с която беше прокълнат, Трез щеше да се обвърже и да прави секс с единствената жена, която Ай Ем някога бе обичал.

Какво друго можеха да очакват двама души с късмет като техния!

- Ела - каза Рейдж. - Да ти намерим оръжие. Ласитър вече чака.

Случилото се след това му беше като в мъгла. Слязоха на втория етаж и някой окачи кобури и ножници на кръста и около раменете му. Пистолети. Ножове. Дълго черно кожено яке, което ги закри. А после се озоваха във фоайето, където падналият ангел ги чакаше, облечен по същия начин и без да си прави никакви шегички.

Миг преди двамата да тръгнат, Ривендж пристъпи напред и го прегърна.

- Налага се да остана тук. Ако сенките нападнат Колдуел, трябва да съм в състояние да наредя на хората си да го защитават през деня.

Мамка му. Нещастието на тях с Трез се бе прехвърлило върху толкова много други.

- Наистина съжалявам - каза Ай Ем и обходи с поглед братята и Рот. Останалата част от домакинството. - Не мога да повярвам, че се стигна дотук.

Рейдж поклати глава.

- Можеш да разчиташ на нас. Готови сме на всичко, за да защитим един от нас.

А после приказките приключиха и двамата с Ласитър излязоха във вестибюла и се озоваха на стъпалата на имението. Падналият ангел се пресегна и улови ръката му.

- Приготви се за път.

Ай Ем се намръщи и го погледна.

- За какво говориш...

В следващия миг бе погълнат от слънчев лъч, който го вдигна във въздуха, там, където нямаше никакъв контрол, мисъл, или собствена воля...

...и се понесе към дома, който ненавиждаше, и съдбата, против която все още се съпротивляваше.