Заговорът

26

След разговора си с асистентката на Катрина Хагебак Сара започна да си гризе нокътя. Не го бе правила поне от две години.

Навън снежинките, осветявани от жълтеникавия блясък на уличните лампи, разцепваха мрака като остриета на бръснач. Бе почти девет часът сутринта и тя се чувстваше изцедена.

Докато чакаше заключенията на експертите по информатика, Сара реши на всяка цена да довърши проучванията си за двете събития от 6 декември, чиято значимост не бе осъзнала веднага.

Едва написа първите няколко букви от „Мемориала във Вадьо“, когато пред очите ѝ се спусна черен воал. Усети, че е накрая на силите си. Този път нямаше избор. Направи огромно усилие да се добере до леглото, сложи пистолета си на нощното шкафче, легна си с дрехите и се зави.

Последната ѝ мисъл, преди да заспи, бе за Кристофър. Запита се дали може да отгледа дете при живота, който водеше. После изведнъж се видя в гостоприемната им спалня. По погледа му разбираше, че той иска да прекара живота си с нея и с никоя друга. Двамата се прегръщаха, целуваха се. Разсъблякоха се, без да ги е грижа за дрехите им, завладени от опияняващо желание. Ръцете им искаха да обладаят всяка част на тялото на другия. Те ту се сграбчваха със страст, ту се галеха. Забравиха всичко около себе си и изживяваха рядката наслада да се слеят с човека, когото желаят.

Цялата мокра от пот и задъхана, Сара се плъзна покрай изгарящия от страст Кристофър. Чувстваше как гърдите ѝ се издигат в ритъм с дишането на задъхания от наслада мъж. Вдигна глава, за да му каже, че със секса се справя много по-добре, отколкото с джогинга, и ужасена нададе вик. Лицето на Кристофър се бе превърнало в глава на бик, чиито орбити без очи бълваха змии. Дръпна се назад с вой и се облегна на леглото, но усети, че докосва нещо твърдо. Оказа се, че е превит надве скелет, който държи в ръката си бял камък. Стаята около нея затанцува. Всъщност тя се намираше на кораб, който се люшкаше по вълните. Все по-силно и по-силно…

— Инспектор Геринген!

Сара отвори очи. Ингрид Вик се бе надвесила над нея и я разтърсваше с всички сили.

— Слава богу, събудихте се! — въздъхна полицайката и седна на ръба на леглото.

Сара възстанови контакта си с реалността. Усети, че по гърба ѝ се стича студена пот. Сърцето ѝ блъскаше в гърдите ѝ. Чувстваше слабост в мускулите си.

— Какво правите тук, Ингрид? — попита тя, като си пое дълбоко дъх.

— Дойдох да донеса моите проучвания за събитията на 6 декември и нещо за ядене. Почуках, почаках малко и в това време ви чух да викате. Тогава влязох и ви видях да се мятате в леглото. Не можех да ви оставя в това състояние.

— Благодаря, Ингрид — каза Сара и погледна телефона си. Беше спала само два часа.

— Няма за какво. Да оставя ли документите върху бюрото?

— Има ли някакъв резултат от проучванията ви?

— Ами толкова неща, че човек…

— Когато човек не знае какво търси, не намира нищо…

— Да, от това се боя.

— Ще се опитам да свържа вашите проучвания с програмата на Катрина Хагебак.

— Ако имате нужда от мен, аз ще бъда в…

— Идете да си починете, Ингрид. Макар и за два часа. Благодаря за обяда.

Сара се измъкна от леглото и се отправи към банята. Взе си бърз душ. Почти се бе облякла, когато чу вратата на стаята да се хлопва. Сега ли си тръгваше Ингрид? Какво бе правила през това време?

Изскочи от банята и изтича до входната врата. Мокрото ѝ лице и косите ѝ се вледениха от нахлулия студ. Сара мерна русия тил на Ингрид да изчезва зад една къща. Повика я, но вятърът погълна думите ѝ.

Влезе в стаята и видя оставена върху един от документите бележка. До нея — покрита с прозрачно фолио чиния с риба, пюре и броколи.

Успокои се, че се е разтревожила без причина, и прочете бележките на Ингрид. За госпожа Феле Ингрид бе отбелязала: „Статуята се намира в Сандвикен, близо до Берген. Издигната е в чест на майката на семейство, която през XIX век се е борила с общинския съвет на града за правото да управлява питейно заведение — дейност, която тогава е била забранена за жени“.

Като прочете тези думи, Сара усети зараждащото се предчувствие за съвпадение, за сходство между събитията на 6 декември, на които е трябвало да присъства Катрина Хагебак. Онова, което предстоеше да научи за Вадьо, потвърди съмненията ѝ. Отстрани на бележката Ингрид бе написала още няколко реда. Сара се наведе, за да ги прочете. „През 2011 година извън пределите на Вадьо, на брега на морето, е построен мемориал в памет на 91 души, повечето от които жени, обвинени в магьосничество. Били изгорени живи. Мемориалът се намира на мястото, където най-вероятно е била издигната кладата. В горната си част той представлява стол, от който излизат пламъци.“

Сара си спомни за пламъка, над който бе прелетял хеликоптерът при пристигането ѝ предишната нощ. Мозъкът ѝ кипна. Бе намерила общото във всички програми на министър-председателката за 6 декември. На тази дата Катрина Хагебак винаги е посвещавала или се е канела да посвети част от времето си на преследваните жени!

Сара взе червен флумастер и загради с кръгчета „6 декември 2018 г. — присъства на лекция за уважението към жените“, „6 декември 2016 година — заседание на тема положението на жените в армията“. По последния въпрос Сара бе наясно, знаеше колко често мъжете там подлагат жените на унижение. Огради с червено и „6 декември 2015 година — посещение на мемориала във Вадьо“ в памет на жените, изгорени като вещици, и накрая „6 декември 2017 година — почит към битката на госпожа Феле за равенство с мъжете“.

Остави флумастера върху бюрото. Да. Съвпаденията бяха налице. Но все пак защо Катрина Хагебак бе избрала датата 6 декември, за да почете тези жени. А също и защо убиецът бе избрал този ден, за да я екзекутира?!

Сара така рязко грабна оставената от Ингрид папка, че за малко не събори наполовина пълната електрическа кана. Отмести я и отвори папката. Откри списък с поне стотина важни събития, състояли се на 6 декември. Поне от хиляда години насам. Но вече знаеше какво да търси, защото държеше ключа към точното събитие, което можеше да обясни всичко. Заби лакти в бюрото и започна внимателно да чете проучванията на Ингрид. Тя бе подредила събитията в хронологичен ред. Избор на папа през 1058 година, сватби на крале и кралици, важни факти от Първата световна война, независимостта на Ирландия…

Сара поглъщаше с очи събитията от историята, а стомахът ѝ бе свит от нетърпение. Нищо не се набиваше на очи. Налагаше се още веднъж да провери някои по-неясни факти чрез интернет, те можеха да се окажат важни и да разширят анализа ѝ: битка за равни права на жените, сексистко преследване, голямо събитие, имащо отношение към женското движение.

Към 2 часа следобед Сара стигна до 80-те години на XX век. Половин час по-късно бе на 1989 година. Зениците ѝ се разшириха, сърцето ѝ се разтуптя, а устата ѝ пресъхна. От отвращение ѝ се доповръща. Беше попаднала на очевидния факт с целия му ужас.