Сенките

54

АЙ ЕМ ИМАШЕ ЧУВСТВОТО, ЧЕ Е ЗАСТИНАЛ ВЪВ ВРЕМЕТО, ДОКАТО лицето на майкен се разкриваше сантиметър по сантиметър. Устните й бяха пълни и тъмночервени, кожата й - гладка и мъничко по-тъмна от неговата, бузите - с високи скули...

Всяка мисъл изхвръкна от главата му в мига, в който видя очите й.

Дълбоко разположени, те имаха гъсти ресници и ярък, маслиненозелен цвят. Но разбира се, тя бе в плен на силни чувства и цветът бе признак на това, нещо, което се случваше с очите на всички сенки.

Навярно и неговите изглеждаха по същия начин.

А после дойде косата й. Гъсти вълни се спускаха от върха на главата й, разпиляваха се по раменете и се посипваха надолу. Беше толкова дълга, че той не виждаше къде свършва. Тя бе, чисто и просто, най-невероятното нещо, което някога бе виждал.

Беше едновременно екзотична, защото той живееше сред хората толкова отдавна, че бе отвикнал от чертите на своята раса... и съвършено нормална, защото красотата и цветът на кожата й толкова приличаха на неговите.

- Престъпление е да си скрита под всички тези дрехи - прошепна той.

Аленината, която плъзна нагоре по шията й, накара вампирските му зъби да се издължат, а пръстите му се изкривиха от нуждата да я докосне.

- Наистина ли? - промълви тя.

- Кълна се в кръвта си.

Сякаш почерпила сили от реакцията му, майкен остави мрежичката настрани и продължи да се разкрива пред очите му, откопчавайки простичката месингова закопчалка на ключицата си и оставяйки първия пласт на одеждите й да се свлече от раменете й.

Беше крехка, ала невероятно женствена и колкото и Ай Ем да се опитваше да не се заглежда прекалено дълго в тялото й, очите му отказваха да се откъснат от него.

Потръпващият пулс на шията й го канеше да я ухапе. Извивката на гърдите й го молеше да я докосне.

Уханието на женствеността й го зовеше да му отговори.

Ай Ем преглътна проклятието, което напираше да се откъсне от устните му. Тя бе толкова красива, толкова жива. Сърцето му биеше до пръсване, пенисът зад ципа на панталона му бе корав като мрамор.

Щеше му се да беше обърнал едно питие, преди да дойде.

Или пък шест.

- Гладен ли си? - прошепна тя.

- Да.

- Искаш ли да вземеш моята...

Не можеше да повярва накъде го води.

- Вената ти?

- Стига да искаш.

О, мамка му, да.

- Бих умолявал за подобна привилегия...

- Не е нужно да го правиш.

Очакваше да му подаде китката си, ала когато тя вирна брадичка, оголвайки шията си, той се почувства като пълен идиот.

Знаеше, че би трябвало да я попита дали е сигурна, да я накара да го обмисли по-добре. Всичко щеше да се развие ужасно бързо, ако зъбите му се забиеха в нея.

Вместо това простена:

- Моля те, кажи ми името си.

- Вече ти го казах - майкен. То е единственото име, което чувствам като свое.

Ай Ем скръцна със зъби.

- Майкен, трябва да знаеш... не мисля, че мога да спра. Ако го направя.

- Знам. Ето защо те искам на шията си. Никакво връщане назад.

Очите му се извъртяха, тялото му се олюля.

- Нямаш ли си баща вкъщи? Някой, когото да го е грижа, че си...

Знаеше, че правилата за прислужващата класа са различни -от жените не се очакваше да бъдат девствени, тъй като трябваше да обслужват господарите си по всеки начин, който се изискваше от тях. И все пак.

- Наистина ли си сигурна?

Ерекцията му крещеше да млъкне, ала съвестта му бе по-силна дори от този неудържим инстинкт.

- Сигурна съм.

Маслиненозелените й очи бяха уверени, силни, нетрепващи.

Време бе да престане с приказките.

Ай Ем се нахвърли върху нея, сграбчи я за врата, преви я назад, притисната в прегръдките му, и допря устни до плътта й. Никога не беше пил от жена по този начин и зъбите му не я пронизаха мигновено. Беше завладян от миризмата й, от мекотата на кожата й под устните му, докато протягаше език, за да близне вената й.

Възнамеряваше да продължи така още малко, но когато тя го улови за раменете, извила гръб така, че да се притисне в него, той не бе в състояние да чака нито миг повече. Изсъска и проби кожата й.

Ухапването изтръгна вик от гърдите й, ала вместо да го отблъсне, тя го притегли още по-близо до себе си.

Кръвта й нахлу в устата му с вкус на тъмно вино и обещание за опиянение, което го завладя в мига, в който преглътна. Докато устните му смучеха от нея, ръката му се спусна надолу по тялото й, откривайки талията, извивката на ханша й. Още, гой взе още от нея, докато тазът му се люшна напред, търсейки онова най-съкровено място от нея, което все още бе скрито под пелена от плат.

Замаян и едновременно с това невероятно фокусиран, той я сложи да легне и я покри с тялото си, като диво животно, бранещо плячката си. Ала искаше и да й даде, не само да взема. Вдигна ръка и допря китката си до устата й.

Тя се подчини на безмълвната покана и заби зъби в него, вземайки вената му, докато той пиеше от нейната, завършвайки един кръг, който взриви горещината между тях.

Преди да разбере какво прави, Ай Ем сграбчи одеждите й и ги вдигна нагоре, все по-нагоре. Бедрата й бяха гладки и меки и се отвориха за него, давайки му достъп до онова, което искаше повече от всичко.

Никакво бельо. Сенките не носеха такова.

Когато прокара ръка по женствеността й, тя простена и още по-силно засмука от вената му... Ай Ем искаше да й даде и последната си капка кръв. Но не и обратното. Заповядвайки си да се откъсне от вената й, той близна двете ранички, за да ги затвори, а после устните му се плъзнаха надолу. Преминаха над изящната извивка на ключицата и се насочиха към гърдите й. Зъбите му се забиха в одеждите й и ги разкъсаха, материята поддаде под...

- Исусе Христе - простена той.

Гърдите й бяха високи и твърди, и завършваха с малки зърна, които той не изгуби много време да гледа. Не, покри ги с устни, боготворейки ги, докато тя продължаваше да пие от китката му.

А той все така искаше повече от нея.

Докато жаждата да се спусне още по-ниско ставаше все по-силна, въпреки че нямаше представа какво прави, тя пусна вената му и го освободи. Без да й даде възможност да запечата раничките, Ай Ем се надигна над нея и сграбчи с две ръце онова, което бе започнал да разкъсва със зъби.

Храаааааас.

И ето че одеждите й се свлякоха от двете й страни и тя остана гола пред него.

Потръпваща тъмна кожа, окъпана от светлината на пламъците, белязана с червените петна на кръвта му... от което Ай Ем бе обзет от неудържимо желание да остави още от себе си върху нея. Така че тя да знае, че е негова.

Смътно, някъде в дълбините на размътения му мозък, се надигна изумление от това, че историите, които бе чувал и които винаги бе смятал за измислени, историите за мъже, които, попаднали веднъж на истинската жена, се обвързвали на мига, всъщност бяха напълно и абсолютно верни.

Беше видял лицето й едва преди няколко мига, а ето че вече бе безвъзвратно изгубен, едновременно изгубен и намерен, завладян и жаден за още.

- Моя - изръмжа той.

* * *

Разголена пред очите на любовника си, майкен бе очаквала да се чувства несигурна или обзета от срам. Единствено жените, които я къпеха, бяха виждали онова, в което се взираше Ай Ем сега. Ала вместо това тя отметна парчетата на разкъсаните си дрехи и улови гърдите си в шепи.

- Твоя - чу се да казва. А после посегна надолу и докосна разголената си женственост. - Твоя.

Горната му устна се повдигна, разкривена, и от него се изтръгна ръмжене, което бе едновременно благоговейно и мъничко демонично.

А после той си свали палтото. Ризата. Обувките и панталона.

Светлината на пламъците играеше по кожата му, хвърляйки сенки по изваяните мускули на ръцете, гърдите, корема му.

Възбудата му беше огромна.

Всичко бе извън контрол, тази невероятна нишка от събития, а кулминацията все още предстоеше. Ами сега, зачуди се тя. В подготовката за обвързването си, уж я бяха посветили в тайните на секса, лечителят й бе дал анатомично описание на това, как щяха да се развият нещата... и разбира се, беше зърнала С’Екс е онези жени. Но никое от тези неловки преживявания не я бе подготвило за това, колко възпламеняващо щеше да бъде то. Колко силно щеше да копнее за сливането. Колко отчаяна щеше да се чувства.

Подпрял ръце от двете й страни, Ай Ем се надигна над тялото й и бавно доближи устни до нейните. Допирът беше лек като перце и мимолетен, оставяйки я копнееща за още, ала после той се отпусна внимателно върху нея, тежестта му бе невероятно еротична, коравите му очертания се врязваха в нея. Твърдият му пенис се докосна до сърцевината й.

Майкен се изви под него, търсейки нещо, макар и тя да не знаеше какво.

- Тук съм - каза той. - Ще се погрижа за теб.

Ала не го направи. Вместо това я целуна и още повече влоши положението, докато смучеше лениво устните й, отъркваше се в гърдите й, от вътрешната страна на бедрата й... без да се слее с тях.

- Защо чакаш? - простена тя.

- Искам да съм сигурен, че си готова... иначе ще те заболи.

Очите й се отвориха широко.

- Няма да има болка. Нали?

- Колко... ъъъ... знаеш за това?

Устните й се раздвижиха и майкен предположи, че казва нещо, а после той кимна и й отговори. Само че тя нямаше представа какво е казал никой от тях.

А след това ръката му се спусна надолу, плъзна се между тях, докосна женствеността й, потъна в нея. Удоволствието, което изтръгна от нея, бе като светлината на огъня - горещо, то се разля по цялото й тяло, довеждайки я до друго ниво на съзнание. Почувства натиск върху сърцевината си, но не и болка. Просто нежен натиск, който я накара да му се поддаде.

Когато ръката му отново се появи до нея, тя си даде сметка, че онова, което потъва в нея, не бяха пръстите, а възбудата му.

Хълбоците й се раздвижиха, за да го поемат още по-дълбоко и изведнъж тя почувства остро пронизване, бариера, която бе поддала... И ето че сливането им стана толкова дълбоко, че той сякаш бе проникнал в нея навсякъде. Прекрасно, толкова прекрасно. Майкен се опиваше от близостта му, допирът на кожата им я сгряваше отвътре и отвън, заличавайки спомена за цял живот, в който никой не бе имал право да я докосва.

А после той започна да се движи. Първоначално бавно, но с постепенно нарастваща мощ, тя се озова, заедно с него, в плен на едно надигащо се, бушуващо удоволствие. Плъзна ръце по изпънатия му гръб, наслаждавайки се на силата му и на знанието, че именно той бе онзи, който пръв бе проникнал в тялото й. А после язовирната стена рухна и всичко стана толкова по-ярко, приливна вълна тласкаше тялото й към неговото. Устата й се отвори и тя изкрещя, но не от болка.

Ай Ем също изкрещя и в сърцевината й нещо затуптя. Ала това не беше краят. Той не спря. Тласъците му продължиха - до нея, в нея, над нея.

Лечителят не й беше казал, че ще бъде толкова прекрасно.

Ни най-малко.