Заговорът

25

В 22 часа и 38 минути, облечена в бялата работна престилка, жената стана и открехна вратата на кабинета си. Коридорът на научния институт беше празен. В този час всички служители вече си бяха вкъщи. Сърцето ѝ леко се сви, като си помисли как родители и деца се прибират в уютните си домове, вече украсени за Коледа.

Никога не съжали за избора си, който ѝ наложи самотата. Беше го направила преди двадесетина години. Не съжаляваше и за договора, който управляваше всяка минута от живота ѝ. Само че до смъртта си щеше да живее с капчицата горчивина, че не е познала живота, за който мечтаеше от малка…

Бързо затвори и отвори очи, както всеки път, когато бе нервна. После затвори вратата, на чиято табела отвън пишеше „Дирекция на отдела по палеонтология“, и я заключи отвътре. Венецианските щори бяха спуснати, за да я защитят от нежелани погледи. Седна зад огромната си работна маса.

Компютърът ѝ бе на спящ режим и тя видя отражението си в екрана. Напрежението деформираше леко чертите на лицето ѝ. Хармонията му бе нарушена от падащия върху дясното око клепач. Придаваше ѝ вид на бивша боксьорка. Многократно ѝ бе помагал да наложи авторитета си на мъже, които не виждаха в нея друго, освен жена със смущаващ чар.

Раздвижи мишката, за да събуди компютъра, и отвори личния си месинджър. През времето, което бе нужно на компютъра да подготви криптираната връзка, тя хвърли поглед към десетината окачени на стената снимки на мъже и жени, които сякаш я наблюдаваха.

Остър звук оповести, че връзката е установена. На екрана мигаше бял курсор, а до него името „Ада“. Тя вдигна ръка, украсена с гривна във формата на змия, и се подготви да пише. Примигна и избърса потните си ръце в престилката. Не бяха разговаряли след убийството на Катрина. Моментът бе сериозен. Извънредно сериозен.

Ада: Как си?

Минаха няколко секунди, преди на месинджъра да се изпише друго име.

Людмила: Изпитвам мъка и гордост. Не е казала нищо нито за Трите разкрития, нито за Кръжеца. В противен случай вече щяхме да сме мъртви…

Ада: Кой е извършил това?

Людмила: Не знам. Някои писания в пресата съобщават за ритуално убийство. От това следва, че той е знаел толкова, колкото и ние за древните корени на забранената битка.

Ада се завъртя на стола си. Дочу шум в коридора. Дръжката на вратата ѝ помръдна.

— Госпожо, тук ли сте още?

Тя въздъхна. Позна гласа на един от охранителите.

— Да.

— Добре. Просто проверявам. Приятна вечер, госпожо.

Отново се впери очи в екрана. Бързо написа отговора.

Ада: Не би могъл да действа без сътрудничеството на хората от охраната на Катрина. А това означава, че са били инфилтрирани. Бъди предпазлива. Скоро ще има навалица около теб.

Людмила: Няма как да знаят коя съм и какво подготвям. Днес съм никоя. Същото се отнася и за теб. За разлика от Катрина ние не сме публични личности. Поне за момента…

Ада погледна немския вестник на бюрото си, където се открояваше снимката на Сара.

Ада: Познаваш ли инспекторката, която води разследването?

Людмила: Вече чух да се говори за нея. Стори ми се, че е справедлива и действа ефикасно, но се надявам да не е толкова компетентна, колкото разправят.

Ада: Разчитам, че Катрина е успяла да заличи следите на убиеца, за да забави полицията. Ако открие убиеца ѝ, тази инспекторка доста по-лесно ще разбере кои сме.

Людмила: В този момент никой не знае какво ще направи тя, ако научи какво подготвяме… Целият ни план може да пропадне само защото полицията си е навряла носа в нашите дела. Подобно нещо не може да се изключи!

Ада: Ако в крайна сметка ни разкрие?

Людмила: В такъв случай трябва да отстраним проблема в името на нашата кауза!

Ада пъхна едната си ръка в косите си, а другата подпря върху коляното на крака си, който подскачаше нервно.

Ада: Надявам се да не се стигне дотам.

Людмила: За момента няма да променяме нищо от Програмата на разкритията. Готова ли си за понеделник?

Ада: Да. Повече от всякога.

Людмила: Смелост, Ада! Време е човечеството да научи истината.

Ада: Знаеш, че винаги сме били готови за това. Само че се измъчвам, като знам, че ще изцапаме ръцете си с кръв.

Този път отговорът се забави с няколко секунди.

Людмила: Кръвта е смазката на историята, Ада. Въпреки че всеки ден оплаквам кръвта, която ще се пролее…

Ада поклати глава, втренчила се за пореден път в десетте снимки, които този път сякаш я подкрепяха.

Ада: Реакциите ще са жестоки…

Людмила: Ще са още по-жестоки, когато дойде моят ред. Не трепери! Човечеството има право да знае. Ще се срещнем в другия свят.

Ада: Бъди предпазлива и изчаквай. Нашите врагове имат влияние чрез омразата си.