Сенките

48

В БОЛНИЧНОТО СИ ЛЕГЛО ЛУКАС ТУ ИДВАШЕ НА СЕБЕ СИ, ТУ отново губеше съзнание, връхлитан от смазващи вълни на болка. Когато не бе в състояние да издържи нито миг повече, той заопипва наоколо с ръката, която все още имаше пръсти. Откри копчето за повикване и го натисна, докато не чу пиукане.

Вратата се отвори рязко и доктор Джейн влезе в стаята.

- Лукас?

- Кракът ми - простена той. - Боли...

Доктор Джейн се приближи, провери апаратурата, системата, един господ знае какво още.

- Ще ти дам нещо за...

- Инфекцията... - избърбори той, въртейки глава ту на едната, ту на другата страна. - Кракът ми...

Беше възнамерявал просто да се стопи, а вместо това имаше чувството, че бе стъпил в горящ огън... с ранения си глезен и прасец напред.

Обзет от свръхестествен пристъп на сила, той седна и задърпа чаршафите. Доктор Джейн го улови през раменете, мъчейки се да го накара да легне... в същото време още някой влезе в стаята. Куин... беше брат му.

- Лукас, Лукас, престани...

Куин се приближи, опита се да улови ръцете му, да го накара да легне. Не беше честна борба. Той беше слаб, толкова слаб, а после изведнъж се понесе нанякъде, чувството, че се рее във въздуха, замени парещата болка в крака.

Погледна настрани и видя доктор Джейн да издърпва една спринцовка от прозрачната торбичка, чието съдържание се изливаше в ръката му.

Лицето на Куин изникна над неговото, разноцветните му очи бяха напрегнати.

- Лукас, отпусни се. Ние сме тук.

- Кракът ми...

Лекарството вършеше чудеса, успокояваше го така, сякаш тялото му се беше потопило в топла вана. Болката все още беше тук, но вече не го беше грижа за нея.

- Става по-лошо - чу се да казва. - Инфекцията... мислех, че досега ще съм мъртъв.

- Лукас...

Нещо в изражението на брат му привлече вниманието му, нещо в тона на гласа му и напрежението в очите и около устата му.

- Какво? - попита Лукас. - Какво?

Куин погледна към доктор Джейн, сякаш се надяваше някой да му се притече на помощ.

- Лукас - каза той. - Трябваше да ге спася.

Да го спаси? Но нали именно там беше работата. Лукас искаше да умре.

- Какво?

- Казах й да отреже крака. За да спаси живота ти.

Лукас потъна в мълчание. Несъмнено го беше разбрал неправилно, несъмнено истинският смисъл на думите бе замъглен от обезболяващите, които му бяха дали.

- Нямаше друг избор. Щяхме да те изгубим.

- Какво сте ми направили? - бавно попита той. - Какво сте...

- Успокой се.

Лукас отново седна, неописуем ужас отцеди кръвта от главата му. Погледна надолу и откри, че тънките чаршафи разкриват очертанията на бедрото, коляното, прасеца и стъпалото на левия му крак... ала само бедрото и коляното на десния.

Изкрещя и посегна към онова, което би трябвало да е там, сграбчи чаршафа и го дръпна, сякаш тънката материя криеше онова, което вече не беше там.

- Какво си направил! - Обърна се към брат си, сграбчи го за ризата с пръстите, които му бяха останали, и го дръпна. - Какво си направил, по дяволите!

- Ти умираше...

- Защото исках да умра! Как можа!

Замахна към Куин, юмрукът му полетя немощно и обезобразената му ръка го зашлеви.

Куин не опита да се защити. Остави ударите да се сипят върху него... не че бяха кой знае какви удари. А и не траяха дълго. Останал без сили, Лукас рухна върху възглавницата; слабите му гърди се повдигаха и спускаха, кръв течеше по тръбичката на системата му, зрението му ту се замъгляваше, ту отново се проясняваше.

А кракът, който не съществуваше, все така го болеше.

- Махни се - немощно каза той. - Никога вече не искам да те виждам.

Обърна лице към стената и чу как другите двама си размениха няколко тихи думи, а после вратата се отвори и затвори плавно.

- Как е болката сега? - попита го доктор Джейн.

- Защо продължава да боли...? - промълви той. - Нали е отрязан.

Господи, сега бе още по-осакатен, още една част от онова, което бе някога, я нямаше.

- Нарича се фантомна болка. Ала усещането е съвсем истинско.

- Ти ли... ти ли го отряза?

- Да.

- Тогава искам и ти да се махнеш от тук. Не съм се съгласявал...

- Ти умираше...

- Не те слушам. Махай се.

Последва пауза; Лукас ненавиждаше начина, по който тя го гледаше - загрижено, мило, притеснено.

- С течение на времето ще се почувстваш по-добре...

Той обърна рязко глава.

- Ти ми отказа правото да умра. Осакати тялото ми без мое разрешение. Така че ще ме извиниш, но не ме интересува нищо от това, което имаш да ми кажеш.

Доктор Джейн притвори очи за миг.

- Ще изпратя Елена с нещо за хапване.

- Не си прави труда. Просто сте отложили неизбежното. Сега възнамерявам да довърша започнатото.

Лукас посегна към системата, включена в ръката му и я задърпа, докато тръбичката не се откачи, навсякъде пръснаха прозрачна течност и кръв...

От всички врати надойдоха хора, втурнаха се панически, сграбчиха го, говорейки на висок глас. Той опита да се съпротивлява, гърчеше се и блъскаше, мъчеше се да остане изправен заради липсващия си прасец и стъпало...

Някой трябва да му беше сложил още една инжекция, защото тялото му изведнъж се отпусна немощно. Въпреки че умът му даваше нареждания за най-различни движения, нямаше никаква реакция.

Докато очите му се затваряха, зърна смътно Куин, застанал на прага, едрото му здраво, силно тяло препречваше пътя навън. Като нищо можеше да му препречва и пътя към Небитието.

- Мразя те! - изкрещя Лукас. - Мразя те!

* * *

Обратно в къщата за аудиенции, Рейдж беше в трапезарията, с гръб към затворената врата, скръстил ръце на гърдите си. Повечето от братята бяха в стаята и кръстосваха напред-назад, преливащи от едва сдържана енергия.

Рот седеше в креслото си, кръстосал крака, а главата на кучето почиваше в скута му.

- Закъснява. Шибаното копеле закъснява.

Рив, който стоеше до огъня, разперил ръце, сякаш му беше студено, кимна.

- Ще дойде.

- Чакат ме срещи.

Холивуд си погледна часовника.

- Искаш ли да отида да го доведа? Мога да му метна едно ласо и да го довлека тук за оная работа...

Звънецът на входната врата пропя и Ви повдигна щората на прозореца.

- За дилъра говорим.

- Нека отида да го посрещна - измърмори Рейдж и се отправи към вратата.

- Не е сам - извика Ви.

- Нито пък аз.

Затвори след себе си и отиде в гостната.

- Парадайз? - Момичето вдигна глава от писалището и той й се усмихна. - Ще затворя вратата на стаята ти за малко. Направи ми услуга и стой тук, докато не дойда да те повикам, става ли?

Големите й красиви очи станаха още по-големи.

- Всичко наред ли е?

- Аха. Просто искам да си стоиш тук.

- Добре. Разбира се.

Той й намигна.

- Добро момиче. И заключи след мен.

- Разбира се.

Рейдж затвори и изчака да чуе изщракването на медното резе от другата страна, преди да отиде до входа. Отвори вратата и огледа Асейл от главата до петите. Тоалетът му беше като излязъл от гардероба на Бъч - всичко бе ушито по мярка и грижливо подбрано, и му стоеше така, сякаш беше нарисувано върху тялото му. Зад него имаше двама съвършено еднакви главорези, облечени - много ясно! - в свободни черни дрехи.

Буквално можеше да си представи оръжията, които се криеха под палтата им.

- Мислех, че ще дойдеш сам - каза той.

- Кралят ти искаше да се срещне с екипа ми. Така че, ето ги и тях, моите братовчеди.

Рейдж се приведе към него.

- Това не е целият ти екип, нали?

- Мога да те уверя, че тези двамата са единствените, които използвам.

Рейдж се отдръпна и им кимна да влязат.

- Трябва да ви претърся.

- Въоръжени сме.

- Не думай.

Тримата прекрачиха прага и Рейдж им посочи голям сребърен поднос върху масата под едно позлатено огледало.

- Сложете ги там. И гледайте да оставите всичкото си желязо. Открия ли нещо по вас, никак няма да се зарадвам.

Откъм подноса се разнесе звънтене и тракане, отново и отново, и отново.

Против волята си, Рейдж беше впечатлен - хубави пистолети и цял куп остри ножове.

- Първо ти - каза той на единия от близнаците.

- Нека аз - пристъпи напред другият. - Брат ми е от нервните.

- Моля? Да не съм изпуснал съобщението, в което те поставят начело, задник такъв? - Той даде знак на господин Нервак да се приближи и го претърси. - Готово. Искаш ли близалка, задето беше толкова трудно? Ти с многото претенции, донеси си задника тук.

Приключи и с номер две и се приближи до Асейл, който наблюдаваше представлението като змия.

- Готин одеколон - измърмори Холивуд, докато разперваше ръцете му и опипваше учудващо мускулестото му тяло. - Откъде го взе, от супермаркета ли?

- Винаги ли си толкова груб? - попита Асейл отегчено.

- Ти си вторият, който ми задава подобен въпрос през последните четиресет и осем часа. - С един ритник Рейдж го накара да разтвори обутите си в скъпи мокасини крака. - Ако имаш проблем с мен, подай оплакване в „Човешки ресурси“.

- Колко корпоративно от твоя страна.

Рейдж се изправи, след като провери долната част на тялото му.

- За твое сведение, Вишъс, син на Блъдлетър, отговаря за персонала. Предпочита оплаквания, направени лично. Приятно изкарване.

Приключил с тях, той се отправи към стаята за аудиенции, знаейки, че ще го последват. Отвори широко вратата и се отдръпна встрани, гледайки ги свирепо, докато влизаха един по един.

- Асейл - провлачи Рот. - Отново се срещаме.

- И този път без никакви куршуми - отвърна наркодилърът.

- Засега - измърмори един от братята.

Очите на Асейл обходиха събралото се множество.

- Сериозно подкрепление си имаш.

Рот сви рамене.

- Можех да избирам дали да колекционирам тях, или порцеланови фигурки. Не беше лесно да избера.

- На какво дължа честта да бъда привикан?

- Рив? Ще се заемеш ли, тъй като най-добре знаеш за какво става въпрос?

Гълтачът на грехове се отдръпна от камината, усмихвайки се така, сякаш се канеше да изяде нещо.

- Имаме причини да вярваме, че участваш в търговията с наркотици в Колдуел.

Асейл не трепна.

- Никога не съм крил бизнеса си.

- Виждал ли си това преди?

Рив му подхвърли малко пакетче и той го улови и го разгледа.

- Хероин.

- Това е твоят символ, нали?

- Кой го казва?

Рейдж се намеси:

- Открихме ги у един лесър в клуб, който по случайност е собственост на наш приятел.

Рот се усмихна студено и погали светлата козина на своето куче водач.

- Несъмнено разбираш, че това поставя всички ни в кофти ситуация. Използваш врага, за да пласираш стоката си. Нали?

И този път Асейл изобщо не реагира.

- И така да е, какъв е проблемът?

- Пълниш джобовете им с пари.

- Е, и?

- Не бъди такъв шибан наивник. За какво ще ги похарчат според теб?

- Миналата нощ - обади се Рейдж, - попаднахме на престрелка между шайката копелета и няколко лесъри. Познай какво размахваха неживите? АК-47. От нападенията насам не сме виждали толкова сериозни оръжия в този град.

Асейл сви рамене и вдигна ръце.

- Какво общо има това с мен? Аз съм бизнесмен...

Рот се приведе напред в стола си.

- Твоят бизнес прави нещата по-опасни за моите момчета. А това определено не ми харесва, задник такъв. Така че сега твоят бизнес е и моя работа.

- Нямаш никакво право да ми пречиш.

- Ако тримата не си тръгнете от тук живи, това ще разреши проблема, не мислиш ли?

Като един, всички братя в стаята извадиха кинжалите си.

Рейдж се приготви за избухване, ала Асейл си остана съвършено спокоен. Не се размърда нервно, не запримигва, не взе да мънка. Може би копелето нямаше централна нервна система.

- Какво очакваше да се случи, когато открия? - попита Рот. - Да не мислеше, че просто ще си седя, без и пръста си да помръдна за този огромен конфликт на интереси?

Възцари се дълго мълчание. Най-сетне Асейл наведе глава.

- Добре. Ще престана да търгувам с тях.

Ноздрите на Рот се разшириха, докато проверяваше миризмата му. Миг по-късно заяви:

- Добре. А сега се пръждосвай от тук. Но знай, че заловя ли още от тази гадост дори само у един убиец, ще те намеря, и то няма да е, за да си поприказваме.

Рейдж се намръщи, но когато Рот кимна към изхода, той отвори вратата и загледа как тримата отиват при подноса с пистолетите и ножовете си и се заемат да възстановят липсата си на желязо. След това излязоха през входа и се отдалечиха.

- Излъга - мрачно заяви Рот.

- Знаех си, че е твърде лесно - измърмори Рейдж. - Защо го остави да си върви?

- Искам да го проследите. - Рот кимна на Рейдж и Ви. - Вие двамата. Убием ли Асейл сега, няма да можем да открием доставчика му и да се погрижим Обществото на лесърите да изгуби всякакъв достъп до стоката. Проследете копелето, разберете откъде получава тази гадост, а после направете така, че врагът да няма нищо друго, което да продава в Колдуел. - Кралят се намести в креслото си. - А после пуснете по един куршум в гърдите на тези тримата.

- Няма проблем, господарю. - Рейдж погледна към Ви, който кимна в отговор. - Смятай го за направено.