Заговорът

58

Както и неколцина други негови колеги от адвокатските колегии в Рим, Роси де Лука познаваше бегло инспектор Геринген от няколкото ѝ появи в медиите след случая „Пациент 488“, а наскоро и по повод назначаването ѝ като водеща на разследването за убийството на министър-председателката на Норвегия Катрина Хагебак.

От малкото, което бе видял и прочел, тя бе студена и уравновесена жена с доста професионално поведение — точно обратното на онова, което човек можеше да си помисли за жената, заподозряна в убийството на папата.

Роси де Лука бе назначен за неин адвокат и с нетърпение очакваше срещата им. Надяваше се тя да му помогне в подготовката на защитата ѝ за процеса, който със сигурност щеше да бъде преекспониран от медиите.

Под сивото небе и топящия се сняг, който вледеняваше въздуха, адвокатът паркира колата си пред затвора „Реджина Чели“56 и тръгна към приемната. Бутна тежката двукрила врата на затвора — някогашен манастир, и влезе в миниатюрен двор, където сградите с жълти стени, осеяни с прозорци с решетки и бодлива тел, образуваха вътрешен кръг. По покривите патрулираха въоръжени мъже, а на кулите, които стърчаха над сградите, се виждаха неподвижните силуети на пазачи, които обхождаха затвора с поглед.

Адвокат Роси не обърна внимание на указателните табели, дори не ги и погледна, а тръгна по бетонната пътека към блок Д, където бяха новозадържаните. Беше 9 часът и 55 минути и посещенията на адвокатите можеха да започнат след пет минути. Поздрави полицая в приемната и се представи на постовите, които стояха от двете страни на двойно бронираната врата.

След като остави личните си принадлежности, задържайки само досието на клиентката си, Роси влезе в кабина номер 3, където тя вече го очакваше. Беше се занимавал с много случаи, следователно се бе срещал и с много хора — нарушители и престъпници. Тази инспекторка обаче имаше такава аура и престъплението, в което бе заподозряна, бе вдигнало толкова шум, че той се почувства притеснен и изплашен, почти като човек без правомощия да я защитава. Като си пое дълбоко дъх, адвокатът влезе в кабината.

С отслабнало лице и с очи, потънали в синкави кръгове, но с изправена стойка, Сара търпеливо чакаше вече четвърт час в стаичката заедно с пазача си, който бдеше да не би тя да сложи край на дните си. Усещаше дъха му и почти можеше да следи мислите му по ритъма на неговите вдишвания и издишвания. Това бе възможност да захрани мозъка си с нещо различно от всекидневното крачене насам-натам в килията, което изпълваше дните и нощите ѝ, а душевното ѝ състояние се люшкаше в диапазона между гняв и студено примирение.

Скръстила ръце върху малка папка, която държеше пред корема си, тя видя да влиза петдесетинагодишен мъж с малко несъразмерно лице, но с открит поглед. Усети леката му нервност, когато той ѝ подаде ръката си. Леко треперещата му длан увисна в празното пространство, защото Сара и този път не промени навиците си и пренебрегна предложеното цивилизовано ръкостискане. Както винаги искаше да запази пълна обективност в преценката за събеседника си.

Пооправи яката на затворническата си дреха, за да излага на показ възможно най-малко от кожата си, която се подаваше изпод черната тениска с бели линии по раменете. Въпреки удобството на това спортно облекло, предназначено сякаш за джогинг, в него тя се чувстваше далеч по-уязвима, отколкото в пуловерите си с висока яка.

— Добър ден, госпожо Геринген — каза адвокат Роси, като отдръпна ръката си.

Пазачът излезе от стаята, за да ги остави сами.

— Като начало държа да ви кажа, че…

Адвокатът се канеше да каже колко е горд, че ще я защитава, и от всичко, което бе прочел за нея в медиите, но промени намерението си. Като проучваше досието на тази жена, запомни едно: тя мразеше излишните думи и се стремеше винаги да говори възможно най-откровено.

— Вие ли убихте новия папа Павел VII, бившия кардинал Клещински?

Да отговори на този въпрос на Сара ѝ се струваше по-странно, отколкото фактът, че бе натиснала спусъка. Но оцени директния стил на адвоката, още повече че не очакваше нищо от него. Тя бе подпечатала съдбата си преди седем дни, той не можеше да стори нищо. Връщането ѝ в Осло под конвой ѝ бе безразлично. Животът ѝ вече беше само поредица от ненужни моменти в настоящето, бъдещето не съществуваше. Не беше тъжна, нито сломена духом. Беше попаднала в друг свят, в друга форма на съществуване, която все още бе неспособна да определи, но там се открояваше жестоката сигурност: с едно движение на ръката си тя бе погребала предишния си живот завинаги. Именно това се опитваше да набие в главата си с всяка изминала секунда.

— И да, и не.

Адвокат Де Лука преглътна и кимна прекалено бързо с глава.

— Да, и това, което казвате, потвърждава свидетелските показания на полицая, който е видял какво се е случило. Кажете, потвърждавате ли казаното от него?

Сара не отговори.

— И така — поде отново адвокатът, като се опитваше да събуди доверието ѝ, — били сте хванали пушката и сте гледали през оптичния мерник, когато Стиг Анкер, изглежда, е дошъл на себе си и се е опитал да ви удуши. Тогава според свидетелските показания на полицая куршумът е бил изстрелян. Нали?

Сара потвърди думите му, като притвори клепачи.

— Добре… Значи не сте искали да стреляте, но куршумът е бил изстрелян, защото Стиг Анкер ви е нападнал, така ли?

Сара погледна за миг към пода, за да обмисли какво да каже. Сега трябваше да отговори официално на въпрос, чийто отговор търсеше вече дни наред. Да, куршумът беше изстрелян случайно, но дали пръстът ѝ щеше да натисне спусъка, ако Стиг Анкер не я бе нападнал? Нямаше ли тя да изпълни докрай яростното си желание да приключи безкрайния цикъл на мъжка доминация над жените? Всъщност съжаляваше ли тя за този папа женомразец? Отговорът бе: „Не“. Въпросът бе при какви условия се случи всичко…

Адвокатът примигна с очи, объркан от мълчането ѝ.

— Госпожо Геринген, потвърждавате ли тази версия на фактите?

— Да.

— Добре — подхвърли с облекчение адвокатът. — Много добре, много добре — повтори той, като си водеше бележки. — А сега имам въпрос за мъжа, с когото сте се сблъскали и чиито отпечатъци също са намерени върху пушката. От това, което знаем за него днес, той е бивш военен, работил е като преводач в много експедиции в Афганистан. Бил е добре подготвен физически, но също така и… интелектуално. Преподавал е антропология в университета и е публикувал много трудове върху устройството на първобитните общества.

Сара нямаше представа, че убиецът е бил учен, но не се изненада. За да следва човек подобна идеологическа цел, умът му трябва да се опира на сигурни неща. Било то религиозни или научни.

— Този човек уби Катрина Хагебак и Шафи Райнвасер — каза тя накрая. — И се готвеше да убие и третата последователка на тези две жени.

— Имате ли доказателства?

— Предадох пълен доклад на директора на „Крипос“ — отговори тя, като подаде на адвоката папката, която държеше пред корема си.

— Добре… Благодаря за вашето сътрудничество, госпожо Геринген. Преди да продължим нататък за обстоятелствата и мотивите на вашата постъпка, мой дълг е да ви обясня какво рискувате по време на процеса.

Сара знаеше това, но остави адвокатът да говори. Може би защото имаше нужда да го чуе, за да стигне информацията до съзнанието ѝ.

— Според нашето законодателство, което през 1971 година отмени доживотния затвор, съдебната система не осъжда на повече от двадесет и една години затвор с презумпция за реинтеграция на престъпниците. Или, с други думи, ако ви дадат максималната присъда, ще излезете от затвора на шестдесет години. Но ако се приеме, че е било нещастен случай, най-вероятно ще бъдете освободена.

Сара се замисли за тези двадесет и една години. Ще бъде на шестдесет години. Та това бе началото на старостта. Възрастта, когато една жена се надява скоро да стане баба, при условие че има деца, разбира се.

Адвокатът се канеше да продължи, когато вратата зад Сара се отвори. В стаичката влезе затворнически служител, явно с висок чин.

— Съжалявам, че ви прекъсвам, господин адвокат, но директорът на „Крипос“ държи да се срещне с вашата клиентка.

— Неговата среща е предвидена за след час! — протестира адвокатът.

— Да, но изглежда, че има съвсем нови данни, които той иска да сподели с госпожа Геринген веднага.

— Добре. Ще остана по време на срещата.

— Не се налага. Директорът не участва в следствието. Той държи да говори с госпожа Геринген само за да я информира за някои неща.

Адвокат Роси де Лука въздъхна, събра документите си и кимна на Сара. Каза ѝ, че ако има нужда от него, ще бъде в чакалнята. После напусна помещението. Почти веднага влезе висок плешив мъж, облечен в костюм. Сара позна началника си от агенцията и прочете по лицето му с фини стиснати устни, че новината, която той ѝ носи, никак няма да ѝ хареса.