Заговорът

48

— Упражнявам професията на археогенетик вече двадесет и шест години. Отказах се от брак, деца и семеен живот, за да се посветя телом и духом на моята страст. Откритията, които ще споделя с вас, са плод на усърдна и педантична работа, която съм контролирала и чиито резултати са… смущаващи. Но колкото и изненадващи и неприятни да изглеждат, знайте, че са неоспорими в научен аспект и че имам на разположение всички данни от изследванията.

Шафи Райнвасер сведе за миг поглед към дясната си ръка. Отново си пое дъх, гледайки Сара и Кристофър. Чрез тях се обръщаше към цялото човечество — към научната общност, към журналистите от пресата и телевизиите и най-вече към съгражданите си.

— Както може би знаете, моята специалност прави връзка между археологическите изследвания върху нашите предци и генетичните данни за човека, с които разполагаме днес. Следователно имам достъп до цялата база данни за генома на човешкия род, при това за всички националности. Резултатите от моите изследвания се основават върху представителни образци от цялото човечество, а не само върху една негова част — да кажем западна, азиатска, африканска, източна или друга.

Изследователката се опита да се поизправи, както бе облегната на крака на масата. Кристофър и Сара ѝ помогнаха. Тя продължи:

— Чували сте да казват, че жените са по-малко надарени от мъжете в науките, математиката, логическото мислене и че напротив, са по-добри в комуникациите и социалните науки. Чели сте и сте чували да се говори за това, нали?

Сара и Кристофър, които слушаха, опрели по едно коляно на земята, кимнаха с глава.

— Добре, само че това не е вярно. Генетиката доказва точно обратното.

— Как така? — не се сдържа Кристофър.

Изследователката втренчи в него проницателния си поглед.

— Всичко започна от изследванията, които провеждах върху човешкия геном, с цел да се намалят или премахнат душевните болести, които причиняват толкова страдания. Започнах да се питам как възникват тези психически разстройства в мозъка. Вродени ли са, или се появяват с времето? Моята задача бе да открия произхода им и първият въпрос, върху който се съсредоточих, беше за психическите отклонения и тяхното евентуално възникване по време на ембрионалния период.

Над главите им се чу шум. Вероятно спасителните екипи вече бяха влезли във взривената зала.

— Най-напред се запитах какви части от клетките са отговорни за образуването на кората на главния мозък, с други думи, тази част на мозъка, където са ражда мисълта. Изследвах клетките в основата на хипокампа44, който играе централна роля за паметта и ориентацията в пространството. Това са двете зони от мозъка, които действат при психическите разстройства. Следите ли мисълта ми?

Кристофър и Сара потвърдиха, но бяха силно обезпокоени от смъртната бледнина на Шафи, която благодарение на морфина не усещаше ужасната болка от раната в корема.

— Както знаете, у всеки човек съжителстват гените на двамата родители — продължи тя. — Въпросът е да се разбере до каква степен гените им допринасят за образуването на кората на хипоталамуса45 в мозъка на детето, тоест дали единият пол играе по-важна роля от другия.

— Но какво направихте, за да узнаете това? — попита Кристофър.

— Направих ембриони химери инвитро. Направих два типа. В първия дублирах само мъжките геноми, а във втория — женските. Направих по десет от всеки тип.

— И какви бяха резултатите?!

Сара не можеше да укори Кристофър, че проявява нетърпение. Тя изпитваше същото.

— Няма да ви харесат… Оказа се, че мъжките клетки не бяха успели да образуват кората, а само структурата на хипоталамуса. Що се отнася до…

— Припомнете, моля, какви са функциите на хипоталамуса — настойчиво каза Кристофър.

— Хипоталамусът регулира инстинктите при бозайниците и човека: апетита, образуването на хормони, страха… А що се отнася до ембрионите химери, създадени само от женски клетки, те бяха неспособни да образуват структурата на хипоталамуса. За сметка на това създадоха без проблем кората на мозъка и хипокампа.

Шафи навлажни устните си и замълча, изчаквайки реакцията на слушателите си.

— Момент — започна Кристофър, — искате да кажете, че мъжките гени са неспособни да създадат интелигентната част на мозъка, а женските са способни. Така ли е?

— Грубо казано, да, въпреки че интелигентността не зависи само от кората и хипокампа. Но да речем, че 70 процента от частта на мозъка, която позволява на човека да мисли, да разсъждава и да се ориентира в пространството, идват от жената.

— Но това… това е…

— Загадка. Или по-скоро беше загадка. Продължих изследването и отидох по-далеч, за да бъда сигурна, че не се лъжа — прекъсна го Шафи.

— И?

— Досега никой не бе способен да определи точно кои гени са отговорни за по-добрата памет, за по-бързата обработка на информацията или за логическото мислене. След много години на опити и анализи открих, че има две мрежи от гени, които определят познавателните ни способности. Нарекох ги М1 и M3. Разпределени са във всичките ни хромозоми.

— Щом са разпределени във всичките ни хромозоми, как така мъжките клетки не са способни да образуват кората на мозъка и хипокампа? — не се сдържа Кристофър.

— Добър въпрос — отвърна Шафи, като инстинктивно сложи ръка върху окървавения си корем. — Причината е, че са разпределени във всички, с изключение на игрек хромозомата.

— Не може да бъде… Мъжката хромозома да не носи нито един от гените на интелигентността?!

— Не. Те са само в хикс хромозомата — женската, но напълно липсват в игрек хромозомата.

— С други думи…

— Момичетата имат два пъти по-голям шанс да приемат интелект от родителите си, защото имат два пъти хромозома X, докато момчетата имат хромозома X от майката и хромозома Y от бащата. В Y хромозомата липсват гените, определящи познавателните способности.

Сара и Кристофър осъзнаха цялата отговорност, която поемаха. Шафи им поверяваше откритието си, което те трябваше да предадат на света. Мислеха, че вече е към края на изложението си, когато тя добави нов елемент.

— Към това, което ви казах, има още нещо и то ни отвежда по-далече.

— Тоест? — осмели се да попита Кристофър, който едва ли не се страхуваше да научи нещо повече.

— Човешките същества са резултат от дълга еволюция на животинското царство. Днес констатираме, че вече не сме животни, а хора. Критериите за установяването на тази разлика са комплексни и неясни. Кога нашият прародител е преминал от животинския стадий в хуманоидния? Какво е създало тази малка разлика между него и човекоподобните?

Сара и Кристофър слушаха мълчаливо.

— Така че — отговори си сама Шафи, — ако решим, че интелигентността и себеосъзнаването, което я съпътства, ни отличават от животинския стадий и че женската хромозома пренася гените на познавателните ни способности, без никакво съмнение можем да кажем, че първият човек е бил жена, а не мъж.

Кристофър седна на земята. Беше зашеметен и очарован. „Първият човек е бил жена!“ — повтаряше си той. До него Сара клатеше глава и гледаше Шафи Райнвасер с възхищение. Останаха така няколко секунди. Звукът на сирените на пожарната и полицията достигаше приглушено до тях.

— Ще завърша с едно археологическо проучване, което потвърждава този извод — продължи Шафи, но вече говореше с видимо усилие. — Дийн Сноу, американски изследовател, който изучава праисторическите рисунки в пещерите, е проявил интерес към отпечатъците на ръцете, които художниците от онази епоха оставяли понякога до своите творби. Сигурно сте виждали това поне на снимка… — каза доктор Райнвасер и се закашля. Слюнката ѝ беше кървава.

Сара деликатно избърса устата ѝ с ръкава си.

— Благодаря — каза Шафи глухо. — Дийн Сноу е използвал индекса на Манинг, който позволява да се различават ръцете на мъжете и на жените. Обикновено показалецът и безименният пръст на жените са еднакви на дължина, докато при мъжете безименният пръст е по-голям от показалеца. Накратко, Дийн Сноу е измерил тридесет и два отпечатъка от ръце с добро качество в три пещери: една в Испания и две във Франция. Резултатът е, че двадесет и четири от анализираните тридесет и два отпечатъка принадлежат на жени. Що се отнася до останалите осем, три са на възрастни мъже, а пет — на юноши. С други думи, ако се приложат тези резултати към всички открити днес пещери с праисторически рисунки, по-голямата част от художниците, рисували по стените на пещерите, са били жени. Така че, ако изкуството се смята за нещо свойствено на човека, първият художник вероятно е била жена.

Шафи Райнвасер отпусна ръката си, с която жестикулираше, докато говореше. Беше напълно изтощена от кръвозагубата.

— Не говорете повече, Шафи… Помощта идва.

— Никога повече не трябва да се вярва, че мъжете са по-добри в точните науки и геометрията, а жените — по-способни в комуникациите и хуманитаристиката — подхвърли Шафи със сълзи в очите. — Стереотипите целят да отдалечат жените от знанието, науката и професиите, които дават власт…

Тя говореше вече много бавно.

— Разбира се, не трябва да отиваме от едната крайност към другата, като твърдим, че мъжете не са годни за тези професии — прошепна Шафи, докато с мъка си поемаше дъх: — Интелигентността е наследствена в 40-50 процента. После следва образованието. Насърчаването на едно дете върши останалите 60 или 50 процента. Искам да кажа, че Катрина и аз не сме имали за цел да изключим мъжете или да си отмъщаваме за каквото и да било…

Отвън в коридора се чу шум. Вероятно пожарникарите бяха успели да потушат огъня и сега вече можеха да излязат. Кристофър изтича към вратата, която ги бе защитила, заудря по нея и завика за помощ. Сара остана до Шафи, която говореше едва чуто.

— Не искаме и да твърдим, че сме подобни на мъжете. Очевидно мъжете и жените са различни. Но пък вече не е възможно мъжете и жените да нямат равни права. Умолявам ви, Сара, обещайте ми, че ще оповестите това пред света…

— Кълна ви се, Шафи, но… Искате ли да ни кажете още нещо?

— Всички… всички данни, които доказват моите заключения, са там. — Тя показа едно от чекмеджетата, върху което бе изписан номер 302. — Вземете ключа и направете така, че данните да не попаднат в ръцете на някой друг, преди разкритието…

— Крис! — извика го Сара.

Той я чу, взе от нея ключа и отиде да отвори чекмеджето.

— Още нещо… Проявих слабост…

— Какво? — обезпокои се Сара.

— Там, горе, в залата, убиецът на Катрина ме подложи на мъчения, каквито никога не бях изпитвала, за да ме принуди да говоря…

Сара изслуша мълчаливо изповедта, но вече знаеше продължението…

— Шафи, не се обвинявайте. Кажете каквото знаете.

Погледът на изследователката вече бе покрит от воала на смъртта.

— Людмила прави най-голямата саможертва от нас трите… Тя ще действа утре, в катедралата „Света Петър“, в Рим…

Откъм вратата се разнесе силно тропане, а Шафи Райнвасер издъхна.