Заговорът

16

Кристофър влезе в грамадната зала, където се помещаваше редакцията на вестника, с впечатлението, че норвежците са значително по-ранобудни от французите. Беше точно девет часът сутринта, а там вече цареше оживление, характерно за края на деня. Като че ли всички репортери бързаха да допишат материалите си преди приключването на броя.

Кристофър се усмихна учтиво на неколцина бъдещи колеги, но те не му обърнаха никакво внимание. Постоя търпеливо няколко минути и си даде сметка, че подобно оживление не е нещо нормално. Хората просто кипяха от възбуда: едни стояха със залепен на ухото телефон, а други трескаво блъскаха по клавиатурите на компютрите си. Трети бързо крачеха от бюро към бюро, като едва се сдържаха да не тичат. Имаше и такива, които крещяха заповеди на колегите си, слагайки шепа около телефоните си, за да чуват по-добре.

Сред суматохата Кристофър видя главния редактор и му махна с ръка.

Беше мъж на около петдесет години, със слабо тяло и сухо лице. Четеше материал с писалка в ръка и в същото време разговаряше с някакъв журналист. След като забеляза Кристофър, доби смутен вид. Остави листа, от който четеше, в края на едно бюро, надраска няколко думи върху него и го подаде на журналиста, който изчезна на мига.

— Кристофър, съжалявам, че ви посрещаме при подобни обстоятелства — каза Ерик Йохансен, като нервно се чешеше по малкото му останали бели коси около слепоочията.

Кристофър леко смръщи вежди заради миризмата на цигари, която обвиваше събеседника му.

— Няма проблем. Какво става?

— От един час насам се носи сериозен слух… Забелязали са голямо раздвижване на армията и полицията на север, към Вадьо. Там министър-председателката има вила.

Кристофър веднага се сети за Сара.

— Нещо, което пряко касае Катрина Хагебак ли?

Ерик Йохансен говореше бързо. Постоянно се оглеждаше и дебнеше и за най-малка реакция на хората от екипа си.

— Разбрахме, че много хора от близкото ѝ обкръжение са разпитвани какво са правили през последните двадесет и четири часа. Възможно е нещо да ѝ се е случило. Мобилизирали сме цялата ни мрежа, за да узнаем нещо повече, и сме в пълна готовност да пуснем специално издание. Днес няма да имам време за вас… Съжалявам. Ще ви повикам утре веднага щом разберем как стоят нещата. Съгласен ли сте?

— Мога ли да помогна с нещо?

— Ерик! — извика глас зад едно от бюрата.

Главният редактор се бе насочил натам, но се завъртя на токовете си към Кристофър.

— Ами… да… Очевидно можете да помогнете. Сега или никога.

Кристофър веднага разбра накъде бие главният редактор.

— Забравете — възрази той. — Дори и да знае нещо, Сара няма да ми каже.

— Кристофър — доверително зашепна главният редактор, като го дръпна настрана, — чуйте ме. Ако слухът е верен, става въпрос за национална, а може би и за международна катастрофа, която ще се разрази до няколко часа. Полицията и армията ще покрият всичко. За нас ще настане същински ад, защото не е ясно как ще си вършим работата. Имаме нужда от хора като вас, които имат връзка с истината!

Бе забавно да види още от първите минути на запознанството им това противно угодническо изражение на човека, което иначе би забелязал едва след месеци съвместна работа.

— Ще видя какво мога да направя — излъга го Кристофър.

— Страхотно! — зарадва се Йохансен. — Страхотно! — после му подаде визитната си картичка с номера на мобилния си телефон, която не бе счел за нужно да даде на Кристофър при назначаването му. — Разчитам на вас. Ще бъдете свежо попълнение в нашия екип…

„Така — каза си Кристофър. — Заплаха за уволнение, прикрита зад окуражителни думи.“

Кимна на главния редактор, но не го уведоми какви прекрасни неща си мисли за него. Излезе от сградата, където се помещаваше редакцията, и набра номера на Сара. Попадна на гласовата ѝ поща, но не остави съобщение.

Да, тя със сигурност замина посред нощ заради този случай… Значи е извършено убийство. Кристофър усети как дишането му се зачестява. Предишната вечер бе овладял безпокойството си, но сега изведнъж се разтревожи отново.

Канеше се пак да позвъни на Сара, когато видя, че е получил съобщение от нея. Необходимо му бе доста време, за да възприеме странното му съдържание. Поразиха го многото правописни и буквени грешки в текста. Сара не правеше грешки. Сигурно е бързала бясно. Още повече го порази съдържанието. Без да осъзнава какво прави, отвори прикрепената към съобщението снимка. Благодарение на казаното от Йохансен позна веднага Катрина Хагебак. Тя бе гола, накисната в локва кръв, а до нея лежеше глава на бик.

Поразен, Кристофър залитна и потърси опора в ръба на някаква стена. Един минувач го попита всичко ли е наред. Кристофър се сепна да не би човекът да е видял снимката върху екрана на телефона и вместо благодарност бързо му махна с ръка, че е добре. Състрадателният минувач продължи пътя си.

Значи е вярно. Катрина Хагебак е убита. Необходими му бяха няколко минути, за да го осмисли. После отново прочете съобщението на Сара.

Постановката на местопрестъплението му напомняше за нещо. Но къде бе виждал подобна сцена? И при какви обстоятелства?!

Махна на първото такси, което мина покрай него, и каза на шофьора да го откара час по скоро на кея, за да се прибере в къщата си на остров Гримсьоя. Ако наистина е виждал някъде тази картина, то информацията за нея трябва да бе из кашоните, които не беше разопаковал след преместването.