Сенките

50

ТРЕЗ ТРЯБВАШЕ ДА СИ ГО ПРИЗНАЕ - КОГАТО СТАВАШЕ ДУМА за увеселителни паркове, го биваше само на детските атракции. Неща като Чаените чашки, Опашката на дракона, където се завърташ, без да се откъсваш от земята и без дори косата ти да се развее от вятъра, както шибаната въртележка със сладникавата й музичка и твърдите, набучени на колове кончета и еднорози, които се повдигат нагоре-надолу.

И като стана дума за колове и неща, подскачащи нагоре-надолу...

- Готова ли си да се прибираме? - попита той.

Селена вдигна очи към него.

- Да. Толкова беше забавно.

- Нали? Най-страхотната нощ в живота ми.

Тя се притисна в него и го прегърна.

- Това не е съвсем вярно, нали? Мислех, че няма да издържиш на скоростното влакче.

Трез спря. Обърна я към себе си. Отметна косата от лицето й. - Бях заедно с теб. Така че беше съвършено.

Целувката трябваше да бъде просто за да подчертае думите му, бързо потвърждение, че наистина го мисли. Ала цяла нощ си бе мечтал да я има и преди да се усети, вече я бе притеглил към себе си, гърдите й се притискаха в неговите, ръцете му бяха върху хълбоците й, езикът му галеше нейния.

- Искаш ли да се махаме от тук? - изръмжа той.

- Да - отвърна тя до устата му.

И бездруго вече сигурно беше време, помисли си Трез, хвърляйки бърз поглед към часовника си... да, единайсет и петнайсет. Въпреки че пенисът му припираше да се изнесат от там, той не искаше да пропусне разходката обратно до колата. Прегърна я през раменете и крачейки в синхрон, те поеха по пътеките, минаващи покрай всички атракции, на които се бяха возили, покрай синята масичка за пикник, където бяха хапнали хамбургер и хотдог, и сергията със захарен памук, където си бяха купили голяма фунийка с лепкавите сладки нишки и бяха късали парчета от тях, хранейки се един друг.

- Не ти взех плюшена играчка - каза той.

- Да ми я купиш? О, няма нужда...

- Не, да ти я спечеля. На някое от стрелбищата.

Тя го изгледа изпод полуспуснати клепачи.

- Знам как можеш да ми се реваншираш. Спомняш ли си как изядохме захарния памук?

- Аха...

- Езика ти много го биваше в това.

През ума на Трез се зареди цял низ от божествени образи, в които Селена бе гола, с широко разтворени крака, и той се зачуди дали по пътя към вкъщи нямаше някой хотел.

- Господи, ще ми се да беше лято - простена той.

- Така ли?

- Бихме могли да си намерим някой тъмен ъгъл и да сваля този панталон.

- Нищо не ти пречи да го направиш и сега.

Той спря.

- Прекалено е студено.

- Нима? - Селена улови ръцете му и ги подръпна. - Виж ей там. Няма светлини. Закътано е.

И наистина, центърът за посетители, който тънеше в тъмнина, тъй като нямаше други гости освен тях двамата, представляваше звездообразна постройка с много входове, около които беше пълно с тъмни, уединени местенца.

- Никой няма да ни види - прошепна тя до гърлото му.

Тъй като нямаше никакво външно осветление, мястото, където тя го издърпа, бе потънало в непрогледен мрак и пенисът му реагира по-бързо от мозъка му. Обърна я към себе си и докато я целуваше настойчиво, я притисна към боядисаната стена; ръцете му се пъхнаха под якето й и откриха гърдите й. Зърната й бяха твърди и той ги подръпна през блузата и сутиена й, завъртя ги и ги замилва с палци, докато бедрото му се наместваше между краката й.

- Мамка му, цяла нощ си мечтаех за това - каза, преди отново да вземе устните й.

Тя бе гореща и гладка под ръцете и до тялото му, така готова, така жадуваща за него. Искаше му се да я съблече чисто гола -имаше нещо страшно еротично в идеята тя да бъде гола, а той -напълно облечен, пък и така щеше да може да достигне до зърната й с устните си. Само че беше прекалено студено за нещо такова, а и макар да беше готов да го направят набързо в това скришно място, изобщо не му се нравеше мисълта, че някой би могъл да я види такава - прекрасно гола и адски сексапилна.

Обвързаният мъж в него като нищо щеше да разкъса със зъби някой нещастен добър самарянин. Което едва ли би било най-романтичният завършек на вечерта.

Ръцете му се спуснаха към колана на панталона й, разкопчаха го и го смъкнаха надолу. Беше с широки крачоли, слава богу, и те се плъзнаха над обувките й като с магия.

- Искаш ли да си сваля и бельото? - попита тя задъхано.

- Не, ще те чукам както си с бикините.

И наистина го направи. Сграбчи съвършеното й дупе, повдигна я от земята и обви краката й около кръста си. Протегна ръка отзад и я помилва, усещайки колко готова бе за него, колко възбудена, колко отчаяна.

Искаше му се да прекарат цялата нощ там. Вместо това дръпна коприната настрани и...

- О, Селена - простена той.

Влажно и горещо, стегнато и жизнено, проникването го разтърси и в същото време го задържа на мястото му. Започна да се движи, вкопчен в дупето й, разтърсвайки я напред-назад. Косата й му влизаше в лицето, уханието й изпълваше носа му; тя бе опияняваща вълна и той искаше да се удави в нея.

По-бързо. По-мощно.

Тя свърши първа и това беше прекрасно, ритмичните й пулсации го изцеждаха още повече. А после той се качи на влакчето, на което бе готов да се вози до края на вечността, възбудата му, потънала в нея, и душите им се сляха в оргазма.

Когато всичко свърши, Трез се отпусна запъхтян върху нея и дълго остана така, докато не започна да се притеснява, че ще я смачка.

- Извинявай...

- Мммм. - Тя откри устата му, засмука долната му устна и я ухапа лекичко. - Още.

И в миг Трез бе готов да го направи отново, ала докато хълбоците му се люшваха напред, той си заповяда да спре.

- Вкъщи - изръмжа. - Трябва да го направим вкъщи.

- Все още ли се притесняваш за студа? - провлачи тя и прокара един вампирски зъб по челюстта му, надолу към вената на врата му. - А на мен ми е толкова горещо.

Трез простена и се олюля в ботушите си.

- Алчен съм. Искам повече достъп до теб, отколкото имам тук.

Смехът й бе като милувка върху голата му плът.

- Щом е така, отведи ме в леглото си.

Трудно бе да я върне обратно в панталона й, особено когато се наведе и се озова очи в очи с женствеността й. Стискайки със зъби, някак си успя да я облече и да се намести зад ципа си, без да й се нахвърли като пещерен човек, а после двамата излязоха от сенките, притиснати един в друг, съвсем нехайно, сякаш нищо не се беше случило.

- Беше невероятно - прошепна тя. - Все още те усещам в себе си.

Походката на Трез изведнъж стана странна. Нямаше друг избор, освен ако не искаше да си строши нещо, което нямаше как да гипсира.

Докато стигнат до колата, той вече пресмяташе точната минута, в която щяха да пристигнат в спалнята му... при положение че се движеше с двеста и петдесет километра в час.

Е, нали беше с порше?

Отвори й вратата, настани я да седне и затвори, след което едва не се хвърли зад волана. Запали двигателя в мига, в който задникът му се озова на седалката.

- О! Студено! - извика тя.

Отоплението беше останало включено и сега мощният вентилатор раздвижи смразяващия въздух. И двамата посегнаха напред и се заиграха с разни копчета и лостчета...

Музика изригна от аудиосистемата и преди Трез да успее да я изключи, зазвуча „Ще те пазя“ на Ди Джей Халед.

- Почакай - каза той. - Нея спирай.

След това слезе от колата, заобиколи, отвори нейната врата и й протегна ръка.

- Танцувай с мен.

- Какво?

- Танцувай с мен, кралице моя.

Издърпа я от седалката и я отведе пред поршето, където, облян от светлината на фаровете, я притегли към себе си. Преплели пръсти, те се движеха заедно, а ритъмът превърна паркинга и лунапарка в частна зала за танци.

- Завинаги... - прошепна й той. - Ще те пазя...

Отпусна глава на рамото й, така че много по-едрото му тяло я обгръщаше, защитаваше, обичаше.

Заедно, двамата танцуваха в светлината от фаровете.

* * *

Високо в кулата на охраната, Ай Ем гледаше как брат му помогна на Селена да слезе и я отведе пред колата. Нямаше откъде да знае коя песен звучи, пък и нямаше значение. Стигаше му да ги гледа как се движат като един, прегърнати, слети.

Принуден бе да избърше очите си. Прекалено бе трудно да ги гледа.

Той се извърна и закрачи напред-назад из тясното помещение, мислейки си колко ужасно би се чувствал Трез толкова нависоко, без нищо, върху което да се съсредоточи, освен панорамния изглед и огромното разстояние до земята. Брат му открай време ненавиждаше високото, дотам, че бе истинско чудо, дето бе успял да го убеди да наемат апартамента на осемнайсетия етаж на „Комодор“.

Ай Ем бе зареял поглед към скоростното влакче, когато няколко минути по-късно телефонът в джоба на коженото му яке се обади. Той го извади.

Време да си тръгваме, бе всичко, което пишеше.

Почти незабавно пристигна още едно съобщение от брат му. Толкова ти благодаря.

Трез никога не изписваше целите думи, когато пращаше съобщения. Явно наистина го мислеше.

Ай Ем се поколеба с отговора си. А после изпрати: Радвам се да помогна. Ще се видим вкъщи.

Понечи да прибере телефона в джоба си, но се поколеба. После ще нагледам как са нещата.

Беше съобщение, което бе изпращал милион пъти през последните няколко години. И наистина го мислеше. Щеше да види какво става с ресторанта и клубовете... как вървят, дали някой не се нуждае от нещо.

Ето какво трябваше да направи. Ето какво щеше да му попречи да отиде в проклетата хижа. Време бе да се маха от тук.

Тъй като нямаше кой да го види, той бе свободен да се дематериализира до мястото, където беше паркирал БМВ-то, което двамата с брат му деляха. Миг по-късно поршето излезе през страничния изход и той го последва на дискретно разстояние през двата акъра на празния паркинг... също като Мани зад волана на обикновената си линейка.

През целия път до имението на Братството, един образ изпълваше ума на Ай Ем - брат му и Селена, танцуващи в светлината на фаровете като двама тийнейджъри.

Твърде жалко, че се намираха в роман без хепиенд.

Колко ли нощи им оставаха, зачуди се той.

Мамка му, чувстваше се ужасно, че мисли по този начин, ала времето им наистина изтичаше. С всеки изминал час вероятността Селена да припадне се увеличаваше. И какво щеше да прави той с брат си тогава? Исусе Христе, Трез щеше да бъде неуправляем.

Погълнат от подобни приятни мисли, Ай Ем изгуби представа за времето и преди да се усети, вече изкачваха обгърнатия в мис склон, отвеждащ до имението. Мани беше свърнал настрани, за да се приближи откъм задния вход с линейката.

Можеха само да се надяват, че Селена никога нямаше да разбере какви предпазни мерки вземаха заради нея. Това със сигурност би развалило атмосферата. И как иначе.

Ай Ем внимаваше да се държи на разстояние, докато наближаваше последния завой, така че Трез и Селена да имат достатъчно време да влязат вътре. Когато най-сетне достигна двора, той заобиколи фонтана и паркира до понтиака на Рейдж. Който нямаше да се задържи там още дълго. Братът винаги го прибираше в гаража през зимните месеци.

Поршето на Мани беше пред стълбището, гюрукът му беше свален, ключът му несъмнено бе на път към собственика си, та той да може да вкара и него в подземния гараж.

Ай Ем угаси двигателя на БМВ-то. Слезе и го заключи, въпреки че не беше нужно.

И застина.

Отправил очи към небето, той гледаше как дъхът му излиза на облачета, които се издигаха нагоре и изчезваха. Образът на танцуващите Трез и Селена беше като куче, забило остри зъби в сивото му вещество, споменът отказваше да помръдне... и срам го беше да си признае не защото си мислеше за всичко, което брат му щеше да изгуби, нито защото се боеше какво ще прави с горкото копеле, когато нещата завършеха зле.

Вместо това се чудеше...

Мамка му, чудеше се какво ли бе усещането. Да държиш жена така близо до тялото си, че уханието й да изпълва ноздрите ти, ръцете ти да почиват на раменете, на кръста, на хълбоците й. Искаше да знае какво ли бе да повдигнеш лицето й към своето и...

Добре, трябваше да спре дотук.

Защото нищо такова нямаше да се случи с него. Нито сега. Нито след половин час, ако отидеше в къщата в планината. Нито след седмица, месец, година...

Като по даден знак връхлетя леден вятър. Сякаш Вселената искаше да подчертае самотата и студа, които го заобикаляха.

Звукът от отварянето на входната врата го изтръгна от мислите му. Харесваше Мани, ала нямаше желание да го види, когато докторът дойдеше да си прибере колата...

Само че не беше той.

А Трез. Взе стъпалата тичешком и пое през двора.

Мамка му.

Ай Ем стисна телефона си, в случай че се наложеше да се обади на... на когото и да било.

- Хей, тя...

Така и не можа да изрече „...добре ли е?“. Брат му го прегърна с всички сили.

- Толкова ти благодаря за тази вечер.

В първия миг Ай Ем не знаеше как да реагира. Двамата с брат му не бяха по прегръдките.

- Толкова се радвах, че си там. Означаваше толкова много за мен.

Ай Ем трябваше да се прокашля.

- Аз, ъъъ...

Трез го стисна още по-силно.

Предпазливо Ай Ем вдигна ръце и ги обви около брат си. Движението бе адски странно, но когато най-сетне го прегърна, усети как Трез потрепери.

Съжалявам, човече - каза той наум. - Не искам да ти се налага да преживяваш всичко това.

Студеният вятър продължаваше да духа и след един дълъг миг двамата се отдръпнаха един от друг. Трез си беше свалил якето и сега напъха ръце в джобовете на панталона си.

- Получих съобщението ти. Кофти ми е, че стоварих всичко на теб.

- Всичко е наред.

- Не, не е.

- Трез, ти трябва да бъдеш със своята жена и да се грижиш за нея. Няма нищо по-важно от това. Всичко друго са празни приказки.

Тъмните очи на брат му се фокусираха върху нещо над лявото рамо на Ай Ем. А може би то, каквото и да бе, беше над ухото му.

- Честно ти казвам, дори не знам защо си губиш времето с мен - измърмори Ай Ем.

- Искам повече за теб.

- Ако нямаш нищо против, работата в „Салваторе“ си ми харесва.

Брат му прикова очи в неговите.

- Не говоря за това и ти го знаеш.

Сега беше ред на Ай Ем да напъха юмруци в джобовете си.

- Достатъчно приказки. Върви при своята жена.

Трез беше твърдоглаво копеле, което обикновено никой не можеше да отклони от онова, което си беше намислил, ала както винаги, Ай Ем знаеше как да му въздейства.

Трез се обърна, ала беше изминал едва половината от разстоянието до стълбите, когато спря и погледна през рамо.

- Недей да пропиляваш целия си живот заради мен. - Той поклати глава. - Аз не го заслужавам, а ти заслужаваш много повече от това.

Ай Ем направи физиономия.

- Стига си мислил. Размърдай си краката.

- Запитай се какво ще остане за теб, когато аз си отида. Ако си откровен със себе си, не вярвам, че отговорът ще ти хареса повече, отколкото на мен. И не ми излизай с дежурното „всичко ще е наред“. Никой от нас не е толкова наивен.

- Защо си губиш времето с това? Сериозно, Трез.

- Не е губене на време. Toe нещо, което те разяжда отвътре, когато обичаш някого.

С тези думи Трез отново пое към имението, изкачи каменните стъпала и изчезна през вратата на вестибюла.

Ай Ем затвори очи и се облегна безсилно на джипа. Точно сега определено не се нуждаеше от този монолог на брат си в главата си.