Заговорът

38

Сара изчака групата да се сбогува с екскурзоводката. Найма отговаряше на всеки с по някоя любезна дума. Накрая Сара се приближи.

— Добър ден, госпожо.

— Добър ден — отвърна Найма, свали чантата си, която носеше през рамо, и се усмихна широко.

Усмивката изглеждаше обичайна за слънчевото ѝ лице с големи кафяви очи и закръглени бузи. Сара разпозна в щедрите форми тяло като на майка ѝ и живия поглед на баща ѝ. Леко се поколеба дали да каже защо е тук, понеже се боеше да не изложи на опасност младата жена, която изглеждаше толкова щастлива.

— Искате обиколка с екскурзовод ли? — попита Найма с искрена топлота в гласа си.

— Е, всъщност и да, и не — отвърна Сара, като изчака и последният посетител да се отдалечи. — Ще съм напълно откровена с вас: изпраща ме баща ви.

Найма се вкамени. Агресивна предпазливост замени доброжелателността ѝ. Сара очакваше подобна реакция, но въпреки това се изненада.

— Баща ми е мъртъв, госпожо.

Сара ѝ подаде листчето хартия, върху което Насим бе написал с трепереща ръка прякора, с който наричаше дъщеря си. Очите на Найма се замъглиха.

— Откъде имате това? — попита развълнувано тя.

— Казвам се Сара Геринген и съм полицейски инспектор, Найма. Ето служебната ми карта. Идвам от Норвегия и разследвам убийството на нашата министър-председателка, за което може би сте чули… Не се безпокойте, изобщо не сте замесена в това. Е, поне не пряко.

Найма се озърна със свити устни.

— Майка ви Раиса ни каза къде да намерим баща ви: в пустинята, близо до Храбта — поде Сара. — Обясних му защо го търся, но предвид състоянието му той не можеше да разговаря с мен. Халил ни каза, че вашият баща ви е обяснил всички подробности по откритието си, което се е готвел да публикува, преди… да се опитат да го убият. Затова сега съм тук.

Найма избърса една сълза, която се бе търкулнала по бузата ѝ.

— Защо искате да узнаете за откритието му?

Сара ѝ разказа накратко как бе убита Катрина Хагебак и каква е връзката между гроб 3666 в Клифс енд Фарм с разкопките в Библос. Когато свърши, Найма се бе успокоила. Седна върху останките от разрушена стена, въздъхна дълбоко и прилепи длани към лицето си.

— Съжалявам, че отварям раните ви, Найма. Както съжалявам и за това, което се е случило с баща ви. Но щом той ми е дал правото да се срещна с вас — съществото, на което държи най-много на света — то е, защото знае, че моята работа може да накаже виновните във вашия случай и да помогне да се избегнат други убийства.

Найма кимна и пое дълбоко дъх.

— Добре, добре… Хайде, питайте.

— Добре, как и защо жената от гроб 3666 е дошла в Библос преди близо 3000 години? Защо е била убита, когато се е върнала в родината си, с удари от сабя по тилната част на главата… И защо главата на бика е до нея?

— Нали съзнавате, че онова, което ще кажа, поставя и вас в положение на смъртна опасност?

— Да… Знам и какво се е случило с другите двама изследователи. Но защо мислите, че е толкова опасно?

— Защото, за да смъкнеш булото на мистерията в толкова дълбоко вярване, за което ще ви говоря, представлява сериозен трус в живота на всеки вярващ. Дори е непосилно за слуха му. Въпреки това татко посвети двадесет години от живота си да проучва разкопките в Библос и историята на народите, които са живели тук отпреди седем хиляди години. Това, което ще споделя с вас, е точна историческа реалност.

Сара използва момента, в който Найма търсеше нещо в дамската си чанта, и потърси с поглед Кристофър. Като не го видя, му написа съобщение.

— Добре… Хубаво е, че сме точно на това място, защото оттук могат да се видят останките от най-важната сграда в Библос. Виждате ли стените и руините там долу? Те образуват едно голямо квадратно „Е“ или два правоъгълника, вписани един в друг.

Сара разпозна същата картина от татуировката върху гърба на Катрина Хагебак и гледката, която Кристофър ѝ показа преди малко.

— Да.

— Добре, през онази епоха, около VI век преди Христа, жената — ще я наричаме „Чужденката от Клифс енд Фарм“, е дошла на същата земя, върху която сега стъпваме. Първата сграда, която е видяла, когато е пристигала с кораба, е била сградата в центъра, над морето. Всъщност това е било храм, посветен на Богинята от Библос.

„Богинята от Библос“ отбеляза си мислено Сара. В същия миг получи съобщение от Кристофър. Той пишеше, че Симон преживявал паническа криза и щяло да отнеме време да го успокои. Предлагаше ѝ да му се обади, когато свърши разговора си с Найма.

Наполовина успокоена, Сара се съсредоточи върху проучванията на професора.

— Всъщност има редица документи, които разкриват истинското име на жената от Библос — продължи Найма. — Това име прекрачва пределите на Библос, защото е било познато на по-голямата част от народите в Близкия изток.

Найма се огледа и сниши глас. Можеха да ги чуят само няколко птичета, кацнали върху близкото дърво.

— Името ѝ е Ашера29.

Ашера…

Името се запечата в паметта на Сара.

— Вероятно то не ви говори нищо, защото е било забравено, но ще разберете, че вече сте го прочели и видели много пъти. Проблемът е, че това име е в сърцето на полемика табу, която плаши мнозина археолози и историци.

— Защо?

— Защото Ашера е доказателство за най-голямата кражба на история и най-голямата злоупотреба в Библията, госпожо Геринген.

Сара вече бе слушала подобни речи и бе скептична към подобни изявления.

— Ашера — продължи спокойно Найма, без да се опитва да убеди събеседничката си, — е доказателство, че Бог, за който се твърди, че е един-единствен според Библията, е измислен изцяло от мъжете, които в определена епоха са пожелали да си припишат цялата власт за сметка на жените. Ашера е доказателството, че преди да вярват в един-единствен Бог, израилтяните са почитали множество богове, подобно на гърците. И че този Бог, поставен като единствен още от най-дълбока древност, всъщност не е бил сам. До него е царувала богиня Ашера. Не е била коя да е жена, а неговата съпруга. Защото този велик Бог с бялата брада е бил женен! А най-трудното за един вярващ е да приеме факта, че Бог не е създателят на света, а е син на Ашера. Ашера е наричана Създателката на всичко и Майката на боговете.

Сара навлажни устни. Беше смутена.

— Ако това е била първоначалната вяра, защо тогава в Библията се говори за един-единствен Бог и никъде не се споменава за негова съпруга?

— Защото, когато мъжете са решили да изземат властта от жените, са преправили всички вярвания, така че божественият смисъл да бъде само в мъжки род. А после редакторите на Светото писание са положили огромни усилия: преписвали текст след текст, заповед след заповед, като са изличили спомена за жената, която преди това е царувала във всички умове. Изличили са името на върховната властница Ашера.

Откритието изглеждаше толкова грандиозно, че Сара изпита съмнение в истинността и правдоподобността на думите, изречени от младото момиче. Но бързо си спомни, че баща ѝ бе посветил двадесет години на това изследване.

— Какви доказателства имате за всичко това?

Найма поклати глава и оранжевите лъчи на залязващото слънце се отразиха в очите ѝ.

— Наскоро в доста отдалечен край на Синайския полуостров при археологически разкопки бяха открити руини от израилтянска крепост, строена между IX и VIII век преди Христа. По-точно в Кунтилет Аджруд30. Намериха и запазени частично амфори, покрити с рисунки и надписи. Според формата на рисунките и думите те са дело на хора от израилтянска племенна група. С други думи — дело на народ, който от самото начало е почитал един Бог, ако се вярва на Библията, нали така? Почитал е Онзи, който съвсем сам е създал Земята, Слънцето, животните, Адам и Ева, и никога не се е споменавала съпруга — велика създателка на света. Съгласна сте, нали?

Сара кимна. Бе изцяло погълната от разказа на девойката.

— Добре… Два надписа върху амфорите в Кунтилет Аджруд съдържат благословии, в които е споменат не само Яхве, но и неговата Ашера!

Сара недоверчиво намръщи вежди.

— Ще бъда съвсем точна, госпожо Геринген. Ето снимки на съдовете, където могат да се прочетат двата надписа: „Благославям те в името на Яхве и Ашера“. После името Ашера многократно се повтаря. Заема далеч повече място от името на Яхве!

Сара се вгледа в снимките, които Найма ѝ показваше. Бе неспособна да прочете написаното там, но веднага забеляза двете рисунки, които я заинтригуваха. Едната представляваше бик или крава, а другата — голямо дърво.

— А какво изразяват тези две рисунки?

— Бикът винаги е бил свързван с женското божество, защото се смята за плодовито животно, а дървото, или по-точно дървесният дънер също символизира женското начало, защото представя живот, излизащ от утробата на земята.

Дънерът на дървото и бикът. Сара веднага си спомни за отрязаната глава на бик, която Катрина бе изхвърлила от ръба на скалата, и изрисуваните върху стените на тайната пещера бикове. А също и за двата дънера, сторили ѝ се странни, от двете страни на бюрото в пещерата.

— Смущаващо наистина — призна Сара, — но това са само два надписа, открити при единствени разкопки. Не трябва ли да бъдат намерени много повече доказателства, за да се правят генерални изводи?

Найма се усмихна.

— Вие сте инспектор. Никога не сте удовлетворена, преди да имате налице категорично доказателство. И сте права.

Тя извади от чантата си дебела книга.

— Доказателството, че Ашера е съществувала във вярванията на първите израилтяни и че властта ѝ е била огромна, се намира тук — в най-продаваната и най-четената книга в света: Библията.

Сара забеляза множеството книгоразделители, които очевидно играеха ролята на маркери в религиозната творба.

— Ще бъда ясна. Ако Яхве през цялото време е бил единственият бог, никое друго вярване не би било упоменато в Библията. И в текстовете не би било осъждано никое друго божество, защото те не биха съществували. Името Ашера се споменава четиридесет пъти в Стария завет. Достатъчно би било и едно споменаване, за да се докаже съществуването ѝ във вярванията на първите израилтяни. Но четиридесет пъти! Тази бройка показва, че страхът от завръщането на Ашера се е превърнал в натрапчива мисъл за създателите на новата мъжка религия. Искали са да изличат спомените у цял народ, който все още е вярвал в богинята Ашера, но сами са оставили за вечността доказателство за лъжата си. И улики, че са ревизирали Библията.

Найма отвори книгата на едно от отбелязаните места.

— Представете си, че скъсването с изначалните вярвания вероятно е било жестоко за израилтяните, когато ей така изведнъж им заявяват, че тяхната богиня не съществува и че трябва да почитат само мъжа ѝ. Накратко, да се откажат от майчината защита в полза на един войнствен Бог — отмъстителен, ревнив и завистлив. Повечето от вярващите, с други думи — жените, със сигурност не са искали да им се налага монотеизмът. Създателите на единствения Бог са използвали огромен заряд масирана пропаганда, за да разрушат символите на древната богиня, да я осъдят и да я обрекат на забрава, да изплашат привържениците ѝ. Сплашване, побой, налагане на лъжата, всяване на страх. Вижте сама!

Найма се наведе над Сара и проследи с пръст всеки пасаж, който прочете на висок глас:

— Изход 34,1331: „Разрушете жертвениците, превърнете в прах свещените им камъни и съборете стълбовете на Ашера“. Второзаконие 16,21: „Забранява ви се да засаждате дърво като символ на Ашера до жертвениците на Яхве“. Книга на съдиите 3,7: „Израилтяните са извършили зло в очите на Яхве, забравили са вечния си Бог и са служили на Ашера“. Книга на Михей 5,13: „(Аз, Яхве) ще изтръгна твоите идоли, Ашера, и ще разруша твоите градове. Ще упражня отмъщението си с ярост върху народите, които не са ме послушали“.

Младата екскурзоводка затвори Библията.

— Мога да продължа с още много страници — заяви тя.

Този път Сара нямаше основание да се съмнява в анализа на Насим.

— Ако искате да проверите сама — добави момичето, — вземете Библията на английски език, защото в преводите на френски е премахнато всяко споменаване на Ашера. Заместили са името Ашера със „стълбове“. В момента правя проучвания за причината, поради която името е изчезнало в латинските преводи.

Сара оцени уточнението, но в момента най-вече имаше нужда да свърже всичко, което бе научила, с разследването си.

— А каква е връзката между Ашера и жената от гроб 3666?

— Нали разбирате, че всичко това не може да бъде наложено без насилие! Сами по себе си думите в текста са доста жестоки. А какво са правели с хората, които са отказвали да се подчинят на новите догми на единствения и всемогъщ Бог? Съмнявам се, че са ги оставяли свободно да упражняват вярата си. Залогът е бил твърде голям. Ставало е въпрос за властта над цял народ, така че не са могли да оставят живи другомислещите, дисидентите… А за да проработи посланието и сред непокорните, какво по-подходящо действие от едно ритуално и символично убийство.

До тях приближи един от пазачите и на безупречен френски попита:

— Наред ли всичко, госпожо? Не ви досаждат, нали?

— Не. Категорично не. Благодаря ви.

Човекът си тръгна, като подсвиркваше.

— Ето какво най-вероятно е станало — поде Найма. — Тази жена сигурно е дошла тук, след като е чула разказите за Ашера от финикийците, които през онази епоха са търгували с Англия. Поискала е да опознае този култ, толкова различен от войнствените вярвания на нейната среда, и е напуснала родната си земя. Била е очарована от Ашера и е останала тук, в Библос. Живяла е тук години наред. Много е възможно да е ходила и до Синайския полуостров, до същото място, където са намерени амфорите с гравирани върху тях благословии на Ашера. Приемам за доказателство парчето тебешир, което пътничката е държала до устата си в мига на смъртта. Този камък произхожда от залежи в долината пред Кунтилет, която се нарича Долината на тебешира.

— И тя е запазила обикновено парче тебешир?

— Можем да предположим, че това парче креда е единственото, останало от статуетка или амулет, посветени на Ашера. Свещен предмет, който палачите несъмнено са разбили на парчета и тя е успяла да скъта това късче. Прегърнала го е при последния си дъх, докато е сочела към пристанището, което я е отвело при нейната богиня.

— Но защо съгражданите ѝ са постъпили така?

— Защото, докато е била в Библос, където култът към Ашера и други божества е бил доминиращ, монотеизмът се е разпространил с огромна скорост в други части на света. Когато се е завърнала у дома, е поискала хората да опознаят и да обикнат богинята Ашера, но привържениците на единствения Бог, с други думи — мъжете, вече са били завладели Клифс енд Фарм. Може и да са ѝ предоставили възможността да си мълчи или да обърне вярата си, но тя се е съпротивлявала и тогава са я превърнали в пример за назидание. Пред нея обезглавили бик, символ на плодовитостта и на великата богиня Ашера, поставили са я на колене, после са я поразили с „меча на Всевишния“ и са я оставили да гние няколко дни, а след това са я затрупали с пръст.

Гласът на Найма се изгуби в шума на морето.

— Не знам точно как е била убита вашата министър-председателка — каза накрая младата екскурзоводка. — Но ако нейната смърт прилича на смъртта на жената от гроб 3666, това е престъпление, което надхвърля обикновеното убийство. Това е отмъщение към всички жени и към властта на жените. Това е обявяване на атавистична война. Също като престъплението, извършено към баща ми и другите двама учени, които работеха по темата.

Смаяна, Сара си даде малко време, за да дойде на себе си. Мозъкът ѝ, изцяло зает с разгадаването на заговора, който Найма ѝ бе разкрила, бе неспособен да се настрои отново към спешното разследване.

— Бях ли ви полезна, госпожо Геринген?

Сара погледна младата жена в очите, без да каже и дума. Разбира се, бе научила много неща само за минути. И най-важното бе, че вече нямаше никакво съмнение каква е буквената парола за лаптопа на Картина Хагебак.

— Да, Найма, мисля, че току-що ни дадохте шанс да спасим две други жени и да задържим убиеца на баща ви.

Сара трескаво набираше номера на Кристофър.

— Кристофър, знам паролата! — изрече тя като скоропоговорка.

— Толкова по-добре, инспектор Геринген — отвърна ѝ непознат глас. — Вашият партньор Кристофър Кларънс може би има шанс да се спаси.

Сара изтръпна от ужас. Изгуби способността си да говори. Смъртнобледа гледаше хоризонта, без да вижда нищо.

— Инспектор Геринген, ще постъпите точно както ви казвам — продължи гласът от телефона.

— Къде и кога? — успя да попита тя, защото знаеше, че похитителят няма да разкрие нито самоличността си, нито какво е сторил на Кристофър.

— Постъпвате правилно, като не губите време с излишни въпроси, тъй като на господин Кларънс не му остава много. Ще се срещнем пред входа на стария пазар. Слезте по първите стълби вляво, които минават под пурпурен навес. Долу, под стълбите, има малка врата. Естествено, трябва да дойдете сама и без да казвате на когото и да било. В противен случай ще прережа гърлото на пленника си.

Сара усети киселини в стомаха си. Премести чантата с лаптопа на гърба си и закопча каишката ѝ върху корема си.

— Наред ли е всичко?

— Благодаря, Найма, за всичко. Налага се спешно да тръгна. Ще ви се обадя. Къде се намира старият пазар?

— Точно до разкопките. Когато излезете, завийте наляво и следвайте каменистия път. Ще ви отведе право до входа на пазара.

Без да изслуша докрай обяснението ѝ, Сара вече се качваше по каменните стъпала към изхода.