Сенките

80

ТЕЛЕФОНЪТ ЗВЪНЕШЕ.

Седнала в огромното легло, Парадайз погледна към писалището, откъдето долиташе тихият звън. Поне това щеше да й даде нещо, което да прави, освен да си седи в тази подземна стая и да се измъчва с мисли за онова, което може би щеше да се случи в полунощ.

Баща й бе побеснял от гняв, задето тя все така отказваше да се прибере у дома с него, дори и след заплахата, отправена от с’хийб към всички вампири. Ала Парадайз смяташе, че трябва да отстоява позицията си, въпреки променените обстоятелства. Отстъпеше ли сега, би било, като да върне часовника на живота си назад.

Ето защо не се бе отказала от своето дори когато той й беше напомнил (сякаш имаше нужда!), че вече бе изгубил майка й и не иска и тя да потъне в студените обятия на смъртта.

Когато Парадайз бе изрекла последното си решително „Няма да се върна“, той я бе погледнал така, сякаш пред него стоеше непозната. И може би наистина беше така.

Зъъъъннн.

Може би беше баща й - също като нея, и той едва ли беше успял да заспи. Въпреки че бе по-вероятно да й изпрати съобщение или да й звънне на мобилния.

Парадайз скочи от леглото и изтича до телефона. Вдигна слушалката и каза:

- Добро утро, с какво мога да ви помогна?

Отговори й мъжки глас, ала не този на баща й. Беше онзи със странния акцент, същият, който се бе обадил по-рано от името на с’хийб, за да им обяви война.

- Имам съобщение за краля ви, Рот, син на Рот. Кралицата би искала да му благодари за това, че Помазаният ни беше върнат толкова бързо. Сътрудничеството на Рот е акт на мъдър владетел и за мен е удоволствие да го уверя, че няма да предприемем никакви бойни действия против него и че между двата ни народа отново цари разбирателство.

Щрак.

Парадайз остана да се взира в телефона. Правилно ли беше чула?

Ma i йена вилката и когато чу сигнала за свободно, набра номера ма баща си. Или поне се опита. Толкова силно трепереше, че не можа да улучи правилните цифри. Когато от другата страна най-сетне се разнесе звън, усети, че не и достига дъх.

Ало...

Татко! - прекъсна го тя. - Татко, те се обадиха отново...

Парадайз! В безопасност ли си?...

Да, да, трябва да ме изслушаш! Обадиха се отново, от с’хийб... казаха, че Рот им е върнал... - Как го бяха нарекли? - Помазания. Казаха, че всичко е наред и че отменят войната.

Ама че глупав начин да се изрази, помисли си. Сякаш ставаше дума за тържество по случай рожден ден, отменено заради лошо време.

- За какво говориш? - бавно каза баща й. - Рот няма да им предаде Трез.

- Може би е размислил?

- Разговарях с него призори. Братството е изпратило някой, който да събере информация за Територията. Какво ли... Веднага ще му се обадя.

- Нали ще ме държиш в течение?

- Да.

- Обичам те - избъбри тя.

- О, Парадайз, аз също те обичам. Стой в подземието.

- Обещавам.

Парадайз затвори и се улови, че се моли да има възможност да му се извини очи в очи. Макар че това вероятно бе импулсът на четиригодишното момиченце в нея, което искаше да бъде послушно. Но независимо какъв щеше да бъде изходът от конфликта със сенките, тя трябваше да остане непоклатима.

Заплахата от война бе добро напомняне, че имаш само един живот. И трябва да направиш така, че той да си струва.

* * *

Когато срещна нетрепващия поглед на принцесата, С’Екс трябваше да признае колко мъдро бе постъпила, като му бе отнела ножа и бе дръпнала главния астролог нас трани, преди да го накара да им отговори.

Ала обяснението беше ненужно - той много добре знаеше защо картата бе променена.

Астрологът заговори, като се запъваше:

- Новороденото бе истинската наследница на престола, измествайки вас, принцесо. Ала кралицата, знаейки, че нейният палач е бащата, не искаше кръв от простолюдието върху трона. Принуди ме да променя часа на раждането с четири минути, трийсет и две секунди, което щеше да постави новороденото в неблагоприятно разположение спрямо шестата планета от Слънцето.

Жаловитият плач на дъщеричката му отекна в главата на С’Екс... и нахлу в кръвта му. Гърдите му започнаха да се повдигат бурно, трудно му беше да си поеме дъх. Ръцете му се свиха в юмруци. Сърцето му прескочи един удар... а после заби с бавния, равномерен ритъм на убиец.

Принцесата му подаде ножа. Очите й бяха пълни с тъга, но освен това бяха невероятно ясни. Гласът й потреперваше, ала в него имаше сила, когато изрече само три думи:

- Направи каквото трябва.

Знаеше, че току-що бе осъдила майка си на смърт. Сега, когато истината бе излязла наяве, той нито за миг нямаше да се поколебае да отмъсти за своята плът и кръв.

Пръстите на десницата му се сключиха около дръжката на назъбеното острие... и го обърнаха към лицето му. С две бързи движения по протежение на бузите, той се беляза.

Веднъж за дъщерята, която никога нямаше да познае.

Веднъж за злото, което щеше да поправи.

Обърна се към дупката в стената, обзет от една-единствена мисъл... и все пак спря. Погледна през рамо и прикова очи в главния астролог. Другият мъж се сви, обзет от смъртен ужас, а той попита:

- Ако престолът се е полагал на дъщеря ми, кой ще наследи кралицата сега?

- Т-т-т-тя. - Главният астролог посочи към принцесата. -Престолът й принадлежи по право. Нейната карта не беше променена. Тя беше втора в линията на пресголонаследие и след смъртта на дъщеря ти тя е законната наследница...

- Убийството - прекъсна го C’Ekc. - Искаш да кажеш убийството на дъщеря ми.

I югледпа към принцесата, която сякаш изобщо не се интересуваше какви са последиците от казаното току-що. Като че ли дори не беше чула, че много скоро ще стане кралица. Вместо з ова притискаше дългото златно чекмедже до гърдите си, навела глава.

Сълзи покапаха по блестящия лъскав метал.

Ти трябва да управляваш - заяви С’Екс. - Трябва да поемеш властта над тази общност и да я управляваш както трябва. Чуваш ли ме? Съвземи се и се приготви за онова, което предстои.

Очите й се вдигнаха към него.

Тя ми беше сестра. Те убиха... моята сестра.

C’Ekc потръпна, сякаш го бяха зашлевили. Това бе последното, което бе очаквал да чуе от нея.

И изведнъж осъзна, че скръбта му е споделена... и това го трогна дълбоко.

Приближи се до принцесата, улови лицето й между дланите си и го повдигна към своето. Избърса мокрите й от сълзи бузи, наведе се и я целуна по челото.

- Благодаря ти - прошепна.

- За какво?

C’Екc поклати глава и отстъпи назад.

- Ти. - Той посочи към главния астролог. - Трябва да се погрижиш за нея. Вярваш в традициите? Ненавиждал си лъжите си? Докажи го, като опазиш живота й. След десетина минути тя ще бъде твоята кралица.

В миг другият мъж пролази по пода и се просна в краката на принцесата, опирайки чело в червения мрамор.

- Заклевам се във всичко, което е написано между звездите, че ще служа на кралица Kampa вин СуЛане етл МуЛанен де ФонЛеран до последния удар на сърцето си и последната глътка въздух в дробовете си.

C’Eкc почувства искреността в гласа му и разбра, че новата кралица ще бъде в безопасност.

- Имаш церемониални одежди тук някъде, нали?

- Да - отвърна главният астролог от пода.

- Облечи я в тях. След двайсет минути главата на майка й ще се търкулне в подножието на трона. Доведи Катра, та церемонията по смяната на властта да бъде довършена.

- Ами ти? - попита Катра. - Ти също ще бъдеш там, нали? Моля те, кажи ми, че ще бъдеш там.

- Тревожи се само за себе си, кралице моя. Ти си много по-важна от когото и да било в тази стая, този дворец, тази земя.

С тези думи той се обърна и се изгуби в тайния коридор.