Заговорът

13

Десетина минути по-късно, след като бе надзиравала евакуацията на ранените и се бе уверила, че островът е под контрол, Сара влезе в палатката на съдебния лекар. Придружаваха я командирът на Специалните сили за борба с тероризма и помощникът на Николай Хауг.

Тример смъкна найлоновото покривало от труповете на четиримата нападатели върху масите от неръждаема стомана. Всички бяха руси и с бръснат череп.

Сара си сложи ръкавици и предпазливо огледа татуировките им. В това време телефонът ѝ звънна. Тя позна номера и демонстративно си пое дъх, преди да отговори.

— Инспектор Геринген, току-що научих за нападението — изрече министърът на вътрешните работи с безцветен глас. — Потвърждавате ли, че това са руски терористи?

— Приличат на руски екстремисти…

— Как така приличат? — възрази с леден глас Йенс Берг. — Според това, което ми казаха, на вратовете си имат татуировки с цифрата 88 и по време на атаката са крещели „Русия — на руснаците!“. Това е нещо повече от прилика, нали?

Сара почувства на тила си погледите на командира и на полицая, на които им стана неприятно, че оспорват анализа им.

— Много рано е, за да бъдем сигурни — настоя на своето Сара и направи знак на Тример да хвърли поглед на татуировките на нападателите.

— Но вие прекрасно знаете, че тези групировки ясно изразиха своята враждебност още при строежа на стената на границата за защита от емигрантите! — настоя министърът, като наблягаше на всяка дума. — И когато употребявам думата „враждебност“, цитирам официална информация. Нашите тайни служби ни предупредиха, че е имало заплахи за убийството на нашата министър-председателка.

— Радвам се да го науча! — отвърна Сара, ядосана, че не е била информирана за тези заплахи. — Само дето нападението с нищо не доказва, че тези мъже са от групата, убила Катрина Хагебак…

Вперените в нея погледи ставаха все по-тежки. Като че ли с всяка дума тя увеличаваше броя на противниците си.

— Значи си въобразявате, че в един и същи ден се провеждат две нападения срещу резиденцията на нашата министър-председателка и те са дело на различни групи, които нямат нищо общо помежду си? Шегувате ли се?! — възкликна Йенс Берг.

Сара прехвърли телефона в другата си ръка, за да избърше потната си длан. Положението ѝ бе трудно, но трябваше да доведе докрай разсъжденията си.

— Но защо да се връщат? — каза Сара, без да изразява уважението, дължимо на министъра заради йерархията. — Знаят, че работата е свършена: Катрина Хагебак е мъртва. Какъв интерес имат да се връщат?

— Зле познавате военната стратегия, госпожо инспектор. Тези типове са се върнали, за да заявят в прав текст, че не само са доволни, че са убили нашата министър-председателка, но и че са способни да унищожат нашите войници и полицаи. Нямате ли усещането, че искат да ни унижат?

— Случаят е твърде сериозен, за да ви спестя съмненията си, господин министър.

В отговор чу гневно сумтене, а после министърът изстреля думите:

— Хайде, кажете ми защо смятате, че сте права и заставате срещу мнението на всички останали. Само че побързайте!

Сара не понасяше да ѝ говорят с такъв тон, но запази спокойствие, за да защити по-добре заключенията си.

— Най-напред — започна тя — това шумно нападение противоречи на дискретността и професионализма, с които се отличава извършената през изминалата нощ операция. Тези мъже действаха припряно и неорганизирано. Отговорните за убийството на Катрина Хагебак са на друго ниво — същото, което отличава добре подготвените членове на специалните сили от наемниците. Ако са искали да ни унижат, защо не изпратиха професионалисти, които можеха да ликвидират два или четири пъти повече от нашите хора?

Йенс Берг не я прекъсна. Чакаше продължението.

— Второ, става въпрос за една подробност, която не е очебийна. Обикновено руските екстремисти използват техниката „Система“ при близък сблъсък. Те се подготвят сериозно, обучават се по-упорито от целия свят. Дори организират тайни срещи със съпернически банди и се бият в реални условия с тях като част от подготовката. Познавам много добре „Система“. Първото, което научават бойците, е да дишат и издишват непрекъснато, за да намалят болката от ударите, нанесени им от противника, и така избягват въздействието на прекъснатото по принуда дишане. Човекът, с когото се бих, изобщо не познаваше тази техника и се срина при първия удар.

— Теорията ви издиша, госпожо инспектор.

— А сега като финал на моите разсъждения съдебният лекар Йоаким Тример ще потвърди мнението ми, като ви каже откога датират татуировките на четиримата нападатели.

Сара подаде телефона на съдебния лекар, който я погледна с разбиране.

— Господин министър, контурите на татуировките са още червени, а някои дори още кървят. Без съмнение са направени преди по-малко от двадесет и четири часа — обясни Тример.

Сара спокойно пое телефона от него.

— Моят извод, господин министър, е, че нападението е имало за цел да отвлече вниманието ни и да ни изпрати по погрешна следа. Тези мъже са били наети набързо, облечени като руски националисти, и са изпратени на сигурна смърт от истинските убийци на Катрина Хагебак. Това са наемници. Да не се хващаме в капана им…

— Какъв капан?

— Убедена съм, че нито един от тях няма досие при нас. Дори да ги проучим, нищо няма да ни отведе до онзи, който е наредил нападението. Всяко разследване в тази посока ще е загуба на време и на хора.

— Тоест?

— Въпреки всичко ще проверим самоличността на тези мъже и ще засилим контрола над острова, но разследването трябва да продължи оттам, където бе прекъснато, без да се влияем от тази груба постановка.

Сара зачака присъдата на министъра. Бе сигурна, че е казала и доказала това, което мисли, но и напълно осъзнаваше дързостта на разсъжденията си.

— Бъдете така любезна да включите телефона на високоговорител, за да чуят всички заповедите ми.

— Направено е.

— Добре. Това, което чух, доказва, че не притежавате нужните качества, за да водите разследване от подобен мащаб, инспектор Геринген.

Сара потръпна, но остана неподвижна като статуя, за да не забележат нищо мъжете в палатката.

— Думите ви са безотговорни — продължи министърът. — Те свидетелстват, че за съжаление ви липсва глобална визия за мащабната терористична заплаха. Дадох ви шанс по съвет на председателя на Народното събрание Алан Дал. Отсега нататък обаче ще работите, следвайки заповедите на инспектор Петер Ген, който ще пристигне на място след три часа. Дотогава се опитайте да подготвите възможно най-добре терена, за да може той да ми предостави убедителни сведения. До най-малките подробности. Ясно ли е?

На Сара ѝ се стори, че костите ѝ се разпадат и рухват на земята. Сякаш бе в пълна безтегловност. Остана на крака благодарение на вътрешната си сила, която бе тренирала цял живот.

— Ясно ли е? — натърти Йенс Берг, като наблягаше върху всяка сричка.

— Разбрах, че ми остават три часа, за да ви накарам да съжалявате за решението си, господин министър — възрази Сара.

Командирът на специалните сили и заместник-началникът на полицията я наблюдаваха със смесица от страх и възхищение. Тример открито показа с очи, че я подкрепя напълно.

Йенс Берг прекъсна връзката.

Никога в цялата си кариера досега Сара не бе преживявала подобно унижение, но пък знаеше, че в такива моменти се решава съдбата и на началниците.

— Всички чухте — каза тя. — Нищо не се променя през следващите три часа — после се обърна директно към командира на специалните сили и заместник-началника на полицията: — След по-малко от два часа искам пълен доклад за това, което се случи. Кой къде е бил на пост по време на нападението, кой е видял първия нападател и всичко за плавателния съд, с който са дошли дотук… Ако ме търсят, ще съм на първия етаж в къщата.

Сара излезе от палатката цялата разтреперена от гняв. Не можеше да си обясни как нападателите са пристигнали на острова и как успяха да причинят такива поражения, когато и армията, и полицията охраняваха мястото като никога досега.

Докато чакаше да научи повече, в съзнанието ѝ витаеше един-единствен въпрос. Малко преди да умре, Емили Шаран ѝ каза, че записите от радиомрежата на екипа по сигурността са разкрили странно поведение на Катрина Хагебак. Преследвана от спомена за мъртвото лице на младата жена и от чувство за вина, че не можа да я защити, Сара бързо изкачи стълбите, настани се пред импровизираното бюро и си сложи слушалките.

Върху екрана на компютъра се появи описанието на записа, което Емили бе направила: