Сенките

2

Дупката, имението на Братството

РЕЙДЖ ХВЪРЛИ СВИРЕП ПОГЛЕД НАД РЪБА НА „КОЛДУЕЛ КУРИЪР Джърнъл“. От мястото му върху кожения диван на Ви и Бъч пред него се разкриваше много по-добра гледка към голия до кръста Ласитър, който си играеше със себе си.

На джагата.

Падналият ангел се справяше страхотно, материализирайки се ту от едната, ту от другата страна на масата и сипейки обиди по себе си.

- Въпрос - измърмори Рейдж, докато наместваше ранения си крак. - Поне някоя от многото ти личности наясно ли е, че си шибан шизофреник?

- Майка ти е толкова тъпа... - Ласитър се дематериализира и като прие физически очертания от другата страна на масата, завъртя ръчката, - че се спъва в кабела на безжичния телефон.

Ви се появи в стаята и се отпусна на дивана.

- Това е раздвоение на личността, Холивуд. Не шизофрения.

Той остави кожена торбичка с тютюн и лист цигарени хартийки върху една купчина спортни списания... в същия миг, в който Ласитър нададе тържествуващ вик.

- Я, виж ти - измърмори Ви под носа си. - Идиотът най-сетне печели.

Рейдж изръмжа, мъчейки се да намери по-удобно положение за крака си. Двамата с Ви трябваше да излязат да се бият... само дето един лесър беше решил да се направи на Гордън Рамзи и му беше налетял с ръждясал кухненски нож, а Ви имаше огнестрелна рана в лявото рамо.

Но пък само след двайсет и четири часа отново щяха да бъдат на линия благодарение най-вече на Селена. Ако тя не беше толкова щедра с вената си, те нямаше да са в състояние да се възстановят толкова бързо... особено при положение че собствените им шелани не бяха в състояние да задоволят хранителните им нужди по този начин.

Обаче беше адски гадно да се излежават вкъщи, като че бяха сакати.

И на всичкото отгоре - Ласитър.

Дупката сй беше такава, каквато беше открай време - пълна със спортни сакове, стерео уредби и компютърно оборудване, джага и телецизор с размерите на паркинг, по който в момента течеше сцортно предаване (нещо за колежанския футболен шампионат); навсякъде се търкаляха геройски загинали бутилки от „Грей Гуус“, а дрехите на Бъч бяха започнали да преливат и в преддверието. А, да, да не забравяме и „Адска нощ“ на Скулбой Кю, която дънеше от тонколоните.

Ала сега мястото не беше преди всичко ергенско жилище. Във въздуха се усещаше любимият парфюм на Мариса (нещо на „Шанел“?), а медицинската чанта на доктор Джейн почиваше върху малката масичка. Празните бутилки от водка бяха едва от днес, а преди да си легне тази сутрин, Ви щеше да разтреби. Освен това имаше медицински списания, както и броеве на „Пийпъл“.

И разбира се, кухнята. Чистичка, е пресни плодове в купа и хладилник, пълен е неща, които не бяха остатъци от ресторанти за бързо хранене и пакетчета със соев сос.

Рейдж си беше наврял носа във фризера, още щом се появи, и беше задигнал голяма кутия ментов сладолед с парченца шоколад. Оттогава беше минал близо половин час и той отново започваше да огладнява. Май беше време да се върне в имението...

Когато от уредбата се разнесе „Светия дух“ на Джизи, Ласитър започна да рапира.

Да рапира.

- Защо го покани? - попита Рейдж тъкмо когато Ви изплези език, за да запечата цигарата, която току-що си беше свил. - Исусе, кога, по дяволите, си направи пиърсинг и там?

- Не съм. Той тръгна след нас на двора. Преди месец.

- Защо си го причиняваш?

Ви му отправи порочна усмивка от другия край на дивана.

- На Джейн й харесва.

Рейдж отново насочи вниманието си към вестника.

- Това можеше да ми го спестиш.

- Все едно ти няма да го направиш, ако Мери поиска.

- Доктор Джейн е поискала да го направиш? Сякаш около устата ти не се случват предостатъчно неща с тази твоя брада. Я стига.

Единственият отговор, който получи, бе още една от онези усмивки.

- И така... - Рейдж се съсредоточи върху хороскопите. -Окей, коя зодия си, Ласитър?

- Аз съм великолепен. - Падналият ангел се дематериализира от другата страна на джагата. - С асцендент Цуни ме отзад. И преди да си продължил да ме разпитваш, аз бях сътворен, не роден, така че нямам рожден ден.

- Мога да ти дам погребална дата - подхвърли Ви.

- А защо не риза? - Рейдж обърна страницата. - Просто една риза. Ще ти стане ли нещо, ако се облечеш, ангеле? Никой не е приритал да гледа това.

Ласитър спря да играе... а после взе да се кълчи като стриптийзьор, стенейки така, сякаш получава оргазъм.

Ви си закри очите с ръка.

- Никога не съм вярвал, че ще се моля да ослепея.

Рейдж направи вестника на топка и го запрати по Ласитър.

- Стига вече, задник такъв! Понякога и аз играя на тая джага...

В този миг телефонът на Рейдж взе да вибрира до задника му, докато той не се наведе настрани и не го извади от задния джоб на кожения си панталон.

- Да - каза, без да поглежда номера.

Гласът на Трез беше тих.

- Имам проблем.

- Какво става?

- Изваден от строя лесър в клуба ми. Изтрих спомените на охраната си, особено на онзи, който се е бил с него, но то няма да издържи много дълго.

Рейдж се изправи.

- Ей сега идвам.

- Благодаря, мой човек.

Рейдж затвори и кимна на Ви.

- Да вървим. Знам, че сме на резервната скамейка, но тук не става въпрос за битка.

- Не е нужно да ме убеждаваш. Къде отиваме?

Ласитър престана да се кълчоти.

- Разходка!

- Не...

- Не...

- Аз мога да служа не само за украса.

Ви започна да се въоръжава, правейки физиономия, докато си препасваше ножницата за кинжалите и прибираше две лъскави остриета в кея.

- Едва ли ще се нуждаем от таран.

- Само ако ни излезе късметът. - Рейдж се отправи към вратата. - Но не бих разчитал на това.

- Не искам да оставам тук сам...

- А и не те бива особено като украшение, ангеле.

Нощта навън миришеше на есен и от хладния септемврийски въздух синусите на Рейдж запяха, а звярът се размърда под кожата му, докато той отиваше към големия каменен вход на имението.

Човече, нямаше търпение неговата Мери да се прибере от работата си в „Убежището“.

Всичките тези приказки за езици и жени, които ги харесваха на разни места... е, добре де, бяха само две-три изречения, но и това беше предостатъчно, за да го накара да се втвърди.

Десет минути, два четиресеткалиброви пистолета, чифт кинжали и един метър верига по-късно, той се дематериализира в сърцето на Колдуел заедно с Ви, приемайки физически очертания срещу новото заведение на Трез. „сЕнКи“ се намираше в преустроен склад и както бе обичайно за всички заведения на сенките, пред входа имаше дълга опашка - човеци, подредили се като крави, които чакаха реда си, за да отидат при пълните ясли. Отвътре се носеше музика, а от ярките светлини и лазерните лъчи, които обливаха безбройните стъкла, мястото приличаше на триетажна психеделична халюцинация, затворена под ламаринен покрив.

Докато Рейдж и Ви заобикаляха, за да отидат при задния вход, доста глави се обърнаха след тях. Не че имаше някакво значение. Човешките жени винаги забелязваха вампирите... може би се дължеше на хормоните, а може би беше заради черните кожени дрехи.

Определено не беше заради козята брадичка на Ви. Така де.

И да, едно време Рейдж вероятно би се възползвал от съмнителната стока, която се предлагаше тук, но тези дни отдавна бяха отминали. Сега той имаше своята Мери и това му беше предостатъчно. С Ви и Джейн беше същото.

Е, Джейн плюс солидна доза камшици и вериги.

Извратеняк.

Задният вход на клуба беше двойна, солидно подсилена врата с надпис „Само за персонала“ и очевидно беше под видео наблюдение, защото се отвори в мига, в който двамата се приближиха.

- Вие ли сте...? - попита охранителят.

- Аха. - Ви нахлу вътре. - Къде е Трез?

- Насам.

Тъмни коридори. Тъпи, пияни хора. Проститутки с големи гърди. Ето го и Трез, застанал пред черна врата под оскъдното осветление.

Сянката правеше силно впечатление, дори и от десетина потънали в сумрак метра. Беше висок, а тялото му приличаше на обърнат триъгълник с широките си рамене и тесен ханш, поддържани от яки бедра и дълги крака. Кожата му имаше цвета на махагоновата маса в трапезарията на имението, очите му бяха тъмни като нощното небе, косата му бе подстригана до кожата. Всичко това обаче бе просто привлекателна фасада.

Истината бе, че той бе много по-опасен артикул от всичко, което можеше да се купи в който и да било оръжеен магазин.

Сенките бяха смъртоносни и притежаваха умения, които впечатляваха дори членовете на Братството... и обикновено се държаха настрани от другите, ограничавайки се да си останат в Територията на с’хийб далеч извън границите на града. Трез и брат му Ай Ем бяха изключение от това правило.

Нещо свързано с Ривендж. Не че Рейдж някога се беше интересувал.

- Къде е? - попита Ви, след като се здрависа със сянката.

- Тук вътре.

Рейдж също му стисна ръката.

- Как я караш?

- Изскочи усложнение. - Трез се отдръпна и отвори вратата. - И не такова, каквото бихте предположили.

„Мъртвият“ убиец се движеше по пода, а ръцете и краката му се гърчеха бавно. Цял куп неща му бяха счупени - едното му стъпало беше обърнато в обратната посока, лакътят му беше изкривен под странен ъгъл, а по пода имаше локви от черната кръв на Омега.

- Добре сте го подредили. - Рейдж извади близалка с вкус на грозде от джоба си и й махна опаковката. - Охраната ти ли го направи?

- Големия Роб. - Трез протегна ръка. - А ето го и усложнението.

В шепата му имаше няколко най-обикновени пакетчета дрога. .. Я чакай малко.

Ви ги вдигна ,с облечената си в ръкавица ръка.

- Също като, онези, които даде на Бъч, нали?

- Аха.

- И някой ги продава.

- Какво стана предишния път?

- Бъч говори с Асейл и той категорично отрече да върти бизнес с тях. И това беше всичко. Нямаше какво повече да направим, а си имахме и други неща на главата, ако ме разбираш.

Рейдж заби зъби, докато не стигна до шоколадовата среда на близалката, и се наведе, за да разгледа дрогата. Пакетчетата бяха белязани с червен печат... символа за смърт на Древния език.

Асейл здравата щеше да го закъса, ако се окажеше, че използва врага, за да пробутва стоката си на улицата.

Ви прокара свободната си ръка през черната си коса.

- Сега вече ми е ясно защо просто не си изпратил онова нещо там обратно при Омега.

- Охранителят ми каза, че убиецът влязъл заедно с останалите и обикалял наоколо, продавайки на дребно. Когато го помолил да си върви, взел да се разправя, нахвърлил му се и Големия Роб му разказал играта. Точно този лесър за първи път идва тук, но това не означава нищо, при положение че едва днес отворихме врати. Така или иначе, не позволявам на никого да пробутва дрога в заведенията ми, независимо дали е човек, или не. Нямам никакво желание ченгетата да си завират носа в работите ми повече, отколкото вече го правят...

Докато другите двама говореха, Рейдж довърши близалката, оглеждайки преценяващо сянката.

- Защо вече не идваш на Последното хранене? - прекъсна ги той изведнъж.

Твърдият като диамант поглед на Ви се обърна към него.

- Брат ми, съсредоточи се.

- Не, сериозно говоря. - Рейдж облегна хълбок на черната стена. - Какво става, Трез? Така де, да не би храната ни да не е достатъчно добра за теб?

Сянката се закашля.

- А, не, просто съм... зает. С отварянето на това място...

- И кога за последен път си пил кръв? Изглеждаш ужасно.

Вишъс вдигна ръце.

- Холивуд, имаме работа...

- Знаеш ли, днес използвах Селена и кръвта й е направо невероятна...

Стана толкова бързо. В един миг Ви дърдореше, докато Рейдж съвсем основателно изтъкваше, че сянката се нуждае от нечия вена. В следващия огромната ръка на Трез се беше сключила около врата на брата, секвайки притока му на въздух, и ръмжеше насреща му, оголил зъби, сякаш Рейдж беше врагът.

За частица от секундата, въпреки гадната рана в рамото си, Вишъс се нахвърли върху сянката, опитвайки се да го изтласка с тялото си, докато Рейдж се мъчеше да се откопчи от яката му ръка. Безуспешно. Дори и с близо сто и четиресетте килограма на Ви и цялата сила на самия Рейдж, сянката беше като тухлена стена и изобщо не помръдваше.

А после и тримата имаха нещо, за което наистина да се тревожат.

Рейдж примига, а когато отново отвори очи, тясното сумрачно помещение беше обляно в ярка светлина.

- По дяволите - процеди Ви. - Пусни го, Трез! Имаме проблем!

Под кожата на Рейдж звярът му се надигна за живот, събуден от смъртната заплаха.

- Трез! Пусни го!

Нещо успя да достигне сянката - било внезапната светлина, било фактът, че лицето на Рейдж вече бе започнало да се преобразява - и той охлаби хватката си.

На Ви това му стигаше и като го метна на пода, скочи отгоре му и опря камата си в гърлото му.

Рейдж изруга и се закашля, поемайки си въздух на големи глътки. Мамка му. Звярът му се събуждаше от едното нищо дори и в най-добрите нощи, когато той бе в отлична форма и заситен както с храна, така и със секс. Ала когато някой се опиташе да го убие?

Дори и да бе имал основателна причина да го стори?

Очевидно бе, че сянката се бе обвързал с Избраницата. Защото подобна реакция можеше да бъде обяснена единствено с мъжки хормони.

- Съжалявам - измърмори Трез. - Не знам какво ми стана. Кълна се в жицота на брат си.

- Защо не... - Рейдж се задави със собствените си думи - ни каза, че си се обвързал с нея?

Последва мълчание, преди Трез най-сетне да промълви:

- Аз... мамка му.

Ви също се включи с низ от ругатни.

- Ще мируваш ли, или да ти прерязвам гърлото?

- Добре съм. Кълна се.

Миг по-късно Ви се приближи до него.

- Рейдж...? Братко?

Рейдж закри лицето си с ръце и бавно се плъзна по стената,

докато не се озова седнал на пода. Вдишай. Издишай. Вдишай. Издишай.

Вече имаха лесър в клуба. Последното, от което се нуждаеха, бе неговият звяр.

Вдишай.

Издишай...

- Какво му става? - попита Трез.

- Никога не му се нахвърляй по този начин - бе последното, което Рейдж чу, преди светът да се разпръсне пред очите му като дим, отвян от вятъра.