Сенките

29

АД НЕ МИСЛЕШЕ, ЧЕ НИКОЙ НЯМА ДА РАЗБЕРЕ?

Майкен, която тъкмо прекрачваше прага, сс вкамени. Разнеслият се зад нея глас бе дълбок, толкова нисък, чс думите сякаш бяха изръмжани, не изречени... и бе последното, което бе очаквала.

Стъпките на мъж, двойно по-висок и тройно по-едър от пея, я заобиколиха и през мрежичката, закриваща лицето й, тя пог ледна нагоре, нагоре, нагоре.

Лицето на С’Екс също беше покрито, ала неговата маска не бе от фини сребърни халки, а от железни брънки, които скриваха чертите, но не и самоличността му.

В гърдите й отекна страх, глух удар, изтръгнал пот под мишниците и между добре скритите й гърди.

- Нахрани ли го?

Когато тя нито потвърди, нито отрече, палачът разпери ядосано ръце, внимавайки да не докосне нито нея, нито нещо, което се допираше до тялото й, включително и подноса с всичко върху него и дрехите й, и дори големия мраморен квадрат, върху който бе стъпила.

Никой мъж нямаше право да я докосва - под страх от смъртно наказание от ръцете на С’Екс, което вероятно би означавало, че ще му се наложи да се самоубие, предположи майкен.

- Кажи ми - настоя палачът. - Отрови ли го?

- Не! Не беше ял повече от дванайсет часа...

- И откога лично се грижиш за моите затворници?

- Той не е обикновен затворник. - Тя вирна брадичка. - А ти не се беше погрижил за него, както трябва.

- Има стотици други, които да се занимават с тези неща.

- Нима аз не съм една от тези стотици, които живеят тук?

С’Екс се приведе към нея.

- Недей да влизаш там повече!

Майкен отметна мрежичката от лицето си толкова бързо, че палачът нямаше време да извърне очи. Той ахна и се обърна рязко, скривайки лице в сгъвките на ръкава си, а тя заяви с глас също толкова властен, колкото и неговият:

- Кой си ти, че да ми казваш къде мога и къде не мога да ходя!

- Пусни маската си! - излая той.

- Няма. Не приемам заповеди от теб. - Майкен издърпа ръкава му настрани, така че той нямаше с какво да закрие очите си. - Ясно ли е?

Екзекуторът стисна клепачи толкова силно, че чертите на лицето му се разкривиха.

- И двама ни ще убият заради теб...

- Тук няма никого. Заповядвам ти да срещнеш погледа ми!

Ролите се бяха разменили толкова рязко, че сега той бе сплашеният, докато бавно повдигаше клепачи, сякаш те не искаха да се подчинят на заповедите на мозъка му. Най-сетне я погледна и това бе първият път, в който някой мъж бе видял лицето й. За частица от секундата сърцето й заби толкова учестено, че й се зави свят. Ала мисълта за пленника там вътре надви смущението й.

- Той... - майкен посочи с палец към вратата на килията - не бива да пострада по никакъв начин. Ясна ли съм?

- Не си ти тази, която може да поставя условия...

- Той е невинен. Това е братът на Помазания, не онзи, който трябва да служи на престола. Разбрах го по татуировката...

- Видяла си тялото му! - От устата на С’Екс изригна низ от думи, които тя не знаеше и които звучаха като „Исусе Христе“.

Каквото и да означаваше това. Тя владееше английски само формално.

С’Екс се приведе още по-близо към нея и понижи глас.

- Чуй ме добре: не се бъркай. Нямаш представа какво се случва тук.

- Знам, че е несправедливо един невинен да бъде държан отговорен за нещо, което не го засяга.

- Нямам намерение да изгубя живота си заради теб. Ясен ли съм? И нямам намерение да променя поведението си, за да угодя на някакъв морален порив, който ти е хрумнало да последваш за миг.

- О, ще го направиш. - Сега бе неин ред да се приведе напред и въпреки размерите й, С’Екс се дръпна рязко. - Прекрасно знаеш с каква власт разполагам. Няма да ми попречиш нито в това, нито в което и да било друго мое желание. И когато отново му донеса храна, ти и мъжете ти ще ме пуснете да вляза, без да ми пречите. Нямам ти доверие да го нахраниш добре... нито да го опазиш невредим. И не му казвай коя съм.

С тези думи тя върна мрежичката пред лицето си на мястото й и понечи да се отдалечи.

- Какво ти е щукнало?

Майкен сиря и погледна през рамо.

- Какво означава тази дума?

- Какво възнамеряваш да правиш? Да го държиш затворен там като морско свинче до края на дните му?

Какво беше „морско свинче“?

Тя присви очи под мрежестия воал.

- Това не те засяга. Единственото, за което би трябвало да се притесняваш, е да не му се случи нещо. И му донеси истинско легло.

На горкия мъж можеше поне да му е удобно, докато тя измислеше безопасен начин да му върне свободата. Успя да свие зад ъгъла, далеч от очите на С’Екс, преди да започне да трепери... преди да се наложи да се подпре на стената, за да не падне.

Когато затвори очи, единственото, което виждаше, бе пленникът, излязъл иззад паравана, след като се беше измил. Тялото му... спираше дъха, голата му фигура бе приковала очите, мислите, дъха й. Широки рамене, яки гърди, издължено тяло – той сякаш бе изваян от някой скулптор, а не беше син на смъртни. И разбира се - онези части на тялото му. Които я бяха накарали да се изчерви толкова силно, че се бе уплашила да не би мрежичката пред лицето й да се стопи.

Казваше си, че просто ще му помогне, и това бе вярно. Наистина. Ала би било глупаво да си затваря очите за това парещо любопитство. Може би дори - опасно глупаво.

О, всевишни звезди, какво правеше?

* * *

Трез седна на кушетката за прегледи, при което главата му едва не се удари в лампата. Докато той се навеждаше, за да се смести, доктор Джейн дойде при него.

- Чакай, нека да я дръпна настрани.

След като разрешиха този дребен проблем, Трез сграбчи тънкия дюшек под задника си толкова силно, сякаш му предстоеше да се понесе с влакче на ужасите. А той ги ненавиждаше.

Доктор Джейн придърпа едно кръгло столче и като седна, загърна двете половини на бялата си престилка и отпусна ръце на коленете си. Вдигна очи към него, видимо готова да го изчака толкова дълго, колкото му бе необходимо, за да събере мислите си.

Трез се прокашля и заяви:

- Тя няма да дойде. Не иска да я човъркат, докато се чувства добре.

- Разбирам.

Трез я зачака да продължи, напомняйки си да бъде любезен, тъй като тя бе шелан на Ви.

Когато доктор Джейн не добави нищо повече, той се намръщи.

- Това ли е всичко?

- Какво очакваш да кажа? Че двамата с Мани ще я заставим насила да дойде да я прегледаме? Не мога да го направя... няма да го направя.

Никакво облекчение не го обзе при тези думи и той си даде сметка, че му се беше искало доктор Джейн да принуди Селена да дойде. На това му се казваше лицемерие и изобщо не се връзваше с твърденията му, че само тя щяла да взема решенията, които я засягат.

- Как мога да съм сигурен, че ще изкара тази нощ? - попита е усилие.

- Искаш да кажеш без нов пристъп?

- Аха.

- Не можеш да си сигурен. - Доктор Джейн приглади късата си руса коса назад. - Дори да я прегледам сега, не бих могла да ти кажа кога ще настъпи следващият. Не знам много за тази болест, но от онова, което научих, това е част от проблема. Няма продромална фаза.

- Какво е това?

- Ти страдаш от мигрена, нали? - Трез кимна и тя посочи очите си. - И получаваш аура около двайсет-трийсет минути преди болката да се появи, нали? Е, понякога болните усещат изтръпване в крайниците, при други се наблюдават сетивни аномалии - причуват им се неща или пък усещат миризми, които ги няма. При заболяването на Селена обаче няма никакво предупреждение, че предстои акутна фаза. Вцепенението като че ли се случва изневиделица.

- Говори ли с онзи идиот Хавърс?

- Оказа се, че дори не е чувал за подобна болест. Най-близкото, на което се е натъквал, е лечението на артритни синдроми. - Доктор Джейн поклати глава. - Което ме кара да се чудя дали ако можехме да направим генетичен тест на Избраниците, няма да открием някой рецесивен ген. При подобен ограничен генетичен фонд за размножаване често се наблюдава точно този тип епидемиологично огнище. - Тя сви рамене. - Но да се върнем на Селена. Ще ми се да можех да ти кажа какво предстои или поне какво да очаквате. За съжаление, не мога. Направих й пълни кръвни изследвания - белите й кръвни телца са леко завишени, както и маркерите за възпаление, но иначе всичко е нормално. Мога да кажа само, че ако тя е в състояние да става и да се движи, ставите очевидно функционират добре, а те сами ще ни съобщят, когато се появи проблем.

Трез изпука кокалчетата си, едно по едно.

- Можем ли да направим нещо за нея?

- Нищо, за което да се сещам в момента. Едно от предизвикателствата е, че не разбираме механизма на това заболяване. Подозирам, че след костния растеж, провокиран от бог знае какво, имунната й система успява да се възстанови незнайно как и атакува нежелания материал, унищожавайки го, сякаш е вирус или инфекция. И очевидно защитният механизъм на тялото й знае кога да спре, тъй като скелетът й си остава незасегнат. Вероятно в „костните“ образувания има нещо различно, но няма как да знам, преди да сме направили биопсия.

- Защо тогава не може... - Мамка му, всеки път щом мигнеше, виждаше тялото на Селена, ужасяващо разкривено, опънато върху тази кушетка. - Защо не може да продължи да се бори с пристъпите и да се възстановява?

- Моето предположение е, че имунната система не издържа. В крайна сметка тук става дума за една невероятна последица от процеси на клетъчно ниво. Когато видях първите рентгенови снимки, никога не бих предположила, че тялото й би могло да се съвземе от това и да възвърне дори малка част от функциите си.

Приковал поглед в пода, Трез не отговори веднага.

- Исках да я изведа навън тази вечер. На среща. - Когато доктор Джейн не каза нищо, той вдигна очи. - Лоша идея, а?

Джейн скръсти ръце пред гърдите си и се затъркаля напред-назад на столчето си - седналата версия на това, да крачи из стаята.

Мамка му. Трябваше да проведе този разговор, преди да предложи да отидат на екскурзия...

- Колко откровена искаш да бъда? - попита доктор Джейн.

За миг Трез отново видя профила на Вишъс, облян от светлината в коридора отвън.

- Искам да знам истината.

Дори и тя да го убиеше.

Минаха една-две минути, преди доктор Джейн да отговори -вероятно прекарваше различни сценарии през ума си.

- Най-строгият подход би бил тя да не напуска имението, а аз да й направя пълни изследвания, включващи многобройни биопсии, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс в света на хората и консулти с човешки лекари посредством връзките на Мани. След това вероятно ще решим да започнем агресивен курс на лечение със стероиди... въпреки че става дума по-скоро за догадки, отколкото за категорична сигурност, предполагам, че възпалителният процес има нещо общо с всичко това. Възможно е да съществуват и други лекарства, които бихме могли да опитаме, може би някакви процедури, но от информацията, с която разполагам в момента, ми е трудно да кажа напълно категорично. - Тя разтърка късата си коса, докато русите кичури не щръкнаха право нагоре. - Ще трябва да действаме бързо, защото не знаем с колко време разполагаме, а и всичко ще бъде на принципа проба-грешка, с цел по-скоро печелене на време, отколкото лек. Макар че, пак повтарям, това са само предположения, нищо сигурно.

Трез затвори очи и опита да си представи как казва на своята кралица, че вместо да отидат в ресторанта, в който тя нямаше търпение да вечеря, щяха да...

- Ала не това бих сторила, ако бях на нейно място.

Трез отвори очи и погледна лекарката.

- Значи, има и друг вариант?

Доктор Джейн сви рамене.

- Вземайки всичко това предвид, трябва да помислите за качеството й на живот. Не съм сигурна какъв напредък ще постигнем с лечението и дори с разбирането на това заболяване, даже ако я превърнем в опитно зайче. Тя е, ако мога да заема един термин, свързан със заразните заболявания, нашият „пациент нула“. Никой не е виждал тази болест, въпреки че тя от поколения засяга малка част от нейните сестри. Става дума за много сложна поредица от процеси и просто... има толкова много неща, които трябва да разберем. И за какво? Наистина ли искаш да съсипеш последните й нощи...

- Нощи? - избъбри Трез на един дъх. - Боже, само с толкова ли разполагаме?

- Не знам. - Доктор Джейн вдигна ръце. - Никой не знае и именно там е работата. Какво предпочиташ - какво предпочита тя - да прекара времето, което й остава, като живее или просто като очаква смъртта? Казвам ти направо - ако аз трябваше да избирам, бих предпочела първото. Ето защо няма да я принуждавам да дойде тук, нито ще я карам да се чувства виновна, задето не бърза особено да легне на кушетката за прегледи.

Трез изпусна дъха си, който дори не бе усетил, че е задържал.

- Ривендж отиде на север. В колониите. За да види дали в познанието на симпатите няма нещо, което би могло да помогне.

- Знам, Елена ми каза. Надяваме се скоро да получим новини.

По професионалното звучене на гласа й Трез разбра, че не храни особени надежди.

- Какво ще стане, ако Селена... ако се случи нещо... докато сме на вечеря?

- Ще ни се обадите. Показах ли ти най-новата играчка на Мани?

- Моля?

Доктор Джейн се изправи и го потупа по коляното.

- Ела с мен.

Излязоха от стаята за прегледи и тя го поведе по коридора, покрай неизползваните класни стаи, към тежката стоманена врата на гаража. Отвори я и махна с ръка:

- Та-да!

Трез пристъпи в хладния влажен въздух. Огромната линейка беше лъскава като пени, четвъртита като блокче лего, по-голяма от хамъра на Куин. По-голяма от човешките линейки, които беше виждал из Колдуел. Беше с размерите на каравана.

- Сериозна машина - отбеляза той.

- Аха. Едно от нещата, за които с Мани се притеснявахме...

Задните врати на линейката се отвориха и човешкият колега на доктор Джейн изскочи отвътре.

- Стори ми се, че чувам гласове. - При вида на Трез изражението му стана сериозно. - Здрасти, мой човек, държиш ли се?

Двамата се здрависаха и Трез кимна към линейката.

- Виждам, че имаш повод да се похвалиш, а?

- Ела да я разгледаш отвътре.

Трез напъха ръце в джобовете на дънките си и мина зад линейката. През отворената врата видя огромен централен остров с две носилки на колелца, една след друга, обградени от цял куп медицинско оборудване, подредено в заключени шкафове със стъклени врати, които покриваха стените като етажерки за книги на стероиди.

- То е като миниоперационна - подхвърли Трез.

Мани кимна и отново се качи вътре.

- Това е идеята. Искаме да сме в състояние да лекуваме възможно най-бързо сериозни, потенциално смъртоносни рани, получени на бойното поле. Понякога да докараме пациентите тук или при Хавърс е прекалено рисковано.

Той се залови да отваря шкафовете, разкривайки изобилие от стерилни превръзки, стерилни хирургически инструменти, дори подвижен микроскоп, който можеше да се върти на Стойката си около двете легла.

Мани го погали, сякаш беше домашен любимец.

- Това бебче разполага и с портативен рентгенов апарат, както и с ултразвук. И като капак, цялата линейка е бронирана.

- Това беше приносът на моя съпруг - вметна доктор Джейн.

- Ви се погрижи и за компютърните системи тук.

- Така е - потвърди доктор Джейн, поглеждайки към своя колега. - Слушай, Трез ще изведе Селена на среща тази вечер.

- Страхотна идея. Къде ще ходите?

Трез описа кръг с показалеца си.

- Онова в небето. Дето се върти.

- А, да, сещам се - отвърна Мани. - В болницата му викахме „годежния ресторант“, защото лекарите именно там водеха приятелките си, когато бяха готови да им надянат пръстен на ръката. Страшно романтично местенце.

- Аха.

Трез се загледа в просторната вътрешност на подвижната операционна, мъчейки се да прецени дали тя го кара да се чувства облекчен, или ужасно потиснат. Добрата новина, предполагаше, бе, че с мигащите светлини и легендарното състезателско шофиране на Мани можеха да стигнат до центъра па Колдуел за около десет минути. Особено ако нямаше трафик.

Но ако това не беше достатъчно бързо? Ами ако Селена се нуждаеше...

- Трез? - повика го лекарят и той се отърси ог паниката, която се мъчеше да го завладее.

- Да?

- Защо да не дойда с вас... не, не като шофьор побърза да уточни Мани, когато Трез потръпна. - Ще паркирам зад сградата и ще бъда наблизо, в случай че ви потрябвам. Това бебче има фалшиви талони на вратите и на стъклата, разполагам и с цял куп подправени документи. Никой няма да ме закача, освен това ще взема един от братята, в случай че се наложи да изт рием паметта на някой човек.

Трез примига.

- Господи, не мога да те помоля да го направиш...

- Не си ме молил. Аз го предложих.

Трез продължаваше да се взира в свръхмодерната линейка. Не можеше да повярва какво бе готов да направи този мъж...

- Трез? - повика го Мани. - Хей, Трез, погледни ме.

Очите на Трез се обърнаха към него. Мани бе добре сложен като за човек, с тяло на спортист, което продължаваше да поддържа, след като се бе обвързал с Пейн, сестрата на Ви. Ала най-силното у него бе самоувереността му. Обучен в света на хората, бившият завеждащ на хирургичното отделение на болницата „Свети Франсис“ излъчваше неотстъпчивост и твърда решимост да стане на неговото, благодарение на които се вписваше отлично сред братята.

- Аз съм насреща - заяви той сериозно. - И двамата можете да разчитате на мен.

Протегна му ръка и за миг Трез не бе в състояние да стори нищо друго, освен да примигва. След това обаче я стисна с всичка сила.

- Не знам как бих могъл да ти се отблагодаря - отвърна дрезгаво.

- Просто върви и си изкарай страхотно с твоята жена. Само това ме интересува.

Доктор Джейн сложи ръка на рамото му и Трез се почувства смирен от подкрепата им. Както и обнадежден, че Ривендж все пак ще успее да открие нещо сред симпатите.

След като им благодари отново, той се върна в тренировъчния център. Доктор Джейн остана на паркинга, сякаш знаеше, че се нуждае от малко време, за да се съвземе.

Господи, главата му се въртеше.

И колкото и да беше странно, нямаше никакво желание да удави тревогата си в алкохол. Ни най-малко. Не изпитваше и нужда да излезе навън и да изчука стотина непознати мадами. Изобщо не искаше да се чуе с Големия Роб и Мълчаливия Том, за да види какво става в клуба, нито пък да разследва дрогата, която бяха намерили у онзи лесър. Не искаше дори да се качи на третия етаж на имението, да събуди брат си и да му разкаже какво става.

Чувстваше се странно празен. И това го плашеше.

Тази нощ трябваше да бъде специална за неговата кралица.

Трябваше!