Сенките

30

КОГАТО СЕЛЕНА ИЗЛЕЗЕ ИЗПОД ДУША В БАНЯТА НА ТРЕЗ, БЕШЕ около шест часът вечерта. Беше спала като къпана през целия ден, усещайки единствено, че Трез бе наминал няколко пъти, за да я нагледа. В резултат се чувстваше по-добре, отколкото...

Прескъпа Скрайб Върджин, нямаше представа от колко отдавна.

Избърса се, уви косата си в хавлия и се пъхна в черния халат на Трез. Тялото й се губеше в изобилието от плат, който се разливаше по пода, а коланът бе толкова дълъг, че краищата му едва не се оплетоха в краката й. Въпреки това се чувстваше прекрасно в него, уханието на Трез я обгръщаше като прегръдка, меките дипли я обвиваха в топлина.

Отиде до двойния умивалник, взе една от кърпите за ръце и избърса запотеното огледало. Под светлините в банята кожата й сияеше, бузите й бяха порозовели, устата й бе алена - резултат от секса, който бяха правили. А тази нощ щяха да правят още. Знаеше го, защото всеки път когато Трез влезеше в стаята, бе долавяла тъмното му ухание - обещание за онова, което предстоеше.

Свали кърпата от главата си и остави мокрите кичури на тъмната й коса да се разпилеят по гърба. Подсуши ги, доколкото можеше, разтърквайки с хавлиения плат всичко, което можеше да достигне, без да се напряга твърде много, след което дойде ред за сешоар, само че...

Такъв нямаше.

Огледа се наоколо и провери в шкафовете под умивалниците, ала откри единствено цял куп резервна тоалетна хартия, сапун, шампоан и балсам. Бръснарски ножчета. Кърпи за ръце и големи хавлии. Приближи се до шкафа на стената и откри... още хавлии. Които ухаеха на скъпо и бяха меки като нрясмо опечен хляб, но нямаше да й свършат работа. Крайната й цел беше съвършено суха коса. Или поне съвсем леко влажна.

Окей, май го беше загазила. Двамата трябваше да излязат в седем и половина, а без помощ, на нейната коса й бяха необходими около осемстотин часа, докато изсъхне...

Почукване на вратата я накара да вдигне глава.

- Да?

- Това като „влез“ ли да го разбирам? - долетя женски глас откъм коридора.

- Да. Моля. - Селена се уви плътно в халата на Трез и излезе в спалнята... а после застина, когато тежката врата се отвори.

- О, здравейте... ъъъ...

Бет, кралицата, пристъпи в стаята на Трез. Заедно с нея бяха дошли Мариса, Есен, Мери, Елена и Кормия. Бела. Пейн. Както и Хекс, която с късата си коса и кожения панталон изглеждаше малко не на място сред останалите. Или беше заради неловката й стойка, сякаш не бе сигурна какво прави с тях.

- Нуждаете ли се от нещо? - попита Селена кралицата и останалите.

Макар да си бе дала сметка единствено за присъствието на Кормия и Лейла, докато беше на легло, можеше да се очаква, че всички в къщата вече са научили за нейните затруднения... и силно се надяваше, че не са дошли, за да й поднесат съболезнованията си, докато е още жива.

За щастие, Бет се усмихна, вместо да извади носните кърпички.

- Да, да ни позволиш да те издокараме.

Веждите на Селена подскочиха и тя сведе поглед към краката си.

- Извинявайте, къде ще ме карате?

- Ами едно птиченце ни подшушна...

Мариса се обади:

- Всъщност каза ми го моят хелрен. А той го е научил от Вишъс.

- Че ще ходиш на среща - довърши Бет. - И решихме, че може би няма да откажеш да те поразкрасим.

Кормия вдигна ръце.

- Не че и така не си достатъчно красива.

Думите й бяха последвани от цял хор „о, не“, „повече от красива“ и „само ако ти искаш“...

Селена сложи ръце върху бузите си.

- Канех се да облека една от робите си и да си вдигна косата според традицията.

- Скучно - отбеляза Хекс. Останалите я стрелнаха с погледи и тя вдигна ръце. - Казах ви, че не ме бива в това! Господи, защо ме накарахте да дойда?

Бет отново се обърна към нея.

- Селена, ти винаги изглеждаш прелестно, но искаме да ти предложим нещо по-съвременно, малко по-...

- Дрехи, в които няма да приличаш на перде. - Хекс направи физиономия. - Знам, знам, повече няма да се обаждам. Но това е истината.

- Приличам на перде? - Селена погледна към тежките завеси на прозорците, чиито капаци току-що се бяха вдигнали. - Наистина ли е толкова зле?

Бет пристъпи към нея, взе ръцете й в своите и ги стисна лекичко.

- Имаш ли ни доверие?

- О, разбира се, кралице, просто... не знам... не мога да намеря сешоар и...

Мариса пристъпи напред, стиснала чанта, пълна с всевъзможни пособия за грим и прически.

- Не се тревожи, аз съм насреща!

Ето как Селена се озова седнала на едно столче насред банята на Трез, докато цял куп жени обикаляха около нея със сешоари, гребени и маши за коса.

Насред разкрасяването, очите на Селена се насълзиха.

- О, прекалено близо ли съм? - попита Есен над бръмченето на сешоарите.

Селена вдигна ръка, надявайки се да скрие сълзите си. Тази проява на доброта бе толкова неочаквана; буквално имаше чувството, че цялата къща е с нея и нейния мъж.

Хекс, най-коравата от тях, бе тази, която донесе кутията с носни кърпички. А когато Селена изпусна кърпичката, която си бе извадила, защото ръката й трепереше, пак Хекс взе друга и попи очите й.

Селена срещна погледа й с цвят като метал на пистолет и устните й оформиха едно беззвучно „благодаря“.

Хекс просто кимна и продължи да попива дискретно сълзите й, нежното й докосване - така различно от суровото й лице и мъжките дрехи... както и пистолета, който висеше на кръста й, въпреки че бяха на сигурно място в имението.

В главата на Селена не бяха останали никакви мисли, единствено чувства, прекалено силни, за да ги задържи в сърцето си.

Когато сешоарите най-сетне утихнаха, тя разбра, че е време да се вземе в ръце. Целите тези врява и безумие, докато се занимаваха косата й, й бяха дали нещо, зад което да се скрие, въпреки че всички я бяха видели да плаче.

- Косата ти е толкова прекрасна - каза Кормия, прокарвайки пръсти през вълните й. - Смятам, че трябва да я оставим пусната.

- Благодаря ви, на всички ви - избъбри Селена. Благодаря ви за това.

Бет коленичи пред нея.

- За нас беше удоволствие.

Нечия ръка се отпусна върху рамото й. Друга - над лакътя. Още няколко - на гърба й. А Хекс беше неотлъчно до нея с носните кърпички.

Селена погледна в огледалото и се видя обградена от жените на къщата и никоя от тях не я съжаляваше, за което им беше толкова благодарна. Вместо това те стояха до нея, правейки всичко, на което бяха способни, за да й покажат, че държат на нея.

По някаква причина това й се струваше неописуемо важно.

Вероятно защото едва сега си даде сметка, че те щяха да си спомнят за нея, след като си отидеше... а да бъдеш оплакван от добри хора, бе най-доброто, което би могъл да оставиш след себе си.

- Пусната? - чу се да казва. - Наистина ли? Мислите, че трябва да оставя косата си пусната?

- Позволи ми да ти представя своето приятелче. - С тези думи Мариса вдигна сребриста пръчка, която бе включена в стената с черен кабел. - Нека бойните действия започнат сега.

Селена нямаше как да не се разсмее и вдигна очи към Хекс.

-Ти някога...

- Дали съм използвала нещо такова? - Другата жена подръпна късата си коса. - Как ли пък не. Но смятам, че трябва да ги послушаш. Пред теб стои мозъчният тръст на расата, що се отнася до това, да изглеждаш секси.

- В такъв случай ще се подчиня. - Селена усети, че се развеселява при мисълта за преобразяване. - Правете с мен каквото поискате.

Бет се усмихна широко.

- Мислиш, че това е нещо? Само почакай да видиш роклята!

* * *

- Съжалявам. Опитах.

Ривендж се извиняваше за нещо, за което не беше виновен... и което изобщо не беше изненада. Трез поклати глава.

Двамата стояха в преддверието на имението, стъпили върху мозайката, изобразяваща разцъфнало ябълково дърво.

- Сериозно, Рив. - Той сложи ръка върху рамото на другия мъж, облечено в коженото му палто. - Благодаря ти, че опита.

Подпирайки се на червения си бастун, Рив закрачи из помещението.

- Прегледах всичките ни архиви. Разпитвах...

- Рив, слушай, оценявам това, че отиде в колонията. Но честно ти казвам, не очаквах някакъв магически отговор. – Сякаш не беше свикнал на лоши новини напоследък. - Така че недей да се измъчваш заради това.

Дългото до пода хермелиново палто се развяваше зад едрия вампир, докато той продължаваше да крачи напред-назад. Най-сетне се закова на място.

- Спомняш ли си нощта, в която се запознахме?

- Как бих могъл да я забравя?

- Винаги ми се е струвало, че бе писано да се случи. - Ривендж се загледа в обувките си от щраусова кожа. - Не искам да преживееш това. Особено като се има предвид другото, което те очаква.

Рив бе един от малцината, които знаеха, че Трез бе Помазаният в с’хийб.

Господи, помисли си той. Онази гадост в Територията напълно му беше изскочила от ума. Селена бе заличила всичко друго, изтривайки останалите му тревоги като с белина.

- Ще изкарам това със Селена докрай - чу се да казва. - Никъде няма да ходя, докато тя... е, нали се сещаш.

- Ако се нуждаеш от нещо, каквото и да е то, само ми кажи. -Рив се приближи до него. - Просто...

Смущаващо бе да види този огромен мъж, известен с дръзката си арогантност, да изглежда толкова съкрушен. Трябваше да сложи край на това съчувствие, иначе то щеше да го срине.

- Виж, не е нужно да казваш нищо повече. Честно, предпочитам да не го правиш. Трябва да остана съсредоточен върху онова, което се случва сега... Селена всеки миг ще слезе по стълбите, а тази вечер мислите ми не могат да бъдат някъде другаде.

- Ясно. Но смятам да те прегърна.

- Моля те, недей... о, не, хайде де, човече...

Когато меката хермелинова кожа го обгърна, Трез застина... и се почувства като истински задник. За бога, другият мъж бе свалил гарда, а единственото, което той искаше, бе да избяга в билярдната. Може би да се цапардоса по главата с една от щеките. Докато не я строшеше.

Главата си, не щеката.

- Леле, това е страшно меко - каза, потупвайки палтото.

Рив отстъпи назад.

- Ще ида да поспя в стаята за гости. Смазан съм, а Елена цял ден е била с Лукас. Мисля, че ще спим цяла нощ.

- Звучи ми страхотно.

Неловък. Момент.

- Ще престанеш ли да ме гледаш по този начин? - Трез разтърка лицето си. - Тя още не е умряла.

- Знам, знам. Извинявай. Ще те оставя на мира.

И като го потупа по рамото, Рив пое по стълбището, подпирайки се на бастуна си. Трез остана на мястото си и в този миг осъзна защо не беше потърсил брат си, за да обсъдят случващото се. При обикновени обстоятелства досега двамата с Ай Ем да са разговаряли поне осем пъти... а все още беше едва седем часът вечерта.

Ала ако добрината на Рив му действаше по този начин, определено нямаше да е в състояние да го понесе и от родния си брат. И така едва се държеше... един поглед в черните очи на Ай Ем?

Ужасяваше се, че никога няма да успее да слепи отново късчетата, на които щеше да се пръсне.

Понякога откровеността бе твърде много...

О, дяволите да го вземат. Наистина ли цитираше сладникави песнички от седемдесетте?

И отново закрачи напред-назад. Двамата със Селена трябваше да тръгнат в седем и половина и той бе възнамерявал да й помогне да слезе до гаража. Планът му обаче беше претърпял промяна - преди повече от час се бе качил на третия етаж, за да види дали всичко е наред, при което Хекс му беше препречила пътя, заявявайки, че не е добре дошъл в собствената си спалня. След това му беше подхвърлила един от черните му костюми, както и черна риза, елегантни черни обувки и копринени чорапи и черния му часовник „Одемар Пиге“.

След което бе затръшнала вратата под носа му.

Женска им работа.

Въпреки това се беше преоблякъл като послушно момче. След което бе слязъл във фоайето и бе зачакал.

Когато Рив изчезна на горния етаж, Трез си извади телефона и провери съобщенията си. Очакваше да открие нещо от Ай Ем, но съвсем в свой стил брат му знаеше кога да го остави на мира.

Трез му прати последните новини, съобщавайки му, че излиза със Селена и ще го потърси по-късно, след като се приберат. После се свърза с Големия Роб и Мълчаливия Том и им нареди да прехвърлят всичко, свързано с клубовете, на Хекс... при положение че тя успееше да се освободи от пълното преобразяване, което кипеше в стаята му. Тъкмо се канеше да прибере телефона си, когато видя, че е пропуснал едно съобщение.

От Рейдж. Братът се бе опитал да...

- Хей, готови ли сме? Къде ти е жената?

И като стана дума за Холивуд, братът слезе тичешком по главното стълбище, а оръжията му дрънкаха като коледните звънчета на човеците в изобилието от кобури, които все още не беше изпозакачил по тялото си.

- Тъкмо ти получих съобщението - каза Трез. - Извинявай, че не отговорих.

- Имаш си цял куп неща на главата. Няма проблем.

Двамата си стиснаха ръцете. Прегърнаха се. Потупаха се по раменете. Отстъпиха назад.

- Я се виж само. - Рейдж описа кръгче около него. - Изглеждаш страхотно.

Трез подръпна френските си маншети.

- Няма да излагам жената, я.

- Издокаран по този начин, тя ще е щастливка да застане до теб. - Рейдж спря пред него. - Виждаш ли, това се опитвам да обясня на моята Мери. Тя се мъчи да ме убеди да вкарам малко цвят в гардероба си... повтаря ми го поне от две години.

Братът потръпна, сякаш неговата шелан бе предложила да започне да носи женско бельо под кожения си панталон, и Трез се усмихна.

- Падаш си по черното, а, Холивуд?

- Тя иска да нося нещо, което да подхожда на очите ми. - Рейдж посочи невероятните си синьо-зелени очи. - Така де, и бездруго постоянно нося тюркоазено с тези двете. Защо да се повтаряме?

- Е, колко цвята има в гардероба ти?

- Не ми се говори за това. Твърде е потискащо...

Ласитър надникна от билярдната.

- Хей, момчето дракон... тъкмо дават „Проект подиум“, ако искаш да погледаш. Току-виж си се светнал за дрехите си.

Рейдж присви очи, отказвайки обаче да погледне към ангела.

- Не тече ли маратон от епизоди на „Спасени от звънеца“, които не искаш да изпуснеш?

- Не се заяждай със Зак. Той е като малкото ти братче, кралице на красотата. - Ласитър се приближи; златото по него обгръщаше русо-черната глава и издълженото му тяло с нещо като аура... а може би сиянието наистина беше аура. - Е, накъде сме тръгнали? В онзи твой клуб ли?

- Не.

- Бал на погребалните агенти тогава? С цялото това черно изглеждаш така, сякаш си тръгнал на погребение...

Движението на Рейдж бе толкова светкавично, че не можеше да бъде проследено с поглед. В един миг той стоеше до Трез, стиснал зъби, а в следващия лицето му беше на милиметри от това на ангела и ръката му го стискаше за гърлото с желязна хватка.

Думите му бяха толкова тихи, че Трез не можа да ги чуе, но миг по-късно ехидната арогантност се изпари от лицето и държанието на Ласитър.

Рейдж го пусна и отстъпи назад.

- Е, това се случи - измърмори той и като се отдръпна, се зае да закопчае останалите кобури по тялото си. - Най-добре да съм подготвен. Ще дойда с Мани.

- А, да. - Трез си пое голяма глътка въздух. - Хей, благодаря ти, че...

- Но само защото ми обеща пържола.

Веждите на Трез подскочиха.

- Моля?

- Пържола. Нали се сещаш, от крава? Месо? Рай в чиния? Все някога трябва да си опитвал?

- Запознат съм, да. Ала ти идваш да помогнеш с...

- Консумацията на пържоли. Ето защо ще дойда.

Възцари се неловко мълчание. В което Рейдж просто се взираше в него, сякаш искаше да каже, че не очаква никакви драми.

Което навярно бе най-полезното нещо, което би могъл да стори. Сякаш му подаваше спасително въже, с което да се измъкне от зоната на емоционална гадост, и Трез се вкопчи в него.

- Пържола, ясно. Ще си поръчате нещо от „Кръговрата на света“, така ли?

Рейдж потръпна, сякаш го бяха зашлевили.

- Е, добре де, очевидно не си наясно с това, което е зашеметяващ пропуск в образованието ти, но най-страхотното заведение за пържоли в Колдуел, „518“, е точно срещу небостъргача, в който се намира твоят ресторант. Планът е, докато ти и твоето момиче сте там горе и си правите готино, като се въртите в кръг, аз да съм на приземния етаж, нагъвайки филе миньон, ростбиф, бургер от японско телешко.

- Звучи добре. Реши ли вече кое ще си избереш?

Рейдж се намръщи.

- Всичките. И тройна порция картофено пюре. Разбираш ли, трябва да улучиш правилната пропорция пюре-месо. Това е най-важното. Да не забравяме и хлебчетата. Ще си поръчам три кошнички.

Трез вдигна показалец.

- Знаеш ли от какво се нуждаеш? Да се нахраниш в „Сал“. Трябва да отидеш да опиташ храната в заведението на брат ми.

- За италианска храна ли говорим?

- Аха. Най-добрата в града...

- Мамка му...

Ругатнята, изтръгнала се от Ласитър, ги накара да се обърнат към него. Той обаче не ги забелязваше - очите му с необикновен цвят гледаха нагоре, сякаш на върха на стълбището започваше Второто пришествие.

В същия миг издайническа миризма изпълни ноздрите на Трез и изригна в тялото му, принуждавайки го да се обърне рязко...

И последната мисъл изхвръкна от главата му. Дишането му спря. Душата му - също.

Селена стоеше на върха на стъпалата, застлани с ален килим. Прелестната й ръка почиваше върху позлатените перила, тялото й изглеждаше някак сковано, сякаш не бе много сигурна за обувките или пък роклята, или дори за косата си.

Нямаше абсолютно никаква причина да се притеснява за каквото и да било. Освен ако не я притесняваше това, да изглежда убийствено.

Разпиляна по раменете й, дългата й тъмна коса се спускаше до кръста. Накъдрена от върха до основата, тя представляваше такова женствено великолепие, така възхитителна с изобилието и блясъка си, че Трез неволно сви ръце в юмруци и отново ги отпусна, защото искаше да я докосне, да я помилва, да вдъхне уханието й. И това съвсем не бе всичко. Лицето й бе единственото, което би могло да накара косата й да бледнее - кожата й сияеше, очите й грееха, пълните й устни бяха кървавочервени.

И разбира се, шибаната рокля.

Черна. С простичка кройка. Ниско изрязан корсаж и пола, която не стигаше дори до средата на бедрото. Не се доближаваше даже.

Селена протегна стъпало, пъхнато в изящна обувка с високо токче и продължаващо с невероятно тънък глезен и съвършено извит прасец, който го накара да изскърца със зъби.

Тя заслиза и Трез преглътна мъчително, докато всяка стъпка я доближаваше до него, така че да може да я докосне, да я целуне... дая има.

Човече, роклята й беше зашеметяваща. Тя следваше очертанията на хълбоците, на кръста, на гърдите й, набрана изящно в средата и на раменете. Не носеше никакви бижута, но и защо да го прави? Нито един диамант, изумруд, рубин или сапфир не би могъл дори да се доближи до нейното изумително съвършенство.

Когато стигна до последното стъпало, тя се поколеба и се огледа наляво и надясно, вероятно към Ласитър и Рейдж... всъщност те още ли бяха във фоайето? Кой ли знае. Кого ли го интересува.

Селена приглади... каква беше тази материя? Коприна? Вълна? Тафта?

Станиол? Хартия?

Вдигна ръце и отметна косата си назад, а после се смръщи.

- Не ти харесва, нали? Ще се преоблека. Канех се да дойда с...

Нещо го сръга отстрани.

- ...традиционна рокля. Ала момичетата решиха... - Тя погледна през рамо към жените, които стояха на върха на стълбището. - Мога да се преоблека...

Ласитър изруга.

Мамка му, да не си посмяла. Изглеждаш...

Горната устна на Трез се повдигна нагоре, разкривайки вампирските му зъби, които се бяха издължили. А после щракна с челюсти по посока на падналия ангел, сякаш беше немска овчарка. Или акула, изпробваща захапката си, преди да направи плячката си на парченца.

Ласитър вдигна отбранително ръце.

- Спокойно, мой човек. Канех се да кажа, че изглежда като някоя дрипла. Футболен съдия. Имитатор на Марта Стюърт. Да продължавам ли? Мога да опитам и с тъпите герои на „Дисни“. Има толкова много от тях.

Някой отново го сръга в ребрата, а после Рейдж се наведе към него.

- Трез - изсъска братът. - Няма да е зле да кажеш нещо.

Трез се прокашля.

- Аз... аз... аз...

Смътно си даде сметка, че жените на горния етаж започнаха да се поздравяват една друга, като надаваха тържествуващи възгласи и си пляскаха дланите, ала неговата кралица си остана загрижена.

Окей, трябваше да се вземе в ръце... преди лакътят на Рейдж да го е сръгал в черния дроб за трети път, а Селена да е изтичала обратно в спалнята му.

-Ти си... аз съм...

Подръпна яката на копринената си риза, въпреки че беше разкопчана.

- Харесва ли ти? - каза тя.

Единственото, което Трез бе в състояние да направи, бе да кимне. В момента буквално не бе нищо повече от хормони в черен костюм. Толкова красива бе тя в очите му.

- Наистина ли?

Още кимане.

- Аха. Наистина.

По устните на Селена се разля усмивка, а после тя погледна към групичката жени, които подскачаха възторжено и вирнаха тържествуващо палци.

Неговата кралица отново се обърна към него. Приближи се. Улови ръцете му и се повдигна на пръсти, за да прошепне в ухото му.

- Единственото, което не ми дадоха, е бельо.

Гола.

Отдолу тя бе чисто гола.