Сенките

67

Докато се взираше в стъклената къща на асейл, рейдж инстинктивно усещаше, че нещо не е наред. Откакто двамата с Ви бяха дошли, нищо не се беше променило. Всичко вътре - и кухнята, и холът с размерите на футболно игрище, и кабинетът -си беше както трябва... само дето никой не се движеше.

- Може би Асейл си лакира ноктите на краката в подземието - измърмори Рейдж. - В люляково. Или пък яркочервено.

- Рано или късно - процеди Ви, - ако иска да остане в бизнеса, ще му се наложи да излезе с колата си. Не можеш да транспортираш количествата пари или дрога, с каквито си има работа той, като се дематериализираш.

- Освен ако те всички не са взели свръхдоза заедно. Предполагаха, че с падането на нощта Асейл и момчетата му са започнали да се дематериализират навън и обратно вътре, и с нищо не можеха да ги спрат. Ви обаче беше поставил мънички камери, преди да си тръгнат на зазоряване вчера и те не бяха уловили никаква активност през деня - никакви сакове не бяха изнесени, за да бъдат прибрани, никой не бе дошъл, за да остави нещо. Така че Ви беше прав - невъзможно бе да пренасят стока...

Сякаш някой хореографираше движенията им, двамата едновременно посегнаха към телефоните си.

Къщата за аудиенции. Спешно.

От Фюри.

Без да се колебаят, те се дематериализираха, прехвърлиха се през реката и си възвърнаха физическите очертания пред задната врата на къщата за аудиенции. Ви въведе кода и те нахлуха в кухнята, стряскайки догена до печката.

Това, че Вучи, прислужницата на Парадайз, не изглеждаше притеснена, бе добър знак. Не се чуваше също така и пищенето на задействана аларма. Все пак извадиха пистолетите си и тичешком се отправиха към трапезарията, отваряйки летящата врата с рамо...

Тъкмо навреме, за да видят как Асейл вади една глава за косата от картонена кутия.

- Помислих си, че ще искате да се присъедините към веселбата - прошепна Фюри с крайчеца на устата си. - Току-що се появи.

- Позволете да ви представя - тъкмо казваше Асейл, - на своя партньор. Своя бивш партньор.

Кафявите очи на неживия се блещеха из стаята, черните, опръскани с кръв устни бяха полуотворени, като риба, озовала се на дъното на огряна от слънцето лодка.

Братята, пръснати из стаята, изругаха, а Джордж изръмжа до стола на Рот, който се наведе, за да го погали.

- Откъде можем да сме сигурни, че това не е най-обикновен убиец от улицата?

- Защото аз ви казвам.

- Твоята благонадеждност едва ли е нещо, на което някой би си заложил живота.

- Аз ще го направя. - Асейл върна главата в кашона и го остави на пода. - Знам къде са се установили всички лесъри.

В стаята се възцари тишина.

Рот се приведе напред, тъмните му очила се обърнаха по посока на дилъра.

- Така ли?

- Да.

Ноздрите на Рот се разшириха, докато проверяваше миризмата на другия мъж.

- Казва истината, момчета.

Извитите вежди на дилъра се свъсиха с раздразнение.

- Естествено, че казвам истината. Ти ми съобщи, че повече не мога да търгувам с Обществото на лесърите. Аз се подчиних на заповедта. Ако Братството отиде там, където са се настанили, и ги изтреби, вече няма да е нужно да доказвам, че съм изпълнил нареждането ти, докато си продължавам бизнеса. Така че интересите ни съвпадат и ако имате нужда от силни мишци, с които да се биете рамо до рамо, нека ви предложа себе си и моите братовчеди.

- Трогнат съм от великодушието ти.

- То няма нищо общо с теб. Както ти казах, аз съм бизнесмен. Готов съм на всичко, за да защитя начинанията си, а ми е напълно ясно, че ти и онези, които са се събрали тук, сте в състояние да сложите край на всичко, което е ценно за мен. Ето защо предприех необходимите стъпки, за да се уверя, че ще мога да продължа... дори ако това ще ми причини известно неудобство, а приходите ми ще пострадат, докато се опитвам да си създам нова мрежа от контакти.

Въздухът в стаята се изпълни с тих шепот и Рейдж се огледа наоколо. Толкова беше готов за истинска война, за възможност най-сетне да си отмъсти на неживите копелета за всичко, което бяха сторили по време на нападенията.

Ама че неочакван късмет.

- Доколкото знам, това... - Асейл посочи към кутията - е главният лесър. Нападнах го далеч от чужди погледи и нарочно не го изпратих обратно при създателя му. За известно време отсъствието му няма да привлече внимание.

- Е, къде се намира това свърталище на разбойници? - обади се Ви.

- Девическо училище „Браунсуик“. От известно време е изоставено и те живеят в общежитието.

- И се опитват да усвоят изваждане на многоцифрени числа - измърмори някой.

- Или пишат лесърски учебник по сексология - подхвърли Друг.

Гласът на Асейл ги надвика.

- Научих за местонахождението им преди много месеци. Важно е да знаеш колкото се може повече за живота на бизнес партньорите си. Братовчедите ми огледаха мястото тази нощ и потвърдиха, че все още са там. Предполагам, ще искате и сами да разузнаете, преди каквато и да било координирана обсада.

Братята заговориха в един глас, всички предлагаха услугите си да отидат... ала Рот вдигна ръка и ги накара да замълчат.

- Ще ни позволиш ли да го задържим? - попита, кимвайки към кутията. - Или е сувенир, който искаш да поставиш на полицата над камината си?

- Също като информацията, която ви предоставих, то е ваше и можете да правите с него каквото си поискате.

- Къде е останалата част от тялото?

- Близо до път 149. Там има изоставена кравеферма. Отидете на южното пасбище и в началото на гората ще откриете джипа и тялото вътре.

Рот се облегна назад и кръстоса дългите си крака.

- Това е много по-добър изход от ситуацията, отколкото да сме принудени да те убием.

- Не бих казал, че съм особено доволен.

- За предпочитане е пред ковчег - обади се Рейдж и дилърът го погледна.

- Така е. - С тези думи той се обърна и се отправи към вратата. - Знаете къде да ме намерите, ако имате допълнителни въпроси или се нуждаете от помощ за нападението.

Бъч излезе заедно с него, изпращайки го до входа. Едва когато се върна и затвори вратата зад себе си, някой проговори:

- Ако това е главният лесър - каза Рот, Омега ще разбере незабавно.

- Само че той ги сменя през петнайсет минути - отвърна Ви. - Пък и не го е убил един от нас. Може би просто ще помаже следващия и ще продължи.

- Може би. - Рот кимна към картонената кутия. - Отървете се от това, когато отидете да проверите трупа.

- Мога аз да отида - предложи Бъч. - И да го извадя от играта за постоянно.

Ви поклати глава.

- Ти не можеш да се дематериализираш. Прекалено е опасно...

Телефоните на всички зазвъняха, задрънчаха и запиукаха едновременно.

Докато посягаха към джобовете си, Рейдж се зачуди какво ли можеше да е това. Тор не беше дежурен и си беше вкъщи. Рив ненавиждаше телефоните. А Ласитър се бе видял принуден да се откаже от груповите съобщения, след като Ви бе изключил тази функция на телефона му. Освен това, ако беше той, щеше да се разнесе хор от Денис Лиъри, казващ „Аз съм задник“, тъй като всички си го бяха сложили като мелодия за звънене на ангела.

- Мамка му - каза някой.

Рейдж трябваше да прочете два пъти онова, което бе получил. А после отпусна тежко ръка и затвори очи.

- Някой ще си направи ли труда да ми каже за какво е целият този траур? - дрезгаво каза Рот.

- Селена - чу се да отговаря Рейдж. - Влошила се е.

Седнал на разхвърляното легло в апартамента си в „Комодор“, Ай Ем се улови, че оглежда одеждите на майкен, търсейки нещо, което да не е наред, накриво, смачкано. Нямаше да я изпрати обратно в Територията изглеждаща така, сякаш току-що бе правила секс до изнемога.

Въпреки че бе точно така.

- Утре вечер - каза той.

- Да.

- Добре. - Мамка му, не беше сигурен дали може да чака толкова дълго. - Страхотно.

Даде й знак да дойде по-близо и оправи качулката, която държеше в ръцете си, така че, когато й я сложи, мрежичката падна на мястото си. Ненавиждаше, че трябва отново да скрие лицето й. Сякаш я затваряше в плен, въпреки че бе свободна да идва и да си отива, когато поиска. Или поне - относително свободна.

- До утре - каза майкен, а прекрасният й глас звучеше приглушено.

Ай Ем се протегна и улови ръката й с намерението просто да я стисне за миг, ала установи, че не е в състояние да я пусне.

- Майкен. - Пое си дълбоко дъх. - Какво би казала, ако ти предложа да останеш тук? В Колдуел, имам предвид. Ако се грижа да си добре и в безопасност тук, в града?

Но определено нямаше да е в този апартамент - С’Екс несъмнено щеше да започне да го използва като местенцето си за секс веднага щом траурът отминеше...

О, я чакай. Когато траурът отминеше, те щяха да поискат Трез. Все тая. Щеше да бъде някъде другаде.

Майкен се поколеба и той добави:

- Няма да е нужно да служиш на никого. Можеш да бъдеш свободна.

„Можеш да бъдеш с мен“, помисли си.

Което, вярно, беше истинска лудост, ала напоследък имаше чувството, че времето изтича, и не искаше да чака за каквото и да било. Особено за нещо, което го караше да се чувства добре, а не така, сякаш са го изритали в топките.

- Ще бъдеш в безопасност - повтори той. - Заклевам се в живота си, че ще те опазя. А тук навън има цял един нов свят, неща, които да правиш, места, които да опознаеш, училища, които да посещаваш. Хората в по-голямата си част са идиоти, но няма да ти се пречкат.

Само за миг фантазията го поведе като златна нишка - видя се как готви за нея в ресторанта, как я представя е гордост на келнерите си, може би дори как я води в имението за някое от храненията.

Упорито избягваше малкия проблем е бягството от с’хийб.

- Ай Ем - прошепна тя.

Мамка му. Тонът й казваше всичко. А той не искаше да го чуе.

- Тук би могла да имаш истински живот. Заслужаваш много повече от това, да бъдеш прислужница на другите. Тук би могла да живееш наистина.

„С мен“, довърши наум.

Господи, беше си изгубил ума по нея. И макар че би могъл да го отдаде на това, че най-сетне беше правил секс, тук ставаше дума за нещо повече. В душата си, незнайно как, той я познаваше.

Телефонът му върху нощното шкафче се обади. Имаше съобщение.

- Помисли си за това - каза й. - Знам, че е сериозно, така че недей да ми отговаряш сега. Прибери се у дома и се пази... ще се видим утре.

Изправи се на крака и я съпроводи до хола и стъклената врата на терасата. Миг по-късно майкен изчезна така, сякаш никога не я бе имало... и за миг Ай Ем се почуди дали не си бе въобразил всичко. То му се струваше толкова сюрреалистично. Наистина ли се влюбваше?

Затвори терасата с намерението да се върне в стаята си и да оправи леглото най-вече за да избегне неловкия разговор, в случай че С’Екс се появеше. Вместо това обаче остана до плъзгащата се врата, загледан в нощта навън, а мозъкът му предъвкваше безкраен низ от „ако“ и „дали“.

Звукът на телефона му го върна на земята и той се отправи към спалнята си, за да вдигне.

- Рейдж? Всичко наред...

- Трез има нужда от теб. Веднага.

- Да не би...

- Да. В клиниката е.

Ай Ем затвори очи.

- Кажи му, че идвам.

Прекъсна връзката и без да си губи времето с разхвърляното легло, хукна към стъклената врата. В мига, в който излезе в студения нощен въздух, опита да се дематериализира, ала думкащото му сърце и разпилените му емоции не му позволяваха да се съсредоточи.

Успя да се вземе в ръце едва когато си представи Трез, принуден да се справи с трагедията сам, и миг по-късно вече стоеше на стъпалата на имението. Нахълта във вестибюла и когато един от догените най-сетне му отвори, сякаш след цяла вечност, се втурна вътре, без да каже и дума. Отиде на бегом до тренировъчния център, а когато най-сетне изскочи от склада и профуча през кабинета...

...се закова на място в коридора.

Пред стаята за прегледи трябва да имаше поне четиресет души; едни седяха на коравия под, други крачеха напред-назад. Ви пушеше, а Бъч потропваше с крак, сякаш някой беше пъхнал глезена му в контакта. Бела люлееше Нала в прегръдките си. Пейн разбъркваше тесте карти, отново и отново. Джон Матю и Хекс се държаха за ръце. Куин беше обвил ръка около Блей. Есен беше прегърнала Тор през кръста, сякаш тя бе единственото, което го спираше да не се свлече на пода. Рейдж беше сам, застанал встрани от другите. Дори Рот беше тук заедно с Бела, Малкия Рот и Джордж.

Всички Избраници също бяха дошли. До една, включително и Амалия.

Ривендж бе най-близо до вратата.

Ай Ем затвори очи. Не можеше да повярва, че всички бяха дошли.

Когато отново пое напред, те го прегръщаха, стискаха му ръцете, потупваха го по рамото. Направи всичко по силите си, за да им благодари, ала светът се въртеше около него. Когато стигна до Рив, поклати глава.

- Какво стана?

- Тя припадна... или както там искаш да го наречеш... преди двайсетина минути. Правят й изследвания. Той питаше за теб.

Аметистовите му очи бяха зачервени.

Ай Ем се нуждаеше от минутка, за да се съвземе, ала и така беше пропуснал толкова много. Бог знае какво се случваше вътре и имаше само един начин да разбере. Отвори вратата и потръпна. Селена отново лежеше върху кушетката за прегледи, ала да види тялото й, разкривено по този начин, го прониза в сърцето.

Трез стоеше до главата й, приковал очи в нейните. Устните му се движеха, докато й говореше тихичко на фона на пиукането на медицинските уреди и изобилието от жици, тръбички и маншети. Дрехите й бяха срязани, тялото й - покрито е тънко бяло одеяло.

Кимвайки на Елена, Джейн и Мани, Ай Ем се приближи и приклекна. Трез подскочи и се огледа наоколо, сякаш бе забравил, че не е сам в стаята.

- Ти си тук - каза той.

- Да, тук съм.

Трез отново се обърна към Селена.

- Виж кой е тук. Ай Ем.

Този обикновено силен глас сега бе изтънял и задавен, сякаш минаваше през огромен синтезатор.

- Здравей, Селена - каза Ай Ем.

Очите й се преместиха върху неговите и той си заповяда да се усмихне, надвивайки вълната от страх и тъга. Тя беше ужасена. Абсолютно ужасена.

И как иначе.

Трез отново зашепна нещо, а Ай Ем погледна към Мани, повдигнал вежда в безмълвен въпрос. Лекарят бавно поклати глава.

По дяволите.