Заговорът

30

— Къде са истинските мъже? — изкрещя от подиума плешивият около четиридесетгодишен оратор.

Публиката в залата, наброяваща стотина мъже, се развесели и зашумя.

— Ще ви отговоря: поискали са от тях да станат жени!

Чуха се слаби хихикания и лицата на някои от мъжете светнаха, но повечето одобриха думите на оратора с отчаяно изражение.

— Щом сте тук днес, значи не искате повече да бъдете част от тази категория. Щом сте тук, значи ви е писнало да бъдете част от стерилизирания образ на мъжествеността, както се изисква от вас по цял ден! Щом сте тук, значи ви е омръзнало и не знаете как да се държите в обществото, на работата си, на улицата, със собствените си деца, със съпругата си и дори с приятелите си!

Участниците в конференцията се съгласиха с думите. Израженията по лицата им бяха сериозни. Мъжът се отдалечи от катедрата на фона на още по-силно одобрително шушукане. Повървя по подиума с наведена глава и замислен вид, следван от погледите на публиката. Очевидно размишляваше.

— Хубаво, само че всичко това не е истина! В действителност знаете много добре как да се държите във всяка от тези ситуации. Проблемът е, че не се осмелявате да го направите! Ето това е истината! Вече не се осмелявате да сте такива, каквито усещате, че трябва да сте! Вече не се осмелявате да бъдете мъже, истински мъже!

В залата отекнаха нервни аплодисменти. Лицата на мнозина изразиха разкаяние. Други си загризаха ноктите.

— И най-лошото във всичко това е, че се измъчвате, задето не можете да бъдете самите себе си не от подлост или незнание, а поради премного излишна любезност. Като всяко човешко същество, което уважава себе си, правите всичко възможно, за да отговорите на очакванията на останалите хора — мъже и жени. Само че техните очаквания станаха побъркани, абсурдни, непоследователни: бъди мил, но мъжествен, когато го поискам от теб; бъди нежен, но решителен, когато е необходимо; бъди лидер, но нека аз да определям кога; бий се за мен, но не проявявай насилие; заеми мястото си на баща, но остави на мен да възпитавам децата. Стига! Човек не може да бъде мъж наполовина. Или е мъж, или не е!

Ораторът повиши глас, за да разпали още повече слушателите си, които кимаха с глава в знак на съгласие.

— Братя, приятели, ще бъда искрен с вас и ще ви задам един въпрос: Трябва ли да се срамуваме за това, че сме мъже?! Трябва ли да се срамуваме, че искаме да изразим истинската си природа?!

Тук-там в залата се чуха плахи възгласи „не“.

— Не! Никога вече! Никога вече не трябва да се страхувате да бъдете мъже, защото вашата същност ви нашепва да бъдете такива! Мъжът изпитва необходимост да надскача себе си, да се изправя лице в лице с изпитанието, да вкусва опасността и ако се налага — да се бие! Да се бие заради достойнството си, заради хората, които обича, и на първо място — заради семейството си! Така е оцелял мъжкият род и ще изчезне, ако не престанем да кастрираме мъжете и да ги караме да вървят срещу природата си. Независимо дали го искаме или не, мъжът изпитва нужда да гради, да изследва, да води! В много традиционни общества мъжът ръководи селището, ловува, на него разчитат жена му и децата му да ги защити! Ако година след година ние му отнемаме тези отговорности, ако крадем удоволствията му, които съставляват част от природата му, означава да го унищожим! Нека нещата са ясни: мъжете и жените са равни по право, но независимо дали искаме или не — те не са еднакви! Нека уважаваме същността си, която ни е дала природата, нека сме в съзвучие с това, което Бог е дал на всеки или на всяка от нас. Тогава всички ще са щастливи! Моля, нека проявим малко здрав разум! Нима искат от някой лъв да престане да яде месо?! Тогава защо искаме от един мъж да бъде мъж наполовина?!…

Този път след думите на оратора залата загърмя от аплодисменти.

— Природата не ни е създала така! Бог не ни е създал така! Да не уважаваме неговото творение, означава да се отречем от собствена си същност и да нанесем обида на Вечността! Нека внимаваме за момент и да чуем един текст от Библията: противно на Ева, която е създадена вътре в рая, в домашна атмосфера — дисциплинирана и безопасна, Бог е създал Адам вън от райската градина. Всевишният е избрал да ни създаде, заобиколени от дивата природа, в опасност, в изпитание — там, където смелостта и борбеността гарантират оцеляването. В съзнанието на всеки мъж отеква първообразът на рождението му! Ето защо всяко момче още от най-ранна възраст иска да победи природата, да премери силите си с нея, да премине границите на разума, да се изкачи на хълма, за да види какво има отвъд. Мъжът е създаден, за да действа, и ако някои още се съмняват в това, кажете ми: има ли мъж, който да прекарва дните си с цел да запази ноктите си чисти?

Ораторът вдигна ръка, за да спре ръкоплясканията в потръпващата от смехове зала.

— Ще ви разкажа една история — поде отново той. — Един ден бях в градината и разигравах битка с най-малкия от тримата ми синове. Сигурно тогава е бил на седем години. Сдържахме ударите и хватките си, но насред битката синът ми ме удари с юмрук в лицето и устната ми започна да кърви. А аз му казах: „Добър удар!“. Знаете ли колко горд се почувства той? Сияеше като млад лъв, който е убил първата си плячка. Подвигът му се разчу из къщата и скоро двамата му братя дойдоха с ококорени очи пред кръвта, която най-малкият от тях бе успял да пролее. В този ден на момчето ми пораснаха криле. Почувства се герой. Към това се стреми всеки мъж. А в нашия свят на абсолютно равенство ни отказват този естествен стремеж! Може да не ви харесва, но мъжествеността — това е желание за мощ, за сила, енергия и насилие. Да, насилие, да, думата е изречена!

По лицата на присъстващите се изписаха смутени усмивки. Повечето сведоха очи. Ораторът измери с поглед внимателните си слушатели.

— Знам, че мнозина от вас се чувстват неудобно и се питат не е ли това провъзгласяване на насилието. Бъдете спокойни — нито вие, нито аз се стремим да отприщим импулсите си за сметка на етиката. Но нека се замислим за момент — мъжът никога няма да бъде мил и стабилен, както го изискват жените, ако не е успял да изрази своята борбеност и ако не е поемал рискове, преди да се е изявил напълно. Мъжът, когото принуждават да е мил и подчинен, в противовес с всички мъжки стремежи, се отегчава в семейството си, в професията си, в живота си! В най-добрия случай той ще умре тъжен и нереализиран, а в най-лошия — ще експлодира и ще извърши нещо непоправимо. Нека си го кажем: дами, мъжът е страстно създание, което мечтае да покаже силата и смелостта си, което изпитва нужда от приключения! Оставете го свободно да изживява могъществото си и той ще ви възнагради стократно!

Лицата на мъжете се бяха зачервили, като че ли постепенно, в ритъма на словото, кръвта им бе започнала да кипи. Повечето се обръщаха един към друг и си кимаха съглашателски. Очевидно бяха очаровани да чуят някой да изрича онова, което те изживяваха в мълчание.

— Добре, поставихме целта си, но как да я осъществим? В традиционните общества юношата трябва да премине изпитание, да бъде посветен, за да заеме мястото си сред възрастните и отговорните мъже. Днес ритуалите на посвещение са изчезнали, но всеки мъж изпитва необходимостта да бъде съпровождан от други мъже по пътя си към мъжествеността. Колективният спорт, мачовете на стадиона, споровете по баровете, риболовът и ловът имат значение, за да се окуражи младежът да стане мъж. Ето това ще изживеете през следващите три дни и те ще струват колкото хиляда. Тук ще намерите огъня на вашата мъжественост, ще ви бъде позволено да станете отново мъже и да замиришете на истинска пот!

Сред смях и хихикане, от които вече не изпитваха неудобство, слушателите станаха на крака и аплодираха въодушевено, а ораторът ги поздрави на свой ред, като ги сочеше с пръст.

Когато еуфорията позатихна, той вдигна ръка, за да въдвори тишина. Публиката седна отново.

— Преди да започнем нашето пътуване, един човек поиска да ви предам съобщението му. По ред причини той не можа да бъде тук с нас физически, но вие ще можете да го видите и чуете. Господа, Стиг Анкер, основателят на нашата група!

От тавана се спусна голям бял екран и покри цялата стена зад подиума. Публиката видя лицето на мъж с черни, късо подстригани коси. Вероятно на около четиридесет години. Погледът му бе суров. От двете страни на устата му като дъга се спускаха дълбоки бръчки, които подчертаваха сковаността на челюстта му. Бе облечен в морскосин костюм. Носеше вратовръзка. Излъчваше странна смесица между пресметлив човек на висок пост и импулсивен хищник.

Когато отвори уста, за да заговори, всички забелязаха, че лявата страна на лицето му е неподвижна. Дори ораторът се изненада. Не знаеше за това увреждане на висшестоящия си. Дали то бе последица от инсулт, или на нервен срив? Забеляза и двете рани. Като че ли лявата му скула е била пробита или пък ухапана.

— Приятели, и аз като вас съм християнин. Работих дълго в норвежката армия. Най-напред в специалните сили — дванадесет години, а после като преводач в много страни през последните години. — Бившият командос вдигна пръст и профилът му с орлов нос се появи на преден план. Погледът му стана мрачен. Излъчваше голям интелект. — Знаете ли какво най-често се питах по време на пътуванията ми?

Участниците в семинара предпазливо се спогледаха.

— Къде са истинските мъже в църквите? Навсякъде, където отивах, чувах само литургически песнопения „Аве Мария“ и виждах незрелите деца в хора. Бяха принуден да търпя нескончаеми проповеди за любовта към ближния и за благия Иисус Христос. Молитви, които навсякъде зовяха не към сила, а към слабост.

Стиг Анкер поклати презрително глава.

— Слабост… — повтори той. — Каква печална и достойна за съжаление грешка. Каква подлост! Братя, Христос умря на кръста не защото бе слаб, а точно обратното — защото бе силен и смел! Защото съумя да се изправи лице в лице със страховете си, защото надмогна себе си, защото се вслуша в желанието си за величие! Ето това е посланието на Христос. Той се пожертва, за да ни покаже могъществото на сетния кураж! И вместо да почетем неговия героизъм, какво правим? Възпоменания със свещи и духовно отстъпление… Срам! Срам! Църквата предаде Иисус. Църквата избра лекия път и стана майчинска, направи Дева Мария по-важна от сина ѝ. Време е църквата отново да стане мъжка, с други думи — да се върне мъжеството ѝ! Да бъде отново въплъщение на силата и смелостта, както ни показа Иисус. Това е истинското послание, там е истинският извор на живота, който ще разтупти нашите мъжки сърца!

Вената върху дясното слепоочие на Стиг Анкер се наду и видимо затуптя. Мъжът възвърна спокойствието си и отново заговори на развълнуваната, но съсредоточена в думите му публика.

— Дойде време да си го кажем ясно и грубо: жената не е създадена за големите творения на цивилизациите. Тя не е създадена, за да осигури оцеляването на един народ или на една нация. Това е мъжко дело. В моите думи няма нито презрение, нито женомразки елементи, както често се мисли. С моето слово просто имам смелостта да кажа истината, за да спре саморазрушението на нашата цивилизация.

Стиг Анкер замълча и впи поглед в участниците в семинара.

— Знам, че дълбоко в себе си не се съмнявате в превъзходството на мъжете при ръководенето на държавните и обществените дела. Само че вековете феминизъм ви пречат да проявявате вярата си, без да се самообвинявате. Позволете ми да ви цитирам здравия разум и научната теория на най-великия учен в нашата история. В най-значимото си произведение Дарвин недвусмислено подчертава, че жените, принудени открай време да се грижат за децата си и да ги хранят, не са участвали в житейското състезание наравно с мъжете. Така че следователно не им се е налагало да се борят за оцеляване и са развивали много по-малко своите физически и интелектуални качества. Това е неоспорим факт. От стотици хиляди години жената е твърде много вдадена в ролята си да продължи вида. Тази роля не ѝ позволява да развива собственото си „аз“ и мозъка си. Грешката не е нейна, не е и на мъжа, а просто природата и Създателя са пожелали да е така. Да ѝ поверим отговорности, които не са в гените ѝ, може би е благородно, мило и така нататък, но това е самозалъгване и път към собственото ни разрушение! Вярвате ли, че жените са способни да ръководят армия, за да ни защитят! Не, те биха опитали да преговарят, за да избегнат насилието, а нашите врагове биха използвали слабостта ни, за да ни унищожат!

В залата малко на брой мъже изглеждаха смутени. Двама напуснаха залата и семинара. От екрана Стив Анкер ги проследи с презрителния си поглед.

— Свободен си да си тръгнеш, братко, но не идвай да ми се жалваш, когато религията ти бъде унищожена, цивилизацията ти — погубена, и когато ще си принуден да кажеш на децата си: „Да, можех да избегна вашата гибел, като поема отговорностите си, но предпочетох майка ви да има повече власт, за да не се обиди…“.

Останалата част от публиката също гледаше как колегите им си тръгват. Някои от тях като че ли също искаха да напуснат залата.

— Ами ако жените не пожелаят да изоставят отговорностите си, какво ще правим? — попита един риж мъж с двойна брадичка. — Няма да ги убием, нали?

Стиг Анкер обърна глава към човека, който бе задал този въпрос, и погали неподвижната страна на лицето си.

— Имаше време, когато подобна процедура нямаше да затормози съвестта на мъжете на дълга, но сега времената се промениха и истинският мъж знае как да покаже превъзходството си по друг начин. Ако някоя жена е заела мястото ви, докажете на хората, че вие сте мъжът и че владеете ситуацията по-добре от нея, и мястото ще се освободи от само себе си.

Червенокосият мъж изглеждаше доволен от отговора, както и неговите другари. Стиг Анкер се усмихна съучастнически на публиката, за да успокои неспокойните духове. Бе твърде рано да им каже истината.

— Вашите въпроси са похвални и ви правят чест, братя. Но за съжаление подобни съмнения постилат пътеката на нашето поражение. И най-лошото от всичко е, че дори нашите конкуренти бият тревога и ни предупреждават за опасността. Ислямът ни пита: защо вие, християни, не сте по-силни и сигурни в себе си? Защо вашите верни привърженици се присъединяват към нас едни след други? Защо сте неспособни да се биете за вярата си?

За няколко секунди гласът на Стиг Анкер ехтеше като под свода на църква.

— А ние, братя, сме способни единствено да оставим обществото и църквата в ръцете на жените! Да, наистина, ръководителите все още са мъже, но основата — а именно тя оформя общността — се състои от жени. Те обучават в простоват катехизис, смекчават мъжката агресия, превръщат проповедите в хорови пеения, а кръщенията в модни дефилета! Бихме се посмели, ако предателството не бе толкова срамно, а моментът толкова сериозен.

Убиецът сведе очи и си пое дълбоко въздух. После заговори по-високо.

— Време е да установим отново силата, както желае Иисус: решителността, борбеността, духът на съпротивата, а ако трябва — и насилието. Трябва ли да ви напомням случката с търговците в храма, прогонени оттам с камшици? Трябва ли да ви напомням думите на самия Иисус в Матей 10:34: Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята. Не дойдох да донеса мир, а меч. Бъдете този меч, който осветява пътя ни и защитава семействата ни! Вие сте воините на вашите жени и деца… А скоро ще станете героите на нашата цивилизация! Ще ви припомня думите на Пиер дьо Кубертен — мъжът, който възстанови олимпийските игри: Единственият герой на олимпиадите е мъжкият индивид. Олимпиадите за жени са немислими. Ролята на жените на олимпийските игри, както и по време на древните състезания, е да награждават победителите. Господа, вие сте рицарите на нашата цивилизация. Приемете го.

Стиг Анкер завърши обръщението си. Целият бе плувнал в пот и по кожата му бяха избили червени петна. Отначало ръкоплясканията бяха откъслечни, после станаха многобройни, а накрая оглушителни. Залата гръмна. Всички участници в конференцията станаха на крака. В очите им се четеше почит и гордост.

Лицето на основателя на движението за мъжка доминация изчезна и в залата се възцари тишина. Водещият зае мястото си зад катедрата.

— Вашата реакция недвусмислено показва, че естественото братство, което ни свързва, ни прави по-силни. Преди да пристъпим към програмата, нека благодарим на Онзи, който ни даде тази сила. Да се помолим.

Докато песнопението на молещите се летеше към купола на залата, Стиг Анкер излезе от просторната си хотелска стая, за да говори по телефона. Време бе да проведе неприятния разговор, който отлагаше от два дни.