Сенките

39

Докато вратата на килията се затваряше зад тях с майкен, Ай Ем свали качулката от главата си и я запрати настрани.

- Остави я да си върви.

С’Екс преметна яките си крака над ръба на леглото и се изправи.

- Знаеш ли кой е най-големият ми недостатък? Никак не обичам да ми дават заповеди.

- Тя няма нищо общо с това. То е между нас двамата.

- Всъщност все още грешиш. Двамата с теб сме просто пионки в истинската драма, но не за това става дума сега.

Палачът пристъпи напред и Ай Ем разпери ръце, за да защити майкен.

- Спри.

- Или какво?

- Или ще те убия?

С’Екс застана пред него и го измери с поглед.

- Нима?

- Да. - Ай Ем стисна юмруци и остави вампирските си зъби да се издължат. - Ако става въпрос за избор кой да излезе от тук жив, ти или тя, мога да ти гарантирам, че тя ще бъде онази, която все още ще се държи на крака, когато вратата се отвори. И не ме е грижа, ако трябва да умра за това.

С’Екс се намръщи и се обърна към прислужницата.

- Това не е правилният брат. Знаеш го, нали?

Ай Ем се наведе настрани, така че да я скрие от погледа му. - Е, какво решаваш?

- Глупост би било да се биеш с мен. При положение че дойдох, за да те измъкна от тук.

Ай Ем отказваше да бъде разколебан.

- Ти ли ще нанесеш първия удар, или аз?

- Чу ли какво ти казах? Дойдох, за да те заведа в шибаната библиотека... но предполагам, че именно от там се връщате? Или просто решихте да наминете оттук на път към изхода?

В последвалата тишина, Ай Ем претегляше думите на палача, мъчейки се да ги осмисли. След това се намръщи.

- Не разбирам.

- Ако нямаш нищо против, налага се да действаме сега, защото след около двайсетина минути трябва да се върна в двора.

Какво бе това, по дяволите, чудеше се Ай Ем.

С’Екс направи физиономия.

- Нали ти казах, че ще ти помогна да влезеш и да излезеш?

- Заради теб съм тук! Ти ме удари по главата...

- Не, идиот такъв. Беше един от стражите ми. Аз действам зад кулисите, опитвайки се да те освободя... не се предполагаше да се озовеш в проклетата килия. Уговорката ни беше друга.

Ай Ем примига.

- Връщаме се от библиотеката - намеси се майкен. - Посещението ни не се увенча с успех. Аз също ще дойда с вас. Искам да се уверя, че той ще излезе жив от тук.

С’Екс и Ай Ем едновременно я погледнаха и излаяха:

- Не.

- Виждаш ли? - каза палачът, докато ги заобикаляше, за да отиде до вратата. - Възможно е да се съгласим за нещо. А сега може ли да го направим най-после?

И не говореше за бой.

Мамка му. Май все пак не беше сбъркал, като му се беше доверил.

Погледна към майкен и прошепна:

- Не идвай с нас.

- Не можеш да й казваш какво да прави - обади се С’Екс, докато задействаше вратата. - А сега да вървим... освен ако не искаш да изгниеш в тази килия?

Ай Ем поклати глава към прислужницата.

- Недей...

- Чакам - каза С’Екс.

- Майкен...

- Ще ви последвам, ако нямаш нищо против - бе всичко, което каза тя, докато минаваше покрай него, за да се присъедини към палача в коридора.

Ядосан, Ай Ем излезе след нея, все така облечен в униформата на прислужница.

- Няма да ми тежиш на съвестта, ако те убият поради някаква тъпа причина.

Докато вървяха по коридора, тя не обръщаше никакво внимание на недоволството му. Нищо чудно. Нямаше грам мозък в главата си.

Или пък това се отнасяше за него... защо си даде сметка, че не иска да я остави. Което беше ненормално.

С’Екс ги водеше по коридорите, избирайки различен път от онзи, който бе използвала майкен. През цялото време Ай Ем бе готов за засада, нападение, предателство.

Ала петнайсет-двайсет минути по-късно вече бе излязъл от двореца, подминал бе празните жилища за прислугата и стоеше пред стената, която разделяше Територията от света на хората.

Ай Ем погледна към палача.

- И ще ме оставиш да си вървя просто така? - прошепна той в мрака.

- Нали така се споразумяхме. - Когато Ай Ем не отговори, С’Екс поклати глава. - Това е краят за трима ни. Поне докато не свърши траурът, когато трябва да дойда за брат ти.

- Няма ли да забележат, че ме няма?

- Да не мислиш, че ще ги е грижа? Непрекъснато се отървавам от нарушители, а вече изтрих спомена за белега ти у всеки, който знаеше за него. - С’Екс хвърли поглед към майкен. - Макар че би било много по-лесно, ако не беше настояла да превърнем килията в мебелен салон.

Ай Ем протегна десница.

- Не очаквах да бъдеш честен.

- Майната ти и на теб. - С’Екс пое протегнатата длан. - А сега върви.

И просто така изходът се отвори пред него. Дори не се налагаше да се дематериализира през бариерата. Ай Ем поспря и погледна към прислужницата.

В тишината, която последва, С’Екс изруга грозно.

- Не одобрявам това, което става между вас двамата. Но знаеш как да затвориш, след като той си тръгне.

С тези думи палачът се отдалечи, а черните му одежди се развяваха зад него.

Толкова беше странно, помисли си Ай Ем, останал насаме с жената. Само две крачки го деляха от изхода, от който се нуждаеше, а ето че не бе в състояние да помръдне.

- Може ли да видя лицето ти? - чу се да казва. - Преди да си тръгна. - Когато не получи отговор, той се протегна и прокара ръка по плата, който покриваше главата й и се спускаше надолу към раменете й. - Трябва да видя как изглеждаш, иначе споменът за теб ще ме преследва като призрак.

Имаше чувството, че това щеше да се случи, дори ако я видеше.

- Аз... - Гласът й потрепери. - Не съм сигурна.

Ай Ем кимна, чувствайки се като задник.

- Съжалявам, то не ми влиза в работата. - Поддавайки се на внезапен импулс, той й се поклони ниско, сякаш тя бе много повече от прислужница. - Благодаря ти още веднъж.

След това се обърна и прекрачи през отворената врата.

- Утре вечер - избъбри тя. - Ще се срещнеш ли с мен?

Ай Ем замръзна, с един крак в Територията, а другия - навън.

- Къде?

- Не знам. Някъде. Някак...

Ай Ем се намръщи и си помисли за мястото в планината между Територията и колонията на симпатите, където беше открил Трез. Хижата най-вероятно все още си беше там - проклетото нещо беше на сто години, още когато Трез се бе приютил в него.

А Рив вече не го използваше.

- Познаваш ли планината Блек Снейк?

- Да - прошепна тя.

- От източната страна, в началото на пътека „Светкавица“, има ловна хижа. Аз ще отида пръв и ще запаля огън. Ти можеш да се дематериализираш от тук и да откриеш светлината. Да се срещнем там в полунощ.

Почти можеше да си я представи как хапе долната си устна, докато се колебае.

- Никога няма да те нараня - увери я той.

- Знам.

- Сега трябва да вървя. - Спря очи върху нея, опитвайки се да проникне с поглед под одеждите й. - Помисли над предложението ми. Ще бъда там и ще те чакам един час. Напълно ще те разбера, ако не дойдеш.

В очите на с’хийб тя не беше „важна“, ала въпреки това, независимо какво бе положението им, жените с основание трябваше да бъдат внимателни, когато излизаха от Територията. Особено ако не притежаваха никакво влияние.

- Довиждане - каза Ай Ем, преди да се обърне и да се затича.

Няколко секунди по-късно, докато се дематериализираше, знаеше, че никога вече няма да я види. И все пак, въпреки че това бе почти сигурно, утре вечер той щеше да бъде на уреченото място в планината.

В уреченото време.

Очевидно дори цинични девственици като него си имаха романтична страна.

* * *

Докато Трез и Селена най-сетне излязат от банята на долния етаж, отдавна минаваше полунощ. Всъщност когато провери телефона си, Трез с изненада установи, че вече бе три часът през нощта. Бяха останали там цели три часа. Не би могъл да си представи по-добър начин да прекара времето си.

Очевидно останалите бяха започнали да се прибират за деня, откъм билярдната.

- ...дъжд от куршуми! - тъкмо казваше Холивуд. - Сякаш валеше олово!

- Горката ми мобилна клиника. - Гласът на Мани бе дълбоко нещастен. - Първо излизане и вижте само какво й се случи.

Е, поне тези двамата се бяха прибрали невредими. Исусе, дори не беше помислил за тях. Ама че егоцентрик!

- А този задник ме излъга, че нямало никакви ченгета - намеси се Ви. - За да ги изкарам от там. Невероятно! Налетях на цяла орда униформени.

Трез прегърна Селена през раменете.

- Искаш ли да се присъединим към партито?

- Трябва да разкажем и нашата част от историята!

Той я целуна по челото и я поведе през фоайето, в земята на маси за билярд, дивани и широкоекранен телевизор, достатъчно голям за прожекция в автокино.

- Я вижте, дават ни по Си Ен Ен - каза някой, когато телевизорът се събуди за живот.

И наистина, върху гигантския екран се появи запис от охранителна камера, на който мерцедесът прелиташе през онова фоайе като в „Умирай трудно“. Последва изявление от полицай, който бе участвал в преследването. И някакъв очевидец от не знам къде си.

Трез кимна на Рейдж и Мани. Махна на Ви и Бъч. Настани се със своята жена до Зи и Бела.

- Голям репортаж - подхвърли някой.

- Мамка му - отвърна друг.

Дори вълнението на Селена понамаля, сякаш да види как бе изглеждало всичко го правеше по-истинско.

Когато вратата на вестибюла се отвори, Трез смътно усети, че в стаята нахлу хладна струя въздух. Миг по-късно върху рамото му легна тежка длан. Обърна се и видя Ай Ем зад себе си.

- О, здрасти, мой човек. - Посегна да прегърне брат си и се сепна. - Каква, по дяволите, е тази миризма?

- Нов сапун за ръце.

Трез го прегърна.

- Изхвърли го. Миришеш на някаква бабичка... какво е? Лавандула?

- Какво е станало с мерцедеса? Здравата е смачкан.

Трез посочи към телевизора.

- Ето какво.

Ай Ем обаче се съсредоточи върху Селена; погледът, който се плъзна по профила и роклята й, беше изненадан, но той побърза да го скрие.

- Бяхме на среща - избъбри Трез.

Селена ги погледна и когато видя кой се е появил, протегна ръце.

- Здравей - каза и го прегърна. - Мисля, че изпотрошихме центъра на Колдуел.

Интересно, Ай Ем бе единственият мъж, който не му идваше да убие само защото бе докоснал неговата жена. Вероятно обвързаният мъж в него си даваше сметка, че Ай Ем никога, за нищо на света не би посегнал на нещо негово, нито дори в мислите си, още по-малко пък на дело.

Ай Ем се поусмихна.

- Сега поне знам защо на мерцедеса ще му трябват петдесетина хилядарки за ремонт. Ще си сипя питие. Ти искаш ли нещо?

Трез поклати глава.

- Не, благодаря.

Ала докато брат му отиваше към барчето, Трез се извини и го последва.

- Хей, слушай, извинявай, че се бях покрил... леле!

Бутилката, която Ай Ем беше взел, му се изплъзна. Трез я улови, преди да е паднала на пода... и именно тогава забеляза, че ръцете на брат му треперят.

- Исусе, Ай Ем, добре ли си?

- О, да. Абсолютно.

- Вземи. - Той му върна бутилката с водка. - Сигурен ли си, че сам трябва да си налееш питието?

- Напълно.

- Чакай, нека ти донеса чаша. - Трез мина зад бара и взе една ниска тумбеста чаша от полицата, докато Ай Ем сваляше капачката на четвъртитата бутилка. - Сок от боровинки, нали?

- Не.

- Чиста? Обикновено не я пиеш така.

- Ефективност, братко. Тази вечер е важна ефективността.

Трез му протегна чашата и го загледа как си налива солидна доза от прозрачната отпускаща течност. Непрекъснато очакваше нивото й да престане да нараства, а когато това не се случи, трябваше да положи усилие, за да потисне изумлението си.

От тях двамата Ай Ем беше умереният.

Изпиеше ли всичко това, съдържанието на алкохол в кръвта му щеше да достигне ниво кома. Разбира се, последните двайсет и четири часа бяха адски дълги.

- Как са нещата в ресторанта? - попита Трез, докато чашата минаваше от неговата ръка в тази на брат му.

- А, добре. Да. Всичко е наред.

- Клубовете?

- И те.

Ай Ем пресуши чашата на един дъх, сякаш беше пълна с вода, и Трез изруга.

- Толкова съжалявам.

- За какво? - измърмори Ай Ем.

- Знаеш за какво.

Изпръхтяването, което получи в отговор, би могло да означава цял куп неща.

- Слушай, трябва да полегна. Аз бях дотук.

- Да, мисля, че и ние ще направим същото.

- Тя как е?

Трез погледна към Селена с намерението отново да се обърне към брат си след миг, ала очите му отказаха да се отместят. Проследявайки изящната извивка на гърба й, той отново я видя гола в банята, с разтворени крака, тежките й гърди - голи под устните, под ръцете му. А после си я представи как се залива от смях в мерцедеса. Спомни си я как се взира в нощта, докато двамата вечеряха.

- Невероятно - дрезгаво отвърна той. - Просто невероятно.

- Това е добре, братко. - Ай Ем затвори бутилката водка и я пъхна под мишница. - Слушай, трябва да си легна, но ще бъда в съседната стая, ако се нуждаеш от нещо.

- Благодаря.

Докато Ай Ем се обръщаше, без да поглежда назад, Трез нямаше как да не почувства какъв огромен товар е той за брат си.

Един ден, зарече се в този миг, щеше да открие начин да му се отплати за всичко.