Заговорът

55

Сара се подвоуми за миг как да постъпи. Върна се безшумно по стъпките си, вдигна празната бутилка от бира и я запрати с всичка сила оттатък човека, който стоеше пред входа на сградата. Той трепна и се извърна към шума. Сара притича бързо до него. Когато чу стъпките ѝ зад гърба си, той се обърна кръгом. Тя се хвърли върху него и му нанесе саблен удар в гърлото. Мъжът се преви на две. От удара в трахеята бе неспособен да диша, а още по-малко — да говори. Тя хвана гърлото му с лявата си ръка, а с дясната го удряше по тила. След секунди мъжът загуби съзнание. Тя го остави да се свлече на земята, все едно че бе парцален манекен. Облегна го на стената, като остави телефона в ръката му. Претърси го, но не намери никакво оръжие.

После разгледа близките сгради с неравни жълти стени и избра най-високата от тях. Безшумно се приближи до входа ѝ, прилепи се към стената, бутна вратата с върха на пръстите си. Бързият оглед разкри тесен коридор, в края на който се виждаше дървено стълбище. В краката ѝ лежеше безжизнен човек в камуфлажната униформа на италианските специални служби. Опита се да напипа пулса му, но човекът бе мъртъв.

Напълно убедена, че се намира на точното място, Сара тръгна по коридора. Усети щипане в гърлото и очите. Очевидно сълзотворен газ. Предпазливо постави крак на първото стъпало, намали звука на радиото в слушалката си, но продължи да следи коментарите за развитието на събитието, за да знае точно кога би се намесил убиецът.

„И така — Habemus papam? Имаме ли папа? Със сигурност. Но кой е той? Ще узнаем след няколко минути… А за момента един мъж плаче. Защото в малка стаичка до капелата, състояща се от девет квадратни метра, наречена «Стаята на сълзите», традицията изисква новият папа в продължение на няколко мига да даде воля на чувствата си и да осмисли огромната отговорност, която току-що е поел да носи на гърба си53.“

Сара се придвижваше предпазливо като хищник, като замираше при най-малкия риск вековната дървена стълба да проскърца. Внезапно главата ѝ докосна нечия ръка. Ръката бе неподвижна. Тяло на мъж в полицейска униформа бе проснато насред стъпалата, с лице към земята. В същия миг чу гласове. На улицата имаше хора, които пееха с цяло гърло. Сара се възползва от шума, за да измине бързо още няколко метра.

Стигна до площадката. Стоеше приведена, опряла ръце върху най-горното стъпало. Пред нея имаше затворена врата. Тя гъвкаво се придвижи до вратата и погледна през ключалката.

Убиецът лежеше пред прозореца с леко раздалечени крака за повече устойчивост. Притискаше към рамото си приклада на поставена на стойка пушка с оптичен мерник. Сара веднага разпозна модела, описан от Джейкъб. Стаята, в която се намираше убиецът, изглеждаше малка, но в нея все пак бяха намерили място за бюро и стол.

„Да! Да! Наистина е така! Виждаме пред балкона на катедралата «Свети Петър» да се движат силуети. Ще разберем кой е новият папа само след няколко секунди… Виждам ясно очертанията на бяло расо… А, ето че излиза и новият папа! Получихме името му. Това е кардинал Клещински! Когото вече трябва да наричаме папа Павел VII!“

Убиецът впи очи в оптическия мерник и задържа дишането си. Сара отвори вратата с ритник и скочи върху него, като го удари с лакът по тила. Стиг Анкер изпусна оръжието, но не изгуби съзнание. Удряйки го, Сара усети цялата съпротива на този гад, чийто врат бе толкова дебел, че не би могла да го обхване с две ръце.

Убиецът се търкулна встрани и се изправи с едно движение. Докато разпознае противника си, Сара метна към главата му стола. Стиг Анкер се предпази с ръце и отстъпи назад, за да избегне удара. Сара се хвърли към него и за малко не се набучи на ножа, който той бе успял да извади. Изви ръката му, за да отклони удара, но силата на нападателя ѝ бе толкова голяма, че острието се вряза в слънчевия ѝ сплит с цялата си дължина. Сара се претърколи на свой ред, но почувства светкавична болка в горната част на гърдите. Изправи се, изгубила сили, но твърде късно. Стиг Анкер я заобиколи отзад и с жестока хватка се опита да премаже врата ѝ. Прешлените ѝ щяха да станат на сол под огромния натиск на противника. Тя изви ръцете си назад и се опита да забие пръсти в очите му или да го хване за ушите, но убиецът въртеше главата си във всички посоки и издържа на болката.

Едва не загубила съзнание, Сара събра всичките си сили и премаза с пета пръстите на краката му. Той отслаби хватката. Тя се наведе мълниеносно и го удари между краката, измъкна главата си от обезсилената му ръка и го ритна в капачката на коляното, а после го фрасна с коляно в лицето. Замаян за миг, той залитна, но не падна.

Сара бе изчерпала силите си. Убиецът яростно се съпротивляваше. В край на краищата щеше да я надвие. Тогава тя се метна към пушката, обърна се и стреля, без да се прицелва, в момента, в който врагът ѝ хвърли върху нея. Пушката бе със заглушител и се чу само тихо изпукване. Стиг Анкер се сгромоляса върху Сара, като я изцапа със смес от пот и кръв. Тя го отблъсна с всички сили. Провери пулса му. Сърцето му биеше, но много бавно. Кръвта шуртеше от раната му. Сара прецени, че му остават не повече от минута-две живот.

Задъхана, с ръце върху коленете си, тя докосна раната си. Изпитваше силна болка, но разрезът не ѝ се видя опасен. Не беше засегнат нито един по-голям кръвоносен съд. Сара отново сложи слушалката, която се бе изхлузила по време на борбата.

„Ето, на балкона излиза кардинал Клещински, или по-скоро новият папа Павел VII!“ — изкрещя журналистът.

„Сега ще бъде направено разкритието!“ — каза си Сара.

Тя се довлече до прозореца, откъдето в далечината се виждаше балконът на катедралата. Нямаше как да разбере какво става там. Тя легна, придърпа пушката и притиснала приклада към рамото си, погледна през оптическия мерник.

Видя сцената в едър план. Новият папа, облечен в бяло, с малка бяла шапчица на главата54, поздравяваше тълпата с доволна усмивка, която предизвика у Сара презрение. До него двама членове на духовенството, облечени в черни раса с виолетови ленти, стояха малко по-назад.

„Изборът не можеше да бъде по-консервативен — обясняваше един коментатор по радиото. — Кардинал Клещински е от полски произход. Пред мен е биографията му. Влязъл е в лоното Господне доста късно, към тридесетата си година, след завръщането си от Латинска Америка, където прекарал десетина години. Забелязали го заради голямата му интелигентност, но главно заради доста консервативните му действия и изказвания, които често противоречаха на изискваната от папа Франциск I гъвкавост. Познат е като строг човек, който обича реда и иска да се бди върху правилата, постановени от отците на Църквата.“

„С други думи?“ — попита журналистът.

„Ами — намеси се друг експерт, — не трябва да очакваме от него реформи, които ще отворят Църквата. Напротив, много е вероятно той да поиска да затвърди старите и традиционни принципи.“

„Искате да кажете, че например няма да гледа благосклонно на ново разискване за разводите или…“ — попита водещият.

„Или, просто казано, за жените — намеси се жена, подкрепена от фона мъжки гласове. — За да бъда ясна, ще кажа, че кардинал Клещински е категорично против жени да заемат постове в Църквата и дори смята, че тя е доста феминизирана, че е време мъжете отново да намерят мястото си в нея. Като едно време, когато е била в ръцете на основателите ѝ — свети Петър, свети Яков и свети Павел.“

Сара вътрешно кипеше, докато слушаше тези коментари. Как кардиналите са могли да постъпят така назадничаво, избирайки този човек?! Но въпреки всичко тълпата от предани вярващи изглеждаше изпаднала в екстаз пред новия папа, който малко по малко щеше да покори жените и отново да ги постави насила под мъжка доминация.

Но къде бе Людмила? Кога щеше да направи изявлението си? Кога най-накрая щеше да отдаде справедливост на половината човечество, там, пред камерите от цял свят, насочени към балкона?

— Кога? — изрева Сара, обзета от бесен гняв, а нахлуващата в душата ѝ омраза смразяваше кръвта във вените ѝ.

Хвърли поглед към убиеца и зае мястото си до прозореца. Стори ѝ се, че вижда женска фигура в оптическия мерник. Да, зад една от грамадните кадифени завеси, които падаха зад балкона, в сянката, наистина имаше жена. Сара мярна напрегнатото ѝ лице и си отбеляза, че жената е нащрек.

— Хайде, Людмила, давай! — прошепна Сара. — Сега е моментът…

Съсредоточена върху русокосата жена, Сара видя как тя пъха ръка под дрехата си.

— Да — прошепна Сара. — Направи го. Аз бдя. Отдай справедливост за всички ни.

На балкона Светият отец вдигна двете си ръце, за да смири тълпата. Искаше тишина. Щеше да произнесе първите си думи. Шумът от множеството постепенно стихна. Русокосата жена зад завесата понечи да излезе от скривалището си и да тръгне към папата.

С око, приковано в мерника, Сара затаи дъх. Внезапно две ръце сграбчиха жената с русите коси и я изтеглиха брутално назад. Тя явно протестираше на висок глас и Сара видя как дори папата обърна глава назад. Но младата жена изчезна, сякаш бе отведена manu militari55 далеч от папата.

— Не, не! — извика Сара. — Не това!

Папата изглеждаше смутен.

„А, като че ли нещо се случи на балкона — обясни журналистът по радиото с неспокоен глас. — Една личност, която се опитваше да се добере до новия папа, бе отстранена. Надявам се, че не става въпрос за нищо сериозно и че положението е под контрол… Така изглежда. Папата най-сетне ще може да се изкаже.“

— Нямаше нужда… да се намесвам. Тя дори не успя да убие папата… — Убиецът промълви тези думи на един дъх и Сара разбра, че звукът от слушалките ѝ е бил толкова силен, че той е чул всичко.

Беше разтревожена, в гърдите ѝ бушуваше гняв. Не, те не можеха да спечелят още веднъж. Не и след усилията, които Катрина, Ада и Людмила бяха положили, за да събудят света! Немислимо бе!

— Ето защо мъжете управляват света… инспекторке… Жените се провалят във всяко голямо нещо, което предприемат…

Сара би искала да отмине с презрение тези думи, но не успя да сдържи яростта си. Дойде ѝ в повече. Беше издържала дотук, като се надяваше, че Людмила ще представи третото откритие. Беше запазила самообладание и се държеше професионално, защото смяташе, че в края на разследването ѝ справедливостта ще възтържествува.

— Твърде късно е… инспекторке… Вие се провалихте, ние спечелихме. Самата природа ви напомня кое място е отредено за вашия пол…

Отровата на убиеца се вля във вихъра от мисли, които владееха ума на Сара. Тя разяде устоите на разума ѝ, прати по дяволите инспекторката професионалистка от Осло и отвори път единствено на гнева, който не бе престанал да расте и да се трупа от началото на разследването. Тя вече беше само жена на ръба на нервна криза, виждаше всички тези мъже, облечени в свещенически одежди, които проповядваха доброжелателство, но официално отхвърляха половината от човечеството. Тя чуваше как в главата ѝ кънти проклятието на Ева, набито като с чук в главите на всички, в това число и на децата, и показалецът ѝ бавно докосна спусъка на пушката.

Притисна приклада към рамото си, наклони глава и потърси през мерника мишената, като леко раздалечи краката си за повече устойчивост. Имаше властта да сложи край, макар и временен, на непрестанното потискане на жените в Църквата. Тя можеше да изпълни задачата, която Людмила не успя да доведе докрай: да елиминира този папа, който щеше да допринесе още повече за влошеното положение на жените. Впрочем тя имаше нещо повече от възможност — имаше отговорност. В името на всички жени. Дори с риск за живота си!

С пресъхнало гърло Сара си помисли за Кристофър и осъзна нещо, което досега не искаше да признае пред себе си. Цялата жестока истина избликна пред очите ѝ: той бе разбрал, че съществуване редом до нея никога нямаше да е съзвучно със сигурността и спокойствието, които искаше да предложи на Симон.

Очите ѝ се замъглиха от сълзи, с които тя яростно се бореше. Сара водеше ужасяваща битка със съмнението.

Задържа дишането си. Показалецът ѝ плавно натисна спусъка.